Решение № 89 от 08.03.2026, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Нови пазар, 08.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ при участието на секретаря Галина Ал. Иванова като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ Гражданско дело № 20253620101073 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от М. Д. М., ЕГН:

**********, с адрес в град П., улица ***, срещу „Кредирект“ ЕООД, ЕИК:

207024290, седалище и адрес на управление: град София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. № 5, представлявано от *** Н.П.П., иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че М. Д. М., ЕГН: **********, не дължи на „Кредирект“ ЕООД, ЕИК: 207024290 сума в размер на 4 865,44 лева (2 487,66 евро), представляваща неустойка за непредставено обезпечение по чл.18, ал.1, във вр. с чл.6, ал.1 от Договор за потребителски кредит № *** от *** г., на основание чл.21, ал.2 от Закона за потребителския кредит.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № *** от *** г. за сумата от 2 500 лева, при срок за погасяване от 18 месеца, размер на възнаградителната лихва от 47 %, ГПР от 58,26 % и обща дължима сума в размер на 3 686,86 лева, включваща главница и възнаградителна лихва. Съгласно чл.6.1. от Договора кредитополучателят се задължава да предостави допълнително обезпечение – банкова гаранция или поръчителство, което да бъде учредено в двудневен срок от сключване на кредитната сделка. При неизпълнение на задължението заемателят дължи неустойка 4 865,44 лева (2 487,66 евро), платима разсрочено на 18 вноски заедно с погасителната вноска по договора за кредит. Поддържа се, че процесният договор за кредит е нищожен поради противоречие с добрите нрави – чл.26, ал.1 от ЗЗД, доколкото е налице значително несъответствие между правата и задълженията на страните и неравноправно третиране на икономически слабия участник в правоотношението. Уговорената неустойка, 1 която надвишава главницата, е нищожна, тъй като нарушава принципите на справедливост, добросъвестност и препятстване облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Същевременно по този начин рискът от неизпълнение на задължението на финансовата институция за оценка за кредитоспособност се прехвърля върху самия длъжник и го застрашава със свръхзадлъжнялост поради неизпълнение на задължение, което не е парично и не причинява преки вреди. Финансовата институция черпи права от собственото си неизпълнение на задължението за преценка на кредитоспособността на искателя и от учредяване на обезпечение преди предоставянето на сумата, а не след този момент. Самата неустоечна клауза надхвърля присъщите й три функции – да обезпечава, обезщетява и санкционира, поради което накърнява добрите нрави и се счита за нищожна според задължителната практика на ВКС. Уговарянето на процесната неустойка не съобразява и изискванията на Европейското законодателство, според което преценката за кредитоспособност на потребителя предхожда сключването на договора, а всяка уговорка за възникване на задължение за неустойка след пораждане на договорната връзка между страните противоречи на целите на относимите правни норми. Така уговорена неустойката, като задължение, което не е свързано с вреди, и което излиза извън присъщите й три функции, цели само и единствено да постигне неоснователно обогатяване. Изразяват се и съображения, че процесната неустойка заобикаля разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, доколкото наред с обезщетението в размер на законната лихва се добавя още едно плащане, поради неучредено обезпечение. Допълнително се излагат доводи, че неустойката следва да бъде включена в ГПР, което би довело до надвишаване на максималния допустим размер, съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, респективно до недействителност на целия договор на основание чл.22 от ЗПК и нищожност на самата клауза – чл.18, ал.1 от процесния договор за кредит. Сочи се, че съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, която има за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона е нищожна.

По изложените съображения настоява за решение, с което да се приеме за установено в отношенията между двете страни, че М. М. не дължи на „Кредирект“ ЕООД неустойка в размер на 4 865,44 лева (2 487,66 евро) по Договор за потребителски кредит № *** от *** г., поради нищожност.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който твърди, че установителният иск е недопустим, тъй като процесният договор за кредит е погасен предсрочно, облигационната връзка между страните е прекратена, поради пълно изпълнение и следователно делото също следва да се прекрати. Излагат се подробни съображения, че ищецът е лишен от легитимен интерес от водене на настоящото производство за установяване на нищожност на клауза от договор за кредит, доколкото евентуален положителен резултат не би се отразил върху правната му сфера. Посочват се и доводи, че настоящото производство представлява злоупотреба с право, която има единствена цел – генериране на разноски като неправомерен резултат. Настоява се да не се присъждат разноски при евентуален успешен развой на делото за ищеца, доколкото поведението на последния е в противоречие с принципите за справедливост, добросъвестност и законност, като сочи и съдебна практика, вкл. и на СЕС. Излагат се и съображения относно неоснователността на иска. Ответникът твърди, че няма претенции 2 към ищеца, тъй като всички задължения към него са погасени. Погасена е чистата главница и сума над главницата в размер на 122,58 лева или общо сума от 2 622,58 лева. Неустойката никога не е била предмет на претенция.

Излага, че инициативата за сключване на договора е на кредитополучателя, при пълна информираност за условията по сделката, с възможност да упражни правото си на отказ от договора за кредит. Ищецът е могъл да се ползва и от договорните, и от законните гаранции за своите интереси, но не се е възползвал от тях, включително и от правото си на отказ от договора.

Задължението за неустойка е възникнало, поради неизпълнение от страна на кредитополучателя - ищец. То е имало изначално фиксиран размер и при съобразяване на критериите за нищожност, изведени от задължителната практика на ВКС. Разпоредбата на чл. 33, ал.1 от ЗПК е неотносима към задължението за неустойка, доколкото то е породено от непарично задължение и има компенсаторен характер, а не мораторен. Излага, че дори да се установи нищожност на неустоечната клауза, то на основание чл.26, ал.4 от ЗЗД частичната недействителност не води до пълна нищожност на целия договор за кредит. Твърди, че съдържанието на процесния договор за кредит и самото сключване напълно отговаря на законовите изисквания, с което принципите за добросъвестност и справедливост не са нарушени. Установените изисквания за формиране на ГПР са изпълнени и неговият размер е под максимално установения, съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК. Неустойката е задължение, което възниква след сключването на договора за кредит, поради което не е сред компонентите, които го формират при сключването му. По смисъла на чл.19, т.2 от Директива 2008/48/ЕО неустойката изрично е изключена от разходите, които формират ГПР. За яснота на потребителя размерът на неустойката е фиксиран, поради което той е бил известен от насрещната страна и е била указана погасителната вноска при възникването й, при това погасяването й е разсрочено, което обуславя пълната информираност на потребителя. Намира, че твърденията за липса на проверка за кредитоспособност, която да води до нищожност, са неоснователни. Такава се извършва винаги за всеки кредитоискател, но дори и да не е проведена, това се санкционира с административнонаказателна отговорност за финансовата институция, но не и с нищожност на договора. Наред с това се излагат и твърдения, че ищецът е страна и по още пет договора за кредит, което сочи на трайност в отношенията между страните и на злоупотреба с право от страна на ищеца.

Кредитополучателят добре познава предлагания продукт, подробно е информиран за параметрите и разходите по всеки от тях, които са идентични и обуславят извода, че е налице индивидуално договаряне, изключващо липсата на информираност и нарушаването на равноправието между страните. По същество ответникът твърди, че процесният договор за кредит е действителен, респективно и неутоечната клауза, а предявеният иск е недопустим, а в случай на преценката му за допустим от съда, то същият е неоснователен по изложените съображения.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Процесният договор за кредит е потребителски по смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), сключен е при действието на ЗПК, поради което и нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.

3

Служебна е проверката за нищожност на потребителските кредити, поради което съдът изследва дали е налице противоречие със закона, с добрите нрави или дали кредитното правоотношение се основава на неравноправни клаузи.

По предявения иск с правно основание чл. 26, ал.1, т.1 от ЗЗД, във вр. чл.22 от ЗПК, във вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК в тежест на ищеца е да докаже твърденията си за несъответствие между уговорения и действителния ГПР. В тежест на ответника е да докаже валидността на договора, включително изпълнение на задълженията на заемодателя, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят, индивидуалното договаряне на условията по договора, както и да обоснове договарянето на размера на останалите такси и разходи в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба, а индивидуално уговаряне на неравноправните клаузи, в случай, че се установи, че такива са налице.

С представения по делото Договор за потребителски кредит № *** от *** г. за сумата от 2 500 лева, при срок за погасяване от 18 месеца, размер на възнаградителната лихва от 47 %, ГПР от 58,26 % и обща дължима сума в размер на 3 686,86 лева, включваща главница и възнаградителна лихва. Наред с това страните са постигнали съгласие в срок от два дни непосредствено след сключване на процесния Договор за кредит и респ. след усвояване на предоставения паричен ресурс, да бъде учредено обезпечение от личен характер – банкова гаранция или поръчителство при определени параметри, като неизпълнението на това задължение се санкционира с неустойка в размер на 4 865,44 лева (2 487,66 евро). Заплащането на неустоечното задължение е разсрочено и погасяването му съвпада с това на погасителната вноска по кредита и същите са в общ размер на 476,00 лева на месец, видно от инкорпорирания в процесния договор за кредит погасителен план.

Процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит, същият не е обезпечен с ипотека, поради което за спорното правоотношение са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит, действащ към момента на сключване на сделката.

Според нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според дефиницията дадена в §1, т.1 „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

В случая в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК в Договора за кредит не е отразен вярно годишният процент на разходите, като не са посочени всички разходи и допускания, наред с възнаградителната лихва, а именно разходът за неустойка при неизпълнение на задължението за учредяване на обезпечение в двудневен срок от сключване на договора за кредит, доколкото същата е известна и предвидена като разход към датата на сключване на процесния 4 договор за кредит, видно от инкорпорирания погасителен план. Прави впечатление, че размерът на неустойката е изначално включен в погасителния план към договора за кредит като компонент от анюитетната вноска.