Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 63 от 11.03.2020, Административен съд - Кърджали

Съд
Административен съд - Кърджали
Дело
Административно дело 29/2020
Вид
Решение № 63
Подписан
11.03.2020
В сила
04.06.2020
Състав
АНГЕЛ МАВРЕВ МОМЧИЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 205 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 102, ал. 3, т. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 6, ал. 1 · Закон за Националната агенция за приходите
  • чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 1, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

11.03.2020

Град

Кърджали

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд състав

На

20.02.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ

МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

Росица

Георгиева като разгледа докладваното от

Съдията

Адм. дело номер

29 по описа за

2020 година.

Предявен е иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Постъпила е искова молба от ЕТ „Е.Б.-75“

***, с ЕИК ***, в която твърди, че с Наказателно постановление № 394927-F399004/07.01.2019 г., издадено от директор на дирекция „Контрол“ в на НАП-Пловдив, за извършено нарушение на чл. 180, ал. 2 във вр. с чл. 180, ал. 1, във вр. с чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС на едноличния търговец е била наложена имуществена санкция. Цитираното наказателно постановление било обжалвано и потвърдено с Решение № 135/18.04.2019 г. по АНД № 202/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали. Решението на първоинстанционния съд било обжалвано от ищеца, вследствие на което пред Административен съд – Кърджали било образувано КАНД № 121/2019 г.

С решение от 18.10.2019 г. по цитираното дело касационната инстанция отменила решението на районния съд и се произнесла по същество, отменяйки Наказателно постановление № 394927-F399004/07.01.2019 г., издадено от директор на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП-Пловдив, като незаконосъобразно.

Сочи, че в производствата пред районния съд и административния съд жалбоподателят бил представляван от пълномощник по договор за правна защита и съдействие с договорено и заплатено в брой възнаграждение, съответно в размер на 300 лв. за първата инстанция и 150 лв. за касационната инстанция.

Излага съображения, че в конкретния случай били налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предвид обстоятелството, че на ЕТ „Е.Б.-75“ ***, били причинени имуществени вреди в размер на 450 лв., произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение в производствата по АНД № 202/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали и КАНД № 121/2019 г. по описа на Административен съд - Кърджали. В тази връзка сочи Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по т.д. № 2/2016 г. на ОСС на I и II колегия на ВАС.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди Национална агенция за пригодите гр. София, да заплати на ЕТ „Е.Б.-75“ ***, с ЕИК ***, сумата в размер на 450 лв., представляващи обезщетение за нанесени имуществени вреди, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение в производствата по АНД № 202/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали и КАНД № 121/2019 г. по описа на Административен съд - Кърджали, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждането на деловодни разноски.

В съдебно заседание Е.Б.Х. поддържа предявения иск по изложените в исковата молба съображения и моли за решение в този смисъл.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Национална агенция по приходите – София, чрез юрисконсулт Т. депозира писмен отговор на исковата молба, в който изложени подробни съображения, относно неоснователност и недоказаност на предявения иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По същество, въведени са доводи, че в конкретния случай, не са налице елементите на фактическия състав на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. На следващо място, са изложени съображения, че липсват безспорни доказателства за извършено плащане на претендираните суми, произтичащи от заплатени адвокатско възнаграждение, като в този смисъл са развити доводи, че не са представени доказателства, за реално заплащане на адвокатско възнаграждение, като списък на разноски, фактури, счетоводни сметки, РКО и други документи, доказващи, че сумата действително е заплатена. Релевира съображения, че по силата на чл. 55, ал. 1 от ЗДФЛ, ЕТ, като предприятие-платец на доход, е задължено да удържа и внася данъци по реда на този закон, респ. следва да подаде декларация за дължими данъци.

Твърди се, че за 2019 год., ЕТ „Е.Б. – 75” няма подадена декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДФЛ за платения адвокатски хонорар. В заключение са въведени и доводи, с посочена съдебна практика на ВАС на Р България, относно обезщетение на вредите от датата на влизане в сила на съдебното решение. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли исковата претенция и присъждане на разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение

В съдебно заседание юрисконсулт Р. Т. поддържа депозирания отговор и моли за решение в този смисъл.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали, прокурор Г. изразява становище, че предявеният иск е основателен и доказан по размер.

Издаденото против ищеца наказателно постановление било отменено с влязло в сила решение на съда, поради което заплатените разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред районния и административния съд се явявали имуществена вреда, която следвало да бъде заплатена от ответника.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените и приети по делото доказателства се установява, че с Наказателно постановление № 394927-F399004/07.01.2019 г., издадено от директор на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП-Пловдив, за извършено нарушение на чл. 180, ал. 2 във вр. с чл. 180, ал. 1, във вр. с чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС на ЕТ „Е.Б.-75“ ***, с ЕИК *** е била наложена имуществена санкция в размер на *** лв.

В срока по чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, ищецът в настоящето производство, е депозирал жалба против цитираното наказателно постановление, поради което по описа на Районен съд гр.Кърджали е образувано АНД № 202/2019 г. С постановеното по цитиранато дело Решение № 135/18.04.2019 г. съдът е потвърдил НП, респ. не е уважил депозираната жалба.

Против така постановеното решение е депозирана касационна жалба от ЕТ „Е.Б.-75“ ***, вследствие на което било образувано КАНД № 121/2019 г. по описа на Административен съд – Кърджали. С Решение № 168/18.10.2019 г. по КАНД № 121/2019 г. на Административен съд – Кърджали, е отменено Решение № 142/24.04.2019 г. по АНД № 223/2019 г. на Районен съд – Кърджали и е постановено такова по същество, с което е отменено Наказателно постановление № 394927-F399004/07.01.2019 г., издадено от директор на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП-Пловдив, за извършено нарушение на чл. 180, ал. 2 във вр. с чл. 180, ал. 1, във вр. с чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС на ЕТ „Е.Б.-75“ ***, с ЕИК *** е била наложена имуществена санкция в размер на *** лв. Решението на касационната инстанция е окончателно.

В производството пред районния съд ЕТ „Е.Б.-75“

*** е бил представляван от пълномощник – адв.П. С., осъществил процесуално представителство по делото, изразяващо в участие в проведеното съдебно заседание на 19.03.2019 г. Видно от приложения в кориците на АНД № 202/2019 г. договор за правна защита и съдействие № *** от *** г./стр. 73 от делото/, страните са договорили адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., изцяло заплатено в брой от ищеца.

Пред касационната инстанция едноличният търговец е бил представляван от адв.Т. Б., осъществила процесуално представителство, изразяващо се в участие в проведеното на 25.09.2019 г. открито съдебно заседание. От съдържащия се в КАНД № 121/2019 г. договор за правна защита и съдействие № ***/*** г./л. 15/, се установява, че страните са договорили размер на адвокатско възнаграждение от 150 лв., изплатени изцяло в брой.

При така събраните доказателства и приетите за установени обстоятелства, съдът намира предявения иск за допустим и доказан по основание и размер.

При проверката на допустимостта на иска, съдът счита, че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по предявените претенции, с които е сезиран. Допустимостта на иска се извежда от наведените от ищеца обстоятелства в исковата молба, че е неблагоприятно засегнат от действието на отменено по съдебен ред, като незаконосъобразно, наказателно постановление, издадено от директор на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП-Пловдив,.Кърджали. Искът е допустим за разглеждане в производството пред Административен съд – Кърджали, по реда на глава ХІ от АПК/чл. 203 и следв./, като предявен пред съда по мястото на увреждането – чл. 7 от ЗОДОВ, който в случая се явява и съд по компетентния съд по седалище и адрес на управление на ищеца.

Процесуалната легитимация на страните в исковото производство следва от изложените в исковата молба твърдения, относно наличието на претендираното право и доколкото в конкретния случай ищецът твърди, че настъпването на вредите, за които се претендира да бъдат обезщетение, е резултат именно от издаването на незаконосъобразното наказателно постановление, то искът е насочен срещу носителя на пасивната процесуална легитимация, а именно срещу Национална агенция по приходите гр.София, която е юридическо лице съгласно чл. 2, ал. 2 от Закона за Националната агенция по приходите/ЗНАП/ и се явява пасивно легитимиран ответник в производството по аргумент от чл. 205 от АПК.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество, като се произнесе дали са налице кумулативните елементи от сложния фактически състав за ангажиране отговорността на Национална агенция по приходите гр.София, за имуществени вреди, причинени на ищеца ЕТ „Е.Б.-75“ ***. Носител на доказателствената тежест за установяване на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника, е ищецът, който следва да установи в процеса, при условията на пълно и главно доказване въведените с исковата молба фактически твърдения и обстоятелства, на които основава претенцията си.

За уважаването на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, следва да е налице отменен като незаконосъобразен административен акт и настъпили причинени вреди - щети или пропуснати ползи, които следва да се намират в причинно-следствена връзка с отменения незаконосъобразен акт. Отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обективна, т.е. държавата отговаря за вредите, причинени от незаконосъобразни бездействия на нейни органи и длъжностни лица в качеството им на административни органи, при или по повод изпълнение на административна дейност, независимо дали длъжностното лице е действало виновно, като първото условие е актът да е в изпълнение на административна дейност.

В мотивите към т. 1 от ТП № 2/19.05.2015 год. на ВАС, съдът приема, че издаването на наказателни постановления и съответно налагането на административни наказания за извършени административни нарушения, е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност и в този смисъл същото представлява властнически акт, издаден от административен орган и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Независимо, че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на нормата на чл. 21 от

АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че те са издадени от административен орган и представляват властнически акт на органите на администрацията, въпреки че пораждат наказателноправни последици. Тяхното издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, а административната дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности, е основна проява на държавната власт.

Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия, като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая не е спорно, че срещу ищеца е било съставено наказателно постановление, издадено от директор на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП-Пловдив/териториалните дирекции са част от структурата на НАП – чл. 6, ал. 1 от ЗНАП/, което е отменено с влязло в сила съдебно решение, като незаконосъобразно, поради което е доказана първата от визираните по-горе предпоставки - отменен като незаконосъобразен административен акт – НП.