Решение № 241 от 21.07.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Варна, 21.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радослав Кр. Славов

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20223001000233 по описа за 2022 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалби на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД със седА.ще гр.София срещу решение № 36 от 30.12.2021г. по търг.дело № 32/21г. по описа на Окръжен съд – Търговище, търговско отделение, в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на С. АЛ. Х. от с.К., община Попово обезщетение за неимуществени вреди – травматични увреждания, болки и страдания, причинени му при ПТП на 19.12.2019г., допуснато по вина на С. Я. Р., при управление на микробус „Фолксваген Крафтер“ с рег.№ Т 1913 ТН със задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, за разликата над 35 000лв. до 70 000лв., ведно със законна лихва и по насрещна въззивна жалба С. АЛ. Х. срещу същото решение, но в частите му, с които е отхвърлен предявения от него срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 70 000лв. до 80 000лв., с която е отхвърлен искът за обезщетение за забава върху присъденото обезщетение за имуществени вреди в размер на 616.49лв. за разликата над 22.26лв. до 79.19лв., както и в частта му, с която е определена датата 28.11.2020г. за 1 начална дата на присъдената законна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

В жалбата на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД със седА.ще гр.София се твърди, че решението в обжалваната от застрахователя осъдителна част е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно прилагане на материалния закон.

Застрахователят оспорва приетия от съда размер на застрахователно обезщетение в размер на 70 000лв., като твърди, че определената от съда като справедлива сума не е адекватна и съразмерна с претърпените от ищеца болки и страдания, присъденото обезщетение е в размер с принципа за справедливост, социално-икономическата обстановка в страната, както и установената съдебна практика. Сочи че при определянето на обезщетението следва да бъде съобразена датата на произшествието – 19.12.2019г. Твърди че при определяне на размера на обезщетението първоинстанционният съд не е приложил един от задължителните критерии при определянето му – социално-икономическата обстановка в страната. Същата е отбелязана като критерий, но не е обсъдена подробно и няма изложени мотиви. Сочи че конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент следва да се отчитат като ориентир за размера на дължимото застрахователно обезщетение. Съобразявайки претърпените вреди и посочените от експертите периоди за възстановяване с минималната работна заплата в страната за периода – 560лв. твърди че търсеното от ищеца обезщетение за търпени от него болки и страдания в период от 4 месеца, се явява особено прекомерно съгласно обективните критерии за определяне на застрахователни обезщетения. Твърди че същото е прекомерно завишено и при съпоставка с данните на НОИ за средната работна заплата за страната около 1 313лв.

Твърди също така че ищецът не е доказал по делото при условията на главно и пълно доказване претендирания от него размер на вредите. Сочи че по делото е установено, че ищецът към момента на изготвяне на експертизата е възстановен напълно от претърпените травми. Твърди че възстановителният период е протекъл в рамките на обичайните оздравителни периоди за понесените травми, а ако е нА.це забавяне и удължаване на този период, то същото се дължи на причини, които не са в причинно-следствена връзка със 2 събитието, а са резултат на предходно заболяване на ищеца.

Твърди че присъденото обезщетение в размер на 70 000лв. многократно надхвърля справедливото в случая обезщетение.

На следващо място оспорва извода на съда за липса на съпричиняване на настъпването на неимуществените вреди. Твърди че при преценка за съпричиняване от главно значение е нА.чието на причинна връзка между поведението на пострадА.я и настъпилите вредоносни последици, а не само извършеното закононарушение. Твърди че е възможно да е нА.це съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД от самия пострадал дори в случаите, когато липсва нарушаване на правилата за движение по ЗДвП. Твърди че съдът е тълкувал в изключително стеснителен смисъл поведението на пострадА.я. Сочи че съпричиняването има обективен характер и принос е нА.це, когато с поведението си пострадА.ят е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за настъпване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди, независимо дА. е действал или е бездействал виновно. Твърди че в производството пред първата инстанция се доказа нА.чие на съпричиняване поради непоставяне на предпазен колан. Позовава се заключението на експертизата, в която е посочено че няма доказателства за „коланни травми“ които при установения механизъм е следвало да са нА.чни. Позовава се на САТЕ и СМЕ, в които е посочено че уврежданията, предвид тежестта и произхода им, отговарят на настъпили такива от свободно подвижно тяло, неограничено от обезопасителен колан. Твърди че е нА.це значително допринасяне от страна на пострадА.я за настъпване на вредоносния резултат.

Моли съда да отмени решението в обжалваните от него части и да постанови друго, с което предявения срещу застрахователя иск за обезщетение за неимуществени вреди да бъде отхвърлен за разликата над 35 000лв. Претендира разноски за две инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор от С. АЛ. Х. от с.К., община Попово, в който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Моли съда решението в обжалваната от застрахователя част да бъде потвърдено.

В насрещната въззивна жалба на С. АЛ. Х. се оспорва приетия от съда размер на обезщетение от 70 000лв. като твърди че същият е занижен, 3 разпоредбата на чл.52 от ЗЗД е приложена формално и не са съобразени обективните критерии, посочени в Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС за определянето му. Описва във въззивната жалба претърпените от него увреждания, проведено лечение, търпени болки и страдания. Твърди че и съобразно заключението на вещото лице заради претърпяното мозъчно сътресение и счупване на горна челюст и в бъдеще ще търпи болки и страдания. Твърди че съдът не е взел предвид показанията на свидетелите и заключението на приетата съдебно-психологична експертиза при определяне на размера на обезщетението. Твърди че съдът не е взел предвид и икономическата конюнктура в страната при определяне на размера на обезщетението.

Оспорва приетата от съда начална дата на законна лихва върху дължимото обезщетение – определена от изтичане на тримесечния срок за произнасяне на претенцията.

Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваните от него отхвърлителни части и да уважи предявеният от него иск за обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата 80 000лв., да присъди законна лихва върху имуществените вреди в размер на 616.49лв. в размер на 79.12лв., както и да присъди законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди с начална дата 19.12.2019г. до окончателното изплащане. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД на подадената въззивна жалба от Х., в който жалбата се оспорва и моли съда да потвърди решението в обжалваните от ищеца части.

Въззивникът С. АЛ. Х., в съдебно заседание, чрез процесуален представител, поддържа своята жалба и моли съда да уважи предявените от него искове в пълен размер и да остави без уважение жалбата на застрахователя. Претендира направените по делото разноски.

Въззивникът ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, редовно призован, не се явява представител в съдебно заседание, не изразява становище по жалбите.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

4

Предявени са искове с правно основание чл.432 от КЗ от С. АЛ. Х. срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000лв., предявен като частичен от целия в размер на 150 000лв. и за обезщетение за имуществени вреди в размер на 616.49лв., претърпени в резултат на пътно-транспортно произшествие на 19.12.2019г., причинено виновно от С. Я. Р. при управление на пътно превозно средство „Фолксваген Крафтер“ с рег.№ Т 9013 ТН, при сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законна лихва. Решението в частите му, с които е присъдено обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата 35 000лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 616.49лв. е влязло в сила. Предмет на въззивно обжалване е решението на първоинстанционния съд само в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 35 000лв. до присъдените 70 000лв. и в отхвърлителната му за претендираното обезщетение за разликата над 70 000лв. до 80 000лв., както и по отношение на началната дата на присъдената законна лихва.

С оглед влязлото в сила решение на първоинстанционния съд и предметите предели на силата на присъдено нещо, въззивният съд намира, че пред настоящата инстанция е установено настъпването на пътнотранспортното произшествие на 19.12.2019г., вината на водача С. Я. Р. и механизмът на пътно-транспортното произшествие. Не е спорно, че между застрахователното дружество и собственика на автомобила, с който е причинено пътно-транспортното произшествие е сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени от Р. вреди при управлението на лекия автомобил.

Спорни пред въззивния съд са само размерът на обезщетението за неимуществени вреди и нА.чието на съпричиняване от страна на пострадА.я.

По размера на обезщетението:

Не е спорно, че пострадА.ят С.Х. е бил пътник в микробуса и при пътно-транспортното произшествие е получил следните травми: охлузвания по лицето и кървене от носа, мозъчно сътресение, счупване на горната челюст 5 в ляво и дясно на няколко костни фрагмента, избиване на втори горен десет зъб и на първи горен ляв зъб. Първоначално е приет по спешност в МБАЛ – Търговище АД и е изписан от болницата на 27.12.2019г. с диагноза мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма. Приложено е медикаментозно лечение. Приведен е в клиника по лицево-челюстна хирургия при МБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Варна, където под обща анестезия е извършена закрита репозиция на костните фрагменти на горната челюст в правилно анатомично положение и е поставена шина на горната челюст. Изписан е от болница на 30.12.2019г. Установено е че Х. има вродено кръвно заболяване коагулопатия, състояние, при което способността на кръвта да коагулира е нарушено и може да има продължително или прекомерно кървене. От приетото от първата инстанция заключение на съдебно-медицинската експертиза, което настоящата инстанция кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, въззивният съд приема че счупването на горната челюст двустранно е причинило на пострадА.я трайно затруднение на дъвченето и говора за около 3 – 4 месеца. Избиването на първи горен зъб в ляво и счупване на коронката на втори зъб в дясно са му причинили постоянно затрудняване на дъвченето и говора до протезирането на зъбите. По време на получаване на уврежданията, по време на лечението и след това пострадА.ят е търпял и ще търпи силни болки и страдания. Според експерта последиците от травмите по отношение на мозъчното сътресение са за продължителен период от време оплаквания от страна на централната нервна система – упорито главоболие, световъртеж, емоционална лабилност, раздразнителност, намалено внимание, намалена работоспособност за умствен труд. Прогнозата за възстановяване предвид възрастта са добри, като най-вероятно ще се възстанови напълно. При извършен преглед от експерта е установено че към момента няма видими белези и деформации по лицето, има оплаквания от болки в областта на горната челюст, които се появяват при студено и влажно време.