Решение № 61 от 17.08.2023, Районен съд - Чирпан

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Чирпан, 17.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ I, в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанас Т. Динков при участието на секретаря Милена В. Ташева като разгледа докладваното от Атанас Т. Динков Административно наказателно дело № 20235540200194 по описа за 2023 година

Производство по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Съдът е сезиран с жалба от К. Г. К., ЕГН ********** против наказателно постановление (НП) № 23-0375-000114/03.04.2023 г. издадено от И. Д. Д., на длъжност - началник група към ОДМВР - Стара Загора, РУ - Чирпан.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното НП е незаконосъобразно, и моли същото да бъде изцяло отменено, алтернативно да бъде изменено в частта му по т. 2.

Въззиваемата страна ОДМВР - Стара Загора, РУ – Чирпан, моли НП да бъде потвърдено.

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно законосъобразността на обжалваното НП, намери за установено следното: провери изцяло

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното НП, жалбоподателят К. Г. К., ЕГН ********** е санкциониран за две нарушения по ЗДвП, извършени на 19.03.2023 г. в 09.45 часа в гр. Чирпан на ул. „Крачолови“ до дом № 10, посока юг – север, при управление на лек автомобил марка „Опел Зафира“, с рег. № ***, собственост на Р.Ш.Ш., ЕГН **********.

По т. 1 от обжалваното НП, жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 183, ал. 2, т.

11 от ЗДвП - Закон за движението по пътищата („Наказва се с глоба 20 лв. водач, който нарушава правилата за движение назад“), за нарушение на чл. 40, ал. 2 от същия закон („По време на 1 движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“), изразяващо се в това, че при движение на заден ход не е наблюдавал непрекъснато пътя зад пътното превозно средство (ППС), за да се убеди, че е свободен, поради което е блъснал паркирания до дом № 10 товарен автомобил марка „Форд Фиеста“, с рег. номер ***, собственост на „А.г.“ ООД, Булстат *** и е причинил пътно транспортно произшествие (ПТП) с материални щети.

По т. 2 от обжалваното НП жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП („Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие“), за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП („Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи“), изразяващо се в това, че по описания по-горе начин е реализирал ПТП с материални щети, не е останал на мястото на ПТП до пристигане на представители на МВР, като е напуснал ПТП.

Жалбоподателят оспорва вменените му по т. 1 и т. 2 от НП нарушения, като твърди, че не е разбрал да е имало (не е усетил) съприкосновение между управлявания от него автомобил и паркирания автомобил.

В подкрепа на фактическите констатации, отразени в АУАН, възпроизведени в НП и касаещи нарушенията по т. 1 и т. 2 от последното, са изцяло показанията на св. М. Д. М. - водач на паркирания автомобил.

В случая съдът кредитира с доверие показанията на св. М. Д. М., тъй като се потвърждават от показанията на актосъставителя В. И. М. и свидетеля по акта С. И. Г., направените от тях констатации за двата автомобила малко след разглеждания пътен инцидент, установяващи охлузванията по автомобилите, описани в протокол за ПТП (л. 37 от делото), съответстващи на описанието им и механизма на причиняването им, възприети от административно-наказващия орган в НП.

Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите И.А.А. и М. С. А., разпитани по искане на процесуалния представител на жалбоподателя, които твърдят, че са му били спътници в ППС по време на произшествието, тъй като на първо място, видно от сведенията, дадени от жалбоподателят К. Г. К. по време на извършване на проверката, последния твърди, че е усетил удар, но е помислил, че е ударил колата в бордюр, и никъде не сочи да е имал спътници в колата (л. 10 от делото). На второ място свидетелите не сочат на която дата са се случили описаните в показанията им събития, поради това съдът не приема, че свидетелите са били очевидци на процесното ПТП. На следващо място св. Ангелов изрично сочи, че жалбоподателя му е казал, че трябва да свидетелствува, а от показанията и на двамата свидетели се установява, че са съседи със санкционираното лице, което обуславя извод, че те са явно заинтересовани, показанията им обслужват защитната теза на жалбоподателя и се явяват несъответни на останалия събран по делото доказателствен материал.

Предвид изложеното, съдът намира за доказани нарушенията, описани в НП, и извършването им от жалбоподателя, поради което последният правомерно е бил санкциониран за тях. В допълнение следва да бъде добавено само, че в изпълнение на служебната си проверка за 2 законосъобразност, съдът не констатира нарушения на ЗАНН, допуснати при издаването на НП.

Относно наложените на жалбоподателя наказания, съдът намира, че същите съответстват на тежестта на извършените нарушения, преценена в съвкупност с факта, че жалбоподателят, видно от приложената справка за нарушител/водач, многократно е бил санкциониран по административен ред за различни нарушения по ЗДвП, извършени от него като водач на МПС (л.

15 – 19 от делото).

По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното НП се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и направеното искане (л. 3 от делото) на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, следва в полза на учреждението, чийто орган е издал акта по чл. 58д, а именно: ОДМВР Стара Загора да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПрП), съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН.

Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПрП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лв.

В случая, производството по делото е продължило в четири открити съдебни заседания, в които не е участвал процесуален представител на учреждението, чийто орган е издал акта по чл.

58д, поради което следва в полза на ОДМВР – Стара Загора да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0375-000114/03.04.2023 г. издадено от И. Д. Д., на длъжност - началник група към ОДМВР - Стара Загора, РУ - Чирпан.

ОСЪЖДА К. Г. К., ЕГН **********, да заплати на ОДМВР - Стара Загора, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК, пред Административен съд - Стара Загора, в четиринадесетдневен срок, считано от деня на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________

3