Решение № 402 от 28.05.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 402 гр. Перник, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Юл. Колев при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20251720108202 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба подадена от Т. Х. Ц. срещу „Електрохолд Продажби“ АД, ЕИК 175133827, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл. Бенч Марк Бизнес Център. В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на недвижим имот – апартамент с адрес – ****************** с идентификатор ****************** Твърди, че в качеството си на собственик и физическо лице е потребител – „Битов клиент“ на предоставяните от ответника услуги и обвързана по договор по Общи условия. Твърди, че апартамента е електроснабден като е открита партида ****************** по която ищецът е титуляр. Твърди, че са начислени задължения в размер на 2530,03 лева – главница по съдебни вземания без период, но включена във фактура от 01.05.2010 г., 3973,39 лева – главница за начислена електроенергия за периода от 01.05.2010 г. до 13.09.2011 г., както и 2692,27 лева – неустойка за просрочени плащания, начислена в периода от 01.05.2010 г. до 13.09.2011 г. В тази връзка ответникът преустановил електрозахранването в апартамента.

Счита, че посочените суми са погасени по давност с изтичането на кратка тригодишна такава, позовавайки се на приетото в ТР № 3 на ОСГТК по т.д. № 3/2012 г., а сумата за неустойка е погасена и на основание чл. 119 ЗЗД.

Твърди, че до ответника било изпратено писмо за отписване на задължението и възстановяване на електрозахранването, но ответникът отказал с мотив, че задължението продължава да съществува и може да бъде платено доброволно.

С оглед на изложеното, моли съда да приеме за установено, че сумите в размер на 2530,03 лева – главница по съдебни вземания без период, 3973,39 лева – главница за начислена електроенергия за периода от 01.05.2010 г. до 13.09.2011 г., както и 2692,27 лева – неустойка за просрочени плащания, начислена в периода от 01.05.2010 г. до 13.09.2011 г. не се дължат поради погасяването им по давност, както и ответникът да бъде осъден да възстанови електрозахранването в имота му.

Претендира разноски.

1

Ответникът е депозирал отговор в срок. Признава фактическите твърдения относно наличието на посочения абонатен номер с титуляр ответника, наличието на оспорените по делото задължения, както и че електрозахранването е преустановено на основание чл. 123 ЗЕ, но към настоящия момент е възстановено до приключване на настоящото производство.

Твърди, че задължението на ищецът е в размер на 2883,37 евро (5639,38 лева) главница за незаплатена електроенергия в периода от 31.01.2005 г. до 18.10.2011 г. и 3365,05 евро (6581,47 лева) неустойка за забава за периода от 21.02.2005 г. до 31.01.2026 г. Твърди, че за част от посочените суми е водено изпълнително дело № 718/2007 г. по описа на ЧСИ С. Б., но то е перемирано.

С оглед на изложеното намира предявените искове за недопустими, тъй като не са предприемани действия по принудително събиране. Позовава се на приетото в ТР от 04.01.2002 г. по т.д. № 1/2000 г. на ОСГК, че погасителната давност води до погасяване правото на принудително изпълнение, но не и на самото вземане С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски.

В съдебно заседание страните не се явяват и представляват. Изразяват становище с писмени молби като ищецът оттегля иска за осъждане на ответника да възстанови електрозахранването.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124 , ал. 1 ГПК за отричане на съществуващо в полза на ответника на право на принудително изпълнение и притезания, посочените в исковата молба суми, поради погасяването им по давност. В хипотеза на така предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти, водещи до прекъсване на давността за вземането (така ТР № 8/2012 г. на ОСГТК). Така и Решение № 76 от 7.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 391/2012 г., IV г. о., ГК, в което се приема, че всяко право, което може да бъде заявено с възражение, още повече може да бъде предявено с иск.

Правният интерес се преценява винаги конкретно във всеки отделен случай, като такъв е винаги налице, когато се претендира едно оспорвано от ответника право, съотв. – отрича се едно претендирано от ответника право и решението по установителния иск ще съхрани или увеличи правната сфера на ищеца. В конкретния случай с отричането на посоченото вземане ищецът ще намали своя пасив ако вземането бъде отречено със сила на пресъдено нещо. С оглед на изложеното за ищецът е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими.

Доколкото осъдителната претенция е оттеглена, същата следва да бъде прекратена на основание чл. 232 ГПК.

По делото не се спори относно фактите. Ответникът е начислил конкретни суми по партида на ищеца и поради неплащане на същите е приложил санкция – прекратяване на електрозахранването, което в рамките на настоящия процес е възстановено.

Съдът намира, че оспореното с исковата молба вземане произтича от доставена и неплатена електроенергия. Същото има характера на периодично плащане по см. на 2 чл. 111, б. „в“ ЗЗД и спрямо него е приложима тригодишната погасителна давност, в който смисъл са задължителните за съда разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС. Съдът намира, че тригодишният давностен срок е приложим и по отношение на вземането, представляващо законна лихва за забава на месечните плащания, както и за неустойка, предвид характера му и регламентираното в разпоредбата на чл. 119 ЗЗД погасяване по давност на всички акцесорни вземания като последица от погасяването по давност на главницата.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е настъпването на падежа им и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно претендиране на вземането. Вярно е, че ответникът е твърдял, че за част от вземанията е бил налице изпълнителен титул и е образувано изпълнително дело, но доказателства за това не са представени въпреки изричните указания на съда. Ето защо съдът приема недоказаното твърдение за неосъществил се факт.

При съобразяване с горните изводи, приложимо право, както и че най – късното главно вземане е възникнало на 18.10.2011 г., чиято изискуемост при липса на обективни данни настъпва по правилото на чл. 303а, ал. 3 ТЗ, то всяко едно задължение е погасено по давност. По делото не се установиха действия на ответника, насочени срещу ищеца от естеството да бъде прекъсната давността.

При тези обективни данни и правни изводи, настоящият състав приема, че процесните вземания за главница са погасени по давност. По отношение на задължението за заплащане на законната лихва за забава върху главницата и неустойка, съдът намира, че предвид акцесорния му характер, възникването на последното е обусловено от дължимостта на главното вземане и неизпълнението му в срок, поради което на основание чл. 119 ЗЗД същото е погасено по давност.

По разноските:

С оглед изхода на правния спор ищецът има право на разноски като същите следва да се присъдят в цялост съобразно представения списък и доказателства за заплащането им. Възражението на ответника за прекомерност съдът намира за неоснователно. Ищецът е защитаван по два обективно кумулативно съединени иска, като единият е оттеглен поради възстановяване на електрозахранването, липсата на което е станало причина за иницииране на настоящото производство.

При този изход от спора ответникът няма право на разноски.

В светлината на гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Т. Х. Ц., ЕГН ********** не дължи на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД, с ЕИК:

175133827 2530,03 лева – главница по съдебни вземания без период, но включена във фактура от 01.05.2010 г., 3973,39 лева – главница за начислена електроенергия за периода от 01.05.2010 г. до 13.09.2011 г., както и 2692,27 лева – неустойка за просрочени плащания, начислена в периода от 01.05.2010 г. до 13.09.2011 г., начислени по партида ****************** по която ищецът е титуляр за имот с адрес в ****************** с идентификатор ******************

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 232 ГПК производството по делото по 3 предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника за възстанови електрозахранването апартамент с адрес – ****************** с идентификатор ******************поради оттегляне на същия.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД да заплати на Т. Х. Ц. сума в размер на 689,13 евро разноски в настоящото производство.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник, а в прекратителната – в едноседмичен пред същия въззивен съд.

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

4