Определение № 2431 от 20.05.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2431 гр. София, 20.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Теодора Гроздева Касационно гражданско дело № 20238002104059 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 288 във връзка с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Ж. П. срещу решение № 135 от 17.07.2023 г. по в.гр.д.№ 265 от 2023 г. на Пловдивския апелативен съд, 1-ви граждански състав, с което е потвърдено решение № 1534 от 02.12.2022 г. по гр.д.№ 1330 от 2021 г. на Пловдивския окръжен съд за отхвърляне на предявения от П. Ж. П. срещу Прокуратура на РБ иск с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди- тежки увреждания на здравето му, настъпили в периода от 06.07.2014 г. до 31.03.2015 г., причинени вследствие постановени откази на прокурори от Окръжна прокуратура- Хасково за своевременен достъп на ищеца до медицински преглед и лечение, както и поради непроизнасяне по негови молби и забавено произнасяне по искания за достъп до медицинска помощ.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованостоснования за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.

Като основание за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. Поставят се следните въпроси, обобщени от настоящия състав:

1. Задължен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на 1 обстоятелствата, да обсъди доводите и възраженията на страните и да мотивира решението си по същество на правния спор? Съставлява ли процесуално нарушение на чл.235, ал.2 ГПК необсъждането на събраните по делото доказателства и непроизнасянето по всички възражения, в частност игнорирането на гласните доказателства и непреценяването им в цялост съобразно останалите доказателства по делото ?

2. Трябва ли въззивният съд да изложи свои собствени мотиви по отношение на всички правнорелевантни факти, а не да препраща бланкетно към мотивите на първата инстанция ?

3. Следва ли въззивният съд да допусне събирането на своевременно поискани пред първа съдебна инстанция доказателства за обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора, но не са били събрани от първата инстанция поради допуснато процесуално нарушение ?

4. Противоправно ли е бездействието на ответника и нарушава ли установената в разпоредбата на чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД обща забрана да не се вреди другиму и накърнява ли правно защитеното имуществено или неимуществено благо на ищеца ?

5. Налице ли е неправомерно действие, ако такова е предприето въпреки нормативната забрана за извършването му или въпреки това, че не са налице необходимите за извършването му предпоставки ?

6. Бездействието ще бъде ли противоправно, когато не се предприема необходимото действие, което следва да бъде извършено по силата на правна норма или въпреки направеното от съответната страна искане за това?

Налице ли са предвидените в закона предпоставки за извършване на действието, когато е видно и ясно, че страната има медицински и здравословни проблеми и се нуждае от лечение и предвид направеното искане за това ? В случая отказа за извършване на това действие противоправен ли е?

7. В гражданските правоотношения изисква ли се принципът на справедливост да се закриля и защитава ? Съдът следи ли служебно за спазване принципите на безпристрастност, равнопоставеност, истинност и справедливост ?

8. При отговорност за непозволено увреждане следва ли да се спазва качественият критерий за медицинските услуги по реда на Закона за лечебните заведения, медицинските стандарти и правилата за добра 2 медицинска практика и представлява ли същият показател за достъпност и качество на медицинската помощ по смисъла на чл.59в, т.4 ЗЗО?

9. Следва ли съдът при формиране на вътрешното си убеждение относно наличието или липсата на неправомерно поведение на медицинските специалисти и връзката му с конкретно посочените вреди да съобрази, че медицинската помощ е правнорегламентирана дейност и че съгласно чл.80 Закона за здравето качеството й се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл.6, ал.1 от ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика ?

10. Непроизнасянето по искане за отвод представлява ли процесуално нарушение ? Отказът за отвод при направено възражение и изрично искане с посочване на основание представлява ли процесуално нарушение ? Наличието на основание за отвод по чл.22 ГПК обуславя ли неправилност на решението? и Съдийското безпристрастие гаранция ли е за постановяване на правилно решение и достатъчно ли е да изключва разглеждането на делото и постановяването на решението да бъдат повлияни от каквито и да е странични фактори, които стоят вън от данните по делото и свободното съдийско убеждение при тяхното интерпретиране и прилагане на закона?

Касаторът счита, че по поставените въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие със следната съдебна практика: решение № 72 от 09.07.2012 г. по т.д.№ 398 от 2011 г. на ВКС, ТК, решение № 18 от 04.03.2021 г. по т.д.№ 454 от 2021 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 84 от 01.07.2020 г. по гр.д.№ 2856 от 2019 г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 92 от 03.04.2013 г. по гр.д.№ 1147 от 2012 г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 60289 от 04.07.2022 г. по гр.д.

№ 131 от 2021 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., определение № 385 от 22.05.2018 г. по гр.д.№ 5043 от 2017 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 70 от 02.08.2021 г. по гр.д.№ 2401 от 2020 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 136 от 27.06.2019 г. по гр.д.№ 501 от 2019 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк.д.№ 3 от 2004 г. на ОСГК на ВКС, решение № 1 от 27.01.2005 г. по конст.д.№ 8 от 2004 на КС на РБ, решение № 4 от 11.03.2014 г. по конст.д.№ 12 от 2013 г. на КС на РБ, решение № 3 от 08.07.2008 г. по конст.№ 3 от 2008 г. на КС на РБ и решение № 98 от 15.03.2021 г. по гр.д.№ 677 от 2020 г. на Административен съд- Стара Загора.

Твърди още, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

3

Не на последно място се твърди, че обжалваното решение е нищожно, недопустимо и очевидно неправилно- основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК.

По делото е постъпила и жалба срещу въззивното решение, подадена лично от П. Ж. П. /саморъчно написана върху копие от обжалвания акт/, в която се сочи, че решението е неправилно и се отправят критики срещу професионалната квалификация на изслушаните по делото вещи лица.

В писмен отговор от 18.09.2023 г. пълномощникът на ответника по жалбата Прокуратура на РБ изразява становище за нейната неоснователност.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по осъдителен иск за вреди от непозволено увреждане за сумата 200 000 лв., което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и 2 ГПК.

За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от П. Ж. П. срещу Прокуратурата на РБ иск с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 200 000 лв. за неимуществени вреди /физически и психически болки и страдания, претърпени от него поради настъпили в периода от 06.07.2014 г. до 31.03.2015 г. тежки увреждания на здравето му, причинени вследствие на постановени откази на прокурори от Окръжна прокуратура- Хасково за своевременен достъп до преглед от лекари и лечение, непроизнасяне по негови молби или забавено произнасяне по искания за достъп до медицинска помощ/, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното: Със заповед от 06.07.2014 г. ищецът е бил задържан за срок от 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР.

С постановление от 07.07.2014 г. по образуваното ДП № 2014 г. по описа на РУП- Хасково е привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл.115 НК вр.с чл.18, ал.1 НК. С постановление от 07.07.2014 г. на Окръжна прокуратура- Хасково е задържан за срок от 72 часа на основание чл.64, ал.2 НПК. С влязло в сила на 14.07.2014 г. определение по ч.н.д.№ 438 от 2014 г. на Окръжен съд- Хасково спрямо него е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, впоследствие изменена в „подписка“, по повод 4 изтърпяването на която за целия процесен период от 06.07.2014 г. до 31.03.2015 г. ищецът е пребивавал в Следствения арест- [населено място]. От представената от РЗИ- Хасково документация е установено, че ищецът е бил диагностициран с „Фиброматоза на палмарната апоневроза“ – контрактура на четвърти и пети пръсти на дясната ръка и на четвърти пръст на лявата ръка, още преди да бъде привлечен като обвиняем и задържан, заради което заболяване му е определен процент трайно намалена работоспособност (28%) със срок на инвалидността от три години до 01.06.2016 г. Установява се, че при П. от 4-5 години има установена артериална хипертония, която не се контролира и лекува системно. В периода от 06.07.2014 г. до 31.03.2015 г . на П. неколкократно е била оказвана спешна медицинска помощ: в деня на задържането му- 07.07.2014 г. поради главоболие и състояние за високо РР; на 17.07.2014 г. в ареста поради високо кръвно и на 26.02.2015 г. в ареста, при което е отказал хоспитализация, като при тези прегледи е установена диагноза „хипертонична болест на сърцето“. П. е бил настанен за болнично лечение за периода от 19- 24.02.2015 г. след преглед в ДКЦ „Св.Георги“Хасково, за което е уведомена ОП- Хасково, поради оплаквания от стягащи болки в гърдите, изпотяване, гадене, повръщане, притъмняване пред очите без загуба на съзнание, и според представената епикриза му е поставена диагноза „Стенокарден синдром. Артериална хипертония III-та степен.

Дислипидемия“. По молба от 24.07.2014 г. на защитника на П. с постановление от 31.07.2014 г. на ОП- Хасково е уважено искането за назначаване на съдебно-психиатрична експертиза, заради която с разпореждане от 15.08.2014 г. на ОП- Хасково е постановено той да се преведе от ареста в [населено място] в О.- София, сектор „Арести“, на разположение на специалистите за извършване на изследването. Изготвено е заключение от 11.09.2014 г. на комплексна съдебна психиатрична и психологична експертиза, според което П. не страда от психично заболяване.

По искане на П. в производството по ч.н.д.№ 262 от 2015 г. на ОС- Хасково за изменение на мярката за неотклонение „задържане под стража“ е била назначена съдебно-медицинска експертиза, според заключението на която лицето страда от „артериална хипертония“ трета степен, без увреждания на конфигурацията на сърцето, на сърдечния мускул на съдовете на сърцето и на периферните съдове. За лечение на заболяването си П. следва да провежда медикаментозно лечение, каквото, според приложената медицинска справка, 5 той отказвал да прилага чрез прием на лекарства. Това провокирало пристъпи на високо кръвно налягане, налагащи посещения от спешното отделение.

Възможно било при нормално състояние на сърдечно-съдовата система пристъпите на високо кръвно налягане и придружаващите ги оплаквания от главоболие и стенокардия да се дължат на психосоматични прояви, което налагало консултация с психиатър.

По делото е представена консултация с психиатър към „Център за психично здраве - Стара З.“ Е. от 04.12.2018 г., при която на П. е поставена диагноза „Параноидно личностово разстройство. Психотична декомпенсация с параноидна симптоматика“ и е насочен за диагностично уточняване и лечение в СБАЛЛС- [населено място], където, според представената епикриза от 02.01.2019 г., е бил настанен за периода 19.12.2018 г.- 03.01.2019 г., като екзактен психичен статус не е могъл да бъде снет поради отказ на пациента да сътрудничи. С експертно решение от 09.10.2019 г. на ТЕЛК и с експертно решение от 11.01.2021 г. на П. е определена 30% трайно намалена работоспособност.