Решение № 265706 от 10.09.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 10.09.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на дванадесети ноември, през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Христина Цветкова, като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 9006 по описа на състава за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.127, ал.2 ЗЗД във вр. с чл.53 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът З. „Б.И.“ АД твърди, че на 07.09.2012г. на главен път ПП 1 Е-79 в района на 364-и км. е настъпило ПТП, което било причинено в резултат от виновното противоправно поведение на водача на лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. №******РК Х. А..С.чиято задължителна гражданска отговорност е била застрахована от него. Сложният механизъм на пътния инцидент включвал удар на споменатия автомобил в крайпътната предпазна ограда /мантинела/ и проникването й в купето на автомобила, в резултат на което била причинена смъртта на пътник на предната дясна седалка. Настъпилият пътен инцидент дал основание да бъде образувано НОХД №119/2013г. по описа на ОС-Благоевград, което приключило с осъдителна присъда срещу водача С.. В мотивите на присъдата били посочени две независими обстоятелства, които причинили настъпването на произшествието: първо - противоправното поведение от водача на лекия автомобил, в нарушение на ЗДвП както и втора причина - техническата неизправност на монтираната пътна предпазна ограда /мантинела/ в района на настъпване на произшествието. Същият извод бил възприет в мотивите на решението по вече приключилото гр.д.

№2992/2015г. по описа на I-8 състав при СГС, което било образувано по искова претенция с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, насочена срещу ищеца в настоящия процес - З. „Б.И.“ АД от увреденото лице

А.Х.С.. В това производство – ответникът в настоящия процес - Агенция „Пътна инфраструктура“, която по закон носела отговорност за състоянието на пътната инфраструктура, била привлечена в качеството на трето лице – помагач на страната на З. „Б.И.“ АД.

Понеже Решението от 07.08.2017г. по вече приключилото гр.д. №2992/2015г. по описа на I-8 състав при СГС било постановено при участие на ответника - Агенция „Пътна инфраструктура“ – то и двете страни в настоящия процес, били обвързани от установителната сила на мотивите, както и от възникналата помежду им солидарна деликтна отговорност в хипотезата на независимо съпричинителство по чл. 53 от ЗЗД. Доколкото обаче само З. „Б.И.“ АД било осъдено да изплати на увреденото в резултат от деликта лице А.Х.С. застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в размер на 150 000 лева, с извършеното по твърдение на ищеца (в първото открито съдебно заседание на 04.07.2019г.) плащане от 08.01.2018г. - бил погасен целия солидарен дълг на ищеца и на ответника в настоящия процес, към увреденото лице А.Х.С. и били репарирани причинените в хипотезата на чл. 53 от ЗЗД неимуществени вреди.

При изложените фактически твърдения за възникването на солидарна отговорност между него и ответника и за извършено на 08.01.2018г. плащане с погасителен ефект за целия солидарен дълг – ищецът З. „Б.И.“ АД претендира за осъждане на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, да му заплати сумата от 30 000 лева, като част претенция в общ размер на 75 000 лева, представляваща припадащата се половина от общия размер на вече заплатеното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лева и да заплати законната лихва върху предявената част от иска за главницата, считано от датата, на която е осъществено плащането на застрахователното обезщетение на 08.01.2018г., до деня на окончателното плащане. С оглед очаквания изход от процеса, ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати и направените съдебни разноски.

Исковата претенция е оспорена от ответника Агенция

„Пътна инфраструктура“ както по основание, така и по размер. По съображенията, които са изложени в подадения отговор - ответникът оспорва надлежната активна материална легитимация на ищеца, доколкото оспорва твърденията на ищеца, за фактически извършено плащане на обезщетение - от страна на ищеца - към увреденото в резултат от деликта лице А.С.. Оспорва и собствената си пасивна материална легитимация, тъй като сочи, че в постановената от ОС Благоевград осъдителната присъда по НОХД №119/2013г. поведението на водача Х. С. било посочено като основна причина за настъпване на вредоносните последици. Твърди, че предпазната мантинела на мястото на настъпване на инцидента била изградено в пълно съответствие на техническите правила, а при това поддържа, че отговорност за изправността на това съоръжение носи третото неучастващо в настоящия процес лице „П.О.Г.“ ЕООД, което стопанисвало крайпътния обект до мантинелата. При това сочи, че между увреденото в резултат от деликта лице А.Х.С. и Агенция „Пътна инфраструктура“ бил повдигнат спор на същото основание, който бил разгледан и разрешен в рамките на съдебния процес по гр.д.№7127/2015г. по описа на І-21 състав при СГС и в резултат на това, Агенция „Пътна инфраструктура“ била осъдена да заплати на ищеца сумата от 50 000 лева, заедно със законна лихва и съдебни разноски. Независимо от изложеното, ответникът оспорва размера на предявената претенция, като твърди, че е прекомерен, с оглед обема на съпричиняването. Позовава се на изготвения Протокол от ПТП, който според него се ползвал с обвързваща материална доказателства сила, относно обстоятелствата, които са свързани с настъпване на пътния инцидент и отбелязаното противоправно поведение на водача. Оспорва предявения иск за присъждане на законна лихва, като твърди, че е неоснователен, доколкото фактически не било извършено плащане и ответникът не бил изпадал в забава. Моли за отхвърляне на предявените искове и претендира за осъждане на ищеца, да му заплати направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

На съда е служебно известно обстоятелството, че е постановено Решение от 07.08.2017г. по вече приключилото гр.д. №2992/2015г. по описа на I-8 състав при СГС, което било образувано по искова претенция с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, насочена от увреденото лице А.Х.С. срещу ищеца в настоящия процес - З. „Б.И.“ АД. На съда е известно служебно съдържанието на съдебния акт, фактът на влизането му в сила на 10.08.2018г., както и факта, че в рамките на това производство – ответникът в настоящия процес - Агенция „Пътна инфраструктура“ е била привлечена в качеството на трето лице – помагач на страната на ответника З. „Б.И.“ АД.

Съдържанието на споменатия съдебен акт, който е приет като доказателство в заверен препис /л. 46-49 от настоящото дело/ съдържа изрично отбелязване за издаден изпълнителен лист, в полза на А.Х.С., срещу ищеца в настоящия процес - З. „Б.И.“ АД, както и бележка за получаване на изпълнителния лист на 14.12.2018г.

Като доказателства по делото са приети Разрешение за специално ползване на пътищата, чрез изграждане на търговски крайпътен обект /ТКО/ и пътни връзки към него; чертеж- картограма „Земни маси“ № 6/9 за обект „Бензиностанция Петрол“; Чертеж-план на настилките за обект „Бензиностанция Петрол“ и писмена кореспонденция, които не се обсъждат подробно и поотделно, доколкото съдържат специализирана техническа информация, която е обект на анализ от допуснатата специализирана съдебно- техническа експертиза.

Заключението на изслушаната и приета без оспорване съдебно- техническа експертиза /пътно строителство/, която е изготвена от вещо лице В.С., мотивира следните изводи, относно правно значимите факти:

Ø

Еластичната предпазна ограда /мантинела/ в която се е ударил процесния лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. №******РК, управляван от Х. А. С. представлява част от пътната инфраструктура, която е съставна част от републиканската пътна мрежа;

Ø

Част от еластичната предпазна ограда /мантинела/ в която се е ударил процесния лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. №******РК и която е била предназначена да обезопаси пътния участък – т.нар. ускорителен шлюз- не е била изпълнена. Не е било осъществено т.нар. „зануляване“ на края на предпазната ограда което изисква - крайният елемент на мантинелата да бъде наведен към земната повърхност. Неизпълнението на техническата спецификация на монтажа е създала предпоставка за възникване на опасност за водачите на автомобилите, който се изразява във възможност от проникване на крайния елемент от оградата в купето на преминаващ по пътния участък автомобил.

Заключението на изслушаната и приета без оспорване съдебно- техническа експертиза /технология е безопасност на автомобилния транспорт/, която е изготвена от вещо лице Х.И., мотивира следните изводи, относно правно значимите факти:

Ø

Причина за настъпването на процесното ПТП е загубата на контрол на водача върху механизмите за управление над лекия автомобил марка „Мерцедес“ с рег.

№******РК, управляван от Х. А. С.;

Ø

Независима причина за настъпване на инцидента с лекия автомобил е наличието на необезопасено пътно съоръжение - еластичната предпазна ограда /мантинела/ в която се е ударил процесния лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. №******РК, управляван от Х.

А. С..

Заключението на изслушаната и приета без оспорване комплексна съдебно- техническа експертиза /технология е безопасност на автомобилния транспорт и пътно строителство/, която е изготвена от вещи лица Х.И. и В.С., мотивира следните изводи, относно правно значимите факти:

В хипотеза на правилен и съобразен с техническите изисквания монтаж на пътното съоръжение - еластичната предпазна ограда

/мантинела/ в която се е ударил процесния лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. №******РК, може да се направи обоснован извод, че не би настъпило проникване на стоманената предпазна ограда в купето на автомобила, а биха настъпили само външни материални щети по корпуса, в резултат от въздействието на страничния удар в мантинелата или в резултат на „възкачването“ на корпуса на автомобила върху мантинелата.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предявените прен настоящия съд искове са процесуално допустими, тъй като са предявени от страна с надлежна процесуална легитимация и по установения в закона ред. Релевираните от ответника възражения срещу допустимостта на исковете, в действителност имат отношение към преценка за надлежната материална, а не процесуална легитимация на ищеца т.е. тези възражение и доводи имат отношение към основателността на исковете, а не към тяхната допустимост. Именно в този контекст ще бъдат разгледани и възраженията.

По предявения иск по чл.127, ал.2 от ЗЗД:

Предявеният пред настоящия съд иск е основан на фактическите твърдения на ищеца, че посредством предявяването на иска – той желаел да упражни своето нормативно регламентирано регресно право спрямо ответника, в качеството на солидарен длъжник, като потърси припадащата се половина от заплатения на 08.01.2018г. общ дълг към трето лице – кредитор. При това, ищецът поддържа тезата, че солидарното задължение между него и ответника възникнало в хипотезата на изричната разпоредба на чл. 53 от ЗЗД, поради задължението на всеки от двамата отговорни за съпричиняването делинкветни - да репарира произтичащите неимуществени вреди от настъпило на 07.09.2012г. пътно- транспортно произшествие.

Предявявайки иска, ищецът поддържа тезата, че преди предявяването на иска – той бил изпълнил/ платил изцяло дължимото обезщетение за неимуществени вреди т.е. че бил платил в повече от припадащата му се част в сравнения с общия размер на възникналия в хипотезата на чл. 53 от ЗЗД солидарен дълг.

Според разпоредбата на чл. 127 от ЗЗД, всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно.

При това положение, ищецът беше длъжен да установи по категоричен начин двете споменати по- горе, основни предпоставки, легитимиращи правото му на регрес към ответника: както твърдението за наличието на солидарен дълг между ищеца и ответника, така и твърдението за извършеното плащане /кому, кога, колко и на какво основание е било платено/.