Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 365 от 14.08.2026, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Административно наказателно дело 779/2026
Вид
Решение № 365
Подписан
14.08.2026
Състав
Боян Пенев Войков

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 365 гр. Русе, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Ралица С. Костадинова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20264520200779 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ц. С. И., ЕГН: **********, с адрес гр. София, *******, чрез адв. С. М. от АК – Русе със съдебен адрес гр. Русе, ул.

„Александровска“ № 10, вх. 1, ет. 1, против Наказателно постановление № 261085-000509/28.04.2026 г. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Русе, с което на жалбоподателя му са му наложени казания „глоба“ в размер на 255,65 евро (500,01 лв.) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл.

140, ал. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление незаконосъобразно. Не ставало ясно от текста на наказателното постановление на какво основание била прекратена регистрацията и това съставлявало дефицит на неговото изискуемо съдържание. Нито собственикът, нито жалбоподателят били уведомявани за прекратената регистрация. Липсвало публичен регистър, от който можело да се информира.

С изменението на ЗДвП от септември 2025 г. било отпаднало задължението на МВР да уведомява собственика за прекратяването на регистрацията.

1

Задължение за прекратяване на застраховката имал Гаранционният фонд.

Моли за отмяната на обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, за него се явява адв. С. М. от АК – Русе, който поддържа жалбата, моли същата да бъде уважена като излага пространни съображения, както и претендира да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя сторените от него разноски по производството.

Административнонаказващият орган – началникът на група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Русе, редовно призован, не се явява, и не се представлява.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 12.05.2026 г., при положение че Наказателното постановление е било връчено на нарушителя на 04.05.2026 г., поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Наказателно постановление № 26-1085-000509/28.04.2026 г. на началника на група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Русе, е издадено против Ц. С. И. за това, че на 14.03.2026 г., около 14,00 ч., в гр. Русе, на ул.

„Тулча“ № 15, паркинг до хотел „Милениа“, управлявал лек автомобил „Тойота Авенсис Версо“, с рег. № *****, собственост на Е. С.а И.а, който не бил регистриран по надлежния ред, тъй като това МПС било със служебно прекратена регистрация на 03.03.2026 г. на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд за липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

От приобщените по делото гласни и писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 14.03.2026 г. жалб. И. управлявал лек автомобил „Тойота Авенсис Версо“, с рег. № *****, собственост на Е. С.а И.а, с която имал сключен граждански брак, но двамата били във фактическа раздяла в продължение на десетилетия. Около 14,00 ч. жалб. И. се движел с автомобила по улиците на гр.

Русе, когато около 14,00 ч. реализирал ПТП с материални щети в района на ул.

„Тулча“ № 15 на паркинга до хотел „Милениа“. Местопроизшествието било посетено от полицейския служител на Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – 2

Русе св. П. И. С.. При извършената проверка св. С. установил, че автомобилът, управляван от жалбоподателя, бил със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 1 ЗДвП, тъй като е била постъпила информация от Гаранционния фонд за прекратяване на договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Жалб. И. не знаел за служебното прекратяване на регистрацията, тъй като регистрационните табели на процесното МПС се намирали на мястото им.

Тази фактическа обстановка не е спорна между страните, като спорно е само приложението на материалния закон и дали така описаното в АУАН и НП изпълва от обективна и субективна страна състава на визираното административно нарушение. Поради тези обстоятелства не е необходимо за съдебният състав да излага подробни мотиви на основание чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, защото не са налице доказателства, които да си противоречат.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице. Съдът не споделя изложените от жалбоподателя доводи за това, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП, изразяващи се в липса на конкретизация коя хипотеза на служебно прекратяване на регистрацията се визира от наказващия орган. Този въпрос е ирелевантен от една страна, доколкото за нарушената разпоредба – посочена като чл. 140, ал. 1 ЗДвП, от която реално и произлиза отговорността по чл. 175, ал. 1, пр. 1 ЗДвП, е без значение дали превозното средство някога е било регистрирано и дали регистрацията му е била прекратена впоследствие 3 по един или друг начин. От друга страна, в обстоятелствената част на АУАН и НП е посочено, че регистрацията е служебно прекратена, а това на кое основание е станало това, е фактически въпрос, който не влияе на правната квалификация и не ограничава правото на защита на наказаното лице.

Съставът на нарушението по чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП предписва административнонаказателна отговорност за водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Именно такова МПС действително е управлявал жалб. Ц. И., защото от доказателствата по делото се установява, че поради неплатена вноска по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и уведомление до Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Русе е била прекратена регистрацията на управлявания от жалб. И. лек автомобил „Тойота Авенсис Версо“, с рег. № *****, макар и последният да е бил с поставени на съответните места регистрационни табели.

Жалбоподателят действително и непротиворечиво се установява да е управлявал този лек автомобил и е имал качеството на „водач“ по смисъла на § 6, т. 25 от ДР ЗДвП. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. по т.д. № 3/2022 г. на ОСС на ВКС и ВАС не се наказва с предвиденото в чл.

175, ал. 3 ЗДвП наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.

Действително сегашната редакция на чл. 143, ал. 10 ЗДвП не предвижда задължение на службите за пътен контрол и регистрация на ППС да уведомяват собствениците за прекратената регистрация, като не е уредено изобщо дали за администрацията важи такова задължение. Тази празнота обаче е преодоляна със задължението на администрацията да уведоми собственика в случаите, когато регистрацията на ППС бъде прекратена, поради получено уведомление от Гаранционния фонд за прекратен застрахователен договор, като това следва пряко от текста на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Съгласно цитираното Тълкувателно постановление следва да бъде доказана и вината за извършеното административно нарушение, която не се презумира. В настоящия случай липсват доказателства 4 собственикът да е бил уведомяван, а щом той не е бил уведомен, то обективно и жалб. И. не е могъл да бъде осведомен за прекратяването, защото той се явява трето лице, което само управлява автомобила, но би понесло евентуална отговорност по чл. 638, ал. 3 КЗ, но не и такава за нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, защото и регистрационните табели на автомобила са се намирали на обозначените за това места и не е могъл по какъвто и да е друг начин, например чрез публичен регистър, да се осведоми за липсата на регистрация на превозното средство. Безспорно като форма на вината за осъществяване на административно нарушение не се изисква само пряк умисъл съгласно текста на чл. 7 ЗАНН, но за да бъде едно деяние осъществено при форма на вината небрежност, то деецът следва да е имал задължение да се осведоми и да е могъл да стори това. Тези обстоятелства не са налице при жалб. И.. Колкото до самонадеяността като форма на непредпазливост – деецът следва да съзнава конкретните обстоятелства, които водят до извършване на нарушението, а жалбоподателят И. не ги е знаел. Жалбоподателят в този смисъл е бил длъжен да не управлява дерегистрирано МПС, но не е могъл да узнае за този факт, което изключва и небрежността като форма на вината, при която деецът не е съзнавал наличието на възможност да настъпи визираното съставомерно деяние. При това положение деянието се явява несъставомерно от субективна страна, поради което съдът приема, че същото не е извършено виновно от жалбоподателя и неговото поведение не съставлява административно нарушение.

При тези обстоятелства съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото жалбоподателят има право да му бъдат присъдени сторените в хода на производството разноски, като е направил искане да му бъдат присъдени разноски в размер на 200 евро за оказаната правна защита и съдействие съгласно сключена с процесуалния му представител договор. Съгласно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за ВАР минималното адвокатско възнаграждение за делата с материален интерес до 1 000 лв. е 400 лв. Измеримият материален интерес в настоящото производство е 500 лв., доколкото такова е паричното наказание, което е наложено на жалбоподателя. Налице е и кумулативно предвидено наказание в размер на 6 месеца, което, също оказва роля във формиране на обжалваемия интерес, който е един от критериите, засегнати в чл. 36, ал. 3, т. 2 5

ЗАдв, които следва да се използват като преценка за определяне прекомерността на адвокатското възнаграждение. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие договореното възнаграждение е в размера на минималното такова съобразно материалния интерес. От друга страна възражението за намаляване на разноските на жалбоподателя е направено в условията на евентуалност със съпроводителното писмо. Същото съдът намира за неоснователно, доколкото е договорено възнаграждение в минимален размер, като следва да бъде приложена цитираната практика на СЕС за неговото редуциране под минимума, доколкото упълномощеният процесуален представител е взел активно участие по делото в единственото проведено съдебно заседание, в хода на което са разпитани и двама свидетели.

Проведената защита също така е срещу парично наказание в размер от 500 лв. и ЛПУМПС за срок от 6 месеца, поради което не би било оправдано редуцирането на адвокатския хонорар под минималния размер на жалбоподателя следва да му бъдат присъдени сторените разноски в хода на производството от 200 евро.