Решение № 3059 от 06.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3059 гр. София, 06.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВАВ при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВАВ Гражданско дело № 20211110169069 по описа за 2021 година

РЕШЕНИЕ

06.04.2022 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на седми март през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 69069/2021 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от АЛ. С. К. срещу „МЦЙ“ ЕООД, като се твърди, че страните се намирали в трудово правоотношение по силата на Трудов договор № 36/02.05.2007 г. и допълнително споразумение от 30.03.2021 г. Поддържа, че по силата на трудовото правоотношение е изпълнявала длъжността „лекар УНГ“. Навежда доводи, че по 1 силата на договора се дължало трудово възнаграждение в размер на 1200,00 лева месечно, като също така било дължимо и допълнително трудово възнаграждение, което се равнявало на 50 % от сумата, която работодателят бил получил от НЗОК за съответния месец за предоставените от служителя медицински услуги. Излага съображения, че от м.03.2020 г. в Република България, предвид усложнената обстановка от COVID-19, лекарите работели при усложнена обстановка, като била приета Методика за определяне на размера на сумите за плащания от НЗОК на изпълнителите на медицинска помощ на дентална помощ и на медико-диагностични дейности за работа при неблагоприятни условия. Твърди, че с методиката се определял дължим размер на плащания при неблагоприятната обстановка, в това число касаещи и лекарите при ответника. Поддържа, че НЗОК била извършила плащане на сума въз основа на която се определяла базисната стойност на доплащането на работодателя, като в случая за период м.03.2020 г. до м.12.2020 г. не била заплатена сума в общ размер от 18786,90 лева, като се периода от 01.04.2020 г. до 01.12.2021 г. се дължала и мораторна лихва върху дължимата сума в размер на 2272,02 лева. Навежда доводи, че след посочения период имало извършена корекция на дължимите суми – с оглед базисната основа, като за периода м.01.2021 г. до м.09.2021 г. се дължала сумата от 12910,85 лева за допълнително трудово възнаграждение, като с оглед липсата на плащане за периода 01.02.2021 г. до 01.12.2021 г. се дължала мораторна лихва за в размер на 2961,25 лева.

Излага съображения, че към момента на предявяване на иска не била получила дължимите допълнителни суми за трудово възнаграждение. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, като се твърди, че на ищеца били изплатени всички дължими възнаграждения, които били дължими за процесния период, поради което иска бил неоснователен. Поддържа, че трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл. 326, ал. 1 КТ, считано от 01.12.2021 г., като в предизвестието си служителя не бил навел никакви съображения за дължими към него трудово възнаграждения. Прави отвод за нередовност на исковата молба, като твърди, че с оглед основанието на което била формулирана претенцията на ищцата, не можело да се изясни, как точно са формирани претендираните вземания. Навежда доводи, че ищецът не бил установил пълно и главни материалните предпоставки на претендираното вземане, което обосновава, като прави извод за неоснователно на претенцията. Развива аргументи от правна страна по отношение на твърдяната от ищеца методика, като прави извод, че последният не попадала в обхвата на приложението й, поради което не й се дължало допълнително трудово възнаграждение, като освен това обосновава, че с доводите си ищеца тълкувал превратно разпоредбите на методиката. Навежда доводи с оглед релевантни разпоредби в методиката, коя част от персонала на съответно лечебно заведение имала право на допълнително трудово възнаграждение и при какви условия, респ. в кои лечебни заведения. Твърди, че само при определени изключения дължал допълнителни трудови възнаграждения, като подробно сочи в кои случай. Поддържа, че тъй като с оглед извършеното плащане на всички дължими възнаграждения към ищеца, то не била дължима сумата за претендираните мораторни лихви. Иска отхвърляна исковете. Претендира 2 разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени осъдителни искове се правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 245, ал. 1 КТ, във вр. чл. 86, ал.

1 ЗЗД.

За да възникне парично вземане за заплащане на трудово възнаграждение в обективната действителност следва да са се проявили следните материални предпоставки (юридически факти): 1) между работника или служителя и работодателя да е налице валидно възникнало трудово правоотношение; 2) работникът или служителят да е престирал реално работна сила за твърдения период за който се претендира, че работодателят не е заплатил дължимото трудово възнаграждение, респ. допълнително трудово възнаграждение.

Между страните не се спори, поради което с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделено за безспорно, че страните са се намирали в трудово правоотношение по силата на Трудов договор № 36/02.05.2007 г. и допълнително споразумение от 30.03.2021 г., като ищцата е изпълнявала длъжността „лекар УНГ“. В тази насока между страните не спори, а и е ноторно обстоятелството (арг. чл. 155 ГПК), че за процесния период е обявено последователно извънредно положение, а след това извънредна епидемиологична обстановка с Решение на НС от 13.03.2020 г., а след това последователно със Заповеди на Министъра на здравеопазването на Република България във връзка с инфекциозно заболяване – SARS Covid 19.

От клаузите на допълнително споразумение от 30.03.2021 г. се установява, че страните са се уговорили за следното:

- че основното месечно трудово възнаграждение на служителя ще бъде в размер на 1200,00 лева;

- служителят получава допълнително трудово възнаграждение (ДТВ) от реализираните приходи по договор със СЗОК, което се формира, както следва: ДТВ = 50 % х приходи с договор със СЗОК – 1200,00 лева, т.е. ДТВ се равняява на 50 % от сумата, която е получена от работодателя за съответния месец за продоставени от служителя медицински услуги на пациенти на работодателя, на основание сключен договор между работодателя и НЗОК, намалена с 1200,00 лева; служителят получава ДТВ в размер на 40 % от всички извършени от служителя платени медицински услуги за съответния месец извън пакета, гарантиран от бюджета на НЗОК, предоставени на пациенти на работодателя, включително от профилактични прегледи по договор с работодатели юридически лица.

Съгласно правилото на чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността.

3

Представени и неоспорени са отчети за извършена медицинска дейност от ищеца (л.

15-63 в кориците на делото).

Приложено е писмо от НЗОК изх. № 23-00-245/04.03.2022 г. като се установява, че ответника има сключен договор със СЗОК № 22-2332/2020 за оказване на специализирана извънболнична помощ и медико-диагностична дейност. Посочено е, че за периода от м.03.2020 г. до м.09.2021 г. не са изплащани средства за допълнителни трудови възнаграждения за медицински и немедицински персонал въз основа на Методика за определяне размер на сумите, заплащани от НЗОК на изпълнители на медицинска помощ, на дентална помощ и на медико-диагностични дейности за работа при неблагоприятни условия по повод обявена епидемична обстановка в лечебното заведение. Изяснено е, че са изплащани парични средства на основание чл. 8.1. от Методиката, съгласни който право на заплащане за работа при неблагоприятни условия по повод на обявена епидемична обстановка има изпълнител на СИМП и/или МДД в случай, че стойността на отчетената дейност за съответния месец за 2020 г. или 2021 г. е по-малко от 85 % от базисната стойност за 2020 г., съответно 2021 г.

От заключението на ССчЕ се изяснява, че съгласно отчетите за извършена специализирана болнична помощ от лекари в лечебно заведение по договор за периода от 01.03.2020 г. до 31.10.2021 г. НЗОК е превело на ответника сумата от 132062,94 лева за 2020 г., съответно за 2021 г. – сумата от 48406,59 лева. Експертът е посочил, че съобразно подадените отчети от ищеца за 2020 г. е налице сума за получаване в размер на 15436,97 лева, а за 2021 г. – сумата от 10544,15 лева. Посочено е, че ответникът е превел на ищеца сумата от 24657,25 лева за 2020 г., а за 2021 г. сумата от 24924,25 лева. Експертът е посочил, че сумите за получаване са формирани на база изчисления по методиката, като сумите който са преведени на ответника са по договор. Изяснено е, че съобразно подадените отчети от ищеца и условията на трудовия договор и допълнителното споразумение за 2020 г. е налице дължима сумата от 24657,25 лева, а за 2021 г. – сумата от 24924,25 лева, които суми са изплатени на ищеца. В открито съдебно заседание от 07.03.2022 г., вещото лице подробно е изяснили сумите за получаване от страна на ищеца, като е посочено, че тези изводи са въз основа на справки за изплатени суми за 2020 г. и 2021 г., които са отразени в заключението, които справки са от Здравната каса, които са изплатени на ответника, като били включени суми за възнаграждения по методиката – общо за докторите, които се полагали. Експертът е посочил, че от справки от ответника се установявало, че за тези години му били превеждани съответни суми, съответно е посочена базисна стойност на определяне на сумите. Вещото лице е посочило, че сумите са изплатено общо за всички доктори. Изрично е посочено, че е извършено намалени с 1200,00 лева, което е отразено в таблицата за 2021 г., съответно са взети предвид параметрите на трудовия договор и допълнителното споразумение, за което вещото лице е направило подробни разяснения.

Съдът, като извърши преценка на заключенито на ССчЕ, съобразно правилото на чл.

202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е извършено обективно, компетентно и добросъвестно. Експертът е отговорил изчерпателно на поставените задачи, като по делото 4 не се установява, че последният е заинтересован от изхода на правния спор или е недобросъвестен. С оглед направените от ответника оспорвания следва да се отбележи, че възприемането на заключението на вещото лице от решаващия съд не е обусловено от оспорването му или не от страните по делото, поради което отсъствието на направено възражение е правно ирелевантно както за неговата обективност, така и за значението му за крайния правен резултат по делото – в този смисъл напр. Решение № 144 от 7.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 806/2009 г., II т. о., ТК; Решение № 393 от 1.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4703/2008 г., II г. о., ГК. В случая, съдът намира, че изводите на вещото лице кореспондират с останалите доказателства по делото, като експертът подробно както в заключението си, така и при изслушването и защитата на експертизата в о. с. з. от 07.03.2022 г. е посочил ясно и безпротиворечиво как е достигнал до съответните изводи, които са отразени в заключението на ССчЕ.

Настоящият съдебен състав намира, че при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, спорът между страните се концентрира от правна страна върху приложението на Методика за определяне размер на сумите, заплащани от НЗОК на изпълнители на медицинска помощ, на дентална помощ и на медико-диагностични дейности за работа при неблагоприятни условия по повод обявена епидемична обстановка.

Съгласно чл. 15а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), по време на извънредното положение, съответно на извънредната епидемична обстановка и до три месеца след нейната отмяна Националната здравноосигурителна каса и Българският лекарски съюз, съответно Българският зъболекарски съюз, може да подпишат анекс към съответния национален рамков договор, който съдържа заплащане за работа при неблагоприятни условия по време на обявеното извънредно положение, съответно на извънредната епидемична обстановка и до три месеца след нейната отмяна на изпълнителите на медицинска помощ, съответно на дентална помощ, условия и ред за заплащането и методика за определяне размера на сумите. Средства може да се осигуряват и чрез допълнителен трансфер от бюджета на Министерството на здравеопазването.