Определение № 2196 от 12.10.2022, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2196 гр. София, 12.10.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Петър В.. Сантиров

Петя П.а като разгледа докладваното от Петя П.а Въззивно частно наказателно дело № 20221100603662 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.

Образувано е по повод подаден частен протест срещу определение № 1872 от 23.06.2022 г. по н.ч.д. № 6684/2022 по описа на СРС, 135-ти състав, с което е отменено постановление на СРП от 21.01.2021 г., деловодно изведено на 09.05.2022 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 15239/2019 г. по описа на 07 РУ-СДВР, водено за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.

С депозирания срещу първоинстанционния съдебен акт въззивен протест се изразява несъгласие с изводите на районния съд, Излагат се съображения защо не следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля П.. Моли атакуваното определение да бъде отменено, а постановлението на СРП да бъде потвърдено като правилно.

Въззивният съд при извършена служебна проверка установи от фактическа страна следното:

Досъдебното производство № 15239/2019 г. по описа на 07 РУ-СДВР е образувано и водено за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.

В хода на разследването като свидетели са разпитани Б. П., В.П., М.П., П.М., С.С., М.М., Я.З., И.С.. По делото е изготвена съдебнопсихиатрична и психологична експертиза спрямо Б. П. и са събрани относими към главния факт на доказване писмени доказателства.

След анализ на доказателствената съвкупност с постановление от 21.01.2021 г., деловодно изведено на 09.05.2022 г., прокурорът е прекратил наказателното производство на осн. 234, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, приемайки, че свидетелят П. е предал инкриминирания телефон на свидетеля В.П. с цел вещта да бъде дадена в залог срещу определена сума пари.

Недоволна от прокурорския акт е останал Б. П., който е обжалвал постановлението пред районния съд. Жалбата е депозирана в Софийска районна прокуратура на 23.05.2022 г..

С Определение № 1872 от 23.06.2022 г. по н.ч.д. № 6684/2022 по описа на СРС, 135ти състав е отменил постановление на СРП от 21.01.2021 г., деловодно изведено на 09.05.2022 г., приемайки същото за необосновано, и е върнал делото на прокуратурата за продължаване на разследването.

1

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав формира следните правни изводи:

При проверка на допустимостта на протеста, въззивният съд констатира, че същият е подаден в предвидения в чл.243, ал.7 от НПК седмодневен срок. Същевременно настоящият съдебен състав констатира, че по делото липсват данни за връчване на постановлението за прекратяване на досъдебното производство № 15239/2019 г. по описа на 07 РУ-СДВР на Б.

П., по чиято жалба е инициирана съдебната проверка на прокурорския акт. За да провери, дали е надлежно сезирана първата инстанция и предвид пропуска в тази насока от нейна страна, въззивният съд изиска от СРП доказателства за връчване. Постъпил е отговор, съгласно който подобни доказателства липсват. Съгласно чл. 243, ал. 4 от НПК препис от постановлението за прекратяване се връчва на пострадалия, който в 7-дневен срок може да го обжалва пред съответния първоинстанционен съд. Задължение е на разследващите органи да осъществят надлежно връчване и да приложат съответните доказателства по делото, за да може съдът да извърши проверка, дали е надлежно сезиран. Неизпълнение на посоченото задължение не може да се тълкува във вреда на пострадалия, поради което депозираната от него жалба следва да се разглежда като подадена в срок. Предвид изложеното съдебното производство за проверка на прокурорския акт е допустимо.

Разгледан по същество частният протест е основателен, като първоинстанционното определение следва да бъде отменено, а постановлението за прекратяване да бъде потвърдено като обосновано и законосъобразно.

За да отмени прокурорския акт, районният съд е приел, че показанията на В.П. и П.М. са противоречиви и неясни, с които доводи въззивният съд не може да се съгласи. В първия си разпит от 12.03.2020 г. свидетелката М. заявява, че не е ходила в заложната къща, когато свидетелят В.П. е заложил инкриминирания телефон, като посочва, че са били пред денонощен магазин, в близост до турска сладкарница. Изложеното в този разпит въззивният съд счита, че не се намира в противоречие с твърдението от следващия, проведен на

30.08.2021 г., когато М. отново посочва, че тя не е била в заложната къща, а единствено придружила свидетеля П. до нея. Следователно и в двата си разпита свидетелката твърди, че не се е намирала в заложната къща по време на залагането на инкриминирания телефон. От друга страна, видно от показанията на В.П. заложната къща се е намирала до турска сладкарница, а в повторния си разпит свидетеля П. не отрича, че и свидетелката М. е присъствала при предаване на инкриминирания телефон на В.П., както и че тя е придружила П. до заложната къща. При съвкупния прочит на свидетелските показания не се установява сочената ор районния съд непоследователност на М..

На следващо място, районният съд превратно е тълкувал показанията на свидетеля М.П., въз основа на което е извел друго противоречие в показанията на М.. В нито един от разпитите си свидетелят М.П. не твърди, че е възприел предаване на инкриминираната вещ от П. на брат му В.П., както е приел първият съд. И в двата си разпита М.П. посочва, че само и единствено е чул разговор между П. и В.П. относно някакъв телефон, като е възприел П. да носи някаква чанта, но категорично отрича да е видял съдържанието на чантата, посочвайки че П. нито е вадил телефон от нея, нито е предал чантата със съдържанието на В.П. пред него. Следва да се отбележи, че свидетелят М.П. е категоричен, че не знае за какъв телефон са говорели двамата, както и кога са се случили събитията, за които разказва.

Следователно не може с категоричност да се твърди, че М.П. е присъствал в деня, когато П. твърди да е предал инкриминирания телефон на В.П.. Последният извод се затвърждава и от показанията на свидетелите В.П. и М., които твърдят, че в деня, когато П. е заложил телефона, свидетелят М.П. не е бил с тях. Въпреки че между тримата свидетели В.П., М.П. и М. са налице връзки от роднинско естество, които биха могли да обусловят заинтересованост на свидетелите, споделеното от тях взаимно се допълва и кореспондира по между си, а показанията на П. относно присъствието на М.П. остават изолирани. Предвид 2 гореизложеното въззивният съд намира, че показанията на М. не съдържат констатираните от районния съд противоречия.

По-нататък, първата инстанция е поставила под съмнение показанията на М., В.П. и М.П. с оглед заключението на съдебнопсихиатричната и психологична експертиза спрямо Б.

П.. При внимателен прочит на експертизата, се установява, че П. не е зависим от хазарт и алкохол, но е с констатиран граничен интелект, допълнително снизен от алкохолна консумация. Съгласно експертното мнение П. в личностен план е склонен към наивитет и доверителност, с намален контрол над подтици и влечения, които определят емоционалноволевата му импулсивност. Съгласно експертизата в повечето случаи П. е склонен да обвинява другите за проблемите си, като проявява манипулативност, демонстрирайки социално-приемливи норми на поведение. Изградил е елементарни стратегии за справяне в житейските ситуации, но поради емоционалната и социалната си инфантилност е склонен да се въвлича в необмислени действия. Като цяло според експертите поведението му е импулсивно и недостатъчно контролируемо. С оглед така констатираните личностните характеристики на свидетеля П., съпоставени с разпитаните по делото свидетели, въззивният съд намира, че експертното заключение подкрепя изводите на държавното обвинение. Това е така, тъй като показанията на П. относно причината, поради която е предал мобилния апарат на П., остават изолирани, което, от своя страна, съответства на склонността на П. да обвинява другите за проблемите си, проявявайки манипулативност и демонстрирайки социално-приемливи норми на поведение. От друга страна, в действителност експертите не установяват зависимост към хазарт, но същевременно констатират намален контрол над подтици и влечения /каквито са хазартните влечения/.

Предвид така даденото експертно заключение въззивният съд не счита, че същото поставят под такова съмнение показанията на В.П. и М., налагащо некредитиране на споделеното от тях касателно факти, част от главния предмет на доказване.

Извършвайки инстанционния контрол за законосъобразност и обоснованост и на постановлението за прекратяване, въззивният съд констатира, че прокурорът е обсъдил подробно събрания доказателствен материал. Обосновано е извел наличието на две групи свидетелски показания, даващи противоположни тези за събитията, като аргументирано е отговорил защо се доверява на едни доказателства за сметка на други. Напълно обосновани се явяват изводите на държавното обвинение, че показанията на свидетеля П. касателно твърдението, че е дал процесния мобилен апарат на В.П. за период от един ден, след което е трябвало да му го върне, за изолирани и неподкрепени от доказателствената съвкупност.

Правилно са кредитирани в цялост показанията на свидетеля М.М. – служител на магазин А1, който се явява единственото незаинтересовано от изхода на делото лице, който е категоричен, че при подписването на договора за мобилни услуги и взимане на мобилен апарат на изплащане от П. той е бил заедно с още едно лице, което не взело участие при избора на телефон. Установява се от показанията на В.П., П. и М., че това лице е бил свидетелят В.П.. Следователно непосредствено след закупуването на телефона П. и П. са били заедно, поради което правилни се явяват доводите на прокуратурата, че е житейски нелогично часове по-късно П. да поиска да разгледа телефона, а не непосредствено след закупуването му. Съмнения в достоверността на изложеното от П. прокуратурата е извела и въз основа на кредитното му досие и липсата на трудова ангажираност, което налагало извод относно набиране на финансови средства чрез залагане на вещи в заложни къщи.

В противовес на споделеното от П. се намират показанията на В.П. и П.М., които твърдят, че телефонът е бил заложен от П. със знанието и съгласието на П.а, а сумата разделена между В. П. и П.. Посочените гласни доказателствени средства прокурорът е приел за достоверни, констатирайки, че същите намират подкрепа в останалия събран и проверен доказателствен материал. Така направеният извод въззивният съд намира за обоснован, с изключение на твърдението, че В.П. е откупил на 04.08.2019 г. мобилен телефон Samsung J6, собственост на П., с получените от продажбата на инкриминирания 3 телефон пари. Подобни доказателства по делото не са налични. Видно от визираните от прокуратурата заложни билети, находящи се на л. 38-39, т. 2, един и същи телефон Samsung J6+, с ИМЕЙ 352984106611261 е бил заложен първо от свидетеля П. /на 17.07.2019 г./, а след това на 04.08.2019 г. – от свидетеля П.. Видно от представените от А1 България ЕАД справки, посочения телефонен апарат е бил закупен на изплащане от свидетеля П.. Липсват данни по делото, като такива не са били предоставени от заложната къща, за откупуването на този мобилен апарат. Същевременно в повторния си разпит свидетелят В.П. посочва, че няколко пъти е залагал мобилен апарат Samsung J6, собственост на П., което намира подкрепа в приложените по делото заложни билети. По-нататък свидетелят П. посочва, че е заложил вещ, в заложна къща на „Манджата“, за да могат да купят чисто новия мобилен апарат. Показанията му в тази част също кореспондират с писмените доказателства по делото, видно от които именно на 04.08.2019 г. В.П. е дал в залог мобилен телефон Samsung J6, срещу което е получил сумата от 100 лева. С оглед корелацията между показанията на В.П. и М., намиращи подкрепа в писмените доказателства правилно прокуратурата се е доверила на споделеното от тях касателно знанието и съгласието на П. инкриминираната вещ да бъде заложена.