Определение № 280 от 17.01.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 280 гр. Варна, 17.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно частно гражданско дело № 20243100502571 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1, вр. чл. 15, ал. 2 от ГПК и чл. 248, ал. 3 ГПК.

Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 69105/27.08.2024 г. от „ДУДО СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК 204465550, със седалище и адрес на управление: гр. Опака, обл. Търговище, ул. Искра“ № 11, представлявано от управителя Нурхан Ереджебов Юсеинов, чрез пълномощника адв. П. М., срещу Определение № 9011/13.08.2024 г., постановено по гр.д. № 6306/2024 г. по описа на Варненски районен съд, 18 състав, с което е уважено възражението за неподведомственост, с правно основание чл. 15, ал. 1 от ГПК , обективирано в отговор на искова молба на ответника „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621, гр. Варна, като производството по делото пред ВРС е прекратено.

Частната жалба е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел наличието на сключено между страните арбитражно споразумение, обективирано в Заявление № *************/***** г., тъй като същото е подписано само от жалбоподателя и представлява предложение за сключване на договор, което не представлява сключено двустранно съглашение по смисъла на чл. 8 от ЗЗД. Сочи се, че лицето, подписало се като „приело“ заявлението не е служител на „Електроразпределение Север“ АД, поради което и не може да изразява воля от негово име, а подписът е положен само за удостоверяване на приемането на документа в деловодството. От това се извежда твърдението, че между страните в производството не е налице валидно сключено арбитражно 1 споразумение. Освен това се сочи, че дори да бъде възприето наличието на такова споразумение, то същото е отменено с последващото Допълнително споразумение от 12.08.2022 г., касаещо конкретно и процесния обект, в чл. 7 от което е уговорено, че: „Всички спорове между мрежовия оператор и клиента се решават по реда, описан в Общите условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на мрежовия оператор“. На последно място, твърди се, че дори и да е налице арбитражна клауза, то същата е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД, което се извежда по аналогия от монополното положение на „Електроразпределение Север“ АД и установената в ЗЗП защита на потребителите. Моли в тази връзка обжалваното определение да се отмени, а делото бъде върнато на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Отправено е искане на основание чл. 192 от ГПК да бъде задължено трето неучастващо по делото лице – Сдружение „Правна помощ и медиация“, ЕИК 175669725, гр. Севлиево, да представи справка за това колко броя образувани производства със страна „Електроразпределение Север“ АД са образувани пред учредения при сдружението арбитражен съд и по колко от тях са постановени решения в полза на енергийното предприятие.

В отговор на жалбата „Електроразпределение Север“ АД оспорва доводите в нея. Излага, че между страните е налице валидно арбитражно споразумение, обективирано в Заявление № *************/***** г., а направените в тази връзка възражения на жалбоподателя са неоснователни.

Моли обжалваното определение да се потвърди като правилно.

Постъпила е и въззивна частна жалба вх. № 94238/21.11.2024 г. от „ДУДО СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК 204465550, срещу Определение № 12582/06.11.2024 г., постановено по гр.д. № 6306/2024 г. по описа на Варненски районен съд, 18 състав, с което на основание чл. 248 от ГПК е допълнено постановеното по делото Определение № 9011/13.08.2024 г. в частта за разноските, като е осъдено „ДУДО СТРОЙ“ ЕООД да заплати на „Електроразпределение Север“ АД сумата от 3120 лв. с ДДС, представляваща сторени в производство разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи, че настоящото производство е поставено изцяло в зависимост от развитието на обжалването на самото прекратително Определение № 9011/13.08.2024 г. Позовавайки се на въведения в чл. 36 от Закона за адвокатурата принцип на справедливост и обоснованост, жалбоподателят сочи, че с оглед преждевременния край на процеса и липсата на съдебни заседания и ангажиране на доказателства, осъщественото процесуално представителство не е в обичайния за всеки един съдебен спор обем, като се е изчерпало единствено с изготвяне на отговор на искова молба, поради което определеното адвокатско възнаграждение не съответства на обхвата на възложената и извършената работа. Счита, че в конкретния казус следва да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г., като възнаграждението следва да бъде определено в размер на 3/4 от това по чл. 7. Моли за отмяна на обжалваното определение в 2 частта за сумата от 780,00 лв., представляваща разликата над дължимите съдебно-деловодни разноски в размер на 2340 лв. с ДДС до претендираните такива от „Електроразпределение Север“ АД в размер на 3120 с ДДС.

С писмен отговор, насрещната страна „Електроразпределение Север“ АД оспорва частната жалба като неоснователна.

При служебна проверка, съдът констатира, че частните жалби са подадени в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваеми актове – определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и определение, което попада в хипотезата на чл. 248, ал. 3 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворяват изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което са процесуално допустими.

Разгледана по същество, частната жалба на „Дудо строй" ЕООД срещу Определение № 9011/13.08.2024 г. е основателна по следните съображения:

Производството гр.д. № 6306/2024 г. по описа на ВРС, 18 състав, е образувано по предявен от „Дудо строй“ ЕООД, ЕИК 204465550, срещу „Електроразпределение Север" АД, ЕИК 104518621, осъдителен иск за сумата от 24 365.63 лева, представляваща разликата между заплатената от ищеца цена за услуга „пренос ниско напрежение" и дължимата цена за услуга „пренос средно напрежение" за периода от 01.12.2019 г. до 29.02.2024 г. за обект с абонатен № ******, находящ се в *******, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 23.05.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът „Електроразпределение-Север“ АД е оспорил допустимостта на иска с възражение за неподведомственост на спора на съда. Обосновал е същото с твърдение, че по силата на Заявление № *************/***** г. за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север“ АД, жалбоподателят е заявил съгласие всички спорове възникнали между страните да бъдат решавани от Арбитражен съд, гр. Варна при сдружение „ППМ“, съобразно неговия правилник. Следователно между страните било налице валидно арбитражно споразумение, обективирано в посоченото заявление, поради което спорът бил подведомствен на АС – Варна, с оглед на което е отправил искане делото да се прекрати.

С обжалваното Определение № 9011/13.08.2024 г., ВРС е приел, че с оглед доказателствата по делото, възражението на ответника е основателно и прекратил производството по делото.

За да се произнесе по същество, съставът на въззивния съд съобрази следното:

Неоснователен е първият довод на частния жалбоподател за липса на арбитражна клауза, обективирана в Заявление № *************/***** г.

Заявлението е изготвено като бланка от „Електроразпределение Север“ АД и макар и да не е подписано от него, представлява предложение за сключване на договор при посочените в него условия. С подписването на заявлението от „Дудо строй“ ЕООД, същото е изразило съгласие с така предложените 3 условия, поради което трябва да се приеме, че е налице сключен между страните договор, включващ и посочената в заявлението арбитражна клауза.

Във връзка с това обаче, следва да се има предвид, че в последствие с чл.

7 от Допълнително споразумение от 12.08.2022 г., касаещо конкретно и процесния обект, страните с преуредили начина, по който следва да се разрешават възникналите между тях спорове. В посочената клауза е предвидено, че: „Всички спорове между мрежовия оператор и клиента се решават по реда, описан в Общите условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на мрежовия оператор“.

Приложими към тази договорна клауза са Общите условия /ОУ/, които действат към момента на възникване на спора, съгласно които в случай, че страните не разрешат спора чрез преговори, същият се отнася за решаване пред компетентния орган /чл. 87, ал. 2 от ОУ в редакцията от 2022 г./. С оглед на това, възникналата въз основана на Заявление № *************/***** г. арбитражна клауза следва да се счита отменена с чл. 7 от Допълнителното споразумение от 12.08.2022 г. Двете клаузи уреждат една и съща материя и при положение, че страните са желаели запазването на арбитражната клауза, уговорката по чл. 7 от Допълнителното споразумение не би била необходима.

От своя страна, посочената клауза не предвижда посочването на конкретен арбитражен съд, което е задължително при наличието на арбитражна клауза.

Поради това, в конкретния случай е приложима уговорката по чл. 7 от Допълнително споразумение от 12.08.2022 г., като компетентният орган, който следва да разгледа спора трябва да бъде определен съгласно ОУ на „Електроразпределение Север“ АД. Както се посочи по-горе, Общите условия предвиждат спора да бъде отнесен пред компетентния орган. Касае се за този орган, който съгласно действащата нормативна уредба е компетентен да разгледа съответния вид спор. Поради това арбитражен съд може да разгледа спора само, ако това е предвидено в нормативен акт. В останалите случаи компетентността на арбитражния съд може да възникне само при ново споразумение между страните, което да изключи приложението на Общите условия. По силата на действащата нормативна уредба в страната, компетентен да разгледа спора между страните е съда, поради което и неправилно е прието от първоинстанционния съд, че производството не му е подведомствено.

Това налага обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Предвид на това, съдът намира, че не следва да обсъжда наведените от жалбоподателя доводи за нищожност на арбитражното споразумение на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, а направеното в тази връзка доказателствено искане по чл. 192 от ГПК следва да бъде оставено без уважение.

Доколкото обжалваното Определение № 12582/06.11.2024 г. по чл. 248 от ГПК допълва Определение № 9011/13.08.2024 г., то няма самостоятелен характер и отмяната на второто от посочените определение води до отмяна на първото. Тази отмяна се налага и поради това, че съдът следва да се произнесе по разноските в производството с крайния акт по спора, какъвто в случая не е 4 постановяван.

По изложените съображения и на основание чл. 278 от ГПК, Варненският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 9011/13.08.2024 г. и Определение № 12582/06.11.2024 г., двете постановени по гр.д. № 6306/2024 г. по описа на Варненски районен съд, 18 състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от „ДУДО СТРОЙ“ ЕООД искане по чл. 192 от ГПК.

ВРЪЩА делото на Варненски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5