Решение № 6345 от 24.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6345 гр. София, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20221110159014 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.99 от ЗЗД,чл.240,ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от ********** ( правоприемник на ********** ),със седалище и адрес на управление **********,представлявано от ********** и **********,против Л. Г. Л.,с адрес **********,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 537,60 лева главница,41,53 лева договорна лихва за периода 25.11.2020 г. до 06.03.2021 г.,72,93 лева мораторна лихва за периода 07.03.2021 г. до 26.07.2022 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди,че на 20.11.2020 г. между **********,като кредитор,и ответникът Л.,като кредитополучател,е сключен договор за паричен заем,при което на ответника е предоставен кредитен лимит в размер на 600 лева. Сочи се,че размерът на непогасена главница възлиза на 537,60 лева. В исковата молба се поддържа,че е уговорена дължимост на възнаградителна лихва и същата възлиза на 41,53 лева,а предвид неизпълнение на задължението за заплащане на главницата в срок ищецът претендира мораторна лихва от 72,93 лева. Ищецът твърди,че е носител на вземането на основание сключен договор за цесия. Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното производство,но предвид депозирано възражение съществува интерес от предявяване на установителния иск. Ищецът моли съда да постанови решение,с което да уважи исковете.

В срока за подаване на писмен отговор е постъпил такъв с искане за прекратяване на производството,защото на ответника не е връчено 1 уведомление за цесия,ако искът бъде възприет като допустим се твърди,че исковата претенция е неоснователна – твърди се,че сключеният договор за кредит е недействителен,защото противоречи на ЗПК – твърди се,че ответникът не се е запознал предварително с условията по договора,твърди се,че са нарушени изикванията за шрифт,големина,твърди се,че в нарушение на закона липсва погасителен план,твърди се,че размерът на възнаградителна лихва е прекомерно висок и клаузата за договорна лихва е недействителна,а предвид това,че договор не би бил сключен без клаузата за договорна лихва,то и целият договор е недействителен. Формулирано е и възражение за давност. Ответникът моли съда да отхвърли исковете.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като взе предвид изразените от страните становища и обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

Със заявление по реда на чл.410 от ГПК ********** претендира издаването на заповед за изпълнение против Л. Г. Л. за сумите от 537,60 лева главница по договор за паричен заем № **********,41,53 лева договорна лихва за периода 25.11.2020 г. до 06.03.2021 г.,72,93 лева мораторна лихва за периода 07.03.2021 г. до 26.07.2022 г.,ведно със законната лихва,считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 41689/2022 г. по описа на СРС,42 състав.

Представен е договор за кредит „бяла карта“,сключен на 20.11.2020 г. между

**********,като заемодател,и

Л.

Г.

**********,като заемополучател,съгласно който кредитодателят предоставя револвиращ кредит в размер от 600 лева под формата на разрешен кредитен лимит,а заемополучателят се задължава да връща паричната сума при условията,както са уговорени в договора като върху усвоената парична сума се начислява ежедневно договорна лихва. Като приложение към договора е представен рамков договор за издаване и предоставяне на кредитна карта бяла карта.

Видно от рамков договор за цесия,“**********,като цедент,и **********,като цесионер,са постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което цесионерът приема да придобива възмездно вземания,които цедентът има към трети лица като за всяка от партидите прехвърлени вземания се съставя отделно приложение № 1. От представеното към договора за цесия приложение № 1 се установява,че е прехвърлено вземане към Л. Г. Л. в размер от 537,60 лева главница,41,53 лева възнаградителна лихва,252,18 лева мораторна лихва.

По делото са представени потвърждение за сключена цесия по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД от **********,както и уведомление от ********** до Л. Г.

Л. за настъпилото прехвърляне на вземания.

От приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установява,че паричната сума от 600 лева е усвоена – на 24.11.2020 г. – 400 лева и на 25.11.2020 г. – 200 лева,на 04.01.2021 г. и на 11.03.2021 г. са внесени парични суми в размер на по 90 лева,плащането в общ размер от 180 лева е послужило за погасяване на главница – 62,40 лева,договорна лихва – 27,60 лева,неустойка по чл.20 – 29,10 лева и разходи 2 по чл.21 – 60 лева,незаплатената главница възлиза на 537,60 лева,незаплатената договорна лихва е 41,53 лева,незаплатената неустойка по чл.20 възлиза на 132,18 лева,незаплатените разходи за събиране на вземането възлизат на 120 лева,незаплатената лихва за забава възлиза на 75,16 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е законодателно уреден като положителен установителен иск,съгласно който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е депозирано възражение или е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Този иск има предмет,идентичен с предмета на заповедното производство – подлежи на доказване същото вземане – на соченото основание и в претендирания размер.

В конкретния случай ищецът следва да проведе доказване,че е носител на вземане на основание сключен договор за цесия,да докаже,че е сключен договор за заем,да установи предаване на заемната парична сума,да докаже дължимост на възнаградителна лихва и размер на възнаградителна лихва,да докаже по какъв начин е уговорено връщането на заемната парична сума,а в тежест на ответника е възложено доказването,че е изпълнил точно своите договорни задължения или са налице обстоятелства,изключващи дължимост на паричната сума. Законът регламентира фикция,че искът се явява предявен на датата на подаване на заявлението,когато исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. искът се явява предявен на 01.08.2022 г.

Софийският районен съд приема,че е доказано,че дружеството ищец е носител на вземане на основание договор за цесия,респективно ищецът е материалноправно легитимиран да претендира паричните суми. Договорът за цесия е двустранен и консенсуален договор,съгласно който страните по същия са съгласяват едната страна – цедент да прехвърли свои вземания към другата страна – цесионер при условията,за които страните в договорното правоотношение са постигнали съгласие. С оглед представения договор за цесия,приложение към договора,както и потвърждение на цесията от страна на ********** – цедент и уведомление до ответника Л.,съдът намира,че е настъпило прехвърляне на вземането и носител на вземането е дружеството ищец. Ирелевантни към правния спор се явяват доводите на ответника Л. чрез процесуалния му представител относно недоказаност заплащане на цена по договора за цесия. Следва да се посочи,че страни по договора за цесия са дружествата цедент и цесионер и въпросът относно изпълнението или неизпълнението на договорни задължения по договора за цесия може да бъде обсъждан само в отношенията между страните по договора,докато ответникът Л. не може да релевира доводи относно това дали страната ищец е изправна страна по договора за цесия. С оглед това,че уведомлението за цесия,отправено от ********** към ответника е приложено към исковата молба,респективно връчено е на ответника Л.,както и при съобразяване съдебната практика,обективирана в решение № 123/24.06.2009 г. по търг.дело № 12/2009 г. по описа на ВКС,съдът счита,че е доказано,че ищецът е носител на вземането и е материалноправно легитимиран да предяви иск за заплащане на претендираните парични суми. В подкрепа на това разбиране е и 3 обстоятелството,че целта на уведомяването на длъжника за настъпилата промяна в личността на кредитора е да бъде известен длъжникът на кого следва да изпълнява,т.е. до уведомяването му длъжникът може валидно да изпълни на предишния кредитор,а в настоящия случай длъжникът не доказва да е реализирал плащания.

Софийският районен съд приема,че от съвкупния анализ на доказателствата по делото може да бъде възприето,че между ********** и ответника Л. е сключен договор за револвиращ кредит,както и на ответника Л. е издадена кредитна карта бяла карта. Договорът за револвиращ кредит и за издаване на кредитна карта е разновидност на договора за кредит,който се характериза с това,че е постигнато съгласие относно кредитния лимит и страната заемополучател може да усвоява парични суми,когато поиска по време на действие на договора,до размера на кредитния лимит. От представения по делото договор за кредит се установява,че кредитният лимит е в размер на 600 лева. Съдът счита,че е доказано,че парична сума в размер на 600 лева е усвоена,в която насока взе предвид заключението по съдебносчетоводната експертиза,от което се установява,че на 24.11.2020 г. и на 25.11.2020 г. са ползвани суми съответно от 400 и от 200 лева. Отделно от това,в подкрепа на разбирането,че паричната сума е усвоена е и наличието на доказателства за две плащания от страна на ответника Л. в размер на по 90 лева,тъй като фактът на плащането представлява признание,че паричната сума по кредитния лимит е ползвана. Следователно от значение за преценка дали предявеният иск подлежи на уважаване е дали ответникът Л. е върнал паричната сума. Доказването точното изпълнение на задължението за връщане на заемната сума е възложено на ответника,а в хода на производството ответникът не е ангажирал доказателства да е върнал паричната сума или част от същата,при което и предвид заключението по съдебно-счетоводната експертиза искът в частта за главницата подлежи на уважаване за сумата от 537,60 лева,за която е предявен.

Изводът на съда за основателност на иска за главница по договор за заем не се променя предвид доводите на ответника Л. за недействителност на договора,тъй като съдът приема тези доводи за недоказани. Отчитайки представения по делото договор за кредит „бяла карта“,съдът приема,че договорът е изцяло написан при ползване на еднакъв шрифт и големината не е по-малка от 12 като съдържанието на договора може да бъде възприето,тъй като използваните шрифт и големина позволяват прочитането му. Не може да бъде споделен доводът на ответника Л.,че договорът е недействителен поради липсата на погасителен план. Както беше посочено,сключеният договор позволява усвояване на суми в рамките на кредитния лимит,което означава,че към момента на сключването му липсва яснота дали и кога заемополучателят би усвоявал парични суми,респективно в какъв размер и предвид вида на заемното правоотношение правилото за погасителен план се явява неприложимо. Аналогични съображения съдът възприема и по повод на доводите на ответника Л.,че не е посочено каква парична сума като главница и каква парична сума като лихва се погасява с погасителната вноска. При сключването на договор за издаване на кредитна карта за заемополучателя възниква задължение,ако е усвоил някаква част от паричната сума,да внесе парична сума в размер поне на минималната вноска. Договорът за кредитна 4 карта не задължава страната заемополучател да заплати фиксиран размер на погасителна вноска,а преценката каква парична сума да внесе е предоставена на заемополучателя като точното изпълнение на задължението задължава заемополучателя да заплати минималната вноска. С оглед това,че според продължителността на периода,в рамките на който заемополучателят би връщал заемната парична сума се определя и размера на договорната възнаградителна лихва,каквато се начислява ежедневно до пълно погасяване на задължението,при договорите за револвиращ кредит и кредитна карта не се съставят при сключване на договора погасителен план,респективно не се определят погасителни вноски.