Решение № 66 от 04.05.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Варна, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. К.а при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора С. В. К. като разгледа докладваното от Светослава Н. К.а Въззивно частно наказателно дело № 20233000600129 по описа за 2023 година Съдът, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.12,ал.11, вр.ал. 1-7 от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода /ЗПИИСАННЛСМВЛС, обн. Дв. в. бр. 45 от 07.06.2019 година, в сила от 01.01.2020 година/.

Образувано е по въззивен протест на прокурор при ОП Добрич и въззивна жалба на адв.З. Д. - защитник на осъденото лице Я. Ю. Я. против Решение № 75/04.04.2023г., постановено от състав на ОС Добрич по ч.н.д. № 20233200200076/2023г.

С атакуваното решение състав на ОС Добрич е признал и приел за изпълнение в Република България кумулативна присъда № IX К28320 от 08.06.2021г. на Районен съд - Бидгошч, Полша, с която на българския гражданин Я. Ю. Я., роден на 15.11.1984г. в град Балчик е наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от 15 години /5475 дни/ за извършени на територията на Полша, Германия и Швейцария, през периода от лятото на 2007г. до м.март 2016г. включително, 31 умишлени престъпления и съответстващи на престъпни деяния по смисъла на НК на РБ: 1/ по чл.152, ал.2, т.1 от НК, 2/ по чл.155, ал.3 във вр. с ал.1 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК, 3/ по чл.143, ал.1 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК, 4/ по чл.293, ал.1 от НК във вр. с чл.290, ал.1 от НК, 5/ по чл.155, ал.3 във вр. с ал.1 от НК във вр.

1 с чл.26, ал.1 от НК, 6/ по чл.155, ал.3 във вр. с ал.1 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК, 7/ по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, 8/ по чл.155, ал.3 във вр. с ал.1 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК, 9/ по чл.131, ал.1, т.4, пр.2 и т.9, пр.2 от НК във вр. с чл.130, ал.1 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК, 10/ по чл.155, ал.3 във вр. с ал.1 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК, 11/ по чл.131, ал.1, т.4, пр.2 от НК във вр. с чл.130, ал.1 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК, 12/ по чл.293, ал.1 от НК във вр. с чл.290, ал.1 от НК, 13/ по чл.155, ал.3 във вр. с ал.1 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК, 14/ по чл.253, ал.2, пр.2 от НК, 15/ по чл.293, ал.1 от НК във вр. с чл.290, ал.1 от НК, 16/ по чл.293, ал.2 във вр. с ал.1 от НК във вр. с чл.290, ал.1 от НК, 17/ по чл.144, ал.3 от НК, 18/ по чл.152, ал.1, т.т.1 и 2 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК, 19/ по чл.155, ал.1 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК, 20/ по чл.144, ал.1 от НК, 21/ по чл.155, ал.3 във вр. с ал.1 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК, 22/ по чл.155, ал.1 от НК във вр. с чл.18, ал.1 от НК, 23/ по чл.354б, ал.1 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК, 24/ по чл.354б, ал.1 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК, 25/ по чл.354б, ал.1 от НК, 26/ по чл.354б, ал.1 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК, 27/ по чл.354б, ал.1 от НК, 28/ по чл.354б, ал.1 от НК, 29/ по чл.354б, ал.1 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК, 30/ по чл.354б, ал.1 от НК и 31/ по чл.354а, ал.2, пр.1, т.1, пр.2 от НК на Република България;

Първоинстанционният съд приспособил наложеното от съда в издаващата държава общо наказание лишаване от свобода за срок от 15 години, като го намалил на 12 години.

С решението си съдът е определил, на основание чл.57, ал.1, т.2 б.А от ЗИНЗС, първоначален "строг" режим за изтърпяване на остатъка от наложеното наказание "лишаване от свобода", като е приспаднал, на основание чл.12, ал. 9 ЗПИИСАННЛСМВЛС срока на изтърпяната част, считано от 10.03.2016г., 13:10 часа до 04.11.2016г., както и изтърпяната част от наказанието, считано от 04.11.2016г. до влизането на решението в сила.

В протеста на държавното обвинение се твърди допуснато нарушение на материалния закон, тъй като прилагането на правилата по чл. 23-25 от Българския НК в процедура по признаване на присъда, издадена от чужд съд, е нарушение на закона - на чл. 13 от ЗПИИСАННЛСМВЛС; на следващо място се твърди, че изводите на първоинстанционния съд не са съобразени с Решение № 50190/ 14.02. 2023г. на ВКС по тяхно н.д. № 682/2022г., в изпълнение на което беше образувано ч.н.д. № 20233200200076/2023 г. на ОСДобрич. В отменителния акт липсвала констатация за неправилно приложение на правилата по чл. 23-25 от НК.Иска се отмяна на извършеното приспособяване на наложеното на осъденото лице Я. наказание „Лишаване от свобода“.

Недоволна от постановения съдебен акт е останала и защитата на осъденото лице, който го атакува с искане за изменение. Според изложената в жалбата аргументация, отчитайки предвидените наказания по българския наказателен кодекс, не може да бъде наложено по-голямо наказание от 8 2 години „лишаване от свобода”, тъй нямало данни в полската присъда, налагащи приложение на чл.24 от НК. На следващо място се твърди, че групирането на наказанията е въпрос по изпълнението им е от компетентност на съда в изпълняващата държава.

Пред въззивния съд представителят на държавното обвинение поддържа протеста и изразява становище за неоснователност на жалбата. Предлага атакуваното решение да бъде изменено като бъде отменено в частта на извършеното приспособяване на приетото за изпълнение наказание.

Осъденото лице, чрез защитниците си поддържа въззивната си жалба и оплакванията, съдържащи се в нея.

Осъденото лице Я. участва лично в съдебното производство и също моли за намаляване на наложеното му наказание от полските съдебни власти.

Въззивният съд, като прецени доводите на страните по делото, въз основа на събраните доказателства намери, че постановеният първоинстанционен съдебен акт е частично правилен и законосъобразен.

Настоящото производство е образувано във връзка с изпратено удостоверение по Рамково решение №2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008г., за прилагане на принципа за взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела, с които се налага наказание лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода за целите на тяхното изпълнение в ЕС.

Съдът е съобразил компетентността си в процеса на основа установени обстоятелства във връзка с данните за личността, поС.ното местоживеене на осъденото лице в съответствие с чл. 7, ал. 1 ЗПИИСАННЛСМВЛС.

Фактите, установени от първия съд се приемат изцяло от настоящия съдебен състав.

Първият съд е кредитирал представените пред него в оригинал и съответен превод писмени доказателства от РПолша. Обосновано, с оглед фактически отразеното в представените писмени доказателства, е приел, че с кумулативна присъда № IX К28320 от 08.06.2021г. на Районен съд - Бидгошч, Полша, след извършено групиране по присъди №№ IX K 867/16 от 19.12.2017г., IX K 315/17 от 07.06.2021г. и IX K 171/20 от 22.02.2021г., всички по описа на Районен съд - Бигдошч, Полша, на Я. Ю. Я. е наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от 15 години, като е приспаднато задържането му от 10.03.2016г., 13:10 часа до 04.11.2016г., както и срока на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, считано от 04.11.2016г.а.

От придружаващия удостоверението съдебен акт е видно, че то е постановено по съдебно дело № ІХ К 283/20 от Районен съд Бидгошч, с което на българския гражданин Я. е присъдено общо/кумулативно наказание за три осъждания с присъди №№ IX K 867/16 от 19.12.2017г., IX K 315/17 от 07.06.2021г. и IX K 171/20 от 22.02.2021г., всички по описа на Районен съд Бигдошч, Полша.

Удостоверението по чл.3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС е относимо към 3 влезлия в сила акт - Решение на компетентен съдебен орган на държава членка на ЕС, което представлява наказателно решение на съд, с което на българския гражданин Я. Я. му е наложено наказание лишаване от свобода, т.е. то представлява съдебен акт по смисъла на чл.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.

Този съдебен акт съдържа необходимите реквизити, предвидени, както в чл.4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета на ЕС, така и изискванията на приложение №1 от българския ЗПИИСАННЛСМВЛС.

Правилна е преценката на първата инстанция, че инкриминираните деяния, подобни на описаните в съдебното решение и удостоверението, представляват престъпления и по българския наказателен закон, както следва 1. Извършеното през м.април 2012г. престъпление по член 197 параграф 1 от Наказателния кодекс на Република Полша, с наложено на осъдения наказание лишаване от свобода за срок от 8 години, съответства на престъпно деяние по чл.152, ал.2, т.1 от НК на Република България, наказуемо с лишаване от свобода за срок от 3 до 10 години;

2. Извършеното през периода м.август 2010г. - 06.03.2016г. престъпление по член 203 от Наказателния кодекс и по член 204 параграф 2 от Наказателния кодекс във връзка с член 12 от Наказателния кодекс във връзка с член 65 параграф 1 от Наказателния кодекс и във връзка с член 11 параграф 3 от Наказателния кодекс на РПолша, с наложено на осъдения наказание лишаване от свобода за срок от 5 години, съответства на престъпно деяние по чл.155, ал.3 във вр. с ал.1 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК на РБългария, наказуемо с лишаване от свобода за срок от 1 до 6 години и глоба от 5 хиляди до 15 хиляди лева;

3. Извършеното през периода м.август 2010г -10.03.2016г.престъпление по член 207 параграф 1 от Наказателния кодекс във връзка с член 191 от Наказателния кодекс във връзка с член 11 параграф 2 от Наказателния кодекс на РПолша, с наложено на осъдения наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, съответства на престъпно деяние по чл.143, ал.1 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК, наказуемо с лишаване от свобода до 6 години;

4. Извършеното през периода 07-10.03.2016г. престъпление по член 245 от Наказателния кодекс във връзка с член 13 параграф 1 от Наказателния кодекс във връзка с член 203 от Наказателния кодекс във връзка с член 18 параграф 2 от Наказателния кодекс във връзка с член 233 параграф 1 от Наказателния кодекс във връзка с член 11 параграф 2 от Наказателния кодекс във връзка с член 12 от Наказателния кодекс на РПолша, с наложено на осъдения наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца, съответства на престъпно деяние по чл.293, ал.1 от НК във вр. с чл.290, ал.1 от НК, наказуемо с лишаване от свобода до 1 година или пробация;

5. Извършеното през периода 2012г. - 12.02.2016г. престъпление по член 203 от Наказателния кодекс и по член 204 параграф 2 от Наказателния кодекс във връзка с член 12 от Наказателния кодекс във връзка с член 65 параграф 1 от Наказателният кодекс във връзка с член 11 параграф 2 от Наказателния кодекс на РПолша, с наложено на осъдения наказание лишаване от свобода за срок от 2 години съответства на престъпно деяние по чл.155, ал.3 във вр. с ал.1 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК на РБългария, наказуемо с лишаване от свобода за срок от 1 до 6 години и глоба от 5 хиляди лева до 15 хиляди лева;

4

6. Извършеното през периода м.януари - м.юни 2009г. престъпление по член 203 от Наказателния кодекс и по член 204 параграф 1 и 3 от Наказателния кодекс, по член 204 параграф 2 и 3 от Наказателния кодекс, по член 204 параграф 1 и 2 от Наказателния Кодекс във връзка с член 12 от Наказателния кодекс във връзка с член 65 параграф 1 от Наказателният кодекс и във връзка с член 11 параграф 2 от Наказателния кодекс на РПолша, с наложено на осъдения наказание лишаване от свобода за срок от 5 години съответства на престъпно деяние по чл.155, ал.3 във вр. с ал.1 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК на РБългария, наказуемо с лишаване от свобода за срок от 1 до 6 години и глоба от 5 хиляди лева до 15 хиляди лева;

7. Извършеното на 01.08.2012г. престъпление по член 157 параграф 1 от Наказателния кодекс на РПолша, с наложено на осъдения наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, съответства на престъпно деяние по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК на РБългария, наказуемо с лишаване от свобода до 6 години;

8. Извършеното през периода август 2015г. - 01.03.2016г. престъпление по член 203 от Наказателния кодекс и по член 204 параграф 2 от Наказателния кодекс във връзка с член 12 от Наказателния кодекс във връзка с член 65 параграф 1 от Наказателния кодекс и във връзка с член 11 параграф 2 от Наказателния кодекс на РПолша, с наложено на осъдения наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, съответства на престъпно деяние по чл.155, ал.3 във вр. с ал.1 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК на РБългария, наказуемо с лишаване от свобода за срок от 1 до 6 години и глоба от 5 хиляди лева до 15 хиляди лева;