Решение № 1321 от 02.12.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1321 гр. Варна, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20243100502118 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 17 вр. § 1 от ДР на ЗЗДН, вр. чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. ***1457/25.06.2024г. по регистратурата на ВРС подадена от К. М. Б., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител срещу Решение № 2309/19.06.2024г. постановено по гр.д. № 15057/2023г. по описа на ВРС, поправено по реда на чл.247 от ГПК с Решение № 2865/28.07.2024г., с което е уважена молбата на Д. Н.

Ч., ЕГН ********** за налагане на мерки за защита по ЗЗДН срещу жалбоподателя, като същият е ЗАДЪЛЖЕН да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Д. Н. Ч., на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН; ЗАБРАНЕНО му е да приближава на по-малко от 100 метра до Д. Н. Ч., както и на по-малко от 10 метра до жилището й на следния адрес: гр.Варна, ул "С." *** и на по-малко от 100 метра до местоработата й на следния адрес: гр.Варна, ул.“Г.Ж.“ ***- дентална клиника „Видент“ за срок от 18 месеца, считано от датата на постановяване на настоящото решение /19.06.2024г./, на основание чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН;

ЗАДЪЛЖЕН е да посещава специализирана програма за извършители на домашно насилие, при Фондация „SOS семейства в риск” със седалище гр.Варна, ул. „С.” *** или при друга организация или учреждение с подобни функции, с представител на което е длъжен да се свърже в едномесечен срок от влизане на решението в сила, на основание чл.5, ал.1, т.6 от ЗЗДН; ОСЪДЕН е да заплати по сметка на Варненски районен съд глоба в размер на 500 лева, на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН, както и държавна такса в размер на 25 лева, на 1 основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН, а също и съдебно-деловодни разноски в полза на Д. Ч. в размер на 680 лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Счита, че от събраните по делото доказателства не се установяват твърденията на молителката Д. Ч. обективирани в декларацията и по чл.9, ал.3 от ЗЗДН за извършено спрямо нея домашно насилие от страна на жалбоподателя К. Б.. Посочва, че показанията на св.Д.П. произхождат от заинтересован свидетел, който е в интимни отношения с молителката, поради което същите не следва да бъдат кредитирани, а отделно от това противоречат на показанията на незаинтересованите свидетели - полицейски служители, които според жалбоподателя установяват, че К. Б. се е държал напълно нормално при разговора си с тях. Твърди, че актове на домашно насилие срещу Д. Ч. не са документирани и в представените видеозаписи, като посочва обаче, че същите установяват, че детето не е било предадено на бащата за режима му на лични контакти до 17:30 часа, което е следствие на поведението на молителката. Счита решението на първоинстанционния съд за необосновано и с оглед на факта, че същото следва да съдържа произнасяне по конкретно въведеният акт на домашно насилие, а не да изследва предишните дела между страните. Излага, че съдът е допуснал процесуално нарушение като не е допуснал до разпит като свидетел детето М. Б.а, която е била на телефона, в разговор с майка си, когато се твърди да се е случило домашното насилие. Моли обжалваното решение да бъде отменено и молбата за налагане спрямо ответника на мерки по ЗЗДН да бъде отхвърлена. Претендира за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В срока и по реда на чл.17, ал.4 от ЗЗДН въззиваемата страна – Д. Н. Ч., чрез процесуалния си представител е депозирала възражение по въззивната жалба. Заявява становище за неоснователността й, във връзка с което моли да бъде оставена без уважение.

Счита, че решението е постановено при правилен анализ на събраните доказателства, установяващи точно фактическата обстановка, при която е извършено домашното насилие от ответника, поради което се явява правилно и законосъобразно. Позовава се и на обсъденият от първоинстанционния съд видеоматериал, който не е бил оспорен от ответника и който посочва, че установява вербална агресия, а също и поведение, на ответника, което говори за отправяни заплахи към молителката – издърпване на вратата, размахване на пръст и др. Счита, че правилно съдът е мотивирал решението си с факта на доказани предходно извършени актове на домашно насилие от ответника срещу молителката, което възприема като показателно за това, че същият не зачита установеният правен ред. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание въззивникът чрез писмена молба, а въззиваемата чрез процесуалния си представител поддържат изразените позиции.

Претендират за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. 1 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, съдът съобрази следното:

2

Производството пред ВРС е образувано по молба на Д. Н. Ч. за налагане на мерки за защита по ЗЗДН срещу К. М. Б. – лице, с което е живяла на съпружески начала и от когото има дете, във връзка с извършени от него актове на домашно насилие, изразяващо се в упражнено от последния психическо насилие на 27.10.2023г. около 17:30 часа, когато пред дома й на ул.“С.“ *** отправил срещу нея обидни и заплашителни реплики - „Д., само ме разиграваш! Гад мръсна! Стоя и чакам детето, а ти закъсняваш. Боклук долен! Ще те смачкам, да знаеш!“, а след това в асансьора – и думите „Докато не оставиш детето да живее при мен в П., няма да спра да те тормозя! Ще видиш на какво съм способен!“.

Излага, че в посочения ден и час се е прибирала от работа, когато пред дома си забелязала ответника Б.. Побързала да затвори входната врата след себе си, но ответникът успял да я издърпа със сила и да влезе след нея. Последвало изкрещяване от ответника на посочените обидни и заплашителни реплики, съчетани със заплашително сочене с пръст, след което молителката била последвана в асансьора от него. На площадката пред жилището, през заключената врата К. Б. започнал да говори с дъщеря си М., която плачела и отказвала да излезе, защото баща и бил много груб и непрекъснато викал. Последвали многократни позвънявания и изказвания, че ще стои пред блока, докато детето слезе при него. Молителката излага, че е почувствала страх от необузданото поведение на ответника и яростта, с която изричал заплахите, треперела и се опитвала да успокои дъщеря си. Усетила лявата си ръка изтръпнала, което по-късно било диагностицирано като „Преждевременна камерна деполаризация“. Възприела думите му като предупреждение, че ще ги изпълни, поради което позвънила на полицията за съдействие. След пристигането, полицаите провели разговор с ответника и уверили М., че баща и се е успокоил и тя може да тръгне с него.

Излага, че обичайното поведение на ответника към нея е агресивно и съпроводено с отправяне на обидни думи, с които срива авторитета й пред детето. Посочва, че не е в състояние да контролира негативните си емоции, което всякога предизвиква страх от изпълнение на заканите. Излага, че нееднократно е извършвал спрямо нея актове на домашно насилие, за които е бил санкциониран по ЗЗДН с решения по гр.д.№ 9813/2020г. по описа на ВРС и по гр.д.№ 8111/2021г. по описа на ВРС. Моли съда да постанови мерки за защита по ЗЗДН като задължи ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие, да му забрани да се приближава до дома на молителката и до местоработата й.

Ответникът К. Б. е депозирал писмен отговор, чрез процесуалния си представител, в който заявява становище за неоснователност на отправената срещу него молба по ЗЗДН, поради това че не е извършвал твърдяните актове на домашно насилие спрямо молителката.

Посочва, че на 27.10.2023г. действително е бил в гр.Варна, за да вземе дъщеря си М. за осъществяване на режима на лични контакти с нея. Към 16:00 часа се обадил на детето да слезе пред блока, но то отказало, тъй като такива били разпорежданията на майката.

Посочва, че към 17:30 часа молителката се прибирала от работа, когато се срещнали пред входа на блока и той я попитал защо възпрепятства виждането му с детето и създава напрежение. Молителката не му обърнала внимание, влязла във входа, а след това и в асансьора, където била последвана от него. На площадката пред жилището той казал на 3 детето да си вземе багажа и да излиза, на което молителката се възпротивила, в следствие на което М. се разплакала. Ответникът уведомил дъщеря си, че ще слезе пред блока и ще изчака да се успокои. Обадил се на полицията, за да информира за отказа на майката да осъществява определения режим на лични контакти. При пристигане обяснил на полицаите какво се е случило и след проведен разговор между тях и детето, то слязло, а молителката й говорела, че баща й е лош, че той много лъже и нарочно ги тормози. С оглед на това счита, че не е извършвал никакво психично насилие спрямо майката на детето си, поради което моли депозираната молба по ЗЗДН да бъде отхвърлена като неоснователна.

С молбата е сезиран местно и родово компетентен да се произнесе съд /чл. 7, ал. 1 от ЗЗДН/ и съдържа предвидените в чл. 9 от ЗЗДН реквизити, както е подадена в срока по чл.

10, ал. 1 от същия закон. Съобразно твърденията на молителката, че с ответника са се намирали във фактическо съпружеско съжителство, съдът приема, че е процесуално легитимирана да подаде молбата /чл. 3, т.2 от ЗЗДН/. На това основание молбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор, а и видно от представенoто по делото съдебно решение по в.гр.д.№ 2627/2015г. по описа на ОС-П. молителката и ответника са живели на съпружески начала и са родители на малолетното дете М. К.ова Б.а, родена през 2012г., като на майката е предоставено упражняването на родителските права, а на бащата е определен режим на лични контакти с детето.

Към молбата e представенa изходящa от молителкaтa декларация по смисъла на чл.9, ал.3, вр.чл.13, ал.3 от закона, установяваща твърденията за извършен спрямо нея акт на домашно насилие от К. Б. на 27.10.2023г. – извършено психическо насилие чрез отправяне на обидни и заплашителни реплики - „Д., само ме разиграваш! Гад мръсна! Стоя и чакам детето, а ти закъсняваш. Боклук долен! Ще те смачкам, да знаеш!“, а след това в асансьора – и думите „Докато не оставиш детето да живее при мен в П., няма да спра да те тормозя! Ще видиш на какво съм способен!“.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д.П.П., С. Б.

С. и Д. Х. Д.

Свидетелят П. посочва в показанията си, че живее на семейни начала с молителката Ч. и знае за инцидента на 27.10.2023г. Около 17:00 часа получил телефонно обаждане от Д., че дъщеря й М. и се обадила разплакана, тъй като баща й бил пред блока и й крещял да слиза.

Към 17:45 получил второ обаждане от Д., която с разтреперан глас му разказала какво се е случило – че Б. я причаквал пред входа, а когато се опитала да затвори пред него вратата на входа на блока, той я издърпал със сила и нахълтал, последвал я в асансьора, там я притиснал и й казал, че ще я „унищожи“ и ще я „смачка“, ако детето не отиде да живее при него в гр.П.. Ответникът се опитвал да убеди дъщеря си да слезе и да тръгне с него, а след като Д. потърсила съдействие от съсед, той се върнал в асансьора и слязъл пред входа. По4 късно се обадила отново и споделила, че е повикала полиция, защото К. продължавал да изпраща съобщения до детето и да го принуждава против волята й да тръгне с него.

Свидетелят посочва, че към 18:40 часа е бил пред входа на Д., където видял двама полицейски служители, които го придружили до жилището, за да разговарят с М.. Детето първоначално заявило, че се страхува от баща си, но полицаят я уверил, че баща й не е опасен и тя тръгнала с него. Когато влязъл в дома видял, че и майката и дъщерята били със зачервени очи, Д. треперела, а по-късно през вечерта се оплакала от нерегулярен сърдечен ритъм и от изтръпване на ръцете. Посочва, че след 2020г. много често се случвало при предаването на детето за режима на лични контакти, бащата Б. да агресира срещу майката.