Определение № 571 от 29.06.2022, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 638/2022
- Вид
- Определение № 571
- Подписан
- 29.06.2022
- В сила
- 29.06.2022
- Състав
- Веселин Пенгезов, Десислав Любомиров, Атанаска Китипова
Цитирани разпоредби
- чл. 54, ал.1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.246, ал.2 и ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.246, ал.2 и ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.249, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 571 гр. София, 27.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Веселин Пенгезов
Членове:
Десислав Любомиров
Атанаска Китипова като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Въззивно частно наказателно дело № 20221000600638 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.341, ал.2, вр. чл.249, ал.3 от НПК.
Образувано е по протест на прокурор от СГП срещу определение от 10.05.2022 г. на СГС по НОХД № 891/22 г., с което съдебното производство по делото е прекратено и същото е върнато на прокуратурата за отстраняване на съществени процесуални нарушения.
В протеста се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакувания съдебен акт. Прокурорът изразява несъгласие с възприетата от съда липса на пълно описание в обстоятелствената част и диспозитива на внесения от СГП обвинителен акт на фактите, обуславящи съставомерността на деянието и участието на обвиняемата в него.
Според прокурора, достатъчно конкретно е определен предмета на доказване чрез посочване на правната квалификация на деянието, като законов и фактически състав. В този смисъл намира, че няма неяснота по въпроса относно естеството на облагаемия доход, както и досежно мястото на подаване на ГДД, доколкото в обстоятелствената част изрично било посочено, че дохода е личен, а относно мястото на подаване на данъчната декларация, то същото било нормативно определено в чл. 54, ал.1 от ЗДДФЛ, или по-конкретно по постоянен адрес на физическото лице. Предвид това настоява за отмяна на постановеното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Апелативният съд, като се запозна с материалите по делото и прецени изложените в частния протест доводи, намира за установено следното:
Частният протест е неоснователен.
За да обоснове извода си за наличието на основания за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, СГС е приел, че във внесения обвинителен акт е налице непълнота в описанието на съставомерните признаци на престъпния състав, касаещи естеството на 1 облагаемия доход, произтичащо от липсата на данни за собствеността върху процесния имот, предпоставящи и конкретния дължим размер. На свой ред, съдът е констатирал, че в обвинителния акт липсва изложение на факти относно местоизвършването на престъплението, доколкото никъде не било посочено къде точно е била длъжна подсъдимата С. да подаде съответната данъчна декларация.
Правилно и законосъобразно е прието от решаващия съд, че обвинителния акт, въз основа на който е образувано съдебното производство, не отговаря на минималните стандарти по чл.246, ал.2 и ал.3 НПК, тъй като не съдържа необходимата информация за признаците касаещи обективната страна на престъплението. Сред едни от обстоятелствата, подлежащи на задължително отразяване в обвинителния акт са фактическите данни относно изпълнителното деяние на конкретното престъпление, за което подсъдимото лице е привлечено да отговаря и в тази връзка начинът и механизма на осъществяване на престъпното поведение. Съгласно ТР № 2 от 2002 г.на ОСНК на ВКС, което е задължително за приложение от съдилищата, „главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване правото на защита“, като в обвинителния акт, прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в неговото осъществяване. Липсата на посочване на факти от тази категория, съгласно ТР № 2 от 2002 г.на ОСНК на ВКС, което е задължително за приложение от съдилищата, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правата на страните в съдебното производство. Следователно, винаги, когато се преценява съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт, трябва да се подхожда в светлината на въпроса дали установените липси или непълноти се отнасят до съставомерните признаци на деянието и участието на обвиняемия в него.
Констатираният пропуск в съдържанието на внесения обвинителен акт относно естеството на облагаемия доход не е нов, той вече е бил обект на произнасяне от СГС по НОХД №2591/2021г., като всъщност първостепенният съд е извършил проверка – дали са отстранени в пълнота всички нарушения - и обосновано е заключил, че обвинителният акт все така не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК. Съдът е посочил конкретните слабости в поредния акт на обвинението, очертавайки неяснотите и противоречията в него, касаещи фактите относно конкретния размер на дохода, който е следвало да бъде деклариран, както и неговия характер /а именно – какъв е бил режима на съпружеска общност на придобитото имущество, предвид семейния статус на обвиняемата към инкриминирания период/, а също и относно противоречивото посочване в прокурорския акт на данните относно местонахождението на имота, мястото на подаване на данъчна декларация и съотнасянето им към посочения адрес на местопребиваване на данъчно задълженото лице. Изводите му се споделят, а повторното възпроизвеждане на изложените аргументи не се налага.
2
Ето защо протеста се явява неоснователен и атакуваното определение следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.
Воден от горното, САС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 10.05.2022 г. на СГС, НО, 21-ви състав, постановено по НОХД № 891/22 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3