Решение № 4419 от 09.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4419 гр. София, 09.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка И.а

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка И.а Въззивно гражданско дело № 20221100501107 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение от 16.02.2021 г., постановено по гр. д. № 15566/2011 г. са отхвърлени предявените от В. К. А. и А. И. А. срещу М. В. С., К. П. Б.-Т., Б.

Б. Д.-П. и Е. Н. Щ., отрицателни установителни искове с правно основание чл.212 ГПК вр. с чл.124 ГПК – за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на правото на строеж върху незастроена част от следния недвижим имот: парцел X.-242,243 от квартал 119, по плана на „Красно село – Плавателен канал“, с площ от 564 кв. м., при съседи: от две страни улици, парцел XI-248, парцел X-241, парцел X240 от същия квартал. Отхвърлени са предявените от В. Д. Н., С. С. Н., М. В.

С., К. П. Б.-Т., Б. Б. Д.-П. и Е. Н. Щ. срещу В. К. А. и А. И. А., искове с правно основание чл.109 ЗС - за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищците да ползват спокойно и безпрепятствено собствеността си, а именно: право на строеж върху следния недвижим имот: УПИ X.-242, 243, в кв.19, местност „Красно село – Плавателен канал“, по плана на гр. София, район „Красно село“, ж. к. „Гоце Делчев“, ул. „Сливаница“ № 17, състоящ се от 564 кв.м., при граници: от две страни улица, УПИ XI-244, УПИ XI-241 и УПИ IV-240, като ответниците бъдат осъдени да премахнат три метални скоби, представляващи ограничители за паркоместа, както и да се забрани на ответниците да паркират собствения си автомобил с ДК № СА **** КН в прохода към входа на жилищната сграда. В. К. А. и А. И. А. са осъдени да заплатят на В. Д. Н., С.

С. Н., М. В. С., К. П. Б.-Т., Б. Б. Д.-П. и Е. Н. Щ., на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 2 280 лв., представляваща сторени по делото разноски.

1

С определение от 28.06.2021 г., постановено по горепосоченото дело, по реда на чл.248 ГПК, е оставена без уважение молбата на В. К. А. и А. И. за изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищците по предявения инцидентен установителен иск В. К. А. и А. И. А., с която го обжалват в частта, с която е отхвърлен предявеният от тях иск, както и в мотивите в частта, с които съдът не е изследвал въпроса, че ищците не са доказали по делото, че притежават право на строеж по отношение на поземления имот. считат, че в хода на делото ищците по предявения негаторен иск не са успели да докажат активната си легитимация по предявения иск. Считат, че не е представена надлежна документтация относно придобиване правото на собственост върху процесния УПИ. В полза на ищците е учредено право на строеж върху сградите, но спрямо терена няма право на собственост, право на ползване или право на строеж. С оглед на това считат, че ищците не могат да претендират неоснователни действия от тяхна страна върху поземления имот, поради което искът с правно основание чл.109 ЗС е следвало да бъде отхвърлен, както и да бъде уважен предявеният инцидентен установителен иск. Поддържат, че по делото не е установено наличието на съоръжения, които са препятстват входовете на блока и гаражите. Считат, че неправилно решаващият съд е кредитирал експертното заключение на вещото лице Е.С. по изслушаната съдебно-техническа експертиза, която не отразявала настоящото фактическо положение. Молят съда да отмени решението в частта, с която е отхвърлен предявеният инцидентен установителен иск, както и в частта на мотивите за отхвърляне на предявения негаторен иск. Претендират сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищците В. Д. Н., С. С. Н., М. В. С., К. П. Б.-Т., Б. Б. Д.-П. и Е. Н. Щ. срещу В. К. А. и А. И. А., с който я оспорват. Излагат съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Считат, че по делото е установено, че са собственици на имоти в процесниия УПИ, че е налице неоснователно, противоправно поведение и действие от страна на ответниците, както и че чрез тези действия ограничават, смущават и пречат на пълноценното ползване на имотите от ищците. По тази причина е отправена претенция за прекратяване на тези неоснователни действия от ответниците. Считат, че по делото е установено, че ответниците са изградили паркоместа и са поставили скоби. С писмения отговор на исковата молба ответниците не са оспорили тези обстоятелства, а са заявили, че правомерно са изградили паркоместата и са поставили 3 броя железни скоби. В проведеното на 19.12.2011 г. открито съдебно заседание ответниците са заявили, че не оспорват, че трите железни скоби са поставени от тях.по делото не са ангажирани доказателства за надлежно взето решение на Общото събрание на етажните собственици за изграждане на процесните паркоместа, които да се ползват само от една част от собствениците. Във връзка с представените по делото писма от СО-Район „Триадица“, че поставените от отвентиците заграждения, извън трите метални скоби, са в режим та публична общинска собственост и са незаконни, има предписание за премахването им, е заявен отказ на иска за премахване на бетонните и тухлени корита, метална арка, дървена ограда и пр. По делото е установено, че и трите метални скоби са били премахнати. Този факт, настъпил в хода на процеса, е съобразен от 2 решаващия съд, на основание чл.235, ал.3 ГПК. Излагат съображения, че в обема на суперфициарното право се включва и правото на суперфициарните собственици да ползват цялото дворно място. С оглед на това счита, че предявеният от жалбопдателите иск се явява неоснователен. Молят съда да потвърди обжалваното решение. Претендират сторените по делото разноски.

Постъпила е частна жалба от В. К. А. и А. И. А. срещу определение 28.06.2021 г., постановено по реда на чл.248 ГПК. Излагат съображения, че обжалваното определение е незаконосъобразно. След като искът е отхвърлен, не е налице основание в тяхна тежест да се възлагат сторените от ищците разноски по делото. Поддържат, че в процесуалния закон липсва правно основание за това. В условията на евентуалност считат, че адвокатското възнаграждение е прекомерно. Молят съда да отмени обжалваното определение и да уважи молбата им за изменение на решението в частта за разноските.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на частната жалба от ищците. В отговора на въззивната жалба са изложени съображения, че отговорността за разноските е правилно разпредЕ. то решаващия съд с обжалваното решение, тъй като с поведението си ответниците са дали повод за завеждане на делото. молят съда да остави без уважение частната жалба.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СРС е сезиран с обективно и субективно съединени искове съответно с правно основание чл.109 ЗС и чл.124, ал.1 ГПК. Ищците твърдят, че са собственици в жилищна сграда, която се намира на ул. ****, изградена в парцел ХІІ-242.243 в кв.119 по плана на гр. София, м. „Красно село – Плавателен канал. Ответницата В. К. А. е учредила право на строеж срещу обезщетение на „АС С.“ ЕАД. Ищците купили от дружеството право на строеж срещу обезщетение върху новообразувания парцел. Учреденото право на строеж е с обезщетение върху целия УПИ ХІІ-242, 243, общо 524 кв. м., а сградата е с РЗП от 290 кв. от този парцел. До границата със съдените парцели по проект остават незастроени 274 кв. м., които трябва да се използват от всички собственици в сградата за преминаване и достъп до единствения вход на сградата и гаражите за автомобили, тяхна собственост. С настаняването им в сградата ответниците се противопоставили на правото им на свободно преминаване и ползване на предблоковото пространство, като изградили метална бариера с катинар, находяща се от страната на входа на сградата и бетонна ограда пред фасадата на сградата. С влязло в сила съдебно решение ответницата В. А. била осъдена да премахне незаконните заграждения пред фасадата на жилищния блок и да преустанови неоснователното препятстване собственическите права на ищците. На мястото на премахнатите заграждения ответниците изградили нови, представляващи бетонни и тухлени корита с неправилна и правоъгълна форма поставили допълнително бетонни кашпи с пръст и цветя и изградили нова ограда на същото място. По този начин ответниците отново ограничили свободния достъп до жилищата и гаражите поставили още метални колчета, метална арка, дървена ограда и оформили тревна площ с цел да заградят незаконната търговска площ пред намиращото се там кафене. Твърдят, че в 3 процесния поземлен имот са закупили право на строеж върху целия парцел и по – специално върху незастроената площ, която служи за преминаване към задната страна на блока и маневриране на автомобили за за влизане в гаражите. В незастроената площ от парцела ответниците поставили три сгъваеми метални скоби, представляващи ограничители за паркоместа, които се заключвали с катинари в изправено положение и затваряли достъпа до тупика на ул. „Славовица“ в задната страна на фасадата на блока и ограничавали свободния достъп до притежаваните от ищците гаражи.

Незаконно обособените от ответниците паркоместа се ползвали единствено от тях, без наличието на постигнато съгласие за това. Чрез паркиране на лек автомобил марка „Тойота“, рег. № СА **** КН върху общинска земя, заградена от тях, до единствения възможен подход до входа на блока, стеснявали подхода към входа на сградата и гаражите и преминаването с автомобил ставала невъзможно или особено затруднено. Въпреки отправената нотариална покана ответниите не са премахнали монтираните от тях метални скоби, представляващи ограничители за паркоместа, както и продължавали да оставят за престой и да паркират до блока посочения автомобил. Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответниците са преустановят неоснователните действия, с които пречат да ползват спокойно и безпрепятствено собствеността си, като премахнат три метални скоби, представляващи ограничили за паркоместа, бетонни и тухлени корита с неправилна и правоъгълна форма, метални колчета, метална арка, дървена ограда, написаната пръст върху бетонна плоча на тротоара и наредените върху тротоара бетонни тухли, засадените храсти и дървета върху уличното платно и тротоара, както и да осъди ответниците за в бъдеще да не изграждат незаконно ограничаващи правото им на свободен достъп до жилищата и гаражните им съоръжения.

Във връзка с указания на съда с молба от 06.06.2011 г. ищците са заявили, че са предявили негаторен иск като носители на правото на строеж върху процесния недвижим имот, представляващ УПИ ХІІ-242,243, състоящ се от 564 кв. м., находящ се в кв. 19, м. „Красно село – Плавателен канал“ по плана на гр. София, район „Красно село“, ж. к. „Гоце Делчев“, ул. ****, с посочени съседи. Описани са нотариалните актове за продажба на право на строеж за апартаменти и гаражи, като и нотариалните актове за собственост на недвижими имоти, придобити на основание покупко-продажба на право на строеж и осъществен строеж на всеки един от ищците.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника А. И. А., с който я оспорва. Твърди, че процесният поземлен имот е собственост на неговата съпруга – В. К. А., придобит по наследство от нейния баща К. А. Д.. С оглед на това счита, че не следва да отговаря по предявения негаторен иск.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответницата В. К. А. оспорва предявените искове. Твърди, че ищците не са собственици на поземления имот и не могат да предявят иск по чл.109 ЗС. Същевременно ответниците са собственици на поземления имот. правото на строеж е учредено за жилищна сграда със ЗП от 290 кв. м. по одобрен архитектурен проект, като всеки от учредителите си запазва съответното право на строеж за обектите, описани в нотариалния акт цялото дворно място е с площ от 564 кв. м., като незастроената част от него е 274 кв. м., за която 4 няма учредено право на строеж, вещно право на ползване, нито е прехвърлена собствеността.