Решение № 54 от 11.03.2024, Районен съд - Севлиево
- Съд
- Районен съд - Севлиево
- Дело
- Гражданско дело 369/2023
- Вид
- Решение № 54
- Подписан
- 11.03.2024
- В сила
- 05.04.2024
- Състав
- Биляна Димитрова Коева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 430, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ 54 гр. Севлиево, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Биляна Д. Коева при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20234230100369 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следнот о:
Производството е образувано по предявени от „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536 срещу П. А. К., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове предявени по реда на чл.422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата в размер на 1 633, 51 лева – главница по Договор за бА. потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № 616/0065/48362168 от 27.07.2017 г., , от които 133,51 лв. под формата на неразрешен овърдрафт, лихва за просрочена главница от 01.08.2019 г. до 28.05.2021 г. – 315,20 лв., неустойка за просрочена главница от 01.08.2019 г. до 28.05.2021 г. – 157,92 лв. , неустойка за просрочена редовна лихва от 01.08.2019 г. до 28.05.2021 г. – 14,06 лв., дължими разходи за уведомяване – 72 лв. както и законна лихва от 28.05.2021 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК до цялостното погасяване на задължението, за които суми е издадена Заповед № 354 за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 31.05.2021 г. по ч. гр.д. № 654/2021 г. по описа на Районен съд Севлиево.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен Договор за бА.
1 потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № 616/0065/48362168 от 27.07.2017 г., по силата на който банката предоставила на ответника бА. потребителски кредит в размер на 1 500 лева, а кредитополучателят се задължил да изплаща чрез анюитетни вноски дължимата лихва за усвоен разрешен овърдрафт на всяко 27 –мо число от месеца, считано от 27.08.2017 г., както и да върне цялата главница с краен срок на погасяване 27.07.2018 г. Съгласно чл. 12.1 от Договора предвиденият срок в чл. 7 бил удължен за период за още 1 година до 27.07.2019 г. Поддържа се, че длъжникът не е погасил задължението си съгласно чл. 12.1 от Договора през месец февруари 2021 г., видно от представеното извлечение от счетоводните книги на Банката от, поради което същото е падежирало и станало изцяло изискуемо, считано от 27.07.2019 г., за което длъжникът бил уведомен на 26.08.2020 г.
Поради изложеното предявява исковите претенции. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения осоебн представител, с който се оспорват предявените искове.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По предявения иск е по реда на чл.422, ал. 1 ГПК с правн основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. чл. 430, ал. 1 ТЗ
Между страните не се спори, че на 27.07.2017 г. е подписан Договор за бА. потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № 616/0065/48362168, по силата на който ищецът предоставя на ответника кредит в размер от 1500 лв. срещу насрещно задължение на ответника да върне заетата сума заедно с договорна лихва, такси, комисионни и разходи по кредита, с първоначално определен срок за погасяване 27.07.2018 г., който в последствие е продължен при условията на основание чл. 12.1 от договора за кредит до 27.07.2019 г., след която дата кредитът се счита за изцяло изискуем, поради настъпване на паеджа за погасяване на задължението. Допуснатата СсЧЕ, която съдът кредитира като 2 компетентно изготвена установява, че сумата по кредита е усвоена изцяло от ответника. С оглед изложеното съдът намира, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотоншние по сключен договор за кредит.
Ищецът не се позовава на настъпила предсрочна изискуемост, доколкото падежът на всички задължение по договора е настъпил преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда.
Съгласно чл. 6.1. от договора, крайният срок за погасяване на кредита е 27.07.2018 г. Чл. 4 от договора урежда, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишен лихвен процент в размер на 15,025 % . Съгласно чл. 12.1 от договора, срокът на договора за кредит (крайният срок за погасяване на кредита) се определя съгласно т. 7, като предвиденият там срок се удължава многократно с период от още една година, при условие, че кредитополучателят спазва условията на договора, в т.ч. по т. 10.9. и т. 17, и не е в просрочие на нито едно от своите задължения към кредитора и ако кредитополучателят не е подал междувременно искане за отказ от удължаване на срока на овърдрафта. Ищецът е признал, че при приложение на горната разпоредба от договора, последният е продължен до 27.07.2019 г.
От изслушаното, прието и неоспорено от страните заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно, се установява, че кредитодателят е изпълнил основното си задължение по договора, като е предоставил заемната сума на ответника в пълния размер от 1500лв. и по този начин кредитът е усвоен.
След като банката е изпълнила основното си задължение да предостави кредита на ответника, за последния се е породило насрещното му задължение да го върне в предвидения срок на уговорените погасителни вноски, включващи и дължимото възнаграждение. Вещото лице е установило, че за периода от 27.07.2017 г. до 31.12.2018 г. ответникът е обслужвал кредита редовно и съгласно погасителния план, като е правил пълно погасявания на дължимите лихвит. Вещото лице по ССчЕ посочва, че за периода от 01.01.2019 г. до 28.05.2021 г., ответникът е направил три вноски на обща стойност 220 лв. , като постъпилите по бА.ата сметка на ответника суми са послужили за погасяване на следните задължения по договора: 81,19 лв. – 3 лихва за просрочена главница, 93,76 лв. – неустойка за просрочена главница и 8,75 лв. – неустойка за просрочена лихва. Съгласно заключението общият размер на задължението включва следните суми:
- Главница 1 633,51 лева, от които 133,51 лева под формата на неразрешен овърдрафт;
- Лихва за просрочена главница за периода от 01.08.2019 г. до 28.05.2021 г.-315,20 лева (общо дължима лихва в размер на 396,39 лева минус платена в размер на 81,19 лева);
- Неустойка за просрочена главница за периода от 01.08.2019 г. до 28.05.2021 г. - 157,92 лева (общо дължима неустойка за просрочена главница в размер на 251,68 лева минус платена в размер на 93,76 лева);
- Неустойка за просрочена редовна лихва за периода от 01.08.2019 г. до 28.05.2021 г. -14,06 лева (общо дължима неустойка за просрочена редовна лихва в размер на 22,81 лева минус платена в размер на 8,75 лева);
- Дължими разходи за уведомяване - 72,00 лева;
Съдът изцяло кредитира заключението на вещото компетентно изготвено и неоспорено от насрещната страна. лице като
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 се явява изцяло основателен за предявената сума от 1633,51 лв.
По предявените искове с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. чл. 430, ал. 2 ТЗ и вр.92,ал.1 ЗЗД.
Съгласно сключения между страните договор, за срока на действие на договора се олихвява с възнаградителна лихва, изразена като годишен лихвен процент/ГЛП/, който към датата на сключване на Договора е в размер на 15,05 %, формиран от приложимия съгласно договора за кредит референтен лихвен процент приложим за съответния период на олихвяване на кредита плюс фиксирана/непроменлива/ надбавка/ в размер на 15,025 %.
Настоящият съдебен състав намира, че клаузите в договора и ОУ в частта за начина на формиране на възнаградителната лихва не са неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Уговарянето на променлив лихвен процент, чието формиране не зависи от волята на кредитора, а от промяната на независещ от страните обективен пазарен индекс /в случая –Осреднен 4 депозитен индекс/, който се прилага автоматично към непогасената част от главницата по кредита, не противоречи на изискванията за добросъвестност и не води до неравновесие между правата и задълженията на банката и длъжниците. Ето защо клаузите са действителни.
В чл. 5.4. от процесния договор страните са постигнали съгласие при неплащане от страна на кредитополучателя на главница или лихви ежемесечно, за срока на забавата просрочената вноска да се олихвява с обезщетителна лихва/неустойка/, която е равна на законната лихва -10 %.
При неиздължаване от страна на кредитополучателя на ежемесечно дължима лихва по усвоената част от кредита, тази лихва се отнася като усвоена част от разрешения кредитен лимит, в случай, че той е усвоен изцяло, то неплатената лихва се отнася като неразрешен овърдрафт и този неразрешен овърдрафт се олихвява със законната лихва в размер на 10 %.
Следователно, така уговорените, изначално определени и известни на страните параметри при определяне на последиците от неизпълнението, чрез института на мораторната неустойка, засягат две различни неизпълнения, при последваща градация на санкцията. По този начин кредиторът получава не само обезщетение, но уговорените неустойка стимулират длъжниците да изпълняват точно, а при липсата на точно изпълнение, което при паричните задължения винаги има форма на забава, води и до наказателни последици, поради тяхната неизправност. Санкционните последици от неустойката, които засягат правната сфера на длъжниците могат да бъдат обосновани и със специфичната дейността на банката, която има задължение да поддържа своята капиталова адекватност. Всяка банка има източника на финансиране – капитал и дълг. Капиталът набира от своите акционери и от неразпределената печалба, а дългът са парите, които е заела от своите кредитори и които следва да върне. Този дълг включва депозитите от клиенти, емитирани дългови ценни книжа и заеми. От тези два източника банката формира средства, които използва за отпускане на заеми или за други финансирания. Тези заеми и други инвестиции са активите на банката, заедно със средствата в брой.
Евентуалното неизпълнение на задълженията по бА.ите кредити от длъжниците на банката ще доведе до намаляване на източниците на средства за банката, което директно ще рефлектира върху възможността банката да отпуска средства или да извършва други финансирания, като източник на 5 капитал. Това влияе от своя страна на капиталовата адекватност на банката.
Ето защо съдът приема, че при наличие на евентуален риск за банката да намалеят средствата, които би получила при нормално развитие на договорната връзка, породена от договора за бА. кредит, за банката е налице основание да иска да се обезпечи срещу евентуално неплащане на дълга. Това обезпечение може да е под форма на неустойка, като при наличие на посоченото форма на неизпълнение, банката ще има възможност да иска плащане на неустойката, чрез което да получи обезщетение на вредите, без да доказва размера на същите. Следва да бъде съобразено и това, че по делото не са налични доказателства, че кредиторът има други обезпечения на вземанията си, които произтичат от договора за бА. кредит. Ето защо съдът намира, че така уговорените неустойки, явяващи се принадлежности към главницата, не противоречат на забраната за неоснователно обогатяване, не нарушават добрите нрави и не накърняват принципа на справедливостта.
Съгласно чл. 11.2 от процесния договор, при неиздължаване от страна на кредитополучателя на ежемесечно дължима лихва по усвоената част от кредита, тази лихва се отнася като усвоена част от разрешения кредитен лимит. Ако кредитният лимит по изречение първо е усвоен изцяло, то неплатената лихва се отнася като неразрешен овърдрафт и този неразрешен овърдрафт се олихвява с договорената лихва и е незабавно изискуем.
Съгласно неоспореното заключение на вещото лице по допуснатата ССчЕ, размерът на дължими лихви и неустойки е в размер на 315,20 лв., а размерът на неиздължената сума за неразрешен овърдрафт/надхвърлен лимит е 133,51 лв., неустойка за просрочена главница за периода от 01.08.2019 г. до 28.05.2021 г. – 157,92 лв. и неустойка за просрочена лихва за периода от 01.08.2019 г. до 28.05.201 г. – 14,06 лв.
Разпечатката съдържа 35 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ea968e42-3a77-43bc-aee3-68592735e4f6