Решение № 3164 от 19.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3164 гр. София, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР В. СОТИРОВ при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело № 20231110164201 по описа за 2023 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№ ... / ...

19.02.2026 г., гр.София

В

ИМЕТО

НА

НАРОДА

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на пети февруари две хиляди двадесет и шеста година, в следния състав:

Председател: Красимир Сотиров при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №64201 по описа за 2023г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.26, ал.1, предл.III ЗЗД и чл.55, ал.1, предл.I ЗЗД.

Образувано е по искова молба на Н. Н. Н., чрез адв.Д. М. от САК, срещу ........, ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр........., представлявано от ...... – Управител, за прогласяване нищожността на клаузата по чл.3, ал.2 от Договор за потребителски кредит 1

№......., предвиждаща заплащането на неустойка, и за осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 5 лв., частично от общо 143,64 лв., представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит № ........

В исковата молба се твърди, че на 03.01.2023г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит №......., по силата на който ответникът отпуснал в заем на ищеца сумата от 700 лв. при ГЛП от 40,15 % и ГПР от 48,44 %. Сочи, че в чл.3, ал.1 от договора било предвидено задължение за ищеца да предостави обезпечение, като поради неизпълнение на същото била начислена неустойка в размер на 143,64 лв. Поддържа, че процесният договор за кредит е нищожен поради неспазване на предвидената в закона форма. Оспорва при сключване на договора да му е било предоставено копие от договора, СЕФ и погасителен план. Твърди се, че в договора липсва съществен елемент от неговото съдържание, а именно – ГПР. Заявява, че липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР. Сочи, че действителният размер на ГПР надхвърля максимално установения праг.

Счита, че неустойката е следвало да бъде включена при изчисляване на ГПР. Излага, че от непредоставянето на предвиденото в договора обезпечение не са произтекли реални вреди за кредитодателя. Поддържа, че клаузата за неустойка е нищожна като неравноправна, като оспорва същата да е индивидуално уговорена. По същество неустойката представлявала скрита печалба за кредитодателя.

В срока по чл.131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, чрез юрк. ......, с който оспорва исковата претенция като недопустима поради злоупотреба с правото на иск поради липсата на правен интерес от завеждане на частичен иск. Не оспорва, че между страните е подписан Договор за потребителски кредит №......., като поддържа, че същият е предсрочно погасен от ищеца. Оспорва размера на заплатената от ищеца неустойка да възлиза в сочения в исковата молба размер от 143,64 лв. Поддържа, че подлежаща на връщане сума е била изплатена на ищеца в общ размер на 47,46 лв. Оспорва да е дал повод за завеждане на делото. Моли за прекратяване на делото.

С доклада са приети за ненуждаещи се от доказване като безспорни между страните, че на 03.01.2023г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит №......., по силата на който ответникът е отпуснал в заем на ищеца сумата от 700 лв.

В о.с.з. от 05.02.2026г. е допуснато увеличение на осъдителната искова претенция до размер от 35,91 лв., частично от сума в пълен размер на 143,64 лв.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове за частично основателни. Съображенията за това са следните:

Ищецът представя разпечатка на сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние в ел. форма №......, за сума от 560 лв., платима за 1 месечна вноска, на 10.02.2023г., с неустойка от 112,56 лв., като на 30.01.2023г. е заплатена сума от 647,36 лв.

Отделно ищцата представя и разпечатка на сключен процесния договор за предоставяне на кредит от разстояние в ел. форма от 03.01.2023г., за сума от 700 лв., платима на 2 месечни вноски, с краен срок за изпълнение: 04.03.2023г., с неустойка за недадено в срок обезпечение от 143,64 лв., като на 09.01.2023г. е погасена чрез „....“ сума от 747,46 лв.

Приложени към ОИМ са 2 бр. платежни нареждания от 14.04.2025г. за банков превод в полза на ищцата на сума от общо 47,46 лв., като ищцата отрича да е получила изпълнение в хода на процеса.

Прието е по делото заключение по ССч.Е, съгласно което са налице два варианта по кредита- при представяне на обезпечение- задължението възлиза на общо 734,65 лв., от които главница от 700 лв. и дог. лихва от 34,65 лв., а при непредоставяне на обезпечениезадължението възлиза на общо 878,29 лв., от които главница от 700 лв., дог. лихва от 34,65 2 лв. и неустойка от 143,64 лв. Съобразно справка на кредитора ищцата е заплатила на 09.01.2023г. сума от общо 747,46 лв., която сума е разпределена за пълно погасяване на главницата, погасяване на дог. лихва от 11,55 лв. и на неустойка от 35,91 лв. Посочено е, че с включване в изчислението на задължението за неустойка по кредита, ГПР възлиза на 192,07 %, при посочени в договора ГПР от 48,44 % при първи вариант и от 53,39 % при втория вариант.

Правните изводи на съда са следните:

Легалната дефиниция на параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗПотр., приема за „потребител“ всяко ФЛ, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, или което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП, е прието, че всяка уговорка в договор, сключван с потребител, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, е неравноправна клауза. Видно от неизчерпателното изброяване в разпоредбата на ал.2, т.20 на същата норма, неравноправна клауза е всяка друга с подобни условия. Неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата- предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички останали клаузи на договора. В съдебната практика трайно се приема, че уговорки по кредитното правоотношение за заплащане на неустойка от заемополучателя при непредоставяне на обезпечение в случая в 5- дневен срок от сключване на договора- поръчителство от 2 ФЛ или банкова гаранция или др. подобни води до неравностойност на насрещните задължения по договора. Срокът за предоставяне на обезпечение и възникването на задължение за заплащане на неустойка при неизпълнението му не могат да бъдат приети за съответни на обществените разбиранията за нравственост и справедливост. Неустойката е обусловена от степента на риска, който поема заемодателя. С оглед на това искът за прогласяване нищожността на чл.3, ал.2 от сключения договор досежно заплащането на неустойка за непредоставено обезпечение е основателен.

Неоснователното обогатяване представлява източник на облигационни задължения, целящ да предотврати неоснователното разместване на имуществени блага. Началната липса на основание предполага още при получаване на престацията да липсва валиден юридически факт, който да оправдае разместването на имуществени блага. Фактическият състав на чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД включва даване на нещо от престиращия, получаването му от акципиенса и липса на основание за имущественото разместване. Субект на задължението за връщане на даденото е лицето, което го е получило- кредитодателя. Ответникът представя доказателства за изплащане по банков път в хода на процеса на сума от общо 47,46 лв., поради което на осн. чл.235, ал.3 от ГПК следва да се вземе предвид този факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, като осъдителният кондикционен частичен иск се явява неоснователен.

По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът иска заплащане на следните суми: сума от 100 лв.-държ. такса и се претендира адв. възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. В случая се представят доказателства от ответника за връщане на надплатено задължение по кредита в хода на процеса. Ответникът оспорва исковите претенции, поради злоупотреба с права. От справка в ЕИСС и служебно се установява, че ищецът е завел към момента 26 бр. дела по искове за неоснователно обогатяване/ недействителност на правни сделки срещу кредитори, чрез един и същ проц. представител. Отделно и прилага към ИМ договор за предоставяне на кредит от разстояние в ел. форма №......, сключен с отв. страна, от който е видно, че са налице еднотипни правоотношения и съотв. еднотипни дела, образувани от ищеца. В случая с оглед броя дела, образувани от ищеца и горепосочените обстоятелства- множество образувани еднотипни 3 дела в съда, следва да се приеме, че се касае за злоупотреба с проц. права по чл.3 от ГПК от ищеца, както и са налице и предпоставките на чл.78, ал.2 от ГПК, поради което не следва да се присъждат разноски.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА по отношение на ........, ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр........., представлявано от ...... – Управител, по иск на Н. Н. Н., ЕГН:**********, разпоредбата на чл.3, ал.2 от Договор за потребителски кредит №......./03.01.2023г., сключен между страните, поради противоречие с добрите нрави по чл.26, ал.1, предл.III от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за прогласяване на нищожност на Договор за потребителски кредит №......./03.01.2023г., като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Н. Н., ЕГН:**********, осъдителен иск, срещу ........, ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр........., представлявано от ...... – Управител, осъдителен иск за сумата от 35,91 лв., частично от сума в пълен размер на 143,64 лв., представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит № ......./03.01.2023г., като неоснователен, поради плащане в хода на процеса.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Да се връчат преписи на страните.

Районен съдия:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4