Решение № 340 от 30.06.2022, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 340 гр. Ямбол, 30.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря Т.С.К. като разгледа докл***аното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20212330103782 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД – гр. София против В. Р. П. от гр. Я.. С исковата молба се твърди, че на 22.08.2015 г. ответникът е сключил договор за потребителски кредит № *** с „Кредисимо“ АД- гр.

София, по силата на който е получил заем за сумата 1000 лв. със задължение да я върне 12 броя вноски по 103.10 лв. до 20.08.2016 г. Сочи се, че е договорен фиксиран лихвен процент в размер на 41,24 % и ГПР по кредита в размер на 50 %. Сочи се, че в раздел X, чл. 2 от ОУ страните се съгласили, че при забава, длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно със всички разноски за извънсъдебно или съдебно събиране на вземането, направени от „Кредисимо“ АД. На следващо място се сочи, че с договора за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г. „Кредисимо“ АД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по договора за потребителски кредит на ищеца - цесионер, както и че длъжникът е уведомен за извършената на цесия на посочената от него в договора ел. поща с имейл от 02.04.2021 г. Поддържа се, че длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит до изтичане крайния срок за погасяването на съшия. Твърди се, че ищеца е подал заявление по чл. 410 ГПК, по което е било образувано ч. гр. дело № *** г. по описа на ***РС, както и че са получили разпореждане от заповедния съд, че могат да предявят иск за установяване на вземането си, с което по същество ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на иска, предмет на разглеждане в настоящото производство. Претендира се от съда да признае за установено, че в полза на ищеца съществува вземане в общ размер 1851.64 лв. срещу ответника, от които: главница в размер на 1000 лв., възнаградителна 1 лихва върху главницата в размер на 237.20 лв. за периода 20.09.2015 г. до 20.08.2016 г., законна лихва за забава в размер на 614.44 лв. за периода 20.09.2015 г. до 23.02.2021 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното му изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника, с който се поддържа, че предявените искове са недопустими, а по същество са неоснователни.

Релевира се възражение за недействителност на договора, поради неспазване изискванията на чл. 11, ал. 2 ЗПК, и заобикаляне на чл. 11, ал. 4 ЗПК. Релевира се нищожност, поради това, че фиксирания лихвен процент от 40.24 % не отговаря на действително приложения по договора такъв, т. к. неустойката се прибавя към лихвата и кредиторът-ищец по делото се обогатява допълнително. Оспорва се клаузата за неустойка, поради липса на присъщата й обезпечителна функция и създаване на предпоставки за неоснователно обогатяване. Сочи се, че е налице и основанието за недействителност на договора, с оглед разпоредбата на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на общо дължимата сума по договора, поради което ответникът не е могъл да бъде наясно как се формира неговото задължение и де прецени действителния размер на дълга. Поддържа се, че постигнатите по договора договорки не са индивидуално уговорени. Представянето им на заемателя е било формално. На следващо място се поддържа, че договора за цесия е нищожен поради липса на предмет, поради което се поддържа липса на валидно облигационно отношение между страните в настоящото производство. Иска се от съда да прогласи недействителност на двата договора. Сочи се, че за да произведе действия, цесията следва да бъде съобщена на длъжника-ответник, което към настоящия момент не е извършено.

В обобщение се поддържа, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени, както и искането за присъждане на разноски в настоящото и заповедно производство.

В съдебно заседание за ищеца не се явява законен или процесуален представител, с депозирана преди съдебното заседание молба и на подробно изложените в нея съображения по същество се поддържат исковите претенции. Претендират се разноски.

В съдебно заседание за ответника в качеството на особен представител назначен от съда се явява ***. Ц.М. от АК Я., чрез когото в хода на делото по същество се поддържа, че исковете следва да бъдат отхвърлени като недопустимо, а по същество като неоснователни.

Поддържат се и релевираните срещу договорите възражения за нищожност на същите. Иска се от съда да отхвърли предявените искове.

След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № *** год. по описа на ***РС, на 09.08.2021 год., пред съда е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца в настоящото производство – „АПС Бета България“ ЕООД – гр. София срещу длъжника-ответник В. Р. П. от гр. Я., за сумите от: 1000 лева – главница; 237,20 лева – договорна лихва за периода от 20.09.2015 год. до 20.08.2016 год. и 2

614,44 – мораторна лихва за периода от 20.09.2015 год. до 23.02.2021 год., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

Заповедният съд е уважил това искане като е издал заповед по чл.410 ГПК № ***год. за претендираните по заявлението суми, която е била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.

С оглед и условията при които е била връчена заповедта за изпълнение на длъжника и на основание срока по чл.415, ал.4 ГПК ищцовото дружество е предявило иск за установяване съществуване на претендираното вземане по издадената заповед за изпълнение, който е предмет на разглеждане в настоящото производство.

За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил писмени доказателства, от които се установява, че на 22.08.2015 год. между „Кредисимо“ АД гр.София в качеството на кредитодател и ответника В. Р. П. в качеството на кредитополучател е бил сключен договор за потребителски кредит № ***, с предмет на договора предоставяне на кредит в размер на 1000 лева. Видно от приложение № 1 към Договора срока на кредита е 12 месеца, размерът на погасителната вноска 103,10 лева, лихвен процент по кредита – 41,24 %, ГПР – 50,00 % и общ размер на всички плащания – 1 237,20 лева. Видно от погасителния план, падежът на първата погасителна вноска е 25.09.2015 год., а на последната – 20.08.2016 год. Представен е и Стандартен европейски формуляр за представяне на информация за потребителските кредити, както и Общи условия за предоставяне на кредити.

На 02.03.2021 год. между „Кредисимо“ ЕАД гр.София в качеството на цедент и ищеца „АПС Бета България“ ЕООД – гр. София в качеството на цесионер е бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, с който е било прехвърлено вземането на „Кредисимо“ ЕАД към ответника В. Р. П., видно от представеното в заповедното производство приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/.

За извършеното прехвърляне вземанията на „Кредисимо“ ЕАД към ответника В. Р. П. на ищеца-цесионер „АПС Бета България“ ЕООД – гр. София е било изпратено уведомление от последния, което не е било получено от длъжника-ответник, видно от представените в заповедното производство уведомление и пощенска разписка, поради отсъствие на ответника-длъжник.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.99, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Съдът намира исковете за процесуално допустими – предявени от легитимирана страна в законоустановения срок при наличието на правен интерес, тъй като е налице правна възможност с оглед разпоредбата на чл.415, ал.4 ГПК и против надлежна страна – длъжника в заповедното производство.

По същество съдът намира следното:

3

По делото се установява, че между ответника и „Кредисимо“ АД гр.София е възникнало валидно облигационно отношение по договор за потребителски кредит № *** от 22.08.2015 год. като в приложение № 1 към него е посочен размер на кредита съответните проценти на възнаградителна лихва и ГПР, както и общия размер на кредита - 1 237,20 лева.

Посочен е погасителен план, съответните погасителни вноски, размерът на включващите се в тях – главница и лихва, както и общия размер на всяка една от погасителните вноски. По делото не ангажирани доказателства ответникът да е изправна страна по договора, т.е. да е погасил дължимите вноски, като падежът на последната погасителна вноска е 20.08.2016 год., т.е. към датата на депозиране на Заявлението по чл.410 ГПК – 09.08.2021 год. кредитът е бил изцяло изискуем, а дължика-ответник в забава считано от 21.08.2016 год.

С оглед установеното по делото съдът не споделя наведените от страна на особения представител на ответника възражения. Не се установява да е прибавена неустойка към договорната лихва, не е предявен и иск за неустойка, поради необезпечение на кредита.

Липсва подобна искова претенция от страна на ищеца, а нищожността на подобна клауза не влече нищожност на целият договор. Общо дължимата сума също е била посочена поради което това възражение също се преценя като неоснователно. Размерът на претендираната възнаградителна лихва – 237,20 лева не е явно несправедлив, доколкото се касае за търговец, чиято дейност е свързана с предоставяне на потребителски кредити срещу определено възнаграждение. Липсват и доказателства, които да обосноват извод, условията по договора само формално са предоставени на ответника и че той не е имал възможност да влияе на тях.

Действително цесията на вземане има действие спрямо длъжника от деня, когато предишния кредитор, цедента, му съобщи за станалото прехвърляне, като съобщението до длъжника, направено от новия кредитор, цесионера, не поражда правно действие, но предишния кредитор може да упълномощи новия кредитор от негово име да съобщи на длъжника за извършената цесия, в който случай е налице изпълнение на разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД. Такова уведомяване не е осъществено до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и до датата на предявяване на настоящия иск, но уведомлението до ответника за цесията е приложено в заповедното производство, а съдебните книжа в исковото производство са изпратени на особения представител на ответника – като в исковата молба изрично е посочено, че уведомлението за цесия е било изпратено на посочената от ответника в Договора електронна поща с имейл от 02.04.2021 год., с което факта на съобщаване на цесията следва да се счита за осъществен и зачетен.

И това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл.45 ГПК, връчването на представител се смята за лично връчване, като законодателят не е разграничил представителната власт на представителя от какво произтича – от упълномощаване или по силата на закона – от акт на съда. И в двата случая осъщественото връчване на представител е приравнено на лично връчване, при което следва да се приеме, че в случая ответникът е лично уведомен за извършената цесия. В този смисъл е Решение от 03.05.2019 год. постановено по възз. гр. дело № *** год. по описа на Окръжен съд Я. Наред с това 4 настоящия съдебен състав съобрази и постановеното от ВКС Решение № 198/18.01.2019 год. по т.д. № 193/2018 год. на I-во Т.О., а именно, че връчването на материалноправно изявление на особения представител, представлява надлежно уведомяване на длъжникаответник. Не може да се сподели, че договорът ца цесия е нищожен поради липса на предмет. Налице е възникнало валидно облигационно правоотношение между „Кредисимо“ и ответника В. Р. П. въз основа на потребителски кредит № *** от 22.08.2015 год., по който съществува вземане на кредитодателя към кредитополучателя и което вземане е именно предмет на процесиня договор за цесия.