Решение № 318 от 22.05.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 318 гр. С., 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Г. Ст. Мулешков

Светослав Н. Николов при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова като разгледа докладваното от Г. Ст. Мулешков Въззивно гражданско дело № 20221800500310 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 33 / 24.03.2022 г. по гр. д. № 311 / 2021 г. Етрополският районен съд е признал за установено по отношение на „У.О.С.“ ЕАД, че Община Е. е собственик на ½ ид. част от УПИ I, находящ се в с. Б., общ. Е., кв. 3, целият с площ 9 179 кв. м, отреден за „Общежитие“, при съседи: от четири страни улици, ведно с ½ ид. част от общежитие, представляващо монолитна сграда със застроена площ 335 кв. м, посторена в поземления имот през 1960 г., ½ ид. част от кухня със столова, представляваща част от масивна сглобяема сграда на един етаж, построена през 1960 г. и със застроена площ 186 кв. м, както и на игротека, представляваща масивна монолитна сграда на два етажа със застроена площ 172 кв. м, построена през 1972 г.

Районният съд е възложил в тежест на ответника направените от ищеца разноски.

Решението се обжалва от ответника „У.О.С.“ ЕАД със съображения за неправилност.

1

Ищецът е подал отговор по реда на чл. 263 ал. 1 ГПК, с който оспорва жалбата.

Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. С нея се обжалва валидно и допустимо решение на първоинстанционен съд.

Решението на районния съд е правилно. То е постановено в съответствие с ангажираните от страните доказателства.

За разрешаването на спора между страните съдът следва да отговори единствено на въпроса какво е било предназначението на процесния имот към момента на влизане в сила на ЗМСМА на 17.09.1991 г. с оглед приложението на § 7 от преходните и заключителни разпоредби.

Установява се, че на 21.07.1969 г. Софийският окръжен народен съвет е съставил Акт за държавна собственост № 150, с който целият квартал 81 с площ 9574 кв. м по регулационния план на с. Б., ведно с двуетажна масивна сграда, представляваща общежитие, и едноетажна масивна сграда, представляваща кухня-столова, са били обявени за държавна собственост.

Според акта за държавна собственост сградите са били построени през 1960 г.

Като основание за одържавяване е било посочено: „Построено със средства на ОНС С. и ОНС П.“. Не се спори, че двете абревиатури означават „Окръжен народен съвет С.“ и „Окръжен народен съвет П.“. Актуваният имот (терен и сгради) е бил предоставен за ползване на ОНС П. и ГНС (Градски народен съвет) Е..

АДС № 150 / 21.07.1969 г. е бил съставен при действието на регулационен план на селото от 1939 г.

От Софийския окръжен народен съвет е бил съставен и последващ АДС № 150а с дата 21.07.1969 г. С него са били актувани застроено дворно място от 9574 кв. м, общежитие и кухня-столова. Дворното място е било индивидуализирано като парцел I – „Общежитие“, кв. 3. За въззивния съд се пораждат редица съмнения относно достоверността на датата на съставяне на АДС № 150а (индивидуализирането на поземления имот по следващ регулационен план от 1977 г.; удостоверяването, че общежитието е било построено през 1960/82 г.; използваната бланка-образец и др.) Това обаче е 2 без значение, тъй като страните не само не са оспорили истинността (съдържанието) на АДС № 150а, но и черпят права от него. Очевидно актът е бил съставен след 1982 г. на основание чл. 82 НДИ от 1975 г. (отм.), като е била отразена датата на първичния АДС.

С АДС № 150а / 21.07.1969 г. са били актувани застроено дворно място от 9574 кв. м, представляващо парцел I от кв. 3 по плана на с. Б., монолитна триетажна сграда – общежитие, построена през 1960/82 г., и монолитна едноетажна сграда – кухня-столова, построена през 1960 г. Актуваният имот е бил предоставен за оперативно управление на ОНС (Окръжен народен съвет) П. и ОбНС (Общински народен съвет) Е.. В АДС е било удостоверено, че теренът е предназначен за общежитие.

От съдържанието на двата АДС от 21.07.1969 г., преценени в съвкупност с експертизата, може да се направи извод, че кв. 81 по регулационния план на селото от 1939 г. се е състоял от множество парцели, които са били изцяло или частично собственост на физически лица.

Държавата е иззела за обществени нужди частните имоти от кв. 81, като към 1960 г. вече са били построени общежитието (като двуетажна сграда) и кухнята-столова. Отчуждителни процедури са били проведени едва в периода 1967 – 1969 г.

През 1994 г. част от парцела с площ 395 кв. м е била реституирана на Г.

В. В.. Тази част е била деактувана на основание Заповед № РД-15-70 / 22.03.1995 г. на кмета на община Е., издадена в изпълнение на съдебно решение на Върховния съд по чл. 2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Бил е изменен и дворищно-регулационният план на с. Б. със Заповед № РД-15-50 / 15.02.1995 г. на кмета на община Е.. Така дворищната регулация на парцел I „Общежитие“ от кв. 3 от ЗРП на с. Б. е била намалена с обособяването на нов парцел II за имот пл. № 30, предназначен за индивидуално строителство.

На основание § 7, т. 6 ПЗРЗМСМА, чл. 2, ал.1, т. 6 ЗОС и чл. 156, ал. 3 ППЗДС е бил съставен Акт за публична общинска собственост № 84 / 10.11.1997 г., според който община Е. е собственик на целия парцел от 9179 кв. м (остатъка от парцела след реституцията), на ½ ид. част от първи и втори етаж на общежитието, на целия трети етаж на общежитието, на ½ ид. част от кухнята със столова и на цялата игротека. В акта е било удостоверено, че 3 парцел I в кв. 3 е отреден за общежитие. Актуваният имот е бил предоставен за безвъзмездно ползване на училище „Св. св. Кирил и Методи“, с. Б..

Със Заповед № ДИ-83 / 29.05.1998 г. областният управител на Софийска област е наредил отписването на парцела и построените в него триетажна монолитна сграда, представляваща общежитие, и едноетажна монолитна сграда, представляваща кухня и столова, от актовите книги на недвижимите имоти държавна собственост и предаването им на Община Е. и Община П..

Поради неправилното актуване на терена и на общежитието с АПОС № 84 / 10.11.1997 г., ½ ид. част от УПИ и ½ ид. ч. от третият етаж от сградата са били отписани от актовите книги за общинска собственост. Това е било сторено на 20.07.2012 г. в изпълнение на заповед от 19.07.2012 г. на кмета на община Е..

С действащия и към настоящия момент регулационен план от 1977 г. поземленият имот, представляващ парцел I, е отреден за общежитие. Това е видно е представената с исковата молба скица от регулационния план и от съдебно-техническтата експертиза.

С показанията на свидетеля Г. Г.ев, който е бил учител в с. Б. до 1976 г., се установява, че основната сграда се е използвала като общежитие за учениците, които са учели в селото. На доброволни начала е бил изграден и трети етаж „на пансиона“. Лятно време общежитието е било използвано като пионерски лагер. За последно лагерници е имало до 1989 – 1990 г.

При тези факти съдът намира за категорично установено, че поземленият имот и сградите са били предназначени за общежитие на учениците, които са учели в с. Б.. Без значение е, че през лятото имотът се е използвал и за пионерски лагер. Следователно към момента на влизане в сила на ЗМСМА на 17.09.1991 г. спорният имот е представлявал обект на общинската инфраструктура с местно значение, предназначен за образователно обслужване. Така по силата на закона – § 7, т. 6 ПЗР ЗМСМА в редакцията от ДВ, бр. 77 от 17.09.1991 г. – имотът е преминал в собственост на община Е..

С учредителен акт от 24.01.2005 г. министърът на образованието и науката е учредил еднолично дружество с ограничена отговорност с наименование “У.О.С.“, като процесният имот е бил апортиран в капитала на дружеството. Търговското дружество е било образувано в изпълнение на 4

Решение № 1005 / 20.12.2004 г. на Министерския съвет, с което редица имоти – публична държавна собственост, са били обявени за частна държавна собственост. В капитала на новообразуваното дружество са били апортирани имотите по приложение № 2 към т. 4 от посоченото решение на МС, сред които и процесният имот в с. Б.. Тъй като обаче се установява по категоричен начин, че половината от този имот по силата на закона вече е бил преминал в собственост на община Е., то апортът не е породил вещнотранслативен ефект.

В капитала на дружеството е бил апортиран чужд имот, чийто действителен собственик не губи правата си.

В приложение № 2 са били посочени имоти, които са били стопанисвани от държавната администрация – структурни звена на създадения през 1993 г. към Министерството на образованието и науката Национален център за ученически отдих и туризъм, преобразуван през 1998 г. в Национален център за ученически отдих, туризъм и спорт, преобразуван през 1999 г. при запазване на наименованието чрез сливането му с други държавни обслужващи звена със сходен предмет на дейност, преобразуван през 2001 г. чрез сливане с Квалификационно-възстановителен център в Национален център за отдих, възстановяване и спорт. Така според приложение № 2 регионалното звено в П. е стопанисвало терен от 9,5 дка в с.

Б., ведно с едноетажна масивна сграда. В учредителния акт на „У.О.С.“ ЕООД имотът е бил индивидуализиран по следния начин: „Почивна база „Б.“, находяща се в с. Б., община Е., област Софийска, състояща се от сграда и земя, с обща площ 9500 кв. м.“ Очевидно към 2004 г. държавата чрез Министерския съвет не е знаела, че самата тя чрез областния управител на Софийска област още през 1998 г. е наредила отписването на имота по АДС № 150а / 21.07.1969 г. от актовите книги на недвижимите имоти държавна собственост и предаването на имота на Община Е. и Община П.. Очевидно към 2004 г. държавата чрез Министерския съвет не е знаела, че самата тя чрез Върховния съд още през 1994 г. е реституирала част от терена на правоимащи лица, в резултат на което площта му е била редуцирана до 9179 кв. м.

Незнанията на държавата за собствените й действия обаче не могат да рефлектират негативно върху правото на собственост, което община Е. е придобила по силата на закон, издаден от държавата чрез Народното събрание. И ако все пак може да се разсъждава дали половината от процесния имот е бил правилно деактуван в полза на община П. със заповедта от 5

29.05.1998 г. на областния управител на Софийска област (имотът не представлява част от общинската инфраструктура на община П.; преди 1991 г. половината от имота е била предадена за стопанисване на Окръжния народен съвет – П., а не на Общинския (Градския) народен съвет), то за въззивния съд не съществуват никакви съмнения по отношение на правата на община Е..

През 2006 г. ищецът Община Е. е установил, че имотът му е апортиран в капитала на ответното дружество. Последвала е 15-годишна кореспонденция между собственика, областния управител на Софийска област, министъра на образованието и „У.О.С.“ ЕАД. През тези 15 години участниците в кореспонденцията взаимно са си разказвали и преразказвали кога и какъв акт на администрацията е бил издаден и кой кому какво писмо е написал, като са си препращали взаимно едни и същи документи. За правата на ищеца и в негова полза следва обаче да бъдат съобразени следните обстоятелства:

1. Извънсъдебното признание, направено от „У.О.С.“ ЕАД, че е съсобственик на имота с община Е. (Писмо № 412 / 22.06.2017 г. до кмета на общината);

2. Заявените от „У.О.С.“ ЕАД претенции само за ½ ид. част от имота по актовете за държавна собственост (Писмо № 663 / 31.10.2017 г. до министъра на образованието с копие до кмета на община Е.).

3. Извънсъдебното признание на „У.О.С.“ ЕАД, че община Е. и съсобственик на имота, че дружеството е собственик само на ½ ид. част от него въпреки РМС № 1005 / 2004 г., отнасящо се до целия имот, както и че имотът не се ползва от дружеството, но се ползва от Община Е. като общежитие (Писмо № 696 / 27.11.2017 г. до кмета на община Е. с копие до министъра на образованието).

Освен това с решение по Протокол № 18 от 14.02.2013 г. съветът на директорите на „У.О.С.“ ЕАД е дал съгласие капиталът на дружеството да бъде намален с ½ ид. част от правото на собственост върху процесния имот, но министърът на образованието като принципал е бездействал и проблемът (защото спор обективно е липсвал) не е бил решен извънсъдебно.