Решение № 1110 от 16.11.2023, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1110

Бургас, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XIX-ти тричленен състав, в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

ЧАВДАР

ДИМИТРОВ

Членове:

ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

НЕЛИ СТОЯНОВА

При секретар В.Т. и с участието на прокурора ДАРИН ВЕЛЧЕВ ХРИСТОВ като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ кнахд № 20237040601512 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по чл. 63в от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.

Образувано е по касационна жалба от И.Л.Н. с ЕГН ********** ***, против решение № 655/29.06.2023 година по н.а.х.д. № 1095/2023 година на Районен съд – Бургас (РС), с което е потвърден електронен фиш серия К № 6848788, издаден от ОД – Бургас на МВР (ЕФ).

С ЕФ, на И.Н., за нарушение на чл. 21 ал. 2, във връзка с чл. 21 ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 189 ал. 4, във връзка с чл. 182 ал. 1 т. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева.

Касаторът оспорва решението с твърдения, че същото е неправилно. Твърди че, констатацията за наличието на пътен знак, установяващ съответното ограничение на скоростта в контролирания участък, е обстоятелство относимо към елементите от състава на нарушение по чл. 21 ал. 2 от ЗДвП. Сочи, че доколкото ползваното автоматизирано техническо средство за видеоконтрол № TFR1-M е било „мобилно“ по своя характер, то е било задължително съставянето на Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Иска отмяна на решението и на ЕФ.

Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С ЕФ Н., е наказан за това, че на 28.12.2022 година, в 14:00 часа, в град Бургас, на първокласен път I-9, км

238+819 до „Гробищен парк“ в посока към ул. “Транспортна“, при въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта за движение в населено място до 50 км/ч, е управлявал лек автомобил марка „Хюндай Туксон“ с регистрационен № А 2566 РА в нарушение на чл. 21 ал. 2 във връзка с чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.

Нарушението е засечено със система „TFR1 - М” с № 644. Отчетен е толеранс от -3 км/ч на измерената скорост.

За да постанови решението си, съдът е преценил, че в производството по установяване на нарушението и налагане на наказанието не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Съгласно чл.

63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава дванадесета от АПК.

Съгласно чл.

218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението е законосъобразно.

Не е допуснато съществено нарушение на приложимото процесуално право, както в административнонаказателното производство, така и при оспорването на ЕФ пред РС.

РС е установил релевантните факти, обсъдил е всички относими доказателства по делото, изложил е ясни и непротиворечиви мотиви защо приема, че нарушението е доказано, и е постановил диспозитив в тази насока.

В случая, нарушението, за което е ангажирана отговорността на Н. и за което е издаден процесния ЕФ, е свързано с превишаване на разрешената скорост, която е установена с пътен знак В-26 - в конкретния пътен участък 50 км/ч, в какъвто смисъл е текстът на разпоредбата на чл. 21 ал. 2 от ЗДвП. Правилно административнонаказващият орган е направил връзка с чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, тъй като самата разпоредба на чл. 21 ал. 2 от ЗДвП обвързва скоростта, която се сигнализира с пътен знак със скоростите по ал.1. Изготвената снимка дава възможност процесното МПС да бъде идентифицирано по несъмнен начин (лист 6 стр.

2 от н.а.х.д. № 1095/2023 година).

От наказващия орган са представени доказателство за надлежното удостоверяване на годността на системата TFR1 – M с № 503 да засича скоростта на преминаващите МПС –протокол № 7-4-22 от проверката на мобилна система за видеоконтрол „TFR – 1М“ и протокол – приложение № 1 към чл.

10 ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 година (лист 9 - 10 от н.а.х.д. № 1095/2023 година). Неоснователни са възраженията на касатора в тази връзка, тъй като протоколът е изготвен по предвидения образец, със съответно попълнени необходими реквизити. Приложена е и снимка на разположеното АТСС, съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 година (лист 10 стр. 2 от н.а.х.д. № 1095/2023 година).

От цитираните доказателства се установява правомерността на разполагането на системата за контрол на скоростта на МПС, попаднали в обхвата , както и изправността на самата система - към датата на засичане на скоростта на автомобила на Н.. В удостоверението за одобрен тип средство за измерване системата е индивидуализирана чрез номера си в регистъра на одобрените за използване средства за измерване - № 4835. С този номер, но и с фабричния си номер – 664/14 – системата е описана в протокола за проверка на мобилна система за видеоконтрол, с което е установена годността в периода на заснемане на автомобила на касатора. Отделно, само с фабричния си номер – 664/14 – системата е вписана в протокола за работа на полицейския патрул, който я е използвал на 28.12.2022 година – датата на нарушението. Часът на заснемане на автомобила на Н. е в интервала на работа на системата, посочен в протокола по чл. 10 ал. 1 от наредбата. Номерът на видеоклипа, в който е отразено движението на неговото МПС, е в интервала на посочените в протокола.

Допълнително в касационното производство е събрано и доказателство за разположението на пътните знаци в участъка от пътя, в който е установено нарушението. От представената схема на пътната сигнализация се установява, че отсечката, в която е констатирано нарушението, попада в обхвата на действие на знак В-26, така както е посочено в обжалвания ЕФ (лист 23 и 24).

В съдебното производство по проверка законосъобразността на ЕФ не са допуснати нарушения, обуславящи отмяната на решението и на фиша.

С оглед изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 655/29.06.2023 година по н.а.х.д. № 1095/2023 година на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: