Решение № 1484 от 14.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1484 гр. Пловдив, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20265330204199 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 26-0432-000532/06.07.2026г., издадено от Началник сектор в 01 РУ при ОД МВР – Пловдив, с което на Д. П.

К., с ЕГН: **********, от с.**** на осн. чл.175 ал.3 пр.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания:

ГЛОБА в размер на 255,65 евро /двеста петдесет и пет евро и 65 цента/ с равностойност от 500,01 лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП и на осн. Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, а се представлява от пълномощнк – адвокат И., която заявява, че поддържа жалбата. В последната, както и в съдебно заседание, пълномощникът сочи, че жалбоподателят не е действал виновно, тъй като не е бил наясно, че управляваното МПС е било с прекратена регистрация. Моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно, както и да присъди направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, Началник сектор в 01 РУ при ОД МВР – Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. В молба-становище, депозирана до съда, същият излага доводи и моли за потвърждаване на процесното наказателно постановление. Прави възражение за прекомерност при евентуално присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

1

Жалбата е подадена в предвидения законоустановен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

На 31.03.2026г. около 10:28ч., в с.****“ до № 1, с посока на движение от юг към север, жалбоподателят Д. К. управлявал собственият си товарен автомобил „Форд Транзит Кустом“, рег.№ ****, като бил спрян за проверка от полицейски служители. В хода на проверката и след извършена служебна справка в базата данни на КАТ, било установено, че водачът управлявала автомобил, който бил със служебно прекратена регистрация на 23.12.2025г. поради липса на застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.

С оглед направените констатации, било прието, че Д. К. е извършил нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП затова, че управлява МПС, което не било регистрирано по надлежния ред. За това нарушение срещу К. бил съставен АУАН GA № 4425609/31.03.2026г., като последният го подписал с изричното отбелязване, че няма възражения.

На основание чл.54, ал.1, т.9 и чл.33, ал.2 от ЗАНН административнонаказателното производство било прекратено с мотивирана резолюция № 26-0432-М000038/31.03.2026г., тъй като е констатиран признак за извършено престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК.

В последствие прокурор при Районна прокуратура – Пловдив постановил отказ да се образува досъдебно производство по пр.пр.№ 6195/02.06.2026г. и на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, материалите са препратени на наказващия органа, за да вземе отношение по случая в посока административно нарушение по КЗ.

Въз основа на горното, било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на Д. П. К. е наложено административно наказание – глоба в размер на 255,65 евро и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца, на осн. чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на осн. Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

В хода на съдебното пр оизводство в качеството на свидетел бе разпитан актосъставителят С. Г. С., който потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Свидетелят сочи, че на процесната дата с колегата си са извършили проверка на автомобила, управляван от жалбоподателя, като са установили, че автомобилът е с прекратена регистрация. Проверката била в АИС – КАТ, с която бил свързан служебен таблет.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля като достоверни, логични, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, както и с приложените в административната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал, които съдът също кредитира.

Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:

2

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП е в насока, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. В конкретния случай регистрацията по отношение на процесното МПС е била прекратена на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, след уведомление от гаранционния фонд по реда на чл.574 от КЗ.

По делото безспорно се установи, че жалбоподателят Д. К. е собственик на процесното МПС, но няма данни същият да е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на управляваното от него МПС – съгласно разпоредбата на чл.18б ал.2 вр. с ал.1 т.8 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

Съгласно чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Според чл. 7 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.

Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Видно от чл. 11, ал. 3 НК, към която препраща чл. 11 ЗАНН деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. Съгласно трайната съдебна практика небрежността като форма на вина се характеризира с липса на представи в съзнанието на дееца за обществената опасност на деянието и за вредоносния резултат, при което той е бил задължен и във възможност да предвиди тези последици. Задължението за предвиждане на противоправния резултат се установява при съобразяване на изискванията, отразени в различни правила за внимателност, грижливост, обмисленост, изработени от практиката, науката и техниката, част от които формулирани в нормативни актове, а друга част възприети в прилагани добри практики. За да се направи преценка дали деецът е могъл да предвиди настъпването на общественоопасния резултат следва във всеки отделен случай да се изследват конкретните фактори от средата.

За да се извърши процесното нарушение е необходимо, деецът да е съзнавал, че управляваното от него МПС не е регистрирано по надлежния ред, а в конкретния случай, че регистрацията му е била служебно прекратена, като 3 в този случай би бил налице умисъл или макар и да не е знаел, да е могъл и да е бил длъжен да формира познание за служебно прекратената регистрация на МПС, в който случай нарушението би било извършено непредпазливо.

Горното мотивира отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно и по същество – неправилно.

Съобразно изхода на спора, на основание чл.63д от ЗАНН разноски се полагат на жалбоподателя, който претендира такива за представителство от адвокат в размер на 550 евро. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 16.07.2026г., видно от който е заплатен хонорар за представителство в размер на 550 евро, като договорът е служил и за разписка на платената сума. Направено е възражение за прекомерност, което съдът счита за основателно. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, бил е даден ход в едно съдебно заседание, в което е бил разпитан в качеството на свидетел единствено актосъставителят, като процесуалните представители на жалбоподателя са участвали лично в съдебното заседание. Ето защо и съдът намира, че възражението се явява основателно и следва да се присъди възнаграждение ориентирано към минималния размер, предвиден в Наредба №1 от 9 юли 2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Поради това и счита, че следва да се определи в полза на жалбоподателя разноски в размер на 250 евро, който размер би се явил справедлив и обоснован по смисъла на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата. Присъждането на по-висок размер би противоречало на принципа, че на обезщетяване подлежат само действително претърпените вреди, намиращи се в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразните действия на администрацията, прокаран в ТР 1/15.03.2017г. по т.д. 2/2016 на ВАС. За пълнота следва да се посочи, че действително свободата на договарянето позволява страните по дела да уговарят и заплащат неограничени размери на адвокатските възнаграждения.

Това обаче не може да става за сметка на насрещната страна в спора. Предвид на това ОД МВР – Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 250 евро, представляваща разноски за възнаграждение за адвокат.

Предвид на изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0432-000532/06.07.2026г., издадено от Началник сектор в 01 РУ при ОД МВР – Пловдив, с което на Д. П.

К., с ЕГН: **********, от с.**** на осн. чл.175 ал.3 пр.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания:

ГЛОБА в размер на 255,65 евро /двеста петдесет и пет евро и 65 цента/ с равностойност от 500,01 лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП и на осн. Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

4

ОСЪЖДА ОД МВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Д. П. К., с ЕГН:

**********, от с.**** сумата от 250 /двеста и петдесет/ евро, направени разноски по делото за възнаграждение на адвокат.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5