Решение № 2095 от 09.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2095 гр. София, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20241110218194 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по подадена жалба от Б. В. Х., ЕГН **********, с адрес гр.С., ул.“*****, чрез адв.М. П. от САК, против електронен фиш, Серия К, №****, издаден от СДВР-МВР, с който на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва процесния ел.фиш, като неправилен и незаконосъобразен, поради което иска неговата отмяна.

Оспорва авторството на деянието. Твърди, че не е управлявал процесното МПС на посочените дата, час и място, тъй като по същото време се е намирал в затвор в чужбина и изтърпявал наказание лишаване от свобода.

Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – адв.М. П. от САК, след приключване на съдебното следствие, моли съда да отмени процесния ел.фиш, като неправилно и незаконосъобразно издаден. Претендира присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение и извършения легализиран превод на 1 документи, представени производство. като писмени доказателства в настоящото

Ответната страна по делото в лицето на структурата, издала процесния ел.фиш: СДВР-МВР, не се представлява в съдебно заседание. В представени писмени бележки по делото, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – юрк.В. П., моли съда да потвърди обжалвания ел.фиш, като правилно и законосъобразно издаден, за което излага аргументи по същество на правния спор. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличие на правен интерес да обжалва ел.фиш. Ел.фиш е връчен на жалбоподателя на 20.11.2024 г., съгласно справка АИС-АНД, а жалбата е изпратена по електронен път до съда на 24.11.2024 г., съгласно отразената дата върху нея, т.е. в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, във вр. с чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъда разгледана по същество.

Разгледана по съществото, жалбата е основателна.

Издаден е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система - Серия К, №******, за това, че на 01.03.2021 г., в 10:26 часа, в гр.София, ул.“Даскал Стоян Попандреев“, пътен възел с ул.“Околовръстен път“, посока на движение от ул.“Кумата“ към бул.“Тодор Каблешков“, при ограничение на скоростта 70 км/ч, въведено с пътен знак В-26 в населено място, е извършено нарушение за скорост с МПС – лек автомобил „М. Р. ********“, с рег.

№*********, установено и заснето с АТСС - ARH CAM S1, като разрешената стойност на скоростта е 70 км/ч, установената стойност на скоростта е 102 км/ч, а превишената стойност на скоростта е 32 км/ч.

За посоченото нарушение, на жалбоподателя Б. В. Х., в качеството на лице, на което е предоставено ползването на процесното МПС от неговия 2 регистриран собственик – З. А.А., спрямо който е анулиран издадения ел.фиш, Серия К, №*****, въз основа на попълнена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева, за извършено нарушение по чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП.

Описаната по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена от приобщените по делото гласни доказателства: показанията на свидетеля З. А.

А.; от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: процесният ел.фиш; анулиран ел.фиш, Серия К, №4551596; декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, ведно със СУМПС; клип със снимков материал, един брой снимков материал на позиционираното АТСС на процесния пътен участък и на поставения пътен знак В-26; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 на БИМ; Протокол от проверка №68-СИСИС/01.10.2020 г. на БИМ; Протокол за използване на АТСС; ежедневна форма на отчет; Заповед №8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи, ведно с утвърден образец на ел.фиш; справка АИС-АНД; справка „Промяна на регистрацията на МПС и собственици“; справка картон на водача; от представените от жалбоподателя писмени доказателства удостоверение за задържане и за освобождаване от затвор.

При извършена служебна проверка съдът констатира, че нарушението е безспорно установено от представените писмени доказателства по делото.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с АТСС, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава ел.фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Обжалваният ел.фиш е издаден от компетенетен орган и съдържа всички реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на ел.фиш на формално основание.

Единственият спорен по делото въпрос касае авторството на деянието.

По делото са налични писмени доказателства, от които се установява, че регистрираният собственик на процесното МПС - З. Александрова А., е попълнила писмена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, в която декларирала, че към датата на нарушението – 01.03.2021 г., е предоставила за управление собственито си МПС на Б. В. Х., ведно с приложено СУМПС към нея. Въз 3 основа на така попълнената декларация, издаденият против собственика З. А.

А. ел.фиш, Серия К, №4551596, е анулиран, и против жалбоподателят Х. е издаден процесния ел.фиш. Разпитана в качеството на свидетел, А. не отрича горните обстоятелства, като твърди, че данните на посоченото от нея лице и неговото СУМПС са й били предоставени от друго лице - Н.В. Н., с който живее на семейни начала, и който продал автомобила на въпросния купувач.

По делото, обаче, няма данни за последващо прехвърляне на процесното МПС, след придобиването му на 03.08.2017 г. от свидетеля А., съответно за самоличността на евентулния купувач. В тази връзка, свидетелят А. добросъвестно заявява, че не е сигурна от кого е управляван собственият й лек автомобил, който все още се намира в нейно владение. Същевременно, от ангажираните от процесуалния представител на жалбоподателя писмени доказателства – удостоверение за задържане и документ за освобождаване, се установява по несъмнен и безспорен начин, че жалбоподателят Б. В. Х. е задържан в затвор в Република Гърция на 17.10.2020 г. и на 03.03.2022 г. е освободен от изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Следователно, към датата на нарушението – 01.03.2021 г., жалбоподателят Х. на практика не е могъл да управлява, т.е. да има качеството на водач на процесното МПС, поради обективна невъзможност да се придвижва свободно в пространството, с оглед изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода в затвор на територията на Република Гърция по същото време. При това положение, макар описаното в процесния ел.фиш нарушение да е безспорно доказано от събраните по делото доказателства, то от гледна точка на субекта на нарушението, ел.фиш е неправилно и незаконосъобразно издаден.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваният ел.фиш е неправилен и незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен.

По разноските:

На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на разноски, които се присъждат по реда на АПК. С оглед изхода на делото, право на разноски има жалбоподателя. Присъждането на разноски се претендира своевременно от жалбоподателя и са представени писмени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева и фактура за заплатена услуга в размер на 100 лева за легализиран превод на представени документи на чужд език. Претендираната сума за адвокатско възнаграждение надвишава 4 възнаграждението за съответния вид дело при интерес до 1000 лева, предвидено в чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в размер на 400 лева, поради което направеното от ответната страна по жалбата за неговото намаляване следва да се уважави, като основателно. Предвид горното, ответната страна по жалбата следва да заплати в полза на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева и 100 лева разноски за легализиран превод на документи, или общо сумата от 500 лева.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ основание чл.63, ал.2, т.1, във вр. с ал.3, т.1 и т.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.58д, т.4 от ЗАНН, ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ, Серия К, №5926364, издаден от СДВР-МВР, с който на Б. В. Х., ЕГН **********, с адрес гр.С.,********, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. ал.1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛЕН и НЕЗАКОНОСЪОРАЗЕН.

ОСЪЖДА на основание чл.63д от ЗАНН, СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ към МВР, да заплати на Б. В. Х., ЕГН **********, с адрес гр.Своге, ул.“Алилица“ №4, сумата от 500 лева /петстотин лева/, представляваща направени разноски в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд София-град, на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава 12 от АПК, в 14–дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5