Решение № 1128 от 13.10.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1128 гр. София, 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валерия Братоева при участието на секретаря Снежана П. Тодорова като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело № 20211100902813 по описа за 2021 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ № гр. София, 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА при секретар Снежана Тодорова, разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2813 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. вр. чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, вх. № 34501/21.12.2021 г., изпратена по подсъдност от СРС, предявена от „С.“ ЕООД, ЕИК *******, за установяване съществуването на солидарно задължение на „И.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, в качеството му на издател и М. В. И., ЕГН **********, в качеството му на авалист, произтичащо от запис на заповед от 28.05.2019 г., с настъпил на 28.06.2019 г. падеж, в размер на сумата 25134,01 лева – частично от 100732,41 лева, въз основа на който в производството по частно гр. дело № 26018/2020 г. на СРС е издадена заповед за изпълнение, срещу която ответниците депозирали възражения.

Ищецът твърди, че в негова полза на 28.05.2019 г. „И.Б.“ ЕООД издало запис на 1 заповед за сумата 100732,41 лева с падеж 28.06.2019 г., който бил авалиран от ответника М.

В. И.. След настъпването на падежа на вземането по ефекта, ищецът подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу издателя и авалиста на ценната книга, като въз основа на заявлението по частно гр. дело № 26018/2020 г. на СРС били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, съответно заявителят образувал изпълнително производство. Длъжниците в изпълнителното производство депозирали възражения срещу така издадената заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, като на 07.04.2021 г. заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземането. При така изложените факти, ищецът претендира установяване на част от вземането си по издадената заповед за изпълнение в размер на 25134,01 лева, заедно със законната лихва и разноските в производството.

В депозирания в срок отговор на исковата молба, ответниците „И.Б.“ ЕООД и М. В. И. оспорват съществуването на задължението по предявените искове, тъй като положените в ценната книга подписи не били автентични. Твърдят, че записът на заповед обезпечавал изпълнението на каузално задължение за връщане на наето оборудване – скеле, което задължение било изпълнено. Задължението на авалиста било погасено, с оглед разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД.

В отговора е обективирано и възражение за разглеждане на спора по общия ред, което е неоснователно, тъй като същият касае вземане по търговска сделка и затова са приложими правилата за разглеждане на търговски спорове.

В допълнителната искова молба ищецът поддържа исковете и заявява, че ще се ползва от оспорения документ. Не оспорва, че записът на заповед обезпечава сключен договор за наем на строително оборудване № ДХД 4273/18.07.2018 г., но твърди, че обезпечава всички задължения на наемателя, включително задължението за заплащане на наемна цена и съответните неустойки при забава. По този договор „И.Б.“ ЕООД имало задължения за заплащане на сумата 17554,23 лева по издадени в периода 31.07.2019 г. – 28.02.2020 г. 16 броя фактури и мораторна неустойка в размер на 7579,78 лева. Общият размер на задълженията съответствал на размера на предявените частични искове.

В допълнителния отговор ответниците поддържат направените оспорвания. Ценната книга не обезпечавала всички задължения по договора за наем и от друга страна представлявала свръхобезпечение за наемодателя. Уговорката за неустойка била недействителна. В допълнителния отговор е направено възражение за прихващане със сумата 5515 лева, представляваща предоставени депозити, което съдът счел за преклудирано, тъй като предпоставките на чл. 371 ГПК не са били налице. В съдебно заседание на 05.07.2022 г. обаче ищецът признава предявеното с възражението за прихващане вземане на „И.Б.“ ЕООД, поради което същото е прието за съвместно разглеждане в производството.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Представена е ценна книга озаглавена „Запис на заповед”, обективираща едностранно волеизявление на „И.Б.“ ЕООД, представлявано от М. В. И., в качеството му на издател, извършено на 28.05.2019 г., със съдържание безусловно обещание да плати на поемателя „С.“ ЕООД, сума в размер на 100732,41 лева, с падеж конкретен ден: 28.06.2019 г.. Върху лицевата страна на ценната книга е обективирано изявление на ответника М. В. И. за авалиране на задължението, при условията, при които е поето.

2

Автентичността на положените от ответника М. В. И. в качеството му на представляващ „И.Б.“ ЕООД, като издател и в лично качество като поръчител, е оспорена по реда на чл. 193 ГПК. С оглед постановената проверка на истинността на частния диспозитивен документ (запис на заповед) на ответниците е указана тежестта да проведат пълно доказване на неистинността на документа, но същите не са предприели процесуални усилия в изпълнение на същата. Това означава, че оспорването не е проведено успешно и формалната доказателствена сила на документа – запис на заповед не е опровергана, поради което съдът е длъжен да счита, че подписите са изпълнени от лицето, сочено за техен автор М. В. И. и документът е автентичен.

Страните не спорят и от представения договор за наем на строително оборудване № ДХД 4273/18.07.2018 г., се установява, че между „С.“ ЕООД и „И.Б.“ ЕООД възникнало наемно правоотношение, което включва като елемент от съдържанието си задълженията на ответното дружество да заплаща наемна цена за временното ползване на строително оборудване, евентуално обезщетение при повреда на оборудването, стойността за почистването му, ако същото при връщането му не е почистено от остатъци от бетон, мазилка и т. н., съответно е уговорена дължимост на мораторна неустойка за забавено изпълнение на задължението за заплащане на наемната цена от 0,2 % за всеки ден просрочие, но не повече от 150 % - чл. 19 от договора. Изрично страните се съгласили, че наемателят предоставя на наемодателя обезпечения, сред които и запис на заповед, които обезпечават всички задължения на наемателя по договора за заплащане на наемна цена, стойност на ремонт и почистване на оборудването, неустойки, разноски и други – чл. 15, ал.

1 от договора, поради което възраженията на ответниците, че ценната книга обезпечава само задължението за връщане на наетото оборудване са неоснователни и противоречат на изрично постигнатото между страните съгласие ценната книга да обезпечава изпълнението на всички задължения на наемателя по каузалния договор.

Не е спорно и видно от представените 3 броя разписки за внесен депозит, наемателят „И.Б.“ ЕООД заплатило сума в общ размер от 5515 лева, която „С.“ ЕООД изрично признава, че подлежи на връщане.

От приложеното за послужване частно гр. дело № 26018/2020 г. на СРС, 64 състав, се установява, че въз основа на документа, издаден от „И.Б.“ ЕООД и авалиран от ответника М. В. И., ищецът „С.“ ЕООД се снабдило със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, на основание чл. 417 ГПК за сума в размер на 25134,01 лева – частична претенция от задължението по ценната книга в размер на 100732,41 лева, заедно със законната лихва върху нея от депозиране на заявлението – 22.06.2020 г. до окончателното й погасяване и направените за производството разноски в размер на 1942,68 лева.

Други доказателства от значение за спора не са ангажирани.

По отношение на установителния иск, с правна квалификация чл. 538, ал. 1 вр. чл.

485, ал. 1 ТЗ.

Основателността на предявен установителен иск при квалификацията на чл. 538, ал. 1 вр. чл. 485, ал. 1 ТЗ, се обуславя от осъществен фактически състав, пораждащ съдебно предявеното субективно право, включващ елементите: извършена едностранна правна сделка – запис на заповед и настъпила изискуемост на вземането, породено от нея, съответно извършена едностранна сделка на авалиране на задължението. Доводи за неспазване на изискванията, предвидени в закона касаещи формата на всяка от абстрактните сделки ответниците не са релевирали, съответно документът съдържа всички задължителни 3 реквизити.

С издаването на ценната книга в правната сфера на ищеца, като поемател, е възникнало право на вземане за сумата 100732,41 лева, изискуемостта на което настъпва на определен ден – 28.06.2019 г.. В този случай, за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, т. е. изискуемо вземане, е необходимо определеният падеж да е настъпил без значение дали записът на заповед е бил предявен или не за плащане, тъй като последното има отношение към дължимостта на обезщетение за забава, но такова не е предмет на настоящия спор.

Записът на заповед е обикновена форма на менителничното задължение, създаваща задължение на издателя пред всеки легитимиран поемател. Поетото задължение е абстрактно – наличието на основание за извършване на сделката не се поставя като условие за нейната валидност. Поради абстрактния характер на менителничното волеизявление правата, които то поражда, са независими от наличността на основна сделка и от развитието на каузални правоотношения, във връзка с които менителничният ефект е издаден. В случая, обаче ищецът и ответниците твърдят, че задължението по ценната книга обезпечава задължения по каузално правоотношение – сключен договор за наем на строително оборудване № ДХД 4273/18.07.2018 г..

В т. 17 от Тълкувателно решение №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че с въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл. 422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение, доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед.

По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед. При липса на спор между страните относно наличието на конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед, съдът разглежда заявените от ответника – длъжник релативни възражения, като например: за невъзникване на вземането, за погасяването му или за недействителност на основанието по каузалното правоотношение.

В случая, страните не спорят, че издаденият запис на заповед обезпечава задължения на издателя „И.Б.“ ЕООД по договор за наем на строително оборудване № ДХД 4273/18.07.2018 г., но както вече беше отбелязано - всички задължения, които договорът поражда, не само задължението за връщане на наетото оборудване, като видно от споразумение за прихващане, сключено на 21.05.2020 г. между „С.“ ЕООД и „И.Б.“ ЕООД, последното признало да дължи по издадени фактури сумата 17554,23 лева, съответно върху сумата по всяка фактура е дължима и мораторна неустойка от 0,2 %, но не повече от 150 %, която по неоспорени твърдения на ищеца възлиза на сумата 7579,78 лева. В споразумението изрично наемателят „И.Б.“ ЕООД признава задълженията по описаните фактури, като доказателства тези задължения да са изпълнени, не са ангажирани.

Неоснователно е и възражението, че клаузата за дължимост на мораторна неустойка е нищожна по следните съображения.

Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна 4 по правна сделка да престира определена (глобално или в процент) парична сума в обезщетение на вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани. Следователно, за да възникне вземането на „С.“ ЕООД за мораторна неустойка е необходимо да са осъществени предпоставките: наличие на валидно главно задължение, договорено обезпечаващо го акцесорно задължение за неустойка, което е действително и осъществено неточно във времево отношение изпълнение на главното задължение.