Определение № 107 от 07.05.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 107 гр. Бургас, 07.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Даниел Н. Марков като разгледа докладваното от Даниел Н. Марков Въззивно частно наказателно дело № 20242000600102 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 450, ал.3, вр. чл. 341, ал.2 от НПК.

Образувано е по жалба на осъдения А. И. Д., ЕГН ********** срещу определение № 387 от 09.04.2024 г. постановено по НЧД №196/2024г., с което Бургаският окръжен съд е оставил без уважение молбата му за замяна на наказанието доживотен затвор, наложено му с влязло в сила на 09.11.2006 г. определение по ЧНД № 1777/2006 г. на Окръжен съд – Варна, с наказание лишаване от свобода.

Според изложеното в жалбата определението на БОС е неправилно и незаконосъобразно, защото не почива на събраните и приложени по делото доказателства. В тази насока жалбоподателят посочва, че приложените по делото доклади на затворническата администрация в периода 2020-2024г. сочат на негова положителна промяна по време на изтърпяване на наказанието, поведението му съответства на установените правила, дори е в повече от дължимото, показва стремеж да изтърпи безпроблемно наказанието, не се наблюдават проблеми в междуличностнен характер и липсва конфликтност. Посочва също, че е награждаван пет пъти и наказван само веднъж за инцидентно нарушение през 2023г. Счита, че оценката от 2024г. на риска от рецидив е манипулирана в негов ущърб. Обръща внимание на резултатите от актуалното психологическо изследване от 28.02.2024г. и показанията на инспектор Леков, които според жалбоподателя противоречат на отразеното в социалните доклади. Отправено е за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и за постановяване на определение, с което да бъде уважена молбата на осъдения Д. за замяна на наказанието доживотен затвор с наказание лишаване от свобода.

В представеното писмено становище на прокурор при Апелативна прокуратура-Бургас се излагат съображения, обосноваващи извода за необходимост от продължаване на корекционната работа с осъдения, поради 1 отсъствието на убедителни доказателства за настъпили трайни и положителни личностни промени. Предлага се въззивният съд да потвърди обжалваното съдебно определение.

Бургаският апелативен съд, като се запозна с изложеното в жалбата и с материалите по делото и като съобрази закона, прие следното:

Жалбата на осъдения А. Д., е процесуално допустима, но по същество е неоснователнa.

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

С влязла в сила на 10.09.2002 г. присъда № 92 от 12.07.2001 г. по НОХД № 688/2001 г. на Окръжен съд – Варна, А. Д. е бил признат за виновен в извършени на 10.12.1999 г. две престъпления - по чл. 152, ал. 3, т. 1 и т. 4 вр. ал. 1, т. 2 НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 15 години, при първоначален „усилено строг“ режим и за престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал.

2 НК, за което е осъден на доживотен затвор, при първоначален „усилено строг“ режим. С протоколно определение от 24.10.2006 г. по ЧНД № 1777/2006 г. Варненският окръжен съд е наложил на осъдения Д. едно общо наказание за престъпленията, за които е бил осъден по НОХД № 688/2001 г., а именно най-тежкото - „доживотен затвор“, при усилено строг режим, като е зачел вече изтърпяната част от наказанието.

На 30.06.2000г. жалбоподателят е постъпил първоначално в Затвора в гр. Варна за изпълнение на наказанието, като за начало на изтърпяването на същото е посочена датата 29.03.2000 г., когато Д. е бил привлечен като обвиняем и задържан. Неколкократно е бил лекуван в Психиатрично отделение на болницата към Затвора - Ловеч, последното от които през периода от 26.02.2004 г. до 13.05.2004 г. От края на 2006 г. А. Д. бил преместен в Затвора - София, където създавал напрежение, проявил конфликтност и агресивност, поради което и за да се предотвратят сериозни конфликти и ескалация на напрежението, бил преведен на 18.01.2008 г. в Затвора – Плевен. На 11.07.2017 г. Д. бил преведен в Затвора - Бургас, с цел съхраняване и заздравяване на връзките с близките, с които поддържал контакти.

От 01.06.2009 г., режимът на изтърпяване на наказанието на осъдения Д. е заменен от усилено строг на строг.

Осъденият се е включвал с желание в трудовия процес, като трудовото възнаграждение е сериозен стимул за него, поради отсъствие на стабилна материална подкрепа от роднини и приятели. Полагал е труд в Затвор София в периода м. декември 2006 г. до м. декември 2007 г. в цех „Печатница“; в Затвор Плевен през 2016 г. в цех „Медиатех“; от м. октомври 2017 г. до м. септември 2020 г. е работил в бригада „Мираж“, 1-ва ЗПС; от м. април 2022 г. до м. септември 2022 г. и от м. февруари 2023 г. до м. ноември 2

2023 г. в цех „Пластмаса“ в корпуса на Затвора -Бургас.

През 2010 г. е участвал в специализирана групова работа „Асертивно поведение“, но не я завършил поради отказ да посещава занятията. През м. септември 2022 година, е проявил желание да бъде включен в специализирана програма „Насърчаване на толерантността в МЛС“, но без основателна причина се отказал да посещава занятията.

Редовно посещавал сбирките на Адвентистка църква.

По време на престоя си пенитенциарните заведения А. Д. многократно бил наказван за допуснати дисциплинарни нарушения, като само за периода от 2009 г. до 2014 г. броят на дисциплинарните наказания достигнал общо 20, всички заличени от затворническото му досие със Заповед № ЗН- 295/11.03.2024 г. на Началника на Затвора - Бургас. За подчертана дисциплинираност и постигнати успехи в работата и културномасовата дейност А. Д. нееднократно бил поощряван пъти - през 2010 г., 2011 г., 2018г - два пъти с писмена похвала, през 2013 г. и два пъти през 2020г.- с извънредна хранителна пратка, през 2019 г. - с удължено свиждане за срок до 4 часа и писмена похвала.

Отчетените положителни резултати в работата с лишения от свобода дали основание на началника на затвора със Заповед БС№ 221 от 1.12.2020 г. да го настани в общи помещения с останалите лишени от свобода, при „строг“ режим на изтърпяване на наказанието доживотен затвор. Четири месеца по-късно той упражнил физическо насилие спрямо друг лишен от свобода, поради което със Заповед № 201/13.04.2021 г. на началника на затвора му е било наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за седем денонощия“, което впоследствие със Заповед № 954/20.12.2021 г. на началника на затвора е било заличено.

На 17.08.2023 г. осъденият А. Д. отново използвал физическа сила за разрешаване на възникнал междуличностен конфликт с друг лишен от свобода, за което със Заповед № ЗН-1079/10.10.2023 г. на началника на затвора му било наложено дисциплинарно наказание „забрана за участие в колективни мероприятия в и извън местата за лишаване от свобода“ за срок от три месеца.

След изготвения първоначален доклад и оценка на рискът от сериозни вреди през 2004г., по време на изтърпяването на наказанието „доживотен затвор“ на осъдения Д. са били изготвени общо седем оценки на риска от рецидив и вреди. Първоначалната оценка, изготвена на 15.04.2009 г. по новата методика, показала много високи стойности - 104 точки.

Дефицитни били почти всички зони, с изключение на зоните трудова заетост, управление на финансите и злоупотреба с наркотици, а гранична била зоната начин на живот и обкръжение. При следващото оценяване на 23.04.2011 г. било отчетено увеличение с една точка - 105 точки. Оценка на риска от рецидив към 04.11.2020 г. била със средни стойности - 74 точки, а към 10.03.2021 г., изготвена по повод молбата на осъдения по чл. 449 от НПК, 3 било констатирано намаление с пет точки - 69 точки. През 2022 г. оценката на риска от рецидив била 73 точки - среден риск, като същите стойности са запазени и при атестацията през следващата година.

Актуална към м.март 2024г. оценка на риска от рецидив е близо до горната граница на средните стойности - 79 т., като се констатира повишаване на стойностите в зоните касаещи мотивацията за промяна(отношение към правонарушението), начин на живот и обкръжение, междуличностни проблеми и умения за мислене. В изготвения от инспектор СДВР Д. Р. текущ доклад от 11.03.2024 г, е посочено, че осъденият все още не приемал напълно отговорността и не разбирал мотива за престъплението, не успява да контролира емоциите си в пълна степен, проявява агресивно поведение спрямо останалите лишени от свобода, има слаб контрол на гнева, не проявява нужната настойчивост за промяна на криминалното поведение и не разпознава проблемите в цялост и съответно адекватното им разрешаване. В показанията си от 09.04.2024г. свид.Р. потвърждава направените констатации и разяснява съображенията си за тях.

От показанията на свид. П.Л., също инспектор СДВР в Затвора Бургас, върху които акцентира жалбоподателят, се установява, че осъденият Д. се е придържал към спазването на дисциплинарните изисквания, стараел се е в трудовата дейност, подхождал с уважение към служителите. Този свидетел обаче е имал непосредствени впечатления за поведението на осъдения от м. декември 2019 г. до края на 2020 г., т.е. преди настаняването на Д. в общо помещение с останалите лишени от свобода и преди последните му две нарушения, свързани с упражняване на физическа сила към друг лишен от свобода. Между показанията на двамата свидетели не се консатират съществени противоречия.

По искане на първоинстанционния съд е изготвено актуално психологическо изследване на осъдения от инспектор – психолог в затвора – Бургас - Ж.Я., инспектор-психолог в Затвора –Бургас, чието съдържание почива основно на резултатите от приложените психологически въпросници, според които липсва симптоматика за антисоциални нагласи и поведение, нивата на депресия, стрес и тревожност са под средните, каквито са и стойностите по скалата за физическа агресия, а стойностите по скалите за оценка на враждебни нагласи, лош контрол на гнева и вербална агресия, са средни. Посоченото експертното изследване на личността на осъдения обаче не допринася с нищо за изясняването на въпроса дали и доколко изтърпяното наказание до момента е повлияло на личността на А. Д. и доколко е способствало за формиране на положителни нагласи към установени в обществото правила от страна на осъдения.

От изложените фактите може да се направи извод, че осъденият А.

Д. е изтърпял фактически повече от 20 години в местата за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, каквото условие е поставено в чл. 38а, ал. 3 от НК. Направената от първостепенния съд констатация, че при 4 продължителната изолация от обществото в цялостното поведение, мисленето и нагласите на осъдения Д. са настъпили положителни промени се споделя и от настоящия състав. Същевременно БАС намира за правилен и следващия извод на първостепенния съд, че на този етап молбата на А. Д. за замяна на наложеното му наказание „доживотен затвор“ с наказание „лишаване от свобода“ следва да се приеме за неоснователна.

Преценка на комплекса от обстоятелства, сочи на това, че осъденият Д., въпреки продължителната изолация от обществото, все още не е осмислил изцяло поведението си – и понастоящем той не успява да контролира емоциите си в пълна степен, проявява агресивно поведение спрямо останалите лишени от свобода, не проявява нужната настойчивост за промяна на криминалното поведение, не разпознава проблемите в цялост и съответно адекватното им разрешаване, което налага извод, че той не проявява и не дава убедителни и неотвратими доказателства, че изтърпяното наказание до сега е повлияло поправително и превъзпитателно на личността му. Невъзможността да се изведе такъв извод е достатъчно основание да не се заменя сега търпяното наказание с по-леко по вид, поради което и искането му правилно е било оставено без уважение. Действително е необходимо да продължи корекционната работа с осъдения в проблемните зони на междуличностни отношения и умение за мислене, за формиране и развиване на устойчиви социално - приемливи модели на поведение, като в случай, че бъде констатирана трайна положителна промяна в поведението и нагласите на Д., то няма пречка на един по-късен етап да бъде заменено наложеното му наказание доживотен затвор с наказание лишаване от свобода.