Решение № 2932 от 16.05.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2932 гр. София, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Михаела Касабова Въззивно гражданско дело № 20231100506231 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 2707/22.02.2023 г., постановено по гр.д. № 33534/2021 г. по описа на СРС, 165-ти състав, е отхвърлен предявеният от ищците „Е. КМС“ АД, Д. Н. К. и Е.

В. М. против Г. Н. В. негаторен иск за премахване частта от стената на допълнителна постройка към сграда с идентификатор *** по КККР на гр. София, изградена между У. ХI-882 в кв. 12Г с адрес: гр. София, ул. „******* и собствения на ищците У. V.-872, 8 7 3 и 874 от кв. 12Г по плана на гр. София, навлизаща в имота на ищците, представляващ ПИ с идентификатор ***, както следва: изградена на регулационната линия стена на пристройката, изградена покривна стреха на пристройката от 740 см., навлизаща на 35 см в ПИ с идентификатор *** и фундамент на пристройката, навлизащ изцяло в ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. София, с обща дължина от 353 см., чрез извършване на следните строително-монтажни работи: демонтаж на фундамента на пристройката, попадащ в границите на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. София, демонтаж на покривната конструкция на пристройката, граничеща с ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. София, изграждане на надзид на пристройката по границата с ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. София, изграждане на нова покривна конструкция с наклон на покрива, ориентиран от дъното на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. София към вътрешността му, изграждане на нови улуци, водостоци и др. покривни тенекеджийски работи и измазване на новоизградените зидове.

С решението районният съд е разпределил отговорността за разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищците.

1

Срещу първоинстанционния акт, в срока по чл. 259 ГПК, е депозирана обща въззивна жалба от ищците „Е. КМС“ АД, Д. Н. К. и Е. В. М., с доводи за неправилност и необоснованост на първостепенния акт. Твърди се, че според приетата по делото съдебно-геодезическа експертиза навлизането на процесната стреха в ПИ с идентификатор *** е 42 см. и това навлизане пречи на ищците да се ползва собствения имот. Изтъква се, че в случая са налични неоснователни действия от ответника, пречещи на собствениците да упражняват правото си на собственост, поР. което и искът по чл. 109 ЗС следва да бъде уважен изцяло. Моли се за отмяна на атакувания съдебен акт в цялост и постановяване на друг, с който предявеният иск да бъде уважен. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Г. Н. В., в който се излагат съображения за неоснователност на същата. В производството не е доказано твърдяното „навлизане“. Изтъква, че първостепенното решение е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено в цялост. Претендира разноски.

В проведеното първо съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемата страна заявява, че след подаването на въззивната жалба, отговора на въззивната жалба и преди провелото се първо заседание пред въззивната инстанция, Г.

В. е изгР.л улук, което обстоятелство не се оспорва от ищците, в съответствие с предоставената на последните възможност за становище във връзка с горното изявление.

Във връзка с горното нововъзникнало обстоятелство, отговарящо на критериите по чл. 266, ал. 1, т. 2 ГПК, е направено доказателствено искане пред въззивната инстанция, с определение № 14044 от 21.11.2023 г. въззивният съд е допуснал съдебнотехническа експертиза, която да извърши оглед на място в процесния недвижим имот и да даде отговор на въпроса след монтирането на улука, дъждовните води от северната част на къщата в частта, в която доближава границите между имотите, изливат ли се в имота на ищците или са отведени в канализацията на къща.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 109 ЗС от „Е.

КМС“ АД, Д. Н. К. и Е. В. М. против Г. Н. В. за премахване частта от стената на допълнителна постройка към сграда с идентификатор *** по КККР на гр.

София, изградена между У. ХI-882 в кв. 12Г с адрес: гр. София, ул. „******* и собствения на ищците У. V.-872, 873 и 874 от кв. 12Г по плана на гр. София, навлизаща в имота на ищците, представляващ ПИ с идентификатор ***, както следва: изградена на регулационната линия стена на пристройката, изградена покривна стреха на пристройката от 740 см., навлизаща на 35 см в ПИ с идентификатор *** и фундамент на пристройката, навлизащ изцяло в ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. София, с обща дължина от 353 см., чрез извършване на следните строително-монтажни работи: демонтаж на фундамента на пристройката, попадащ в границите на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. София, демонтаж на покривната конструкция на пристройката, граничеща с ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. София, изграждане на надзид на пристройката по границата с ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.

София, изграждане на нова покривна конструкция с наклон на покрива, ориентиран от дъното на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. София към вътрешността 2 му, изграждане на нови улуци, водостоци и др. покривни тенекеджийски работи и измазване на новоизградените зидове.

От ангажираните по делото писмени доказателства (Нотариален акт за замяна на идеални части от поземлени имоти на основание чл. 17, ал. 3 ЗУТ № 151/23.07.2018 г., том IV, н.д. № 412/2018 г. и Нотариален акт за прехвърляне на идеални части от недвижим имот в изпълнение на задължение № 96/21.10.2020 г., том V, н.д. №594/2020 г.) се установява, че ищците са собственици на ПИ с идентификатор *** по КККР.

Същевременно от ангажираните по делото протокол от 08.05.1971 г. по гр.д. № 1951/1971 г. на СРС, Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 139/28.12.1971 г., том XXXIV, н.д. № 6153/1971 г. на нотариус пред СРС и Нотариален акт за дарение на недвижим имот на низходящ № 119/17.10.1980 г., том XX, н.д. №3144/80г. на нотариус Е.Б. към СРС, се установява ответникът Г. В. да се легитимира като собственик на жилище, представляващо югоизточната половина част от жилищна сграда- близнак, находяща се на ул. „*******, заедно с ½ идеална част от дворното място, върху което е построена къщата- близнак, представляващо имот с пл. 882, от кв.14, м. „Сухата река“ в гр. София, съответно ПИ с идентификатор ***, в който е построена сграда с идентификатор ***.

Видно от удостоверение от СО, р- н „Подуяне“ не са налице одобрени строителни книжа за сграда с идентификатор *** по КККР на гр. София, като е представена извадка от стар кадастрален и регулационен план за м. „Сухата река“, одобрен със Заповед № 138/30.05.1967 г.

Пред първата инстанция е изготвено заключение на съдебно-техническа експертиза, съгласно което не се установява стар фундамент на допълнителната постройка към сграда с идентификатор *** по КККР, навлизащ в ПИ с идентификатор ***, поР. излят бетон между оградата и сградата. Вещото лице е посочило, че на покривната конструкция на пристройката, отразена в представени скици като част от общото застрояване, няма монтирана водоотвеждаща система, като оттичането на дъждовните води е в ПИ с идентификатор ***, че покривите на основната сграда и пристройката са свързани, както и че не е открило данни за документално отразяване на свързано ниско застрояване по имотните граници с препокриване на калканите. Вещото лице е посочило, че постройката фигурира в скиците от 1971 г. и от 2008 г., както и от приложената по делото комбинирана скица за пълна или частична идентичност на ПИ с пл. №882, кад. лист №341, 364, където същата е отразена като общо застрояване. Вещото лице изяснява, че не може да установи кога е построена постройката, както и дали е отговаряла на действащите норми и към кой момент, тъй като същата е санирана. Стойността на нужните СМР с оглед размерите на покривната конструкция и видовете работи във връзка са преработката й, според експерта възлиза на 6 355 лв.

Допуснато и прието е заключение по съдебно-геодезическа експертиза, изготвена от вещото лице И. И., съгласно което дължината на процесната стреха е 7,48 м и навлиза в ПИ с идентификатор *** с 41 см. Посочено е, че приложеното към исковата молба геодезическо заснемане не отразява правилно процесното навлизане.

В съдебно заседание експертът пояснява, че разстоянието между сградата и изградената бетонна стена е около петдесет и няколко сантиметра, като сочи, че навлизането е отразено с лилава линия по точки 51, 52, 53 и 54 от геодезическо 3 заснемане с извадки от кадастралната карта и плана за регулация.

Пред първата инстанция са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетЕ.е С.Т. и С. И.. От показанията на св. Т. се установява, че е посещавал имота на ищците, когато е валяло и в същия имот се е изливала водата, стичаща се от покрива на ответника, нямало улуци и тръби. Сочи, че това би трябвало да бъде калкан, като те нямат наклони на покривите, завършват триъгълни без тръби и улуци, всичко се отводнява или двускатно, или трискатно. Едната част от сградата била стара, но частта отдясно - по-нова. Отстрани като се погледнело се виждало, че е пристройка и има фуга между тях. Старата сграда не била санирана. Св. изяснява, че е забелязал, че стрехата със сигурност навлиза в имота, като тя била над изградената стена и водата течала от другата страна на оградата. Не е забелязал нещо по основата.

От показанията на св. И. се установява, че познава ответника В. от около 50 години и от както помни къщата си е все така в същия вид едноетажна, единствено била санирана преди няколко години. Споделя, че не си спомня да е правена пристройка. Самата стена била ограда между имотите, а отзад е имало долепен гараж/пристройка в задния имот.

От изслушаната пред въззивната инстанция съдебно-техническа експертиза се установява, че след изграждането на улук от северната част на къщата, в частта й успоредна на границата между двата имота се установи, че дъждовната вода не се излива свободно в съседния имот, а се отвежда в канализацията на къщата посредством монтирана водосточна тръба. Експертът е посочил, че по време на извършване на огледа е имало валежи от дъжд и не е консаттирано изливане на води от покрива на процесната къща на ответника върху оградата или дворното място на новостроящата се сграда на ищеца „Е. КМС“ АД. Съдът кредитира заключението на вещото лице Б. Т. като обективно и компетентно дадено.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване акт, поР. което същата е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Негаторният иск по чл. 109 ЗС е вещен иск, предоставен на собственика или носителя на ограниченото вещно право, за защита на притежаваните от него вещни права от неоснователни преки или косвени въздействия върху имота му, с които се пречи, ограничава или смущава спокойното ползване на имота по предназначение.

Според т. 3 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г., ОСГК на ВКС, по иска по чл. 109 ЗС двете задължителни условия за уважаване на иска са: неоснователност на действията на ответника и създаване на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Приема се още, че ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотеза на чл. 109 ЗС.