Решение № 251 от 18.11.2024, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. Тетевен, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20244330100792 по описа за 2024 година

Производство е с правно основание чл. 238-240 от ГПК.

Образувано е по искова молба „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. „България” № 81 В, представлявано от управителите П. В. и Х. М., чрез от юрк. Б. Т., срещу М. М. Д., ЕГН:

**********, с адрес: с. Галата, област Ловеч, ул. „улица“, № 5 с цена на иска: 1300.84 лева.

В исковата молба се твърди, че на 24.09.2020 година Длъжникът М. М. Д. е сключил Договор за паричен заем № ********* от 24.09.2020 г. с кредитодател „Вива Кредит“ ООД, ЕИК 201995287, по силата на който договор кредитополучателят е получил сумата в размер на 600 лева, срещу което кредитополучателят се задължил да върне получената сума на 22 месечни вноски в размер на 57.4 лева всяка. Уговорен бил и фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40.32 %. Уговорен бил и годишен процент на разходите в размер 49.38 %.

Сочи се, в исковата молба, че съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № 229661 на 05.11.2018 г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

1

Ищцовото дружество заявява, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл.

11 и чл. 22 от ЗПК.

На следващо място се сочи, че в чл. 1, ал. 3 от Договора за извършената от Кредитора допълнителна услуга за експресно разглеждане на подадената от Кредитоискателя заявка за отпускане на кредит, Заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи и отпускане на паричен заем в размер на 330,00 лева. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора за паричен заем, Заемателят се задължил в 3- дневен срок от усвояване на сумата по договора за заем, да предостави на Заемодателят алтернативно едно от посочените в чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 2 обезпечения. Съгласно ал. 2 от същия член страните уговорили, че при неизпълнение на посоченото задължение, заемателят ще дължи неустойка в размер на 545,00 лева. В чл. 8, ал.

2 от Договора за паричен заем страните уговорили, че Заемателят дължи законната лихва върху дължимата сума за всеки ден забава. Между страните било уговорено в чл. 8, ал. 3 от Договора, че Заемателят има право да обяви цялото задължение за предсрочно изискуемо, в случай че Заемодателят изпадне в забава с повече от 90 календарни дни. Съгласно чл. 8, ал. 4 между страните било уговорено, че при допусната забава за плащане с повече от 50 календарни дни, било за конкретна погасителна вноска, било при обявена предсрочна изискуемост, Заемателят следва да предостави на Заемодателя съгласие за директен дебит, както и разполагаеми средства в банковата сметка по дебитното съгласие. При неизпълнение на някое от посочените условия, на 61-ия ден забава, Заемателят дължи неустойка в размер на 30 лева. Съгласно чл. 8, ал. 5 от Договора при забава в плащането на коя да е погасителна вноска с повече от 110 каледнарни дни, Заемателят следва да предостави на Заемодателя удостоверение за наличие на или липса на публични задължения съгласно чл. 87, ал. 6 ДОПК. В случай че такова удостоверение не бъде предоставено до изтичането на 120-ия ден от забавата, или от него личи, че Заемателят има публични задължения, то последния дължи неустойка в полза на Заемодателя в размер на 50 лева. В чл. 8, ал. 6 от Договора за паричен заем би уговорено, че при забава в плащането на коя да е погасителна вноска с повече от 170 календарни дни, в срок до 180-ия ден от забавата, Заемателят следва предостави на Заемодателя справка за образувани срещу последния изпълнителни дела. В случай че такава не бъде предоставена в посочения срок или от нея е видно, че срещу заемателя има заведени изпълнителни дела, то последният дължи неустойка в размер на 50 лева. сочи се, че в настоящия случай нито едно от посочените договорни задължения съгласно чл. 8, ал. 4, ал. 5, и ал. 6 от Договора за паричен заем не е изпълнено от Заемателя, следователно на последния са начислени посочените по-горе неустойки в общ размер на 130 лева.

Моли съда да осъди М. М. Д., ЕГН **********, да заплати на „АПС Бета България“ с ЕИК 203374133 със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81 В, ап. 3, представлявано от юрк. Б. Т. сумата в общ размер от 1300,84 лв., както следва: сумата в размер на 541,83 лв., представляваща главница, произтичаща от Договор за паричен заем № *********/24.09.2020 г.; сумата в размер на 85,97 лева., представляваща договорна лихва върху главницата за периода от 24.09.2020 г. до 29.07.2021 г.; сумата в размер на 128,04 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата, за период от 24.09.2020 г. до 31.05.2024 г.; сумата в размер на 545,00 лв., представляваща неустойки, както и законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, както в заповедното, така и в исковото производство.

2

В законоустановения едномесечен срок от получаването на исковата молба и доказателствата към нея не е бил получен писмен отговор от ответника.

Районен съд - Тетевен, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е процесуално допустим и основателен.

В съдебното заседание по делото с оглед на непредставянето в срок от ответника на отговор на исковата молба, неявяването на ответника и негов представител в първото съдебно заседание по делото, липсата на искане от ответника делото да бъде разгледано в негово отсъствие, указването на ответника на последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и вероятната основателност на исковете с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, с оглед на постъпилото искане от страна на ищеца по чл. 238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, РС - Тетевен е прекратил съдебното дирене за произнасяне с неприсъствено съдебно решение.

Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Според чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и когато исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза, като видно и от представените по делото писмени доказателства, предявеният иск е вероятно основателен.

С оглед на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение предявения иск е основателен и трябва да бъде уважен.

При този изход на процеса ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящия исков процес съдебно-деловодни разноски в размер общо на сумата 150.00 лева за настоящото исково производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, включващи 50 лева дължима по сметка на съда държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 26 от НЗПП.

Съгласно задължителната практика - т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство е този, който трябва да се произнесе по разноските, направени в заповедното производство, но тъй като видно от Разпореждане № **** от 08.07.2024 г. по Ч. гр. дело № ***/2024 г. на РС - Тетевен е, че е отхвърлено заявлението на „АСП Бета България“ ЕООД против М. М. Д., без да се присъждат разноски в полза на заявителя, то такива не се дължат и в настоящото исково производство. В този смисъл и претендираната в петитума на исковата молба сума на обща стойност от 126.02 лева, направени по Ч. гр. дело № ***/2024 г. по описа на РС - Тетевен се явява изцяло неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 239, във вр. с чл. 238 от ГПК, съдът

РЕШИ:

3

ОСЪЖДА, на основание чл. 415, ал. 4, във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, М. М.

Д., ЕГН **********, с адрес: с. Галата, област Ловеч, ул. „улица“ № 5, да заплати на дружеството ищец „АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК: 203374133 със седалище и адрес на управление: гр. София, п. к. 1404, бул. „България“ № 81 В, ап. 3, сумата в общ размер от 1300,84 лв., формирана както следва: сумата в размер на 541,83 лв., представляваща главница, произтичаща от Договор за паричен заем № *********/24.09.2020 г.; сумата в размер на 85,97 лева., представляваща договорна лихва върху главницата за периода от 24.09.2020 г. до 29.07.2021 г.; сумата в размер на 128,04 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата, за период от 24.09.2020 г. до 31.05.2024 г.; сумата в размер на 545,00 лв., представляваща неустойки, както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 11.06.2024 г. до окончателно изплащане на вземанията.

ОСЪЖДА М. М. Д., ЕГН **********, с адрес: с. Галата, област Ловеч, ул. „улица“ № 5 да заплати на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК: 203374133 със седалище и адрес на управление: гр. София, п. к. 1404, бул. „България“ № 81 В, ап. 3, сумата в размер общо на 150.00 /сто и петдесет лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски, направени в настоящото исково производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, включващи 50.00 лева дължима по сметка на съда държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 26 от НЗПП.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК: 203374133 със седалище и адрес на управление: гр. София, п. к. 1404, бул. „България“ № 81 В, ап. 3, срещу ответника М. М. Д., ЕГН **********, с адрес: с. Галата, област Ловеч, ул. „улица“ № 5 за заплащане на направените в заповедното производство съдебно-деловодни разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.

Настоящото неприсъствено решение е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.