Решение № 90 от 29.03.2024, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. гр. Добрич, 29.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20243200500067 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по жалба с вх. № 3908/25.01.2024 г. по чл. 435, ал. 5 от ГПК, на К. Д. А. с ЕГН ********** от с.

П.Д., общ. К., ул. ***, в качеството й на трето за изпълнението лице, срещу извършения въвод във владение на недвижим имот – поземлен имот, находящ се в местност „К.“ с идентификатор *** по КККР на гр. Д. с площ от 3181 кв.м., и на построената в него масивна двуетажна сграда – ресторант „Д.“ с идентификатор *** по КККР на гр. Д. с РЗП от 885 кв.м., обективиран в протокол от 22.01.2024 г. по изпълнително дело № 20237370400618 по описа на ЧСИ Л. Т., с район на действие Окръжен съд Д..

Претендира се да бъде отменено атакуваното действие на съдебния изпълнител, поради неговата незаконосъобразност и неправилност.

Жалбоподателката сочи, че владее процесния имот преди завеждане на делото на взискателя Н. С. Н. срещу длъжницата Д. Н. Л. решението, по което се изпълнява. Настоява, че има качеството на трето лице, имащо право да обжалва действията на ЧСИ във връзка с извършения въвод по посоченото изпълнително дело. Правният си интерес от настоящото производство А. обосновава с осъщественото от нея непрекъснато владеене на имота повече от 18 години, без противопоставянето на тогавашния собственик ЕТ „В.Н.Л.“.

1

Сочи се, че между нея и посоченото по-горе лице на 15.08.2005 г. е бил сключен предварителен договор за закупуването на спорния имот, който не е бил обявен за окончателен. По силата на този договор К. Д. А. е получила владеенето на имота, след което е започнала да свои същия като свой собствен, полагайки грижи за земята и постройката върху нея. През цялото време същата демонстрирала пред собственика ЕТ „В.Н.Л.“, без неговото оспорване и противопоставяне, че е собственик на имота. В тази връзка се настоява, че ЧСИ не разполага с правомощието да осъществи въвод в имота срещу владеещото го трето лице – жалбоподателката А., която е в имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява.

В съдебно заседание въззивникът чрез своя процесуален представител поддържа жалбата и претендира извършения въвод във владение на имотите от страна на съдебния изпълнител да бъде отменен. В подкрепа на своите искания и твърдения ангажира писмени и гласни доказателства.

Взискателят Н. С. Н. с ЕГН ********** от гр. Д., ул. „***, чрез упълномощения адвокат А. Х. от АК – В., е представил отговор на жалбата, според който същата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Съображенията за това са, че не са налице доказателства завареното в имота лице да е установило владение върху имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява. Взискателят счита, че А. има качеството на държател на имота, поради което правилно и законосъобразно ЧСИ е извършил въвод.

Твърди, че лисват данни завареното в имота лице, К. Д. А., да е установила владение върху имота преди датата на образуване на съдебното производство, по което е издаден изпълнителен лист №260145/02.12.2021г., напротив – същата безспорно е трето лице, което държи имота и това държане е започнало след датата на завеждане на делото. По отношение на представените от К. А. пред ЧСИ писмени документи – същите са с недостоверна дата и са съставени единствено за целите на настоящото производство, като документите включително са в противоречие един с друг.

В подкрепа на тези твърдения взискателят прилага протокол от 26.02.2020 г. от проведено съдебно заседание по гр. дело № 566/2018 г. по описа на Окръжен съд - Добрич и протокол № 735/03.05.2023 г. от проведено съдебно заседание по гр. дело № 1255/2022 г. по описа на Окръжен съд - В.. В 2 описаните протоколи се твърди, че К. А., в качеството си на свидетел, ангажиран от Д. Л., е заявявала, че ползва имота като служител на последната и в това си качество е била допусната до него. В обобщение Н. счита, че по отношение на К. А. не се установява качеството й на владелец на имота, поради което жалбата срещу извършения въвод следва да бъде отхвърлена.

В съдебно заседание взискателят , лично и чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата и счита, че следва да бъде оставена без уважение. В подкрепа на своите искания и твърдения представя писмени и гласни доказателства.

Длъжникът по делото Д. Н. Л. не е изразила становище по делото.

В изготвените писмени мотиви съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи се, че според представените по делото доказателства третото лице има качество на държател, поради което въпросът откога това лице държи имота е ирелевантен и въводът правилно и законосъобразно се е осъществил. От друга страна, счита, че дори и фактическата власт да бъде приета за владение, то представените от третото лице документи са частни, без достоверна дата, поради което същите нямат доказателствена стойност. На следващо място приложените документи съдържат взаимно изключваща се и противоречива информация, поради което не следва да бъдат кредитирани. Според ЧСИ жалбоподателят А. не владее имота за себе си, а го държи за длъжника Д. Л.. В подкрепа на този извод се сочат цитираните по-горе съдебни протоколи. Така от протоколът по гр. дело № 1255/2022 г. по описа на ВОС се установява, че длъжникът Д. Л. е предявила срещу взискателя Н. искове за заплащане на стойността на извършените от ищцата подобрения в процесния имот, като в тази връзка са ангажирани свидетели за установяване на твърдените факти, включително и че Л. го владее, във връзка с отправеното искане за упражняване право на задържане на имота, до изплащане на претендираните суми.

По отношение на статута на жалбоподателката в процесния имот ЧСИ е установил след извършени справки, че К. Л. е била в трудови правоотношение през различните години с ЕТ „В.Н.Л.“, представляван от В.Н.Л. /съпруг на Д. Л./, с „Д.**“ ЕООД и „Д.т“ ЕООД, и двете управлявани и представлявани от Д. Л..

На следващо място ЧСИ обръща внимание на съществуващото 3 противоречие в твърденията на А. относно дата, от която се твърди, че същата владее имота: от 15.08.2005 г. /съгласно представения предварителен договор, сключен с ЕТ „В.Н.Л.“/; от 2015 г. /съгласно изложеното пред ДРС по ч.гр. дело № 1876/2023 г./; от 03.07.2023 г. /съгласно представения предварителен договор, сключен с „Д.**“ ЕООД/. Предвид изложеното се настоява жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.

Добричкият окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства и данните по изпълнителното дело и на осн. чл. 437, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:

Жалбата, предмет на разглеждане по настоящото дело, е допустима, тъй като е депозирана на 25.01.2024 г. – подадена в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК от извършване на действието /22.01.2024 г./. Допустимостта е обусловена и от нейния автор – изхожда от лице, което има правен интерес от обжалването на акта на съдебния изпълнител. В случая жалбата е подадена от трето на изпълнението лице, което твърди, че е било във владение на имота на годно правно основание преди предявяване на иска, решението по което се изпълнява. Според разпоредбата на чл. 435, ал. 5 от ГПК трето лице може да атакува „въвод във владение“, т.е. вече извършено такова изпълнително действие. Същата е насочена срещу акт на ЧСИ от категорията по чл. 435, ал. 3 от ГПК, а именно срещу постановлението за възлагане. Предвид горното жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Изпълнително дело № 20237370400618 по описа на ЧСИ Л. Т., с район на действие Окръжен съд Добрич, е образувано по молба на Н. С. Н. с ЕГН ********** от гр. Д., ул. „*** на основание изпълнителен лист № 260145/02.12.2021 г. на Добричкия окръжен съд по гр. дело № 566/2018 г., съгласно който Д. Н. Л., ЕГН **********, е осъдена да предаде на Н. С. Н. владението върху следния недвижим имот: поземлен имот, находящ се в град Д., местност „К.“, с идентификатор №*** по КККР на гр. Д. с площ от 3181 кв.м., и на построената в него масивна двуетажна сграда – ресторант „Д.“ с идентификатор №*** по КККР на гр. Д. с РЗП от 885 кв.м.

Според приложения на л. 26-ти от делото препис от решение от 14.04.2020 г. на Добричкия окръжен съд по гр. дело № 566/2018 г., исковата 4 молба, предмет на това е дело е предявена на 28.08.2018г.

С решение от 14.04.2020 г. по гр. дело № 566/2018 г. Добричкият окръжен съд е признал за установено по отношение на Д. Н. Л. с ЕГН ********** от гр. Д., ***, че Н. С. Н. с ЕГН ********** от гр. Д., общ. В., ул.

„***, е собственик по силата на договор за покупко-продажба, сключен с н.а.

№ 88, том IX, рег. № 13916, нотариално дело № 1560 от 23.12.2015 г. на нотариус, вписан с рег. № *** в Нотариалната камара, на поземлен имот, находящ се в гр. Д., м-ст „К.“, с идентификатор *** по КККР на гр.Д., с площ от 3181кв.м., и на построената в него масивна двуетажна сграда-ресторант „Д.“ с идентификатор *** по КККР на гр.Д., с РЗП от 885кв.м, и е осъдил Д. Н. Л. да предаде на Н. С. Н. владението върху поземлен имот, находящ се в гр.Д., м-ст „К.“, с идентификатор *** по КККР на гр.Д., с площ от 3181кв.м., и на построената в него масивна двуетажна сграда-ресторант „Д.“ с идентификатор *** по КККР на гр.Д., с РЗП от 885кв.м.

Така постановеното решение е потвърдено от Апелативен съд – В. с решение № 1 от 28.01.2021 г. по в. гр. дело № 345/2020 г. С определение № 60350 от 11.10.2021 г. по гр. дело № 2078/2021 г. ВКС, I г.о., не е допуснал касационно обжалване на решението на Апелативен съд – В..

По искане на взискателя ЧСИ Л. Т. е пристъпила към изпълнение по реда на чл. 522 от ГПК със съставен протокол от 28.07.2023 г. За насрочения въвод, длъжникът Д. Л. е уведомена на 13.07.2023 г. с покана за доброволно изпълнение с изх. №24524/03.07.2023 г., връчена при отказ, а по нарочна молба от длъжника от 18.07.2023 г., на лицето е било връчено лично копие от посочената покана за доброволно изпълнение. На определената дата за въвод 28.07.2023 г., съдебният изпълнител пристъпил към извършване на поисканото изпълнително действие.

На 28.07.2023 г. било проведено принудително действие по въвод във владение на взискателя по изпълнително дело 618/2023г. на ЧСИ Л. Т. - Н. Н..

Съгласно протокол № 5982 от 28.07.2023г. е постановен отказ на ЧСИ да извърши въвода, тъй като в имота е установено трето за изпълнението лице К. Д. А., която е заявила, че владее имота от 15.08.2005 г.

С решение на Окръжен съд - Добрич по в. гр. дело № 654/2023 г. този отказ е отменен, като незаконосъобразен.

5

С разпореждане от 17.10.2023 г. е определена нова дата за извършване на действието – 22.01.2024 г., като длъжникът е уведомен на 17.01.2024 г., а на 19.01.2024 г. е уведомена жалбоподателката К. Д. А..

На 22.01.2024 г. е съставен протокол за въвод като ЧСИ е оставил без уважение възраженията на третото лице и е разпоредено предаване владението на имота на взискателя.

Когато при пристъпване на изпълнение по въвод във владение съдебният изпълнител намери в имота трето лице, неговото правно положение и средство за защита са поставени в зависимост от това кога е установило фактическа власт, на какво правно основание и дали притежава противопоставими на взискателя права. В доказателствена тежест на жалбоподателя в производството по чл. 435, ал. 5 ГПК е да установи, че владее имота преди завеждане на делото, съдебният акт по който се изпълнява.

Съгласно задължителните указания по приложението на закона, дадени с Тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г. по тълкувателно дело № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС, въвод във владение не може да се извърши срещу трето лице, придобило владението върху имота преди завеждане на делото, по което е постановено изпълняваното решение, и ако такъв бъде извършен, това лице може да защити правата си чрез обжалването му по реда на чл. 435, ал. 5 от ГПК, а при пропускане на срока за това – и чрез владелчески иск по чл. 75 или по чл. 76 от ЗС срещу взискателя. Достатъчно е да се установи само факта на владението и на придобиването му преди предявяването на иска, без да бъдат изследвани евентуалните права на третото лице върху имота.