Решение № 15567 от 05.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15567 гр. София, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на трети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. А.ОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. И.А като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. А.ОВ Гражданско дело № 20261110104373 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (Установителен иск за съществуване на вземане по издадена Заповед за изпълнение при подадено възражение)

Производството е образувано по исковата молба с вх. № 52428/18.02.2026 г. от Б. К. Ч*, ЕГН: **********, адрес: гр. София, ул. К* срещу „Б*“ АД, с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. София 1540, район Слатина, А*, представлявано от Б. Ц*, с която са предявени положителен установителен иск с правна квалификация, както следва:

1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл. 7, параграф 1, б. „а“ вр. чл.5, пар.1, б. „в“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г., с който да бъде признато за установено, че „Б*“ АД, с ЕИК: * дължи на Б. К. Ч*, ЕГН: ********** сумата в размер от 250.00 евро (двеста и петдесет евро), представляваща обезщетение на основание чл. 7, параграф 1, буква „а" от Регламент (ЕО) 261/2004 за закъснение при изпълнение на полет FB8058 от 12.09.2025 г. от Енфида до Пловдив, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на подаване на заявлението по чл.410 ГПК (05.12.2025 г.) до момента на изплащане на вземането; за която сума има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № Заповед за изпълнение: 3962/05.12.2025 г. по ч. гр. д. № 7330/2025 г. по описа на РС – Плевен.

В исковата молба ищецът твърди, че ищецът притежава потвърдена резервация за полет с дестинация Енфида - Пловдив (FB 8058 2025-09-12).

1

Съгласно полетното разписание пътникът е следвало да достигне крайната дестинация на 12/09/2025 г. в 16:35 часа. В действителност обаче полетът (FB 8058 2025-09-12) закъснял и пътникът достигнал крайната дестинация на 12/09/2025 г. в 16:47 часа. Закъснението е повече от 3 часа, а именно – 12 минути.

С уточнителна молба с вх. № 77691/12.03.2026 г . уточнява, че съгласно полетното разписание пътникът е следвало да достигне крайната дестинация в Пловдив на 12/09/2025 г. в 16:35 часа. В действителност обаче полетът (FB 8058 от 2025-09-12) е отклонен за София, като пътниците прекарват над 2 часа в самолета, след което полетът се отправя към Пловдив със закъснение и пътникът достига крайната дестинация на 12/09/2025 г. в 19:39 часа.

Закъснението било 3 часа и 4 минути. Била изпратена покана за доброволно изпълнение, но ответникът не се е отзовал.

Позовава се на Решение на Съда на ЕС по дело № С-402/07, пътници на закъснели полети могат да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагане на правото на обезщетение, така че те могат да се позоват на правото на обезщетение по чл. 7 от Регламент 261/2004 г., когато, поради закъснение на полет, претърпяната загуба на време е равна на или по-голяма от три часа, т.е. когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след предварителното планираното от въздушния превозвач време за пристигане по разписание. От значение по делото е единствено между планираното пристигане и действителното пристигане до крайната дестинация да има закъснение повече от три часа. По настоящото дело закъснението е 12 минути. Цитира практиката на Съда на ЕС, според която е поставян въпроса относно тежестта за доказване на явяването на пътника на гишето за регистрация, като с Определение по дело C‑756/18 от 24.10.2019 Съдът на ЕС се дава категорично решение по поставения въпрос, според което “не може да бъде отказано предвиденото в разглеждания регламент обезщетение единствено поради това че в рамките на претенцията си за обезщетение те не са доказали, по-конкретно посредством бордните си карти, че са се представили на гишето за регистрация за този полет, освен ако не бъде доказано, че тези пътници не са били превозени с разглеждания полет, което националната юрисдикция следва да провери.

Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Не оспорва наличието на облигационно отношение по процесния полет, дата и място.

Признава, че полетът не е кацнал на процесното местонахождение със закъснение. Твърди, че причината за закъснението са извънредни обстоятелства - влошени метеорологични условия, които са довели до временно спиране на полетите от летище София. Твърди, че в настоящия случай ответникът не е имал възможност да предприеме други мерки, за да предотврати закъснението. Прави възражение, че ищецът не се е явил 45 минути преди полета на гейта. Не се бил явил навреме.

2

Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Моли делото да се гледа в негово отсъствие.

Във възражението по чл.414 ГПК ответникът се позовава на чл.5, пар.3 от Регламент 261/2004 г. В този смисъл е т. 11а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

С определение № 15321/22.04.2026 г. съдът се е произнесъл по допустимостта на настоящото производство, след заповедна, поради което с цел процесуална икономия, съдът препраща към цитирания акт (л.48-53 от делото).

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.

Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

С определение № 15321/22.04.2026 г. съдът е отделил спорни и безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 48-53 от делото).

Съгласно чл.5, пар.1, б. „в“ от Регламент № 261/2004 г., при отмяна на полет съответните пътници мат право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач по член 7.

Съгласно чл. 7, пар. 1, б. "а-б" от Регламент № 261/2004 г., пътниците имат право на обезщетение при голямо закъснение (продължило три или повече часа), което е в размер на 250 евро за всички полети на територията на ЕС до 1 500 км и 400 евро за разстояние между 1500 и 3500 км. Разстоянията се измерват по метода на дъгата на големия кръг. Регламентът не съдържа дефиниция за закъснение на полет, но "полет" по смисъла на регламента е 3 операция по въздушен транспорт, осъществена от въздушен превозвач.

За да бъде уважен иск с правна квалификация чл. 7, параграф 1, б. „а“ от РЕО 261/2004 г., при условията на пълно и главно доказване, ищецът, при условията на пълно и главно доказване, следва да докаже:

1. съществуването на валидно правоотношение с ответника по договор за въздушен превоз

2. полетът да е бил отменен/закъснял повече от 3 часа 3. полетът да е до 1500 и над 1500 км

Размерът на обезщетението е нормативно установен.

При условията на насрещно и пълно доказване, ответникът трябва да докаже точно и навременно изпълнение на облигационното задължение по извършване на полета, респ. дали и кога пътникът е бил информиран за отмяната (закъснението) на полета (чл. 5, § 4 от Регламент № 261/2004 г.); че неизпълнението му се дължи на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки (чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2004 г.); че на ищеца е било предложено премаршрутиране, което му позволява да замине не по-късно от един час преди началото на полета по разписание и да достигне неговия краен пункт на пристигане за по-малко от два часа след времето за пристигане по разписание (чл. 5, § 1, б. "iii" от Регламент № 261/2004 г.), както и че е погасил дълговете; обезщетение за отменения полет.

Страните не спорят, че ищецът е закупил билет за процесния полет, че разстоянието между двете летища е до 1500 km за посочената дата.

Не се спори, че има закъснение на полета повече от три часа и не се спори по размера на обезщетението.

Спорно остава дали има право на обезщетение. Налице ли са извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки – чл.5, пар. 3 от Регламент (ЕО) 261/2004.

Спори се дали ищецът се е явил 45 минути преди полета на гейта.

Неоснователно е възражението на ответника, че ищецът не се е явил на гейта 45 минути преди полета. В тази насока следва да се съобрази постановеното в определение на Съда по дело С ‑756/18, съгласно което ри отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, и по-специално член 3, параграф 2, буква „а“ от него, трябва да се тълкува в смисъл, че на пътниците на полет, който има закъснение с три или повече часа, установено при пристигането му, притежаващи потвърдена резервация за този полет, не може да бъде отказано предвиденото в разглеждания регламент обезщетение единствено поради това че в рамките на претенцията си за обезщетение те не са доказали, по конкретно посредством бордните си карти, че са се представили на гишето за регистрация за този полет. Положението би било различно само ако 4 въздушният превозвач разполага с доказателства, че обратно на твърденията на тези пътници, последните не са били превозени посредством съответния полет. По делото ответникът не оспорва факта, че пътникът е бил превозен, нито е ангажирал доказателства в тази насока. След като въздушния превозвач е качил пътници с потвърдена резервация на борда на самолета и ги е превозил до крайния пункт на пристигане със закъснение повече от три часа, възражението му е неоснователно. Даденото в практиката на СЕС тълкуване на чл. 3, § 2, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 , което е задължително за националния съд, на основание чл. 633 ГПК , води до извода, че при положение, че пътникът разполага с потвърдена резервация от въздушния превозвач за съответния полет, то представянето му на гишето за регистрация на закъснял полет, чрез който е бил превозен, се презюмира.

С определението по чл.140 ГПК съдът е възложил на ищеца да внесе депозит за изготвяне на съдебно-авиационна експертиза. Съдът е предупредил ответника по чл.161 ГПК, когато възпрепятства събирането, проверката и оценката на доказателства, поради което съдът приема, че ответникът не успя да докаже правоизлючващото си възражение, че закъснението се дължи на извънредни обстоятелства.

Предвид изложеното в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за закъснял полет по чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент № 261/2004 в претендирания размер.

С оглед изложеното, ответникът не успя да докаже възраженията си – неявяване на гейта 45 минути преди полет, както и че закъснението се дължи на извънредни обстоятелства. Не успя да докаже и плащане на вземането.

При горните мотиви, съдът приема, че ищецът е изпълнил доказателствената тежест и е установил в производството правнорелевантните факти, обуславящи възникването на вземането му срещу ответника за обезщетение за вредите от отменения полет на основание чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 , доколкото между страните не е спорно, че процесното обезщетение не е изплатено на ищеца извънсъдебно.

Ето защо искът се явява доказан по основание и размер. Следва да се уважи изцяло.

ПО РАЗНОСКИТЕ

Съгласно т.12 от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.