Разпореждане № 86404 от 11.07.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 86404 гр. София, 11.07.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно гражданско дело № 20231110136151 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 410 от ГПК и е инициирано със заявление на ., ЕИК .., седалище и адрес на управление в ..., представлявано от управителя Р.И.М.а – Т.а, ЕГН **********, чрез пълномощниците й юр. М.М. и адв. П. В., със съдебен адрес в ....

Процесуалните представители на заявителя иска да бъде издадена заповед за изпълнение против Т. Р. Т., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в ... (.) № 11, за сумата от 757,36 лв. (седемстотин петдесет и седем лева и тридесет и шест стотинки), от която а) 500 лв. (петстотин лева) – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 28.06.2023 г., до окончателното изплащане на вземането и б) 257,36 лв.

(двеста петдесет и седем лева и тридесет и шест стотинки) – лихва за забава за периода от 20.07.2021 г. до 20.07.2022 г., както и за направените от заявителя разноски за заплащане на държавна такса в размер на 25 лв. (двадесет и пет лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. (петдесет лева).

Процесуалният представител на дружеството - заявител твърди, че паричното вземане произтича от договор за потребителски паричен кредит, сключен на 20.07.2021 г. между .. и Т. Р. Т.. С договор от 19.04.2023 г. заемодателят .. е цедирал вземането си на дружеството – заявител.

Със заявлението са представени платежен документ за внесена държавна такса, пълномощни и писмени доказателства.

Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи, намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо и основателно, предвид следните съображения:

Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).

В този смисъл искането на . – София попада в приложното поле на чл. 410 ал. 1 т. 1 от ГПК.

Заявлението се разглежда от местно компетентния съд, съобразно подсъдността по чл. 411 ал. 1 от ГПК – според справките за постоянен и настоящ адрес, настоящият адрес на 1 длъжника, който има качеството „потребител“, е в гр. София, т.е. на територията на съдебния район на Софийски районен съд.

Заявлението е и основателно, тъй като отговаря на формалните изисквания на чл. 410 ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице отрицателните предпоставки по чл. 411 ал. 2 от ГПК. В заявлението са посочени всички реквизити, изискуеми за редовността на искова молба и към него е приложен документ за внесена държавна такса и пълномощни, удостоверяващи представителната власт на юр. М.М. и адв. П. В.. Видно от твърденията в заявлението, длъжникът има постоянен адрес на територията на Република България и от данните по делото, не може да се направи извод, че не е с обичайно местопребиваване извън страната.

Искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и на добрите нрави и не се основава на неравноправни клаузи.

С оглед така изложените доводи, съдът счита, че заявлението следва да бъде уважено, като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на . – София против Т. Р. Т.. Основателността на заявлението обуславя и уважаването на искането за присъждане на направените от заявителя разноски за заплащане на държавна такса.

Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

УВАЖАВА заявлението на „...” ЕООД, ЕИК .., седалище и адрес на управление в ..., представлявано от управителя Р.И.М.а – Т.а, ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против Т. Р. Т., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в ... (.) № 11, за сумата от 757,36 лв. (седемстотин петдесет и седем лева и тридесет и шест стотинки), дължима по договор за потребителски паричен кредит, сключен на 20.07.2021 г. между .. и Т. Р. Т. и договор за цесия от 19.04.2023 г., от която а) 500 лв. (петстотин лева) – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 28.06.2023 г., до окончателното изплащане на вземането и б) 257,36 лв. (двеста петдесет и седем лева и тридесет и шест стотинки) – договорна лихва за периода от 20.07.2021 г. до 20.07.2022 г., както и за сумата от 75 лв. (седемдесет и пет лева) – направени от заявителя разноски за заплащането на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

УКАЗВА да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.

Разпореждането подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в сроковете и по начините, указани в същата.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, чрез процесуалния му представител.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3