Решение № 7118 от 20.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7118 гр. София, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Георги Кацаров като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20241100513478 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.435, ал.2 от ГПК.

Подадена е жалба вх.№31173/23.07.2024г. от И. М. П., с ЕГН **********, длъжник по изпълнително дело №20198380403646 по описа на ЧСИ М.Б., с рег.№838 при КЧСИ, с район на действие СГС, срещу отказ за прекратяване на изпълнителното дело поради липса на законовите предпоставки на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, обективиран в постановление от 04.07.2024г..

В подадената жалба са изложени твърдения, че по изпълнителното дело се съдържат данни за непредприемане от взискателя - „ЕОС М.” ЕООД на изпълнителни действия в продължение на повече от две години, предвид на което са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното дело. В тази връзка моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалвания отказ за прекратяване на изпълнителното дело поради липса на законовите предпоставки на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, обективиран в постановление от 04.07.2024г..

Взискателят по изпълнителното дело – „ЕОС М.” ЕООД, с ЕИК ******* чрез процесуален представител юрисконсулт В.Й.а депозира писмено възражение, в което взема становище в смисъл, че оспорва подадената жалба от длъжника - И. М. П. като неоснователна. Изложени са доводи, че след образуване на изпълнителното дело са извършвани редица изпълнителни действия през периоди по-кратки от две години, поради което се поддържа, че не е налице законовото основание на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното дело. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави без уважение подадената жалба като неоснователна.

1

По делото са приложени писмени обяснения от ЧСИ М.Б., с рег.№838, дадени на основание чл.436, ал.3 от ГПК, в които са изложени подробни съображения, че по конкретното изпълнително дело липсват законни предпоставки за неговото прекратяване на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Изпълнително дело №20198380403646 по описа на ЧСИ М.Б., с рег.№838 при КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано на 12.08.2019г. по молба вх.

№44643/12.08.2019г. на взискателя - „ЕОС М.” ЕООД, с ЕИК ******* въз основа на приложен изпълнителен лист от 09.05.2011г. по гр.дело №14293/2011г. по описа на СРС, Г.О., 60 състав, срещу длъжника - И. М. П., с ЕГН **********, за заплащане на сумите по изпълнителния лист, ведно с такси и разноски, дължими в изпълнителното производство. След образуването на делото са изпратени от съдебния изпълнител запорни съобщения от 21.08.2019г., с които са наложени запори върху банкови сметки на длъжника - И. М. П.. Депозирани са съответно молба вх.

№38416/27.07.2020г. , молба вх.№49745/12.07.2021г. , молба вх.№70309/12.10.2021г., с които взискателят - „ЕОС М.” ЕООД е поискал извършването на изпълнителни действия – налагане на запор върху банкови сметки на длъжника. Със запорни съобщения от 13.10.2021г. са наложени запори върху банкови сметки на длъжника И. М. П.. Депозирани са съответно молба вх.№30594/27.06.2023г. и молба вх.

№39613/18.08.2023г., с които взискателят - „ЕОС М.” ЕООД е поискал извършването на изпълнителни действия – налагане на запор върху банкови сметки на длъжника. Със запорни съобщения от 18.08.2023г. са наложени запори върху банкови сметки на длъжника - И. М. П.. Видно е още от данните по изпълнителното дело, че е била депозирана молба вх.№12608/21.03.2024г., с която взискателят „ЕОС М.” ЕООД е поискал извършването на изпълнителни действия – налагане на запор върху банкови сметки на длъжника. Постъпила е молба вх.№27669/02.07.2024г. от длъжника - И. М. П., в която е направено искане за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, във връзка с която частният съдебен изпълнител е постановил отказ за прекратяване на изпълнителното дело поради липса на законовите предпоставки на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, обективиран в постановление от 04.07.2024г., предмет на обжалване пред настоящата инстанция.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

В нормата на чл.435, ал.2 от ГПК (след изм. - ДВ, бр.86 от 2017г.) са регламентирани кои изпълнителни действия могат да бъдат обжалвани от длъжника, а именно: т.1 постановлението за глоба; т.2 насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; т.3 отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; т.4 отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда н а чл.468, ал.4 и чл.485; т.5 определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл.470, както и в случаите по чл.486, ал.2; т.6 отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; т.7 разноските по изпълнението. С оглед на цитираната разпоредба, в която са изброени изчерпателно и лимитативно действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат предмет на обжалване от длъжника, към които се включва и отказ за прекратяване на изпълнителното дело, съдът приема, че жалбата, с която е сезиран, е процесуално допустима.

2

На следващо място жалба вх.№31173/23.07.2024г., с която съдът е сезиран, е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК /постановлението за отказ за прекратяване на изпълнителното дело от 04.07.2024г. е получено лично от длъжника - И. М. П. на 18.07.2024г./, поради което се явява допустима и следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество подадената жалба вх.№31173/23.07.2024г. от длъжника И. М. П. е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Настоящият съдебен състав намира, че атакуваният отказ за прекратяване на изпълнителното дело поради липса на законовите предпоставки на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, обективиран в постановление от 04.07.2024г., е правилен и съответства на събраните по делото доказателства.

Законодателят изрично е приел в ГПК, че само в случаите, в които взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в двугодишен срок от последното действие, то се презумира отпадане на интереса му от търсеното изпълнение и в този случай на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК прекратяването на изпълнителното производство ще настъпи по силата на закона, от момента на изтичане на срока, който тече считано от последното действие на взискателя. В конкретния случай при преценка висящността на изпълнителното призводство, инициирано с молба вх.

№44643/12.08.2019г. на взискателя - „ЕОС М.” ЕООД пред ЧСИ М.Б., с рег.№838 при КЧСИ, с район на действие СГС, съдът намира че не е налице период по-дълъг от две години, в който взискателят да е бездействал. Проследявайки хронологията, когато са извършени изпълнителните действия, съдът намира, че липсват основания за прекратяване на изпълнението поради бездействие от страна на взискателя. В настоящия случай, съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че след образуване на изпълнителното дело с разпореждане на 12.08.2019г. за периода след изпращане на запорни съобщения от 21.08.2019г., с които са наложени запори върху банкови сметки на длъжника - И. М. П., са били извършвани по процесното изпълнително дело по искане на взискателя от съдебния изпълнител множество същински изпълнителни действия през периоди по-кратни от две години /подробно по-горе е проследена хронологията на извършените изпълнителни действия – подадени са съответно молба вх.№38416/27.07.2020г., молба вх.№49745/12.07.2021г., молба вх.№70309/12.10.2021г., с които взискателят - „ЕОС М.” ЕООД е поискал извършването на изпълнителни действия – налагане на запор върху банкови сметки на длъжника; със запорни съобщения от 13.10.2021г. са наложени запори върху банкови сметки на длъжника - И. М. П.; депозирани са съответно молба вх.

№30594/27.06.2023г. и молба вх.№39613/18.08.2023г., с които взискателят - „ЕОС М.” ЕООД е поискал извършването на изпълнителни действия – налагане на запор върху банкови сметки на длъжника; със запорни съобщения от 18.08.2023г. са наложени запори върху банкови сметки на длъжника - И. М. П.; както и е била депозирана молба вх.№12608/21.03.2024г., с която взискателят - „ЕОС М.” ЕООД е поискал извършването на изпълнителни действия – налагане на запор върху банкови сметки на длъжника. Така изброените валидни изпълнителни действия, водят до прекъсване на срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

По горните аргументи се налага извода, че по процесното изпълнително дело не е изтекъл законоустановения двугодишен срок по т.8 на чл.433 ГПК, в който да не са извършвани изпълнителни действия. Постановеният отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело поради липса на законовите основания на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, обективиран в постановлението от 04.07.2024г., е правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

3

При този изхода на спора – неоснователност на подадената жалба, право на разноски има ответника по жалбата и взискател по изпълнението - „ЕОС М.” ЕООД, но поради липсата на заявена в този смисъл претенция, съдът не следва да се произнася.

Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№31173/23.07.2024г., подадена от И. М.

П., с ЕГН **********, длъжник по изпълнително дело №20198380403646 по описа на ЧСИ М.Б., с рег.№838 при КЧСИ, с район на действие СГС, срещу отказ за прекратяване на изпълнителното дело поради липса на законовите предпоставки на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, обективиран в постановление от 04.07.2024г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл.437, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4