Решение № 7 от 15.01.2026, Районен съд - Кнежа

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Кнежа, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая П. Кончарска при участието на секретаря Силвина В. Хлебарска като разгледа докладваното от Мая П. Кончарска Гражданско дело № 20251430100506 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, чрез юрк. Д. П., срещу Д. Х. Г., с която се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 441.17 лв., от които:

206.57 лв. главница, договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 10.39 лв. за периода от 07.11.2019 год. до 09.04.2020 год., законна лихва за забава върху главницата в размер на 74.29 лв. за периода от 09.04.2020 год. до 29.01.2025 год., 92.88 лв., представляващи неплатени дължими такси, съгл. Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити Кеш“ ООД, 57.04 лв. – дължима неустойка, съгл. чл. 6.2 от договора за потребителски кредит, както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

В молбата се твърди, че ищецът е депозирал в съда заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. дело 268/ 2025 год. по описа на РС – Кнежа и е била издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника при 1 условията на чл. 47, ал.5 ГПК. Предвид последното за ищеца е възникнал правен интерес от предявяването на настоящия установителен иск.

Твърди се, че на 07.11.2019 год. ответникът Д. Х. Г. е сключила със „Сити Кеш“ ООД договор за потребителски кредит № 370232, по силата на който получила сумата от 206.57 лв., която следвало да бъде върната на 5 бр. вноски от по 137 лв. в срок до 09.04.2020 год., съгласно погасителен план. Твърди се, че бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 40.05% и годишен процент на разходите – 47.96%. Сочи се, че в чл. 31, ал.3 от Общите условия по договора за потребителски кредит страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл. 33, ал.2 от ОУ на „Сити Кеш“ ООД било уговорено дружеството да уведомява длъжника чрез писма, покани, съобщения или др. документи изпратени на ел. адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени при подписването на договора.

Сочи се още, че договорите са били сключени по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Твърди се, че договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключването на договора страните са ползвали средства за комуникация от разстояние, както и че при сключване на процесния договор на ответника е била предоставена цялата информация, изискуема по закон.

Твърди се, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит.

Излагат се твърдения, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 13.01.2022 год. „Сити Кеш“ ООД, като цедент, е прехвърлило своите вземания към длъжника по договора за кредит на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД. Посочва се, че вземането на длъжника е индивидуализирано в Приложение № 1 към договора за цесия.

Твърди се, че длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита и към настоящия момент задължението все още не е погасено.

2

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът, чрез адв. Г. М. от АК – Русе, е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове като погасени по давност. Навежда доводи и за нищожност на договора, с оглед разпоредбите на ЗПК.

Ищецът – редовно призован, в съдебното заседание не изпраща представител. С депозирано по делото писмено становище, чрез юрк. Б. Т., с представено пълномощно, заявява, че не възразява делото да бъде разгледано в негово отсъствие, както и че поддържа така предявените искове. Позовава се на писмените доказателства. Претендира деловодни разноски.

Ответникът – редовно призован, в о.с.з. не се явява, но се представлява от адв. Г. М., с пълномощно по делото. Процесуалният представител поддържа отговора на ИМ, не възразява по доказателствата и не сочи други такива. В хода по същество и с допълнително представени писмени бележки моли съда да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан.

Претендира разноски по делото.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение съгласно чл. 235, ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:

По повод подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр. София е било образувано ч. гр. дело № 8810/ 2025 год. по описа на Софийски РС. С определение рег.№ 9876/ 27.02.2025 год. СРС е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на РС – Кнежа. Пред последния е образувано ч. гр. дело № 268 по описа за 2025 год., в производството по което съдът е издал Заповед за изпълнение рег.№ 169/ 17.04.2025 против длъжника Д. Х. Г. за следните сумите: 206.57 лв. – главница; 10.39 лв., представляваща договорна лихва за периода от 07.11.2019 год. до 09.04.2020 год.; 74.29 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 09.04.2020 год. до 29.01.2025 год.; 57.04 лв., представляваща друга лихва за период от 09.04.2020 год. до 29.01.2025 год.;

92.88 лв., представляваща такса за период от 07.11.2019 год., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 13.02.2025 год. до окончателно изплащане на вземането. Със същата на заявителя са присъдени разноски в размер на 25.00 лв. за платена държавна такса и 50.00 3 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Посочено е, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит № 370232/ 07.11.2019 год.

С определение рег.№ 217/ 04.08.2025 год. заповедният съд е приел, че издадената по делото заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и е указал на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника.

Заявителят е предявил иск за установяване на вземането си в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК .

Безспорно по делото е, че е сключен посочения в исковата молба и приложен към нея Договор за потребителски кредит № 370232 с посочена в него дата 07.11.2019 год. между „Сити Кеш“ ООД, в качеството на заемодател и ответницата Д. Х. Г., в качеството на заемател, по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя паричен заем в размер на 400 лева, със срок на заема 5 месеца, като същият следва да се върне на 5 броя погасителни вноски – 1 х 13.35 лв. и 4 х 108.48 лв., при годишен лихвен процент 40.05% и годишен процент на разходите /ГПР/ - 47.96%, с общо дължима сума по кредита (главница+лихва+неустойка), когато не е осигурен поръчител/банкова гаранция: 685.00 лв., видно от погасителния план.

Договорът е сключен от разстояние във формата на електронен документ.

Установява се, че сумата по кредита в размер на 400 лева е предоставена на ответницата, чрез паричен превод към EasyPay, и същата е получена от Д.

Х. Г. на 07.11.2019 год., видно от представената и приета по делото разписка.

Според клаузата на чл. 6.1 от договора, заемателят се задължил в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 33, ал.1 на ОУ: поръчител или банкова гаранция.

В чл. 6.2 от договора страните се съгласили, в случай че заемателят не изпълни горното задължение, същият дължи на заемодателя неустойка в размер на 237.73 лв., която се начислява автоматично по кредита и се заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план.

На 13.01.2022 год. между ищеца „АПС Бета България“ ЕООД, като 4 цесионер и „Сити Кеш“ ООД, като цедент, е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, по силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера свои вземания, описани в Приложение № 1, като не се спори, че вземането по процесния договор за кредит също е прехвърлено (по делото е приложено извлечение с ЕГН на ответницата, номер и дата на договора и размера на вземането).

От страна на дружеството-ищец „АПС Бета България“ ЕООД е изготвено уведомление за цесията относно процесния договор за кредит, адресирано до ответницата, но няма данни дали фактически е получено от нея.

При така установената фактическа обстановка съдът е сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 9 и чл. 33 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, за установяване на вземания по договор за потребителски кредит, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

По така предявените положителни установителни искове съдът намира, че същите са допустими, предявени от процесуално легитимирана страна, в качеството й на правоприемник по договор за цесия и при наличие на правен интерес от установяване на прехвърлените вземания.

Безспорно е възникналото облигационно правоотношение между „Сити Кеш“ ООД, като заемодател и ответницата Д. Х. Г., като заемател по процесния договор за потребителски кредит, по силата на който заемодателят е изпълнил задължението си да предостави в заем уговорената парична сума на ответницата, а за последната е възникнало задължението да върне предоставения й кредит при условията на договора.

Това вземане се установи, че е прехвърлено по силата на договор за цесия, който е валидно сключен между ищеца „АПС Бета България“ ЕООД и заемодателя „Сити Кеш“ ООД и въз основа на него цесионерът – ищец има всички права на кредитор.

Съдът приема, че ответницата е уведомена за извършената цесия и че ищецът е новият й кредитор с приложеното към исковата молба уведомление за извършената цесия, връчено й на 29.09.2025 год. чрез процесуалния представител – адв. Г. М., заедно с преписа от исковата молба със съобщението по чл. 131 от ГПК (в т.см. Решение № 123/24.06.2009 г. на ВКС по т.д. № 12/2009 г., ТК, II отделение; Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. № 5

193/2018 г., ТК, Първо отделение). Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението за цесията, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК .

Уведомлението за извършената цесия се установи, че е отправено от новия кредитор, в качеството му на пълномощник на предишния кредитор, което е допустимо по силата на принципа за свободата на договаряне (чл. 9 от ЗЗД), според който няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията, като това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД (в т.см. Решение № 137/02.06.2015 г. по дело № 5759/2014 г. на ВКС, ГК, III г.о.).

Съдът счита, че по отношение на процесния договор за кредит са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, чиято цел е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит.

Съгласно чл. 9, ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Според чл. 11, ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа изрично изброени реквизити, сред които годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин /т.10/.