Решение № 34 от 17.03.2026, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Девин, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Лили В. Чаушева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело № 20255410100419 по описа за 2025 година

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :

Производството е по реда на по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 ЗПК , чл.

11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК – обявяване нищожността на Договор за паричен заем № 559*/19.02.2020г.; чл. 55 ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, с цена на иска: 2225.95 лева.

В исковата молба ищцата твърди, че е сключила с ответното дружество Договор за кредит № 559*/19.02.2020г., по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на 2500.00 лева. Твърди, че съгласно договора за заем, същият следва да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: физическо лице - поръчител, което да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 г., да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000.00 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заематели поръчител по друг договор за паричен заем; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статут не по - лош от „Редовен" или банкова гаранция. Твърди, че е усвоила изцяло заемният ресурс, но не е дължала плащания за неустойка. Счита, че 1 неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция е загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този случай няма да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които биха учредили лично обезпечение. Счита, че са предвидени следните ограничения, създаващи условия кредитополучателят да не може да изпълни договорното си задължение: за кредит от 2500.00 лева, заемателят се е задължил да осигури поръчителство на физическо лице с трудово възнаграждение в размер на най- малко 1000.00 лева; ограничение в процесния договор за заем е налице и по отношение на изискванията относно лицата, които може да поръчителстват - те могат да бъдат само физически, не и юридически лица; гарантите трябва да получават минимален осигурителен доход поне 1000.00 лева, която трябва да произтича само от сключен безсрочен трудов договор. Ограничението относно получавания трудов доход е необосновано, тъй като физическо лице може да получава доходи от граждански правоотношения, например като управител или изпълнителен директор на търговски дружества, а освен това да разполага със движимо и недвижимо имущество, с което ще отговаря съгласно чл. 133 от ЗЗД. Твърди, че така недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанковата финансова институция е поставила към нея неизпълними изисквания, за да обоснове получаването па допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл.

19, ал. 4 от ЗПК. Счита, че неустойката е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязла извън присъщата й обезпечителна функция. Твърди, че съгласно договора за заем, същият дължи такса експресно разглеждане в размер на 1572.60 лева, като така предвидената клауза очевидно заобикаля закона и накърнява правата на другата страна по облигационното отношение. Счита, че поради не включването на такса експресно разглеждане и неустойка в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, тъй като реалния лихвен процент не отговаря на реализирания, увеличен със скрития добавък от неустойката.

2

Твърди, че посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла па чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С453Д0 е прието, че използването па заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер па договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП. Счита, че нищожността на неравноправната клауза в договора, сочеща неверен ГПР води до недействителност на кредитната сделка поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, както и не е изпълнено и изискването по чл. 11, ал. 1, т. 9 от 3ПК в договорът да бъде посочен лихвения процент по кредита, тъй като потребителят е бил заблуден относно действителния му размер в разрез с изискванията па добросъвестността.

Моли съда /с протоколно определение № 75/10.03.2026г. е допуснато изменение – намаляване на исковата претенция на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК/ да прогласи нищожността на Договор за паричен заем № 559*/19.02.2020г., като противоречащ на принципа на добрите прави, заобикалящ материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от 3ПK и чл. 11, ал. 1, т. 10 и т.11 от 3ПK, както и да осъди ответното дружество да върне недължимо платена сума в размер на 2225.95 лева, платена по нищожен договор за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване до окончателното плащане.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор по исковата молба от ответника „В. к.“ АД, с който счита, че процесната неустойка е предвидена за неизпълнение на поетите договорни задължения от страна на заемателя за представяне в срок на обезпечение - поръчител или банкова гаранция, като предназначението на посочената неустойка е да обезщети евентуалните вреди от неизпълнението на договора, като обичайните вреди, които причинява неизпълнението на парично задължение, са пропуснати ползи - от пропуснатата сигурна възможност за печалба, която кредиторът би реализирал, ако бе получил в срок паричната престация; претърпени загуби евентуалните допълнителни разходи, които кредиторът би дължал, ако би си 3 набавил чрез заем същия паричен ресурс на свободния пазар (за банкови лихви и такси). Ако заемополучателят добросъвестно изпълни поетото договорно задължение и предостави такава гаранция, то кредиторът би събрал вземането си и не би търпял посочените вреди. Твърди, че съгласно чл. 92, ал.

1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват.

Фактическият състав, който следва да се осъществи, за да възникне основанието за заплащане на неустойка за неизпълнение на договор, включва следните елементи: наличие на валидно договорно задължение; неизпълнение на задължението; неустойката да е уговорена. Счита, че всичко изброено е налице, следователно неустоечните задължения са валидно възникнали.

Счита, че относно въпросът за накърняването на добросъвестността по отношение на уговорена неустойка следва да бъде решен чрез комплексна преценка - не само на съдържанието на договорната клауза, но и при отчитане на други фактори, като свободата на договаряне, равнопоставеността между страните, функциите на неустойката, както и възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, за да не се превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване. Твърди, че дори и се приеме, че неустойката е прекомерна, то това не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави, а следва да се намали нейният размер.

Счита, че, въпреки че задължението за заплащане на неустойка е дължимо изцяло с изтичането на третия ден, който е крайният срок за предоставяне на обезпечението, в израз на добросъвестност към клиента това задължение е разсрочено, така че то да бъде икономически по-поносимо за него. Твърди, че договореният ГПР в конкретния случай не надвишава 50%, т. е. е в рамките на допустимата в закона граница. Счита, че следва да се има предвид и факта, че договорите за кредит са възмездни - срещу задължението на кредитора/в случая небанкова институция/ да отпусне парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, заемополучателят се задължава не само да ползва и да върне заетата сума, съобразно уговореното в договора, но и да заплати уговорената лихва по кредита. С оглед на прогласената автономия на договаряне в чл. 9 от ЗЗД, страните са свободни да определят съдържанието на облигационните отношения, в които влизат, като са ограничени единствено от повелителните норми на закона и добрите нрави, като в случай, че уговореният в договора годишен процент на разходите, който включва и 4 годишния лихвен процент по кредита, не надвишава пет пъти законната лихва, както изисква чл. 19, ал.4 ЗПК. Твърди, че няма нарушаване на цитираната правна норма. Относно таксата за експресно разглеждане - представлява цената на предоставяната от кредитора услуга - а именно по експресно разглеждане на документите - и поради това той е свободен да определи какъв да е нейният размер, по аргумент на чл. 9 от ЗЗД. Счита, че цената на услугата е за насрещна престация на ответника, която създава за заемодателя допълнително задължение за бърза реакция и съответно за ангажирането на допълнителни ресурси, поради което е неприемливо твърдението, че клаузата е уговорена в противоречие с добрите нрави и заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. По отношение на твърденията на ищцата, че договорът за паричен заем е недействителен на чл. 11, ал. 1, т. 9 счита, че в процесния договор е посочен фиксиран годишен лихвен процент по кредита, уговорен е срок на договора съдържа, както и условия за прилагането му, поради което не е нарушено правилото на чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК. По отношение на осъдителния иск за платени без правно основание суми по процесните договори, счита, че не са налице предпоставки за уважаване на осъдителния иск с правно основание чл. 55, ал.1, предложение първо от ЗЗД, доколкото и съобразно задължителните постановки на Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС, не е осъществен фактическият състав на цитираната правна норма, респ. не са ангажирани доказателства в тази насока. Счита, че предвид това, че осъдителният иск е неоснователен се явява и акцесорният иск по чл.

86 от ЗЗД.

В о. с. з. ищцата не се явява и не изпраща представител. Със становище от ищцата, чрез процесуалния й представител – адв. Е. И. моли съда да уважи предявените искове, като основателни и доказани.

В о. с. з. ответника „В. к.“ АД не изпраща представител и не взима становище.

Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, че страните са сключили Договор за паричен заем Standard 14 № 559*/19.02.2020г., по силата на който ответното дружеството „В. к.“ АД е предоставило на ищцата заемната сума от 2500.00 лева, която 5 сума е получена от ищцата. Договорът е подписан от разстояние. Според договора е уговорен срок за погасяване – 60 седмици, с размер на погасителна вноска – 157.27 лева; общ брой вноски – 30. Страните са постигнали съгласие за фиксиран годишен лихвен процент по кредита – 40.32 % и годишен процент на разходите от 49.37 %.

Приложен по делото е Договор за паричен заем Standard 14 № 559*/19.02.2020г.

От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена ССчЕ, съдът прие за установено, че: 1. При изчисляването на ГПР в размер на 49.37% са включени следните разходи: договорната лихва по кредита и таксата „експресно разглеждане“. Неустойката в размер на 1048.20 лева не е включена при формиране на обявения ГПР, въпреки че е предварително определена, разсрочена и включена във всяка погасителна вноска. 2. Таксата „експресно разглеждане“ и неустойката самостоятелно водят до оскъпяване на кредита със 104.83% спрямо отпуснатата главница. Общото оскъпяване по договора, включително договорната лихва, възлиза на 130.65% от главницата.