Решение № 671 от 05.10.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 671 гр. П., 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Я.П.Д. при участието на секретаря А.П.С. като разгледа докладваното от Я.П.Д. Гражданско дело № 20261720106341 по описа за 2026 година

Производството по делото e образувано по искова молба, предявена от „***“ ЕООД, ЕИК:

*** със седалище и адрес: ***, представлявано от управителите Х. М. и П. В., като се моли да бъде признато за установено по отношение на Л. М. С., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на „***“ ЕООД, сума в общ размер от 3178.03 евро, формирана както следва: главница в размер на 980.21 евро; възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 885.35 евро, договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 273.00 евро за периода от 30.01.2020 г до 18.02.2021 г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 579.52 евро за период от 19.02.2021 г. до 13.01.2026 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията, законна лихва за забава върху възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 459.95 евро за период от 19.02.2021г., до 13.01.2026 г., както и лихва за забава върху възнаграждението по договора за поръчителство от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията, като се присъдят и направените по делото разноски и сторените такива в заповедното производство.

Ответника не е подал отговор на исковата молба и не е изразил становище по така предявените искове.

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

Ищцовото дружество е направило искане по реда на чл.238 ГПК, за произнасяне с 1 неприсъствено решение ако са налице условията за това. Независимо, че ответника не е подал отговор на исковата молба и не се явява в насрочено съдебно заседание, съдът намира , че не следва да се произнася с неприсъствено решение, доколкото договора за кредит се явява нищожен за което съдът следи служебно.

Не се спори по делото а и видно от приложените писмени доказателства се установява, че на 30.01.2020 година Длъжникът Л. М. С., е сключил Договор за кредит № *** с ***, по силата на който е получил сумата от 2000 лева, срещу което се съгласил да върне 18 броя вноски по 149.55 лева, съгласно Приложение 1, съдържащ Погасителен план, неразделна част към Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите в размер на 50 %. Задължението по договора се погасявало на части, въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД.

В Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В Раздел VI, чл. 7 от ОУ, неразделна част от Договора за кредит страните постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски свързани с неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено правомощие на *** да уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери.

Ответникът Л. М. С., ЕГН: ********** е сключил на 30.01.2020 година и Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството ***. По силата на Договора за предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице *** и да отговаря пред *** солидарно с Л. М. С., ЕГН: ********** за всички задължения по Договора за кредит с *** така, както те са установени в Договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство дружеството се е задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от ***.

На 30.01.2020 година *** и *** са сключили договор за поръчителство, по силата на който *** се е задължило спрямо *** за всички задължения на Л. М. С., ЕГН ********** по Договора за кредит.

Ответникът Л. М. С., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

*** е поканило *** да плати всички изискуеми задължения на Л. М. С., ЕГН:

********** по Договора за кредит на 18.02.2021 г. За това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство *** е изпратило уведомление до Длъжника, в което е посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от ***.

С извършване на плащане „***“ ЕООД, в качеството си на изпълнил задължението поръчител, на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД се е суброгирал в правата на удовлетворения 2 кредитор.

*** е уведомило по електронна поща Длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на *** в правата на кредитора ***, както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 885.35 лева, ведно със сумата от 30.13 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. „***“ ЕАД и „***“ ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***

От представения с настоящата искова молба Договор за продажба и прехвърляне на вземания, между „***“ ЕАД, като цедент и „***“ ЕООД, ЕИК: ***, като цесионер се установява, че страните са постигнали договореност цедентът да прехвърля станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от Продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания е договорено, че се индивидуализират в Приложение № 1 към дата 23.02.2021 г., неразделна част от договора.

Длъжникът е кандидатствал онлайн за отпускане на потребителския кредит "***", като за целта попълнил заявление за отпускане на кредит от разстояние, в което отразил личните си данни и данни за кореспонденция с него. Пълната преддоговорна информация относно кредита е била налице чрез хиперлинкове, в това число ОУ, Стандартен европейски формуляр, договора за кредит, ведно с Приложение № 1 към него и погасителен план.

Същата информация е била изпратена и на имейл на кредитоискателя и след запознаване с нея, същият е отправил към кредитора обвързващо електронно волеизявление по чл. 2 от ЗЕДЕУУ на сайта чрез натискане на бутон "Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен е-mail, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и Договора", като според т. 11 от ОУ, с извършване на горните действия, се считало че заявлението за кредит било подадено, а ОУ и договорът приети и подписани от кандидатстващия. След електронното изявление, договора, Приложение № 1 към него, ОУ и СЕФ автоматично били изпратени на имейла на длъжника, ведно с електронно изявление на кредитора за сключване на договора за кредит и приложенията към него.

Предвид така приетото от фактическа страна, съдът намира следното :

За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговоря кумулативно на всички предвидени в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК изисквания.

Неспазването на което и да е от изискванията залегнали в посочените разпоредби, според цитираната императивна норма на чл. 22 от ЗПК, води до извод за недействителност на договора за потребителски кредит.

3

Клаузите, уговарящи въпросното сключване на договор за поръчителство - чл. 4 ал.1 от договора, са нищожни поради противоречие с добрите нрави. Клаузата на чл. 4 ал. 1 от Договора за кредит възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: банкова гаранция в размер от сумата по процесния договор), или одобрено от заемодателя дружество - поръчител). Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последния търси паричен кредит в сравнително нисък размер .

Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства.

Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като гаранционна уговорката за сключване на договор за поръчителство, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, същата води до скрито оскъпяване на кредита.

Сключване на договор за поръчителство в случая по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената поръчителна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, доколкото прикрива договорна лихва. Поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да го „насочи" към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя „***" ЕАД дружество. Разходът за потребителя по договора за поръчителство с „***" ЕООД е сигурен - от една страна предоставянето на поръчителство е необходимо условие да се усвои финансовия ресурс, а от друга - условието за другото обезпечение ( банкова гаранция) са на практика невъзможни за осъществяване от длъжника.В договора е посочено в цитираната клауза, че ако не се представи обезпечение, договора за кредит няма да породи действие. Същевременно, кредиторът не включва възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като се цели по този начин да се заобиколи и нормата па чл. 19, ал. 4 3ПK.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло съдебната практика, според която, след като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да 4 посочи какво точно е включено в тях. Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

Възнаграждението по договора на сключване на допълнителен договор за поръчителство, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, следва да бъде включено в ГПР. Уговорената платено поръчителство, както бе посочено представлява допълнително възнаграждение за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, и платимо заедно с вноските по договора на заемодателя, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с чл. 19, ал. 4 ЗПК.