Решение № 72 от 08.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. София, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20241110204965 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Оптимакс Маркетс“ ЕООД, ЕИК 205503299, представлявано от Николай Георгиев Димитров - управител срещу наказателно постановление № 757888–F752849/22.02.2024 г., издадено от Борислав Владимиров Иванов – директор на ТД на НАП – „Средни данъкоплатци и осигурители“, с което на основание чл. 355, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО, обн. в ДВ бр. 110 от 17.12.1999 г., в сила от 01.01.2000 г./ на търговското дружество са наложени две отделни „имуществени санкции“, всяка в размер на 500,00 /петстотин/ лева, за неизпълнени правни задължения по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица /Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г., обн. в ДВ бр. 1 от 03.01.2020 г., в сила от същата дата, издадена от министъра на финансите/ и по чл. 5, ал. 4, т. 2 КСО във вр. с чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г.

В депозираната жалба са релевирани бланкетни оплаквания за незаконосъобразност на атакувания санкционен акт и е отправено искане за 1 неговата отмяна.

В съдебното заседание жалбоподателят, нередовно призован, не изпраща представител. Производството спрямо търговското дружество е протекло задочно при условията на чл. 61, ал. 4 ЗАНН.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрк.

Даниела Начева, с пълномощно по делото, която пледира за неоснователност на жалбата и за пълна доказаност на неизпълнените правни задължения.

Претендира се и присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

С акт за установяване на административно нарушение № F 752849/23.01.2024 г., съставен от Лучия Спасова Кирилова – ст. инспектор по приходите в при ТД на НАП „Средни данъкоплатци и осигурители“ и в присъствието на свидетеля Е.В.Я. е констатирано, че жалбоподателят „Оптимакс Маркетс“ ЕООД, в качеството си на работодател и осигурител по чл. 5, ал. 1 КСО, не е подал в ТД на НАП „Средни данъкоплатци и осигурители“ и в законоустановените срокове декларация образец 1 „Данни за дължими вноски за ДОО, данни за ЗО, данни за ДЗПО, данни за гарантирани вземания на работниците и служители“ и декларация образец 6 „Данни за дължими осигурителни вноски“ относно осигурените от него лица за месец ноември 2023 г., считано до 28.12.2023 г. /първият последващ присъствен ден/.

2

В акта е отразено, че на 28.12.2023 г. в гр. София са нарушени разпоредбите на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. и по чл. 5, ал. 4, т. 2 във вр. с чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г., като в деня на съставянето му е връчен препис на представляващия търговското дружество.

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № 757888–F752849/22.02.2024 г. от Борислав Владимиров Иванов – директор на ТД на НАП – „Средни данъкоплатци и осигурители“, с което на основание чл. 355, ал. 1 КСО, при цялостното възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на жалбоподателя „Оптимакс Маркетс“ ЕООД са наложени две отделни „имуществени санкции“, всяка в размер на 500,00 /петстотин/ лева, за неизпълнени правни задължения по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. и по чл. 5, ал. 4, т. 2 във вр. с чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г.

Препис от НП е връчен на 25.03.2024 г. чрез управителя на дружеството-въззивник, видно инкорпорираната в санкционния акт разписка, като жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е депозирана в законоустановения 14-дневен чрез наказващия орган на 27.03.2024 г., видно от поставения печат върху нея.

При съвкупната преценка и интерпретация на приобщените по делото писмени доказателства съдът не констатира противоречия с установените в акта фактически положения. В тази връзка, безпредметно се явява провеждането на непосредствени разпити на актосъставителя и свидетеля в акта, имайки предвид, че същите не са очевидци на твърдените административни нарушения, които са установени след справка в информационна система на НАП, като наред с това между страните не се спори по фактите.

От цялостния анализ на инкорпорирания по делото доказателствен материал за този съдебен състав не съществува съмнение относно факта на неизпълнените правни задължения, времето, мястото, техния механизъм и отговорното за констатираното противоправно бездействие юридическо лице.

3

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от постъпилите писмени доказателства, относими към назначаването, съответно оправомощаването на актосъставителя и наказващия орган.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.

5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма на твърдените нарушения и обстоятелствата, при които същите са намерили проявление в обективната действителност. В тази връзка е уместно да се отбележи, че имуществената отговорност на юридическото лице е ангажирана за неспазване на различни предписания на КСО и Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г., като наличието на съвпадение в темпорален аспект не мотивира извод за идентичност на нарушенията, доколкото въззивникът е санкциониран за неподаване на декларация образец 1 и декларация образец 6 т.е. касае се за отделни правни задължения по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г., съответно по чл. 5, ал. 4, т. 2 КСО във вр. с чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г.

4

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 2-годишен срок от неизпълнението на правните задължения. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на имуществената отговорност на жалбоподателя от формална страна. В контекста на изложеното, 3-месечният срок за съставяне на АУАН не започва да тече от крайния срок за подаване на декларацията, а от момента на установяване на нарушението от органите по приходите. В случая това е сторено при извършената проверка на 19.01.2024 г., поради което съставянето на акта на 23.01.2024 г. е в съответствие с изискванията на процесуалния закон.

Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Имуществената отговорност на въззивника „Оптимакс Маркетс“ ЕООД е ангажирана за неизпълнени правни задължения чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. и по чл. 5, ал. 4, т. 2 във вр. с чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г., като на основание чл. 355, ал. 1 КСО са му наложени две отделни „имуществени санкции“, всяка в размер на 500,00 /петстотин/ лева.

По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че жалбоподателят „Оптимакс Маркетс“ ЕООД, в качеството си на работодател и осигурител по чл. 5, ал. 1 КСО, не е подал в ТД на НАП „Средни данъкоплатци и осигурители“ и в законоустановените срокове декларация образец 1 „Данни за дължими вноски за ДОО, данни за ЗО, данни за ДЗПО, данни за гарантирани вземания на работниците и служители“ и декларация образец 6 „Данни за дължими осигурителни вноски“ относно осигурените от него лица за месец ноември 2023 г., считано до 28.12.2023 г. /първият последващ присъствен ден/. С демонстрираното противоправно бездействие, на 28.12.2023 г. в гр. София, търговецът не е изпълнил правните си задължения по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. и по чл. 5, ал. 4, т. 2 във вр. с чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13 5 от 17.12.2019 г.

От своя страна, административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 355, ал. 1 КСО, която предвижда отговорност за юридически лица не само при неподаване, но и при неподаване в срок на декларации с данните по чл. 5, ал. 4 КСО. Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон също е приложен правилно

В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид обстоятелството, че отговорността на въззивника е обективна и касае неизпълнени задължения към държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/.

В разпоредбата на чл. 355, ал. 1 КСО законодателят е предвидил „имуществена санкция“ за юридически лица и еднолични търговци в размер от 500 до 5000 лв., ако не подлежат на по-тежко наказание. Наказващият орган е обсъдил добросъвестно обуславящите отговорността обстоятелства и обосновано е наложил двете санкции в минимален размер, като за съда не съществува юридическа възможност да редуцира същите /арг. от чл. 27, ал. 5 ЗАНН, приложим по аналогия на закона/. Фиксирани в този вид и размер санкциите са ефективни, доколкото са подходящи за постигането на желаната цел, досежно спазването на правилата за деклариране от осигурителите; пропорционални са, тъй като съответстват на тежестта на нарушенията и ефекта от тях, а също така не надхвърлят необходимото за постигането на тази цел; пораждат и възпиращ ефект по отношение на евентуални бъдещи извършители на аналогични нарушения.

Не са налице и предпоставки за третиране на процесния случай като маловажен, което да обуслови приложното поле на общата разпоредба на чл.

28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, докладчик-съдия Блага Иванова преценката на административнонаказващия орган за „маловажност” на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.