Решение № 1991 от 25.03.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1991 гр. София, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Д.-Г.а като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно гражданско дело № 20251100509397 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 10034 от 30.05.2025 г. по гр. д. № 70366 от 2024 г. Софийският районен съд е осъдил на основание чл.75 ЗС Д. Д. Д., ЕГН ********** да предаде на Р.

С. А., ЕГН ********** владението върху сграда с идентификатор № ***, представляваща постройка на допълващо застрояване, цялата с площ от 35 кв.м., находяща се в поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр.София, с адрес: гр.София, ул.****. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в производството.

Подадена е въззивна жалба от ответника Д. Д. Д., с която първоинстанционното решение се оспорва като недопустимо и неправилно. Поддържа се, че искът е предявен след 6-месечния преклузивен срок по чл. 75 ЗС, считано от нарушението на владението, поради което производството е следвало да бъде прекратено като недопустимо или искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Подробно аргументира, че за изчисляването на този срок е релевантен моментът на първото нарушение, като в случая след него ищецът не бил осъществявал спокойно, необезпокоявано и непрекъснато владение в продължение на 6 месеца, поради което нямало основание да бъде уважаван искът му. Необосновано СРС бил приел, че владението на процесния имот е отнето на 26.06.2024 г., макар да било доказано, че ответницата го е смущавала още от 2020 г. Развива съображения, че по делото не е доказано ищецът да е осъществявал непрекъснато владение върху имота в продължение на повече от 6 месеца преди последното нарушение. Поддържа, че владението е нарушено преди повече от 6 месеца от датата на исковата молба, след което не е възстановявано за нови непрекъснати 6 месеца, поради което неоснователно е уважен искът. Излага подробен анализ на показанията на свидетелите А. и К.. Счита, че не било доказано ищецът да е владял процесния имот нито лично, нито чрез наематели. Иска първоинстанционното 1 решение да бъде обезсилено и производството прекратено, или да бъде отменено и постановено ново решение, с което искът да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

Ищецът Р. С. А. е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Подробно аргументира, че било доказано, че е владял лично или чрез трети лица процесния имот от момента на неговото построяване до 26.06.2024г., когато ответницата го е лишила от фактическата власт. Поддържа, че след като веднъж е установена фактическа власт върху недвижим имот, то се предполага, че същата се упражнява от владелеца непрекъснато до момента, в който по несъмнен начин не бъде доказано, че е осъществено прекъсване на владението. Излага съображения, че смущаването на личното спокойствие на допуснатите от него наематели в имота или вербалното заявяване на претенции върху имота от страна на ответницата, не представлявали нарушаване на владението.

Нарушението било реализирано на 26.06.2024 г., когато е отнета фактическата власт върху имота. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноски.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното.

СРС е сезиран с искова молба на Р. С. А. против Д. Д. Д., с която е предявен иск за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху сграда с идентификатор № ***, находяща се в поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр.София, с адрес: гр.София, ул.****, цялата с площ от 35 кв.м.

В исковата молба ищецът твърди, че с ответницата са съсобственици на поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в гр. София, ул. ****, целият с площ от 410 кв.м., при права: ¼ ид.ч. за ищеца и ¾ ид.ч. за ответницата.

Поддържа, че в имота има построени три сгради, сред които е процесната с идентификатор № ***, с предназначение – постройка на допълващо застрояване. Твърди, че тази постройка е построена от него и покойния му баща през 1983 г., като е пригодена за живеене и от построяването й се владее от неговите родители, а след смъртта им - от него – лично и чрез наематели. Твърди, че след закупуването на втория етаж от основната сграда в имота през 2020 г. ответницата започнала да предявява претенции по отношение на сградата с идентификатор № ***, като започнала да притеснява наемателите на ищеца, които в резултат на това напускали. Посочва, че на 26.06.2024 г., докато отсъствал от имота, е получил обаждане от съседите, че ответницата заедно с няколко мъже е влязла в малката къща и е започнала да изхвърля вещи от вътре. Когато се прибрал, ищецът установил, че ключалката е сменена и няма достъп до тази сграда.

В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът изразява становище за недопустимост на исковата молба, без да аргументира същото. По съществото на спора се поддържа, че искът е неоснователен, като подробно се аргументира, че ищецът не е доказал владение върху процесния имот. Поддържа се, че ищецът е нямал право да отдава под наем процесния имот, без съгласие на ответницата, която притежавала ¾ ид. ч. от него. Отделно от това липсвали и доказателства за сключени договори за наем – т.е., не се установявало ищецът да упражнява фактическа власт лично или чрез трети лица. Оспорва презумпцията, че ищецът е държал вещта като своя. Ответницата поддържа още, че на 19.06.2024 г. на ищеца била връчена нотариална покана, с която го поканила да й предостави достъп до процесния недвижим имот или да й заплаща наем в размер на 400,00 лева, считано от получаване на поканата. След получаване на поканата ищецът не потвърдил желанието си да плаща наем и третите лица се изнесли. След тази датата ищецът не владее имота, като не го е владял и преди това. Оспорва се наличието на двата 2 елемента от фактически състав на владението – обективен и субективен, както и нарушение на владението от страна на ответницата, предвид изложените в отговора доводи. Излагат се подробни съображения, че ищецът не е владял имота в продължение на 6 месеца преди датата на твърдяното нарушение.

Настоящият състав на СГС, след преценка на доказателствата по делото и предвид оплакванията във въззивната жалба, намира следното от фактическа страна:

По делото е приложен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 121, том XXVII, дело № 4585/1964 г. по описа на нотариус при Софийски народен съд, от който се установява, че И.В.С. е продал на С.Й. А. част от собствения си недвижим имот, състоящ се от един цял етаж, намиращ се на партера в двуетажна жилищна сграда, ½ част от цялото избено помещение, намиращо се с прозорец към юг и запад, както и ¼ ид.ч. от дворното място от притежаваната от продавача ½ част от целия парцел от 830 кв.м., застроено и незастроено, както и ½ част от общите части и западната двуетажна жилищна сграда „близнак“. В нотариалния акт е посочено още, че 232 кв.м. от парцела е с неуредени сметки, основната част, която притежават съсобствениците е 598 кв.м., съставляващи урегулиран парцел XIV от кв.193, местност „Орландовци“, при посочени в акта съседи на парцела.

От декларация с нотариална заверка на подписите рег.№ 17444/15.06.1981 г. се установява, че И.В.С. е дал съгласие съсобственикът му С.Й. А. да построи гараж в съсобствения парцел XV от кв.193 по плана на София-Орландовци. Такова съгласие е дал и съседът А.Г.А., видно от декларация с нотариална заверка на подписите рег.№ 17443/15.06.1981 г.

От нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 61, том I, рег.№ 3151, дело № 54/2020 г. по описа на Ц.Г., нотариус с район на действие СРС, се установява, че П.И.С. е продал на Д. Д. Д. придобитите по наследство недвижими имоти, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** с адрес: гр.София, ул.****, таванско помещение и ½ избено помещение, заедно с ½ ид.ч. от общите части на сградата, заедно с 3/4 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № *** с площ от 410 кв.м., с номер по предходен план 657, кв. 193, парцел XVII, при описани в акта съседи, заедно с всички приращения и подобрения в имота.

Представена е нотариална покана рег. № 6023, том 2, акт 126 на нотариус М.Ш., с която ответницата Д. Д. приканва ищеца Р. А. да й предостави достъп до процесната сграда с идентификатор № *** или да й заплаща наем. Поканата е връчена на ищеца на 19.06.2024 г.

Пред СРС са разпитани като свидетели В.Г. А. – без дела и родство със страните, и Д.Г. К. – живеещ на семейни начала с ответницата.

От показанията на св. А. се установява, че същата живее в съседство непосредствено до процесния имот от 2005 г., като от тогава наблюдава, че същият се обитава от допускани от ищеца лица, които по негови думи са му наематели.

Свидетелката се е познавала с една от наемателките на име П., която живеела в имота от 2006 г., и в тази връзка го е посещавала. Споделя, че по нейни впечатления процесната къща е на ищеца, като информация за това имала и от бившите собственици на втория етаж от голямата къща, който в момента се притежава от ответната страна. Изяснява, че през пролетта на 2024 г. се били изнесли наематели от имота, след което дошъл друг, който напуснал, като върнал ключа на ответницата и от тогава ищецът нямал достъп – свидетелката не го била виждала да посещава процесната постройка. Същевременно в края на м.06.2024 г. била видяла ответницата да влиза в процесната къща.

3

Настоящият състав кредитира показанията на св. А. като логични, последователни и при липса на основания да се съмнява в нейната добросъвестност и в достоверността на изнесената информация. Съдът съобразява факта, че същата няма родствена връзка със страните по делото и е непосредствен съсед на имота, като е поддържала връзка с един от обитателите му на име П., поради което има преки впечатления за относими към делото факти. Поради особеностите на човешката психика и памет и индивидуалните възможности на човек да възприема, запомня и възпроизвежда факти, е нормално свидетелката да не си спомня в конкретика дати и събития. Тъй като е съсед, напълно логично е и да не е запозната с правоотношенията между ищеца и допуснатите от него лица в процесния имот – дали са наематели и каква сума са плащали за ползването на имота. Същевременно, свидетелката описва състоянието на къщата и пояснява от къде са впечатленията й, че същата принадлежи на ищеца. Описаното от нея, включително посочените месеци и години, до голяма степен подкрепят твърденията на ищеца, без да се очаква, че може да потвърди всичко в конкретика. Следва да се посочи, че и самата ответница не оспорва фактите, че в имота е имало допуснати от ищеца лица, с които е била в конфликт, както и че на 26.06.2024 г. е отнела владението му. Ето защо, не е налице хаотичност и тенденциозност в показанията на свидетелката и признаци на недобросъвестност, поради което същите следва да бъдат кредитирани.

От показанията на допуснатия на ответницата свидетел К. се установява, че през 2017 г. същият е живял с нея за около една година на втория етаж от голямата къща, след което заминали за Швеция, като през 2024 г. се върнали и продължили да живеят там. Изяснява, че през 2017 г. и през 2024 г. процесната къща била обитавана от жена, която по думи на ищеца му била наемател. Посочва, че от 2020 г., когато ответницата е придобила втория етаж от голямата къща, са започнали проблемите между страните, тъй ищецът е ответницата имали собственически претенции върху процесния имот.

Заявява, че към настоящия момент в процесната къща не живее никой.

Настоящият състав кредитира показанията на свидетеля К., като логични и последователни. Действително, същият живее на семейни начала с ответницата, но въпреки това показанията му не са тенденциозни и не са насочени към опровергаване на твърденията на ищеца, а напротив – подкрепят се и от показанията св. А., която не е заинтересована от изхода на делото.

Разпечатката съдържа 32 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ea8f481f-f9a7-4203-92ea-12effbf581d6