Определение № 652 от 15.08.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 652 гр. Ловеч, 15.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20234300500338 по описа за 2023 година Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Евро Финанс Колект“ ЕООД против разпореждане № 1142/15.06.2023 г., по ч.гр.д. № 395/2023 г. на РС Тетевен, с което е отхвърлено изцяло заявлението на частния жалбоподател против М.

Й. М. и „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

В частната жалба са направени следните оплаквания за неправилност на атакуваното разпореждане, свеждащи се до необоснованост и постановяване при нарушение на съдопроизводствните правила: за допуснато от съда разширително тълкуване на чл. 410, ал. 3 ГПК, отказвайки да издаде заповедта за изпълнение; за излизане на районния съд от рамките на своята компетентност, изисквайки от заявителя да посочи датата, на която длъжникът е уведомен за цесията. В частната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното разпореждане и за издаване на заповед за изпълнение за посочените в заявлението суми.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 413, ал. 2 ГПК). Едноседмичният срок за обжалване по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото атакуваното разпореждане е връчено на 07.07.2022 г., а частната жалба е подадена на 12.07.2023 г., видно от положения върху нея щемпел. За частния жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането в атакуваната му част, доколкото с нея е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до пълния размер на претендираните вземания (чл. 413, ал. 2 ГПК).

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да отхвърли изцяло заявлението по чл. 410 ГПК, заповедният съд приел, че заявителят не е изпълнил дадените му указания да изложи допълнителни фактически твърдения дали длъжникът по заявлението е бил уведомен за извършената цесия, от кого и кога е станало уведомяването.

Районният съд е констатирал, че в подадената по делото уточняваща молба от 1 заявителя не се излагат твърдения за изясняване на обстоятелствата, за които са дадени указания.

Интерпретацията на районния съд на подадената уточняваща молба е точна, а изграденият въз основа на нея извод за неотстраняване нередовностите на заявлението – правилен. Въпреки указанията, дадени му с разпореждане от 25.05.2023 г., заявителят не е изложил допълнителни твърдения за поисканите обстоятелства, задоволявайки се да посочи, че заявителят е положил необходимите усилия да уведоми длъжника на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, без излагане на твърдения за това достигнало ли е уведомлението до длъжника и кога.

Цитираната в частната жалба съдебна практика не е относима към поставените по конкретното дело процесуални проблеми за редовността на заявлението, за даване на точни указания от съда по отстраняване на констатираната нередовност и за изпълнение на същите указания от заявителя. Указанията на районния съд са в насока, именно преодоляване на неяснотата по тези обстоятелства. Изискването за посочване на такива твърдения е заради това, че те се свеждат до правно релевантни факти, подлежащи на посочване от заявителя, с оглед осигуряване възможност на длъжника да ги оспори, преценявайки дали да възрази срещу вземанията по заповедта, както и заради установяването им в исковото производство, което не би могло да се проведе без излагане на фактически твърдения в исковата молба, идентични на тези в заявлението.

В този смисъл указанията към заявителя са в съответствие с чл. 410, ал.

2 ГПК и не е допуснато разширително тълкуване на същата разпоредба от заповедния съд, който е останал в рамките на своята компетентност, давайки конкретните указания. При неотстраняване на констатираната нередовност на заявлението, заповедният съд законосъобразно е отказал да издаде заповед за изпълнение за посочените в него суми (чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК).

По тези съображения разпореждането в обжалваната му част е правилно и следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1142/15.06.2023 г., по ч.гр.д. № 395/2023 г. на РС Тетевен, с което е отхвърлено изцяло заявлението на частния жалбоподател „Евро Финанс Колект“ ЕООД против М. Й. М. и „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

3