Определение № 231 от 11.03.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 231 гр. Ловеч, 11.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500052 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл. 418, ал.5 от ГПК.

Подадена е частна жалба от „Банка ДСК“ АД – София с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в ***,представлявано от юрисконсулт Ф.М.И.,съдебен адрес *****, срещу Разпореждане № 3255/13.12.2024г., пост. по ч.гр.д.№ 2225/2024г. на РС – Ловеч, в частта, с която е отхвърлена претендираните от Банката обезщетение за забава(лихвена надбавка за забава) от 134.20лв. за периода от 06.07.2023г. до 05.08.2024г. и законна лихва за периода от 06.08.2024г. до 03.12.2024г. от 317.28лв.

Оспорва извода на заповедния съд, че не може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение за законната лихва върху вземането за периода от датата на падежа до подаване на заявлението. Счита, че т.4а от ТРеш.№ 4/18.06.2014г. е неприложима в случая, доколкото „Банка ДСК АД“ претендира обезщетение за забава в конкретен размер и за конкретен период, съобразно уговореното в Общите условия (т.13.3), а в т.4а на цитираното тълкувателно решение, ОСГТК на ВКС приема, че по смисъла на чл.417 ГПК може да се издаде заповед за незабавно изпълнение и за акцесорни вземания, каквото е обезщетението за вреди от неточно изпълнение на главното вземане, стига основанието на тези вземания да е предвидено в документа (уговорена неустойка или лихва), а размерът да е определен в самия документ или определяем по посочен в него начин (например като процент). Сочи, че такива вземания се основават на посочените в чл.417,т.2 и 3 ГПК документи, тъй като не се установяват въз основа на данни, стоящи вън от изпълнителното основание. Мотивите на ТРеш.касаят вземания,установени със запис на заповед,каквото настоящето не е. Позовава се и на ТРеш.№ 3/2017 г./27.03.2019г., в което е прието, че размерът на вземането при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.

1

Обяснява, че спазвайки изцяло приетото в цитираното тълкувателно решение, „Банка ДСК“ АД е начислявала съгласно клаузите на договора за кредит единствено договорна и санкционна лихва до датата на предсрочната изискуемост, след което за периода от настъпване на предсрочната изискуемост до датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда, е начислена законна лихва. Затова счита, че заповедният съд няма основание да откаже присъждане на поисканата законна лихва, тъй като тя се дължи като последица от забавата на длъжника, когато последният не е изпълнил на падежа.

По отношение лихвената надбавка за забава твърди,че просрочените вноски са били олихвявани с санкция от 10% пункта,както е съгласно ОУ. Няма основание заповедният съд да откаже присъждането на тази лихва,тъй като тя се явява законна последица от забавата на длъжника. Твърди,че „Б“ДСК“АД винаги е договаряла с клиентите си обезщетение за забава в размер на 10%,което винаги е равно или по-ниско от допустимия от ЗПК максимален размер. Не е уговорена в размер на 10%,а на законната лихва(формирана от ОЛП + 10%).Така самото обезщетение е ограничено до размера на законната лихва,като няма пречка Банката да уговори и дори по-нисък размер. Затова счита,че при уговаряне на наказателната надбавка не е нарушена нормата на чл.33,ал.2 от ЗПК,тъй като договореният размер е равен или по-нисък от размера на законната лихва.

По изложените съображения моли да се отмени разпореждането в обжалваните отхвърлителни части и да се уважи изцяло.Прилага съдебна практика.

По допустимостта.

Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 30.12.2024г., а жалбата е подадена на 06.01.2025 г. – т.е. спазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№ 2225/2024г. по описа на РС – Ловеч писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира за установено следното:

На 05.12.2024г. пред РС – Ловеч е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№2225/2024 г. по описа на съда.

Заявителят „Банка ДСК“ АД – София е предявила вземане срещу С. Г. В. от ***, в размер на главница от 9773.78лв., договорна лихва в размер на 922.23лв., за периода от 06.07.2023г. до 05.08.2024г., обезщетение за забава(лихвена надбавка за забава) в размер на 134.2лв. от 06.07.2023г. до 05.08.2024г., законна лихва в размер на 317.28лв. за периода от 06.08.2024г. до 03.12.2024г., ведно с дължимите разходи за изискуем кредит от 120лв.,или общо дължима сума от 11 267.49лв. и законната лихва от подаване на заявлението – 04.12.2024г.до окончателното плащане. Като основание е посочен Договор за кредит за текущо потребление от 13.03.2019г. Представено е Извлечение от счетоводните книги на Банката,където е посочено, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 06.08.2024г.,поради забава в плащанията на дължими вноски и обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. Не са погасени 14 бр. вноски за периода от 06.07.2023г. до 06.08.2024г.

Отправена е молба за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК за описаните суми. Претендира заплащане и на направените разноски за държавна такса- 225.35лв. и за юрисконсултско възнаграждение- 150лв.

2

Към заявлението са приложени Извлечение от счетоводните книги на „Б“ДСК“АД, Договор за кредит за текущо потребление кредит от 13.03.2019г.,Общи условия, Промоционални условия, Погасителен план, Тарифа за такси по кредити за текущо потребление,Декларация от С. Г.

В., придружителни писма, покана-уведомление за получаване на съдебни книжа,връчвани от ЧСИ, фактура №1000017450/26.06.2024г., пълномощно.

С атакуваното Разпореждане № 3255/13.12.2024г. РС – Ловеч е уважил заявлението по отношение претенцията за главница-9773.78лв., договорна (възнаградителна)лихва за периода от 06.07.2023г. до 05.08.2024г.в размер на 922.23лв., ведно със законната лихва върху главницата,считано от 05.12.2024г.до изплащане на вземането, разноски от 261.38лв.,формирани от държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Заявлението у отхвърлено за претенциите за лихвена надбавка за забава от 134.20лв. за периода от 06.07.2023г. до 05.08.2024г. и законна лихва за периода от 06.08.2024г. до 03.12.2024г. в размер на 317.28лв. и разходи по кредита от 120лв. По отношение на претенцията за законна лихва съдът се е аргументирал с постановеното в т.4а от ТРеш.№ 4/18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като е направил извод, че не може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение за законната лихва върху вземането за периода от датата на падежа до подаване на заявлението. За претендираната надбавка за забава е изложил аргументи, че е уговорена в размер,който надхвърля законовия максимален размер по чл.33,ал.2 от ЗПК.

Разпореждането се обжалва само в отхвърлителната част по отношение претенцията за законна лихва след обявяване на предсрочната изискуемост и наказателната надбавка за забава.

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за частично основателна.

При анализа на кредитното правоотношение става ясно, че приложимите норми са тези на Закона за защита на потребителите,с оглед характеристиката на длъжника на „потребител”, нормите на Закон за потребителския кредит-при установените елементи на кредитното правоотношение, съответно на ЗЗД, като общи и субсидиарно приложими норми.

Производството е по чл.418,ал.5,вр.с чл.417,т.2 от ГПК,съотв. е формално и едностранно,като задължението на съда е да провери доколко представеният документ е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника-ликвидно и изискуемо. Вземането се основава на Извлечение от счетоводните книги на банката и твърдение за настъпила предсрочна изискуемост на кредита.

При проверката на документа съдът констатира,че е редовен от външна страна, доколкото като официален свидетелстващ документ е издаден от оторизирано с тези правомощия лице,носи удостоверителните знаци на издателя и е подписан. Затова следва да се приложи презумпцията за вярно отразяване на настъпилите факти в разчетните отношения между кредитора и длъжника и да служи като доказателство за наличието на посоченото задължение на длъжника.

Представените към заявлението допълнително документи са относими и поясняват претенцията.

Наличието на кредитно правоотношение,както се твърди,е обосновано.

Обявяването на предсрочната изискуемост е аргументирана с представеното уведомително писмо,надлежно връчено на длъжника по реда на чл.47 от ГПК от съдебен изпълнител,с оглед на което съдът приема,че е обоснована сочената дата 06.08.2024г. като такава за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита.

3

По отношение на размера на вземането както в заявлението,така и в извлечението ясно и точно са посочени отделните елементи на претенцията, поради което съдът приема,че е редовно.

С оглед обхвата на проверката по чл.269 от ГПК,предмет на разглеждане тук е отхвърлената претенция за наказателна надбавка за забава и за законна лихва от настъпване на предсрочната изискуемост до подаване на заявлението.

Съставът намира,че в частта по отношение набавката за забава правилно е отхвърлено искането за заявителя. В чл.18.1,съотв. чл.18.2 от ОУ този договорен ангажимент е предвиден в случаите на забава на плащане на вноска (до и над 90 дни),като размерът й е „…главницата се олихвява с договорния лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта..“. Съгласно чл.8 договорният лихвен процент е 6.5%, при което с прибавянето на предвидената надбавка, наказателната такава при забава се формира в общ размер на 16.5%. Този размер противоречи на изискването на чл.33,ал.2 от ЗПК,където е предвидено,че санкцията при забава на потребителя не може да надвишава законната лихва. Не може да се сподели твърдението на заявителя,че реално е приложен именно този санкционен процент от 10 %, тъй като търсената сума не съответства като изчисления. Разгледана при съобразяване на тези твърдения, клаузата за наказателната надбавка е неясна и не гарантира сигурност и предвидимост на постигнатите уговорки. Противоречи и на императивните изисквания на чл.33,ал.2 от ЗПК.

По отношение на търсената законна лихва върху главницата с начало от предсрочната изискуемост(06.08.2024г.) до подаване на заявлението(03.12.2024г.), съставът намира,че искането е основателно и следва да се уважи. Както се посочи в нормата на чл.33 от ЗПК е регламентирано правото на кредитора при забава да търси единствено лихва върху неплатената в срок сума,като въвежда лимит на обезщетението- до законната лихва. Именно в този смисъл е предвидено и спорното задължение.

Съставът не споделя тълкуването на първоинстанционния съд на приетото в т.4а от ТРеш.№ 4/18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,а именно,че се отрича възможността за присъждане и на акцесорни задължения в производството по чл.417,т.2 от ГПК. Както е изложено от ВКС- не може да се издаде за законна лихва върху вземането за периода от датата на падежа до подаване на заявлението, когато вземането се обосновава със запис на заповед,в която тези задължения не са изрично посочени,с оглед формалната доказателствена сила на изпълнителното основание и забраната да се съобразяват данни,които стоят извън изпълнителното основание. В първата част на мотивите на ОСГТК в т.4а ВКС изрично е допуска възможността по заявление с документ по чл.417,т.2 и т.3 от ГПК, да може да се заповед за незабавно изпълнение,в случаите когато основанието на това акцесорно задължение е предвидено в документа,а размерът е определен там или определяем по посочен в него начин(н-р като процент). В тази хипотеза е и предявеното вземане,определено като законна лихва от предсрочната изискуемост- 06.08.2024. до предявяване на вземането- 03.12.2024г. в размер на 317.28лв.