Определение № 336 от 04.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 336 гр. Пловдив, 04.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в закрито заседание на трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Калпачка като разгледа докладваното от Елена Калпачка Търговско дело № 20255300900202 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 118 ГПК.

Производството по делото е изпратено по правилата на родовата подсъдност от РС Пловдив, пред който е била заведена искова молба на „БИОЛАЙФ - И“ ООД, ЕИК 201180350 срещу „Алегро Пловдив“ ООД, ЕИК 203791792, за признаване на нищожен на договор за прехвърляне на патент между страните, като сключен в нарушение на добрите нрави и при липса на представителна власт, както и за реституиране на даденото по договора, като последния иск е прекратен с влязло в сила определение по делото.

Така предмет на делото са предявените пред ПРС обективно съединени искове от „БИОЛАЙФ - И“ ООД, ЕИК 201180350, седалище гр. София, срещу „Алегро Пловдив“ ООД, ЕИК 203791792, за признаване за установено, че сключеният между страните договор за прехвърляне на патент „Метод за възстановяване и укрепване на ерозирали терени, свлачищни зони и депа за отпадъци“ с номер на заявка 111802, е нищожен, поради противоречие с добрите нрави, на основание по чл. 26, ал. 1, предложение трето, ЗЗД, евентуано, като сключен без представителна власт, на осн. чл. 42 ЗЗД.

Ищецът твърди, че е регистрирал в ПВ патент „Метод за възстановяване и укрепване на ерозирали терени, свлачищни зони и депа за отпадъци“ с номер на заявка 111802, като правата по патента са били прехвърлени на ответника от лице, което не е имало право да го представлява – В.Г., след изключването му като съдружник и освобождаването му като управител на ищцовото дружество с решение на от ОСС на 02.12.2022 г., като самото решение има сила между съдружниците от вземането му. Твърди също, че договорът, който е абсолютна търговска сделка, е сключен при неевквивалентност на престациите, като по същия не е било уговорено възнаграждение, което е явно нарушение на добрите нрави, освен това договорящите се били свързани лица, като членове на съвета на директорите на „ЕКО ПЪЛДИН“ АД и в нарушение на добрите нрави, при сключване на сделката, са действали с единствена цел да увредят ищеца.

Претендира разноски.

1

Представя писмени доказателства, прави искане за изискване на преписка от Патентно ведомство.

По делото е назначена от ПРС съдебно-оценъчна експертиза, като вещото лице е депозирало заключение, което не е изслушано и прието.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Алегро Пловдив“ ООД.

С определение от 02.07.2025 г. е присъединено към настоящото за общо разглеждане и т.д. 409/2025 г. по описа на ПОС, поради връзка между делата. Същото е образувано по искова молба на „БИОЛАЙФ - И“ ООД, ЕИК 201180350 срещу „ЕКО ПЪЛДИН“ АД, ЕИК 207154647, с предявен иск с правно основание чл. 124 ГПК, във вр. с чл. 19 ЗПРПМ, за признаване за установено, че ищецът е изключителен притежател на патент „Метод за възстановяване и укрепване на ерозирали терени, свлачищни зони и депа за отпадъци“ с номер на заявка 111802.

Твърди, че на 27 май 2024 г. случайно е узнал от вписванията в Патентно ведомство, че е отразена промяна в притежателя на патента, като за такъв е вписан ответникът „ЕКО ПЪЛДИН“ АД. Ищецът установил също, че притежаваният от него патент е бил прехвърлен на 05.12.2023 г. на „Алегро Пловдив“ ООД, който от своя страна го е прехвърлил на 26.02.2024 г. на „ЕКО ПЪЛДИН“ АД, като патентът е бил прехвърлен без негово съгласие, от лице, което не е упълномощено да го представлява, без насрещна престация, с единствената цел да бъде увреден.

Сочи, че лицето, което е посочено като негов представляващ при първото разпореждане с патента – В.Г., е било изключено като съдружник и освободен като управител на ищцовото дружество с решение на ОСС на 02.12.2022 г., което е стабилизирано след оттегляне на исковата молба, с която се обжалват взетите от ОС решения, а има сила между съдружниците от вземане на решението. Отново твърди, че договорът, който е абсолютна търговска сделка, е сключен при неевквивалентност на престациите, като по същия не е било уговорено възнаграждение, което е явно нарушение на добрите нрави, освен това договорящите се били свързани лица, като членове на съвета на директорите на „ЕКО ПЪЛДИН“ АД и в нарушение на добрите нрави, при сключване на сделката, са действали с единствена цел да увредят ищеца. Поради това твърди, че договорът за прехвърляне на патента между ищеца и „Алегро Пловдив“ ООД е нищожен, като такъв не е породил правни последици, поради което и „Алегро Пловдив“ ООД не е притежавал права върху патента, съответно ответника „ЕКО ПЪЛДИН“ АД не е придобил права върху патент „Метод за възстановяване и укрепване на ерозирали терени, свлачищни зони и депа за отпадъци“ с номер на заявка 111802. Поради това и моли да бъде признато по отношение на ответника, че е изключителен притежател на правата върху изобретението, за което е издаден патент „Метод за възстановяване и укрепване на ерозирали терени, свлачищни зони и депа за отпадъци“ с номер на заявка 111802.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника 2

„ЕКО ПЪЛДИН“ АД, чрез пълномощник адв. П., с която оспорва изцяло основателността на исковите претенции. Заявява, че праводателят му „Алегро Пловдив“ ООД е придобил правата върху патента и твърдението за нищожност на договора за прехвърляне на правата върху него са неоснователни. Оспорва, че ищецът е узнал за прехвърлянето на патента на посочената от него дата – 27.05.2024 г., че сделката е сключена от лице без представителна власт, както и, че се е противопоставил на сключването и веднага след узнаването. Позовава се на презумпцията на чл. 301 ТЗ, като счита, че узнаването за сделката е станало с вписването и в публичен регистър – в Патентно ведомство на 05.12.2023 г., като счита недоказано твърдението му за по-късното узнаване. Поради това, дори да се приеме, че сделката е сключена с лице без представителна власт, същата се счита потвърдена, тъй ищецът не се е противопоставил незабавно след узнаването и.

Твърди, че първата сделка за разпореждане с патента е сключена на 10.01.23 г., към която дата като управител на ищеца е бил вписан именно В.Г., който е действал от името на ищеца, поради което и транслативния ефект от сделката е настъпил към датата на сключването и. Едва на 24.01.24 г., след вписването в Патентното ведомство на прехвърляне на патента, е вписано в ТР обстоятелството относно настъпила промяна в представляващия ищцовото дружество. Твърди, че вписването има конститутивно действие относно решението на ОСС за промяна на управителя. Оспорва твърдението, че В.Г. е действал със знанието, че няма право да представлява ищеца, като заявява, че решението, с което е отстранен като управител е отменено от съда, поради което и именно той е бил действителния управител и представляващ ищеца към датата на разпореждането с патента и с такова съзнание е действал при сключване на сделката.

Заявява също, че сключените договори за разпореждане с патента са алеаторни и възнаграждението е уговорено като процент от печалбата на купувача, реализирана от използване на патента, която може да надхвърли неговата оценка, поради което не може да се говори за противоречие с добрите нрави при разпореждането, а фактът дали е заплатена уговорената цена не влияе върху действителността на договора за продажба.

Оспорва и твърдението, че В.Г. е бил осъден за действия във вреда на ищцовото дружество, както и, че е свързано лице с „Алегро Пловдив“ ООД, праводателя на ответника „ЕКО ПЪЛДИН“ АД, а действието във вреда на представлявания не се отразява на валидността на сделката.

Поради изложеното счита, че сключената между „БИОЛАЙФ - И“ ООД и „Алегро Пловдив“ ООД сделка за разпореждане с процесния патент е действителна и е породила правните си последици, като правото на разпореждане с патента е преминало към купувача.

Поради това със сключване на последващия договор от 12.02.2024 г. правото на собственост върху патента му е прехвърлено валидно от „Алегро Пловдив“ ООД.

Моли да бъдат отхвърлени предявените искове, да му бъдат присъдени разноските в производството, да бъдат приети представените към отговора на исковата молба писмени доказателства, като не възразява срещу приемане на тези, представени от ищеца.

3

В срока по чл. 372 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в която се оспорва изцяло отговора и въведените в него възражения, че вписването в публичния регистър на патентното ведомство следва да се приеме за дата на узнаване на първата разпоредителна сделка. Оспорва и твърдението, че договорът има достоверна дата за ищеца, тъй като същият не е представен в патентното ведомство с нотариална заверка на подписите, видно от приложената преписка. Противопоставя се на твърдението, че вписването в търговския регистър има конститутивно действие, като сочи, че вписването има действие срещу трети добросъвестни лица, а твърди, че В.Г. е свързано лице с купувача, поради което не са добросъвестни трети лица, а знаейки, че В.Г. е оттеглил иска си срещу решенията на ОС, поради което въпрос на време е вписване в ТР на новия управител. Твърденията за алеаторност на договора и уговаряне на цена също счита изцяло неоснователни, като сочи, че такава уговорка превръща договора реално в безвъзмезден и е налице липса на еквивалентност на престациите. Поддържа изцяло иска си.

В подадена в срока по чл. 373 ГПК допълнителен отговор, подаден чрез ССЕВ (ищецът е заявил желание за електронно призоваване л.9), ответникът счита посочените в допълнителната искова молба фактически твърдения за неверни, а правните изводи за неправилни. Поддържат възражението си за узнаване от ищеца за датата на разпореждане с патента на датата, на която същото е отразено в регистъра към Патентното ведомство и възражението за липса на незабавно противопоставяне от страна на ищеца, тъй като подаване на исковата молба не е незабавно действие. Поддържа, че доколкото ищецът не е трето лице по отношение на договора, не може да се позовава на липсата на достоверна дата, като твърденията за нотариална заверка на подписа касаят само договора, сключен от него.

Поддържа възраженията си, че купувачите не са били свързани лица с управителя на ищеца, вписан в ТР, не са знаели, че е бил отстранен, а и доказателства за противното не са представени. Поддържа възражението си, че В.Г. е действал със съзнанието, че е управител на ищцовото дружество, което се потвърждава от заведените от него искове по чл. 74 ТЗ и уважени от съда. Поддържа и твърдението, че сключеният от него договор е алеаторен, тъй като не може да се предвиди размера на престацията при сключването му, което е поемане на търговски риск, който е оправдан от стремежа да бъде получена максимална печалба, доколкото така уговорената цена би могла да надхвърли стойността на патента. Прилага писмено доказателство.

Съдът счита така предявените искове допустими.

Правото на интелектуална собственост е предмет на специална нормативна уредба – ЗПРПМ. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПРПМ изключителното право върху изобретението включва правото на използване на изобретението, забраната трети лица да го използват без съгласие на патентопритежателя и правото на разпореждане с патента, а съгласно чл. 64, ал. 1 ЗПРПМ споровете за нарушаване на изключителното право се решават от Софийския градски съд.

Доколкото правото на разпореждане с патента е уредено като част от изключителното право върху изобретението и законодателят е уредил компетентност на Софийски градски съд да разглежда споровете за нарушаване на изключителното право, то настоящия състав счита, че 4 следва да приеме, че не е компетентен да разгледа правния спор. Съгласно практиката на СГС е налице специален обект на закрила, който е уреден със специален закон, поради което случаите, в които е налице нарушение на тази закрила, също са уредени със специални норми, които изключват приложението на общите правила.

Поради това и на осн. чл. 118, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 64, ал. 1 ЗПРПМ, съдът намира, че следва да прекрати производството по делото и изпрати същото по подсъдност на компетентния Софийски градски съд, като на страните бъде дадена възможност да обжалват определението на съда, на осн. чл. 121 от ГПК.

Разпечатката съдържа 32 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ea8e4536-3757-4caf-9c54-846e65c00162