Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1596 от 20.11.2025, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Гражданско дело 983/2025
Вид
Решение № 1596
Подписан
20.11.2025
В сила
17.12.2025
Състав
ГАЛЯ ИЛИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 3 · Закон за кредитните институции
  • чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 1596 гр. Велико Търново, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20254110100983 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК и искове по чл.55 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че е страна по договор за потребителски кредит ***, по който ответникът «КРЕДИРЕКТ»ЕООД е кредитор, а ищецъткредитополучател, който договор е сключен в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Ищецът твърди ,че договорът за кредит е за сумата 2200 лв., при ГЛП 50% и ГПР 62,41%. Ищецът твърди, че е сключил с ответника и договор за потребителски кредит *** за сумата 2600лв., при ГЛП 50% и ГПР 63,03%. Ищецът заявява, че е сключил с ответника и договор за потребителски кредит *** за сумата 1689,19лв., при ГЛП 50% и ГПР 62,23%. На следващо място, ищецът твърди, че е сключил с ответника и договор за потребителски кредит *** за сумата 2500лв., при ГЛП 50% и ГПР 63,94%.

Ищецът заявява ,че процесните договори за кредит са недействителни поради нарушение на разпоредби на ЗПК и ЗЗП, по съображения изложени в исковата молба. Ищецът заявява, че платил по договорите за кредит, както следва: по първия- сумата 2419,89лв., с която предсрочно е погасил задължението по кредита; по втория-сумата 2652,96лв., с която предсрочно е погасил задължението по кредита; по третия-сумата общо 2229,31лв., с която предсрочно е погасил задължението по кредита; по четвъртия-сумата 3190лв., с която предсрочно е погасил задължението по кредита. Ищецът отправя искане съдът да прогласи за недействителни процесните договори кредит, поради нарушение разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, а в условие на евентуалност да признае, че клаузите на чл.18 ал.1 от договорите относно посочената в тях неустойка са нищожни. Ищецът отправя искане за осъждане на ответника да му заплати сумата 219,89лв. ,като недължимо платена от ищеца на ответника по първия процесен договор за кредит; сумата 52,56лв., като недължимо платена по втория 1 процесен договор за кредит; сумата 729,31лв. като недължимо платена по третия процесен договор за кредит и сумата 690лв., като недължимо платена по четвъртия процесен договор за кредит, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва сключването на договорите за кредит, но 1 оспорва твърденията на ищеца за недействителност на договорите и твърди, че сочените от ищеца клаузи от договора са действителни и не противоречат на изискванията на закона.

Твърди, че направените от ищеца плащания по договорите не са без основание. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 02.05.2024г. между ищеца И. В. П. и ответника „Кредирект“ЕООД е сключен договор за потребителски кредит ***, по силата на който кредитодателят „Кредирект“ предоставя на ищеца кредит в размер на 2200 лв., при лихвен процент 50% и ГПР 62,41%.

Съгласно чл.3 от договора, кредитополучателят следва да върне главницата и да заплати лихвите по кредита на седем погасителни вноски, както следва: две вноски по 91,67 лв. и 5 вноски по 496,50лв., като последната е с падеж 02.12.2024г.

В чл.6 ал.1 от договора за потребителски кредит е посочено, че в срок до два дни, считано от сключване на договор, заемателят се задължава да предостави обезпечение, а именно: или безусловна банкова гаранция, или поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят кумулативно на посочените в цитираната разпоредба условия, като при неизпълнение на т.6. заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1620,26 лв.,

Съгласно чл.3.10 от договора, общата сума, дължима от кредитополучателя по договора за кредит е в размер на 2665,84 лв.

На 29.06.2024г. между ищеца И. В. П. и ответника „Кредирект“ЕООД е сключен договор за потребителски кредит ***, по силата на който кредитодателят „Кредирект“ предоставя на ищеца кредит в размер на 2600 лв., при лихвен процент 50% и ГПР 63,03%.

Съгласно чл.3 от договора, кредитополучателят следва да върне главницата и да заплати лихвите по кредита на 18 погасителни вноски, както следва: 4 вноски по 108,33 лв. и 14 вноски по 248,86лв., като последната е с падеж 29.12.2025г.

В чл.6 ал.1 от договора за потребителски кредит е посочено, че в срок до два дни, считано от сключване на договор, заемателят се задължава да предостави обезпечение, а именно: или безусловна банкова гаранция, или поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят кумулативно на посочените в цитираната разпоредба условия, като при неизпълнение на т.6. заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 4902,24 лв.,

Съгласно чл.3.10 от договора, общата сума, дължима от кредитополучателя по договора за кредит е в размер на 3917,36 лв.

На 05.08.2024г. между ищеца И. В. П. и ответника „Кредирект“ЕООД е сключен договор за потребителски кредит ***, по силата на който кредитодателят „Кредирект“ предоставя на ищеца кредит в размер на 1500 лв., при лихвен процент 50% и ГПР 62,23%.

Съгласно чл.3 от договора, кредитополучателят следва да върне главницата и да заплати лихвите по кредита на 4 погасителни вноски, както следва: 1 вноска по 62,50лв. и 3 вноски по 542,23лв., като последната е с падеж 05.12.2024г.

2

В чл.6 ал.1 от договора за потребителски кредит е посочено, че в срок до два дни, считано от сключване на договор, заемателят се задължава да предостави обезпечение, а именно: или безусловна банкова гаранция, или поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят кумулативно на посочените в цитираната разпоредба условия, като при неизпълнение на т.6. заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 690,81 лв.,

Съгласно чл.3.10 от договора, общата сума, дължима от кредитополучателя по договора за кредит е в размер на 1689,19 лв.

На 03.01.2025г. между ищеца И. В. П. и ответника „Кредирект“ЕООД е сключен договор за потребителски кредит ***, по силата на който кредитодателят „Кредирект“ предоставя на ищеца кредит в размер на 2500 лв., при лихвен процент 50% и ГПР 63,94%.

Съгласно чл.3 от договора, кредитополучателят следва да върне главницата и да заплати лихвите по кредита на 5 погасителни вноски, както следва: 1 вноска по 104,17лв. и 4 вноски по 691,43лв., като последната е с падеж 05.12.2024г.

В чл.6 ал.1 от договора за потребителски кредит е посочено, че в срок до два дни, считано от сключване на договор, заемателят се задължава да предостави обезпечение, а именно: или безусловна банкова гаранция, или поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят кумулативно на посочените в цитираната разпоредба условия, като при неизпълнение на т.6. заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1323,96 лв.

Съгласно чл.3.10 от договора, общата сума, дължима от кредитополучателя по договора за кредит е в размер на 2869,89 лв.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По делото не е спорно и от събраните писмени доказателства се установява, че между страните са сключени горепосочените договори за потребителски кредити, по силата на които ответното дружество е предоставило на ищеца заеми в размер на сумите посочени във всеки от процесните договори, като кредитополучателят се е задължил да върне сумите, ведно с уговорената възнаградителна лихва на погасителни вноски, посочени по размер и срок във всеки от процесните договори.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Ответникът кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, съответно – на кредитор, съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК, а сключеният между тях договор по 3 своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Твърденията на ищеца за недействителност на процесните договори за кредит поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК, съдът намира за основателни.

От анализа на клаузите, с които е уговорена неустойка при непредоставяне на обезпечение след отпускане на кредита, се достига до извод, че с нея се цели прехвърляне на риска от неизпълнение на задължението на кредитора преди отпускане на кредита да прецени платежоспособността на длъжника и да поиска обезпечение. Поради това неизпълнението на задължението на длъжника да предостави исканото обезпечение не води до възникване на вреди за кредитора по смисъла на чл. 92 от ЗЗД като последният не може да черпи права от собственото си неизпълнение и да начислява допълнителни разходи към погасителните вноски по договора за кредит. Липсата на реални вреди от непредоставянето на обезпечение свидетелства, че с неустойката се цели заобикаляне на изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК като се прикрие включването на допълнително възнаграждение във връзка с предоставяне на кредита, постъпващо като печалба в полза на кредитора, поради което и на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК клаузите, с които същата е уговорена са нищожни.

Изложените съображения навеждат на извод за нарушаване на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за определянето на ГПР в договорите по ясен и разбираем начин, на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК за посочване на взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за ненадвишаване на ГПР над пет пъти размера на законната лихва. Това води до недействителност на договорите за кредит съгласно чл. 22 от ЗПК, като кредитополучателят следва да върне само чистата стойност на кредита, без начислените лихви.

С оглед гореизложеното съдът намира исковете за признаване на недействителен на основание чл.22 от ЗПК на договор за з а потребителски кредит ***; на договор за потребителски кредит ***; на договор за потребителски кредит *** и на договор за потребителски кредит *** за основателни и следва да бъдат уважени.

С оглед уважаване на главните искове, съдът не дължи произнасяне по предявените в условие на евентуалност искове за прогласяване нищожност на клаузата на чл.18 ал.1 от процесните договори за кредит.

По исковете по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД.

Съдът прие за недействителен на основание чл.22 от ЗПК процесния договор за кредит *** поради което ищецът дължи плащане само на чистата стойност на кредита, а именно 2200лв.

Не е спорно, че ищецът е заплатил по този договор сумата 2419,89лв., от която сума след като се приспадне главницата в размер на 2200лв. , остатъка от 219,89 лв. се явява недължимо платена сума, поради което искът по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД е основателен и доказан за пълния претендиран размер.

4

Съдът прие за недействителен на основание чл.22 от ЗПК процесния договор за кредит ***, поради което ищецът дължи плащане само на чистата стойност на кредита, а именно 2600лв.

Не е спорно, че ищецът е заплатил по този договор сумата 2652,96лв., от която сума след като се приспадне главницата в размер на 2600лв. , остатъка от 52,56 лв. се явява недължимо платена сума, поради което искът по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД е основателен и доказан за пълния претендиран размер.

Съдът прие за недействителен на основание чл.22 от ЗПК процесния договор за кредит ***, поради което ищецът дължи плащане само на чистата стойност на кредита, а именно 1500лв.