Решение № 9007 от 15.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9007 гр. София, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20251110150199 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на М. П. В., с която е предявил против ответника ******* отрицателен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, с който се иска да бъде обявена недействителността на целия Договор за обезпечен потребителски кредит № 1290169/24.04.2025 г., сключен между страните, поради противоречието му със закона.

Ищецът твърди, че на 24.04.2025г. е сключил с ответника договор за потребителски кредит с № 1290169, въз основа на който на ищеца е била предоставена в заем сума в общ размер от 2400 лева, със задължение да я върне на 18 погасителни вноски, с годишен лихвен процент /ГЛП/ от 50% и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер от 52,99%. Общата посочена сума за връщане възлизала н 3656,92 лева Поддържа, че съгласно клаузата по чл. 6, ал. 1 от договора е било предвидено задължение за ищеца да обезпечи вземането на ответното дружество чрез един или двама поръчители, които да отговарят на посочените в договора условия. Поради непредоставяне на обезпечение, кредиторът е начислил неустойка в общ размер на 2301.98 лева на основание чл. 13, ал. 5 от договора, като по този начин общата дължима сума нараснала до 6012 лева. Счита, че формално в договора е посочен размер на ГПР, ГЛП и обща дължима сума, но тези величини не съответстват на действителните такива. Излага съображения, че начислената неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 2301,98 лева съставлява разход по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на ЗПК и е била известна на кредитора, поради което е следвало да бъде включена при изчисляване на размера на ГПР по договора. Това в случая не е било сторено, поради което оповестеният в процесния договор процент на разходите е неточен и не е действителният такъв, като по този начин се заобикаляла и нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което води до нищожност на договора на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Допълва, че общата дължима от потребителя сума за връщане от 6012 лева също не съответства на общата сума, която е отразена в договора като подлежаща на връщане – 2400 лева. Излага съображения за недействителност и на самата клауза за дължимост на неустойка за непредставяне на обезпечение. Искането е съдът да обяви процесния договор за потребителски кредит за 1 недействителен, поради неточно посочен ГПР. Заявена е и претенция за присъждане на разноски.

Към исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника *******, с който оспорва иска. Не оспорва, че страните са сключили процесния договор за потребителски кредит. По същество оспорва процесният договор за кредит да е нищожен на посочените основания. Излага твърдения, че при приемане на искането за отпускане на кредит ответникът е предоставил на ищеца преддоговорна информация по кредита, включително относно изискването за предоставяне на обезпечение и неблагоприятната последица, че при непредоставянето му се дължи неустойка, както и при кандидатстването са били посочени параметрите на процесния договор за кредит. Поддържа, че уговорената неустойка не е част от съществените параметри на договора и е уговорена, за да обезпечи акцесорно задължение на потребителя. Счита, че неустойката не е разход по кредита, който да се включва в ГПР, като включването й в договора е проявление на свободата на договаряне между страните. В случая неустойката била уговорена под отлагателно условие чл. 2 от Споразумението, сключено между страните, като неустойката била дължима едва след изтичане на срока за предоставяне на обезпечение, което изключвало нейната дължимост към момента на сключване на договора. Счита, че с клаузата за неустойка не се заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а по отношение на формирането на ГПР излага довод, че били спазени всички изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Поддържа, че неустойката е индивидуално договорена между страните, като клаузата е напълно ясна и разбираема, като е дължима при кумулативно наличие на следните предпоставки: след изтичане на срока за предоставяне на обезпечение, само в случай че заемополучателят не е предоставил обезпечение и при наличие на непогасено и активно задължение към кредитодателя. Към момента на сключването на договора потребителят бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя.

Кредитополучателят разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, като тази информация получил още със Стандартния европейски формуляр към договора, с оглед на което бил наясно предварително с икономическите последици от сключването на договора. Отделно от изложеното, твърди, че ищецът е сключвал повече от един договор с ответника, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита, с оглед на което и ищецът многократно се запознавал с условията на кредита, доколкото по всеки отделен кредит е получавал преддоговорна информация и сам е избирал да се обвърже с клаузите за неустойка при знание за икономическите последици на тези уговорки. Моли за отхвърляне на предявените искове. Прави искане за присъждане на разноски.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК по отношение на целия Договор за обезпечен потребителски кредит № 1290169/24.04.2025 г.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, включващ процесната клауза, предвиждаща заплащане на неустойка за непредставяне на обезпечение, както и клаузите, определящи размера на ГПР и ГЛП. В тежест на ответника е да докаже валидността на договора и оспорените клаузи, съответно, че с уговарянето не се заобикаля размера на ГПР, съответно, че клаузите не са неравноправни, уговорени са индивидуално, не съставляват възнаграждение за кредитодателя и не излизат извън присъщите на неустойката функции.

С оглед изложените в исковата молба твърдения, в доказателствена тежест на ищеца е 2 да докаже пълно и главно по делото, че между страните има сключен договор за потребителски кредит № 1290169/24.04.2025г. с твърдените клаузи, в който случай ответникът следва да докаже, че не са налице визираните пороци по отношение на оспорените клауза, предвиждаща задължение за заплащане на неустойка, както и клаузите, определящи размера на ГПР и ГЛП, а именно, че клаузите са равноправни, че не представляват скрито възнаграждение, което следва да се включи при изчисление на ГПР, съответно, в случай на включването му не се нарушава императивната норма за максималния размер на ГПР по чл.19 ЗПК, както и че не противоречат на закона, не е налице заобикаляне на закона и не противоречат на добрите нрави.

С приетия окончателен доклад по делото съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: 1) че между ******* и ищеца е сключен Договор за обезпечен потребителски кредит № 1290169/24.04.2025 г. с твърдените клаузи, в който се съдържа клауза в чл. 13, ал. 5, предвиждаща заплащането на неустойка при непредоставяне на обезпечение по чл. 6 от договора в размер на 2301,98 лева и по силата на който е отпусната сума в общ размер на 2400 лева за главница и същата е получена от ищеца; 2) че в договора се съдържа клауза, предвиждаща заплащането на ГЛП от 50.00%, като е била начислена и неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 2301,98 лева, която не е била включена от кредитора като разход при изчисляване размера на ГПР; 3) че при определяне размера на ГПР ответникът е взел предвид като разход единствено уговорената между страните възнаградителна лихва.

По делото е приет препис от договор за обезпечен потребителски кредит № 1290169/24.04.2025 г., от който се установява, че на посочената дата между М. П. В.

(кредитополучател) и ******* (кредитодател) е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ответното дружество се е задължило да предаде в собственост на насрещната страна сума в размер на 2400 лева, със срок на издължаване от 18 месечни вноски, последната от които на 26.10.2026г., при годишен лихвен процент (ГЛП) – 50.00 % и годишен процент на разходите (ГПР) – 62,99 %. Общо дължимата сума по кредита възлиза на 3656,92 лева.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора за кредит, страните се споразумяват, че същият ще бъде обезпечен с един или двама поръчители, които отговарят на следните условия - 1) При един поръчител осигурителният му доход следва да е в размер на не по-малко от три пъти размера на минималната работна заплата (доколкото кредитът е над 2000 лева), а при двама поръчители осигурителният доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от два пъти размера на минималната работна заплата. Освен това, лицата не трябва да са поръчители или кредитополучатели по други договори за кредит, сключени с кредитора или със свързани с него лица; следва да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „редовен“ по активни задължения и/или при липса на активно задължение, по погасени задължения за последните 12 месеца, предхождащи сключването на договора за кредит; поръчителите следва да представят съгласие за проверка на осигурителни доходи в НОИ, а ако откажат – осигурителният доход следва да се докаже с представяне на служебна бележка от работодателя. В чл. 13, ал. 5 от договора е предвидено, че при неизпълнение на кредитополучателя да предостави обезпечение по чл. 6, ал. 1, или обезпечението не отговаря на условията, той дължи неустойка в размер на 2301,98 лева.

Посочено е, че вземането за неустойка е отделно от главницата и лихвата, като същото не се включва при изчислението на ГПР.

Приет е по делото Стандартен европейски формуляр (СЕФ), в който се съдържа преддоговорната информация за отпусната на ищеца сума в размер на 2400 лева, със срок за издължаване от 18 месечни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) – 50,00 % и годишен процент на разходите (ГПР) – 62,99 %. В част II, т. 8 от СЕФ е предвидено, че следва да бъде предоставено обезпечение по договора за кредит, а именно поръчителство, 3 както и че при непредоставяне на обезпечение се начислява неустойка в размер на 2301,98 лева. Самият ответник не отрича, че такава неустойка е начислена по процесния договор, като изрично сочи в отговора на исковата молба, че същата се дължи поради неизпълнението на ищеца да предостави едно от следните обезпечения – банкова гаранция или поръчител.

От приложенията към договора се установява, че договорът за поръчителство е изготвен като бланков формуляр, без попълнени конкретни поръчители в представения екземпляр. В споразумението за консолидиране на плащанията е предвидено, че ако кредитополучателят не предостави обезпечение в 14-дневен срок, същият дължи неустойка от 2301,98 лева, като погасителните плащания се променят на една вноска в размер на 280,90 лв. и последващи вноски по 334 лв. Видно е, че в погасителния план към споразумението за консолидиране заплащането на неустойката е разсрочено на части към всяка погасителна вноска, съобразно погасителния план.

При тези данни съдът приема, че на 24.04.2025г. ищецът и ответникът са сключили договор за потребителски кредит № 1290169. Така сключеният договор разкрива признаците на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК. Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Ищецът М. П. В. е физическо лице, за което няма данни при сключването на процесния договор да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност, а ответникът ****** е търговско дружество с предмет на дейност кредитиране, вкл. предоставяне на потребителски кредити, следователно, при сключването на договора ответникът е действал в качеството на "търговец", според легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, а ищецът има качеството на "потребител", според легалната дефиниция в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Като форма на предоставяне на потребителски кредит е уредено предоставянето на заем, като в настоящия случай такъв е и предметът на процесния договор. В случая ответникът ******* се е задължил да предостави на ищеца парична сума срещу задължението на последния да я върне.