Решение № 4457 от 16.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4457 гр. София, 16.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20231110134928 по описа за 2023 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 1 000 лв. – главница по договор за потребителски кредит № 764355 от 21.11.2016 г., с краен срок за изпълнение – 30.11.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.10.2022 г. до окончателното плащане, 118,76 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 31.12.2016 г. до 30.11.2017 г., 412,01 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.12.2016 г. до 23.02.2021 г., за които суми по ч. гр. дело № 57975/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.11.2022 г.

Ищецът *** твърди, че между **** и ответника Д. С. Д. е сключен договор за потребителски паричен кредит № 764355 от 21.11.2016 г. по електронен път по силата на ЗПФУР, а именно: като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние на кредитодателя чрез отправяне на предложение чрез използване на средства за комуникация. Сочи, че на кредитополучателя е предоставена цялата изискуема от закона информация в т. ч. и Общите условия при спазване на изискванията на ЗПК, ЗЕДУУ и ЗПФУР. Твърди, че по силата на договора ответникът е получил сумата от 1 000 лв., която е следвало да върне чрез 12 броя вноски от по 93,23 лв. всяка в срок до 30.11.2017 г., съгласно погасителен план, представляващ Приложение № 1 към него, при фиксиран лихвен процент от 41,24 % и годишен процент на разходите (ГПР) от 50 %. Допълва още, че ответникът е сключил договор за предоставяне на поръчителство от 21.11.2016 г. с ***, по силата на който дружеството се е задължило да отговаря пред кредитора солидарно с Д. за всички задължения по договора за потребителски кредит, както и да заплати всички дължими по него суми при поискване от ****. Сочи още, че на същата дата – 21.11.2016 г. между *** и **** също е сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който дружеството се е задължило да отговаря пред кредитора за всички задължения на ответника.

Заявява, че последният не е изпълнил в срок задълженията си по договора, поради което дружеството – гарант ги е погасило вместо него – на 23.02.2021 г., за което ответникът е 1 уведомен по електронната си поща – на 23.02.2021 г. Твърди, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г. и Приложение № 1 към него **** е прехвърлил в полза на ищеца вземанията си по договора срещу ответника в общ размер на 1 530,77 лв., който следва да се счита за уведомен за извършване на цесията с връчване на уведомлението като приложение към исковата молба, с което обосновава и активната си материалноправна легитимация да претендира процесните вземания. Поддържа още, че ответникът е неизправна страна по процесния договор за потребителски кредит № 764355 от 21.11.2016 г., тъй като до изтичане на крайния му срок – 30.11.2017 г. той не е върнал заемната сума по него. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Д. С. Д., чрез назначения по реда на чл. 47, ал.

6 ГПК особен представител – адв. Р. Т. - Р., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Излага довод за нищожност на извършената цесия поради противоречие с чл. 26, ал. 1 ЗПК, тъй като не става ясно дали договорът за потребителски кредит предвижда възможност за прехвърляне на вземането по него, за което ответникът да е дал съгласие.

Оспорва цесията да е произвела действие, тъй като не се доказва уведомяване на длъжника за нея с оглед липсата на представено към исковата молба уведомление. Прави възражение за изтекла погасителна давност. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От представения договор № 764355 от 21.11.2016 г. и Приложение № 1 към него се установява, че на посочената дата е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ***, в качеството на кредитодател, предоставя на Д. С. Д., в качеството на кредитополучател, кредит в размер на 1 000 лв., срещу поемане от негова страна на насрещно задължение за връщане на същия в срок до 30.11.2017 г. съгласно погасителен план. Уговорено е сумата да се изплаща посредством 12 броя месечни погасителни вноски всяка в размер от по 93,23 лв., като кредитополучателят дължи и годишен лихвен процент в размер на 21,24 % при годишен процент на разходите от 50,00 %, при което общият размер на всички плащания възлиза на сумата от 1 118,76 лв. Съгласно чл. 4, ал. 2, вр. ал. 1 от договора като условие за пораждане на действието му и усвояване на сумата по него е предвидено предоставянето на поръчителство от одобрено от *** юридическо лице в срок от 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредита. В договора за предоставяне на кредит потребителят е индивидуализиран чрез посочване на трите му имена, ЕГН, номер на лична карта, постоянен и настоящ адрес.

Като писмено доказателство по делото са представени и приети още общи условия за предоставяне на кредити на ***, приложими към договорите за предоставяне на потребителски кредит.

В изпълнение на клаузата на чл. 4, ал. 2, вр. ал. 1 от договор за потребителски кредит № 764355 от 21.11.2016 г. между ***, в качеството на поръчител, и ответника Д. С. Д., в качеството на потребител, е сключен договор за предоставяне на поръчителство от 21.11.2016 г., ведно с Приложение № 1 към него, по силата на който поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с ****, по силата на който да отговаря пред него солидарно с потребителя за изпълнението на всички негови задължения, възникнали съгласно договор за потребителски кредит с отпусната сума от 1 000 лв. и краен срок на погасяване – 30.11.2017 г., срещу което потребителят дължи месечно възнаграждение в размер от по 73,74 лв., или общо за периода на действие на договора за кредит /12 месеца/ сумата от 884,88 лв.

В изпълнение на договора за предоставяне на поръчителство от 21.11.2016 г. е сключен 2 и договор за поръчителство от 21.11.2016 г. между *** и ***, по силата на който поръчителят се е задължил да отговаря солидарно с ответника за изпълнение на задълженията му, произтичащи от договор за потребителски кредит с отпусната сума от 1 000 лв. и краен срок на погасяване – 30.11.2017 г.

По силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г. сключен между ****, наречен в договора „Цедент 1“, ***, наречен в договора „Цедент 2“ и ***, наречен в договора „Цесионер“, „Цедент 1“ продава в полза на цесионера свои парични вземания, произтичащи от просрочени и незаплатени договори за кредит на физически лица, сключени между „Цедент 1“ в качеството на кредитодател и физическите лица, в качеството им на кредитополучатели, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора, които към 23.02.2021 г. са в размер на 1 217 129,93 лв. По силата на договора „Цедент 2“ продава възмездно на цесионера свои парични вземания, произтичащи от встъпване на поръчителя *** в правата на първоначалния кредитор по просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица, сключени между първоначалния кредитор „Цедент 1“ като кредитодател и физическите лица – кредитополучатели, както и вземанията на „Цедент 2“ по договорите за предоставяне на поръчителство по потребителски кредити на ****, ведно с техните привилегии, обезпечения и другите им принадлежности, включително и с начислените лихви. Предвидено е още, че вземанията на „Цедент 1“ са посочени в Приложение № 1 към договора, а вземанията на „Цедент 2“ са индивидуализирани в Приложение № 1 към него, които към 23.02.2021 г. са в размер на 11 494 818,60 лв. Уговорено е, че Приложение № 1 се изготвя и подписва на хартиен носител от двете страни при сключване на договора и съдържа поотделно описание на вземанията на „Цедент 1“ за всеки отделен договор за потребителски кредит, вземанията на „Цедент 2“, произтичащи от встъпване на поръчителя *** в правата на първоначалния кредитор по просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица, сключени между първоначалния кредитор „Цедент 1“ като кредитодател и физическите лица – кредитополучатели, както и вземанията на „Цедент 2“. Изрично е посочено, че прехвърлянето и фактическото предаване на вземанията, предмет на договора, настъпва с подписването му, като неразделна част от договора за цесия са Приложение № 1 – списък на индивидуализираните и прехвърлени вземания, Приложение № 2 – приемнопредавателен протокол, Приложение № 3 – пълномощно в полза на цесионера за уведомяване на длъжниците по прехвърлените вземания съгласно чл. 99 ЗЗД и Приложение № 4 – Рамков договор за поръчителство между между „Цедент 1“ и „Цедент 2“, ведно с приложенията и анексите към него.

От служебно извършена справка в Агенция по вписвания, Търговски регистър, на основание чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛН се установява, че принципал на *** е **** (с предишна правноорганизационна форма АД), т. е. двете дружества са свързани лица по смисъла на § 1, ал. 2 от ДР на ТЗ.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на исковете се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: възникването на валидно облигационно правоотношение между **** и Д. С. Д. по силата на процесния договор за потребителски кредит № 764355 от 21.11.2016 г. с твърдяното съдържание, в т. ч. и спазване на процедурата за сключване на същия по реда на ЗПФУР; изпълнение на задължението на **** за предоставяне на заемната сума по договора, при което за ответника е възникнало насрещно задължение за връщане на усвоената заемна сума; валидно постигната уговорка за връщане на кредита с надбавка лихва; настъпване на изискуемостта на вземанията; прехвърляне на вземанията към длъжника на ищеца и уведомяване на ответника за извършената цесия; изпадане на 3 ответника в забава; размера на претендираните суми.

В случая, ищецът *** претендира установяване съществуването в негова полза на вземания срещу ответника Д. С. Д., произтичащи от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР такъв е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т.

2 от ДР на ЗПФУР „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и потребителя, като несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние. В случая, предвид изложените от ищеца фактически твърдения относно начина на сключване на процесния договор, съдът намира, че правоотношението между страните попада в приложното поле именно на посочения нормативен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията по чл. 8 от закона на потребителя, както и, че е получил съгласието на последния за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага чл. 293 от ТЗ, а в случаите на електронни изявления – Закона за електронния документ и електронния подпис /в действащата редакция/. В конкретния случай кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е била изключително по електронен път, поради което приложение към същата намират нормите на ЗЕДЕП /сега Закон за електронния документ и електронните удостоверителни знаци/.