Решение № 2518 от 30.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2518 гр. София, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Георги Стоев при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Георги Стоев Въззивно гражданско дело № 20231100507112 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 2518/20.02.2023 г., постановено по гражданско дело № 32994/2023 по описа на Софийски районен съд 57-ми състав са уважени предявените от М. Е. Т., ЕГН **********, срещу “Р. и В.” ЕООД, ЕИК ****, кумулативно обективно съединените искове с правна квалификация чл. 344, т. 1 КТ и чл. 344, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

Първоинстанционният съд се е произнесъл и по дължимостта на разноските на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано с постъпила въззивна жалба подадена от ответника, с която обжалва решение изцяло Въззивникът навежда оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон. Счита се, че първоинстанционният съд не е установил правилно фактическата обстановка, поради грешен анализ на доказателствения материал, което довело до постановяването на неправилен съдебен акт. Излагат се правни доводи за законосъобразността на процесното уволнение.Моли решението да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постави акт, с който да се отхвърлят предявените искове. Претендира сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца, с който изразява становище за нейната неоснователност по съображения, подробно изложени 1 в отговора. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска с правна квалификация 344, ал. 1 КТ.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предмет на въззивното производство е законосъобразността на упражненото от работодателя потестативно право, с което е прекратено процесното трудово правоотношение с ищеца на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 190, ал. 1, т. 7 вр. чл.

187, ал. 1, т. 9 КТ.

По иска по чл. 344, т. 1 КТ в доказателствена тежест на работодателя е да установи, че законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение с работника. Което означава, че следва в условията на пълно и главно доказване да установи фактите и обстоятелствата, водещи до извод за виновно нарушение на трудовата дисциплина, както и че е спазена процедура по налагане на процесното дисциплинарно наказание.

От приетите по делото писмени доказателства съдът приема, че М. Т. към момента на уволнението е заемала длъжността „Художник декоратор“ с месторабота гр. София по трудов договор с условие за обучение по време на работа, сключен на основание чл. 230, ал.

1 КТ.

Трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед на работодателя № 9/09.04.2021 г., с която е наложено дисциплинарно уволнение на чл. 190, ал.

1, т. 2 КТ и чл. 190, ал. 1, т. 7 вр. чл. 187, ал. 1, т. 9 КТ. От фактическа страна се излагат твърдения, че служителят е извършил нарушения на трудовата дисциплина представляващи:

1) неявяване на работа в рамките на два последователни работни дни в периода 01.04.2021 г.

- 09.04.2021 г. и 2) унищожаване на имущество на работодателя, изразяващо се в изтрИ.не 2 на работни файлове от работния компютър.

От представените писмени доказателства се установява, че работодателят е спазил формално реда за налагане на процесното дисциплинарно наказание, като от ищцата са поискани и дадени писмени обяснения във връзка твърдените нарушения на трудовата дисциплина, арг. чл. 193 КТ. Наказанието е наложено в срока по чл. 194 КТ, като заповедта за уволнение е връчена на ищеца на 09.04.2021 г. в присъствието на двама свидетели, поради отказ на работника да я подпише, арг. 195 КТ. Исковата молба е подадена в предвидения от закона двумесечен срок, арг. чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ, който е започнал да тече от връчването на заповедта по реда на чл. 195 КТ, арг. от чл. 355, ал. 2, т. 1 КТ.

Настоящият състав приема, че няма нарушение и на чл. 195, ал. 1 КТ - заповедта за уволнение е мотивирана чрез индивидуализация на всяко е едно от деянията. Релевантно е заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание да е мотивирана по начин, че да са ясни съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му и работникът или служителят да има възможност да разбере причината, поради която трудовото правоотношение е прекратено, а съдът да може да извърши проверка и въз основа на това да заключи дали уволнението е законосъобразно. В случая това е налице. В този смисъл виж Решение № 379/24.06.2010 г. по гр. д. № 410/2009 г., IV г. о.; Решение № 642/12.10.2010 г. по гр. д. № 1208/2009 г., IV г. о.; Решение № 270/03.10.2013 г. по гр. д. № 1328/2012 г., IV г. о.; Решение № 55/01.03.2011 г. по гр. д. № 1972/2009 г., IV г. о.; Решение № 44/22.02.2018 г. по гр. д. № 2306/2017 г., IV г. о.

Относно нарушението на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, съставляващо неявяване на работа в рамките на два последователни работни дни в периода 01.04.2021 г. - 09.04.2021 г.

Настоящият състав приема, че от събрания доказателствен материал не се установява в условията на пълно и главно доказване твърдяното нарушение на трудовата дисциплина.

Преди всичко следва да се отбележи, че общ принцип на правото, приложим към конкретния случай, е че никой не може да черпи благоприятни правни последици от своето противоправно поведение. Съгласно нормата на чл. 127, ал. 1, т. 2 КТ задължение на работодателя по трудовото правоотношение е да осигури необходимите условия на работника за престиране на насрещната престация с оглед спецификите на съответната работа, т.е. работникът би бил в невъзможност да полага наемен труд, ако преди това работодателят не е осигурил условията за това. Установява се от събрания доказателствен материал, включително и от изслушаното заключение по назначената СТЕ пред въззивната инстанция, че ищцата на 01.04.21 г. е закъсняла за работа с повече от два часа. От свидетелските показания на И.н И., В.А. и И. Д. се установява, че на 01.04.21г. управителят на дружеството работодател „Р. и В.“ ЕООД М.А., след стълкновение с персонала, е помолила всички да напуснат офиса, като им е казала по телефона, че са уволнени. През следващите няколко дни свидетелите са направили опит да влязат да влязат в офиса, където са полагали наемен труд, но вратата е била заключена. Съдът кредитира показанията на свидетелите като последователни, без вътрешни противоречия и в съответствие с останалия 3 събран доказателствен материал. Следователно доколкото работодателят не е осигурил достъп до работното място през процесния период 01.04.-09.04.21 г., то неявяването на работа в течение на два последователни работни дни не представлява нарушение на трудовата дисциплина. Невъзможността на работника да престира насрещната престация по трудовото правоотношение е обусловена единствено от виновното поведение на работодателя, поради което настоящият състав счита, че уволнението на това основание се явява незаконно. Като допълнение следва да се отбележи, че единственото установено нарушение на трудовата дисциплина, извършено от ищцата на 01.04.2021 г., представлява закъснението за работа по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ, което само по себе си не обуславя налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение, При упражняване на потестативното си право за налагане на наказание, работодателят следва да отчете 1) тежестта на нарушението, 2) обстоятелствата, при които е извършено, 3) както и поведението на работника или служителя, арг. 189, ал. 1 КТ. Видно от така създадената фактическа обстановка не може да се обоснове пропорционалност за налагане най-тежкото наказание - уволнение.

Относно нарушението на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 7 вр. чл. 187, ал.

1, т. 9 КТ, изразяващо се в унищожаване на имущество на работодателя, изразяващо се в изтрИ.не на работни файлове от работния компютър.

Преценката за тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение трябва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към нарушението, като се вземат предвид характера на изпълняваната работа, а също така характера на изпълняваните трудови функции и доколко те сочат за оказано от работодателя по-високо доверие, доколкото са свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата. Също така следва да бъдат съобразени и последиците от извършеното нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя, както и дали за работодателя биха могли да настъпят неблагоприятни последици. При това следва да бъдат съобразени както настъпилите, така и възможните неблагоприятни последици за работодателя, както и субективното отношение на работника или служителя към извършеното нарушение и последиците към него. В този смисъл Решение № 372/01.07.2010 г,, постановено по гр. д. № 1040/2009 г. и Решение № 167/15.03.2013 г., постановено по гр. д. № 1102/2012 г., двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.

Твърдяното нарушение на трудовата дисциплина е от резултатните нарушения. Това са нарушения, чиито фактически състав включва 1) деяние на служителя, изразяващо се в действие и/или бездействие; 2) реализирането на определен противоправен резултат, т.е. в случая негативното засягане на имуществената сфера на работодателя, 3) както и прякопричинно следствена връзка между деянието на служителя и вредоносния резултат.

От свидетелските показания на Д., разпитана в хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция, се установява наличието на твърдяната вреда, а именно изтрИ.нето/унищожаването на работните файлове. Показанията на св. Д. се подкрепят косвено и от показанията на А., събрани в хода на съдебното дирене пред 4 първоинстанционния съд, която споменава, че в процесния ден между някои колеги е имало обсъждане във връзка с изтрИ.нето на различни файлове. Свидетелските показания относно се подкрепят косвено и от заключението по допусната от настоящата инстанция СТЕ.

Вещото лице е констатирало, че при изследването на файл с име „20210401_120854_tp00067.mp4“ в интервали: от 12:22:54 до 12:23:08, в офиса са присъствали следните лица Р.Г., В.А., И.н И. и М. Т.. Р.Г. водел телефонен разговор, но поради значителния фонов шум и ниското качество на записа не се установява съдържанието на целия разговор, а единствено се чуват откъснати думи като „Ела, искаме да си получиме заплатите. Не, няма да го напусна офиса, докато ти не дойдеш. Да, искам да си получа заплатата! Добре! Какво?, както и „Ще види колко и е лесно. Взимаме готовите файлове, работили сме… ги изтрихме“ Следователно съдът приема, че от съвкупния анализ на доказателствения материал се установява по косвен път наличието на твърдения от ответника факт – унищожаването на имуществото. Но за да се ангажира отговорността на ищцата следва ответникът пълно и главно да установи, че тя е автор на твърдяното деяние, както и наличието на причинно-следствена връзка между нейните действие и/или бездействия и изтрИ.нето на работните файлове.