Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 353 от 13.06.2024, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно търговско дело 240/2024
Вид
Определение № 353
Подписан
13.06.2024
В сила
13.06.2024
Състав
Магдалена Кръстева Недева, Даниела Димова Томова, Диана Димитрова Митева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 353 гр. *****, 12.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – *****, I СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно търговско дело № 20243001000240 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 и следв. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №11731/09.05.2024г. по описа на ВОС на И.

М. К., ЕГН **********, с адрес в град *****, подадена чрез пълномощници адвокат Н.

Д. и адвокат Ж. Т., срещу определение №591 от 26.04.2024г. на Окръжен съд – *****, с което производството по т.д. №176/2024г. по описа на ВОС е спряно до приключването с влязла в сила присъда или постановление за прекратяване на разследването, водено по досъдебно производство № 424/2023г. по описа на РУ Омуртаг при ОД на МВР Търговище, пр.пр. .№3063/2023г. по описа на ОП Търговище, на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК.

Като твърди, че предявеният иск нито черпи своето основание в разпоредбата на чл.124, ал.5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство, нито изисква преюдициално установяване на престъпни обстоятелства, като липсват процесуални пречки за установяване в хода на гражданското производство на всички елементи от състава на непозволеното увреждане, за което са направени съответните доказателствени искания, жалбоподателят счита, че наличието на висящо наказателно производство в досъдебната фаза е правно ирелеватно за гражданския процес, съответно не са налице предпоставките по чл.229, ал.1, т.5 ГПК за спиране на исковото производство. Моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, имаща интерес от обжалването, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е редовна. Предмет на обжалване е съдебен акт, временно преграждащ развитието на исковото производство (чл.274, ал.1, т.1 ГПК).

При тези данни жалбата се приема за процесуално допустима.

Спирането е постановено непосредствено след подаването на исковата молба, преди конституирането на насрещна страна, поради което размяна на книжа не се налага.

1

За да се произнесе по същество, съставът на въззивния съд съобрази следното:

Производството по т.д. №176/2024г. по описа на Окръжен съд- ***** (ВОС) е образувано по предявени от ищеца И. М. К., ЕГН **********, от град ***** искове с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ), във вр. с чл.45 и чл.52 от Закона за задълЖ.ята и договорите (ЗЗД) и чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД за осъждане на ответника ЗАД “Армеец“ АД, Е И К 121076907, седалище град София, да му заплати обезщетение за неимуществените вреди, причинени му при ПТП, настъпило на 19.11.2023г. около 15:50 ч. на път I-4 (района на Община Омуртаг) на км. 211+690, с л.а. марка „****“, модел „*****************“, с рег. № **********, по вина на водача В.К.Д., обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответното застрахователно дружество по застрахователна полица №BG/11/1230026480660.

Веднага след получаване на исковата молба с разпореждане №1968/10.04.2024г. съдът е изискал информация за етапа, на който се намира образуваното досъдебно производство.

С писмо вх. №10814/25.04.2024г. разследващият орган при ОД на МВР Търговище, РУ Омуртаг, е уведомил съда, че Д П № 424/2023г. е водено за установяване на извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „А“, във връзка с ал. 1,6.

„Б“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП за това, че на 19.11.2023г. в около 15:50 часа на път 1-4 (гр. София - гр. *****), в участъка на км. 211+690, след разклона на с. Божурка, общ. Търговище с посока на двиЖ.е гр. София - гр. *****, при управление на лек автомобил марка „**** *** с рег. номер *********, нарушил правилата за двиЖ.е по пътищата - чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, като допуснал пътно транспортно произшествие и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на П.М.К., ЕГН **********, И. М. К., ЕГН ********** и В.К.Д., ЕГН **********.

Посочено е, че по ДП са разпитани свидетели, констатирани са пострадали, изготвени са експертизи, като от наблюдаващия прокурор са дадени указания за спирането му поради отсъствие на извършителя. При установяване на извършителя предстои да бъде повдигнато обвинение спрямо водача.

Основавайки се на този отговор, съдът е приел, че наличието на данни, че вредоносното деяние осъществява състав на престъпление, чието разследване вече е започнало, е основание за спиране на гражданския процес, за да бъде съобразено решението по претенциите за обезщетяване на вреди с крайния изход на образуваното по случая наказателното производство. Поради това с обжалваното понастоящем определение №591 от 26.04.2024г. е спрял исковото производство на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК.

Определението е неправилно.

Трайна и последователна е съдебната практика по прилоЖ.ето на чл.229, ал.1, т.4 и т.5 ГПК, че спиране на производството по гражданско дело може да се допусне само при тъждество на делинкветна, деянието и неговата противоправност, предмет на доказване в исковия процес, и извършеното престъпно действие от лицето, срещу което е образувано наказателно производство. Еднозначно се приема, че пречка за надлежното упражняване на правото на иск е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато деецът и 2 извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл.124, ал.5 ГПК. В тези случаи производството по гражданското дело следва да бъде спряно - при образувано наказателно производство в съдебна фаза - на основание чл.124, ал.1, т.4 ГПК, а при образувано наказателно производство в досъдебна фаза - на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. В този смисъл са определение № 616/21.07.2014г. по т. д. № 1732/2014г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 290/01.09.2020г. по ч. т. д. № 1303/2020г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 316/24.06.2016г. по т.д. № 887/16г. на ВКС, ІІ т.о., определение № 280/01.07.2019г. по ч.т.д. № 852/19г. на ВКС, І т.о., решение № 116/15.05.2013 г. по гр. д. № 745/2012 г. на IV ГО, и редица други съдебни актове на ВКС.

В случая от твърденията в исковата молба и получената справка се установява единствено, че се извършва разследване по досъдебно производство №424/2023г., по което няма привлечено лице в качеството на обвиняем. С оглед на това не може обосновано да се приеме, че е налице тъждество между твърденията на ищеца за извършено от застрахования при ответното дружество водач на л.а. „**** ***, с рег. № № ******* В.К.Д. противоправно деяние и деянието, за което е образувано и се води досъдебното производство. Твърденията в писмото на ОД на МВР Търговище, РУ Омуртаг, са крайно недостатъчни за направата на преценка, че в случая е налице пълна идентичност между деянието, предмет на досъдебното производство, и противоправното деяние, от което се твърди, че са настъпили неимуществените вреди за ищеца, обуславящи гражданската отговорност на деликвента, респ. на ответното дружество – негов застраховател по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Впрочем, справката не съдържа данни и за конкретното лице (деец), спрямо когото се води разследването, а соченият в исковата молба застрахован деликвент В.К.Д. е посочен като пострадал от деянието. Отделно от това, изрично е посочено, че няма повдигнато обвинение, а досъдебното производство е спряно по указание на наблюдаващ прокурор.

С оглед горното преценката на първоинстанционния съд, че в случая е налице основанието по чл.229, ал.1, т.5 ГПК и производството по делото следва да бъде спряно, основана единствено на факта, че се води досъдебно производство, без конкретни данни за лице, привлечено като обвиняем, се явява преждевременна.

Обжалваното преграждащо определение се явява неправилно и следва да бъде отменено като делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

По излоЖ.те съобраЖ.я и на основание чл.278 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №591 от 26.04.2024г. на Окръжен съд – *****, постановено по т.д. №176/2024г. по описа на ВОС, с което производството по делото е спряно до приключването с влязла в сила присъда или постановление за прекратяване на разследването, водено по досъдебно производство № 424/2023г. по описа на РУ Омуртаг при ОД на МВР Търговище, пр.пр. .№3063/2023г. по описа на ОП Търговище, на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК.

3

ВРЪЩА делото на Окръжен съдопроизводствените действия. съд

– ***** за продължаване на

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4