Решение № 19840 от 04.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19840 гр. София, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20221110143873 по описа за 2022 година

Производството е образувано по подадена от И. И. К. срещу „***, чуждестранно акционерно дружество, учредено съгласно законите на ***, извършващо дейност в *** чрез „***“, с която са предявени следните обективно съединени осъдителни искове - иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от общо 4523,50 лева - неизплатени трудови възнаграждения според изработеното /"***"/ в периода 01.07.2019 г. – 05.05.2020 г. вкл., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.08.2022г., до окончателното плащане, както и иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата 1129,72 лева, представляваща обезщетение за забава върху трудовите възнаграждения според изработеното /"секторните плащания"/ за периода от 12.08.2019г. до 10.08.2022г.;

- иск с правно основание чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 31, ал. 2 НСКСЧ за сумата от 9896,59 лева - неизплатени командировъчни пари за полети в периода 01.08.2019 г. – 05.05.2020 г. вкл., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.08.2022г., до окончателното плащане (след допуснато изменение на иска чрез увеличение на размера му с протоколно определение от 02.10.2024 г.) ;

- иск с правно основание чл. 177, ал. 1 КТ за сумата от 3643,07 лева, неизплатени възнаграждения за дните, през които ищцата е ползвала платен годишен отпуск в периода 01.09.2019 г. – 05.05.2020 г. вкл., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.08.2022г., до окончателното плащане, както и иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 790,90 лева обезщетение за забава върху неизплатените възнаграждения за дните, през които ищцата е ползвала платен годишен отпуск за периода 10.10.2019г.-10.08.2022г. вкл. (след допуснато изменение на исковете чрез увеличение на размера им с протоколно определение от 02.10.2024 г.);

- иск с правно основание чл. 264 КТ за сумата от 281,24 лева, неизплатени трудови възнаграждения за положен труд през официални празници в периода 01.09.2019 г. – 04.05.2020 г. вкл., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.08.2022г., до окончателното плащане, както и иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 67,07 лева обезщетение за забава върху неизплатените възнаграждение за положен 1 труд през официалните празници за периода 10.10.2019г.-10.08.2022г. вкл.;

- иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за сумата 4508,70 лева, неизплатена част от дължимо от ответника обезщетение за неспазен срок на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.08.2022г., до окончателното плащане, както и иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата 966,71 лева, представляваща обезщетение за забава върху обезщетението за неспазен срок на предизвестие за периода 30.06.2020г.-10.08.2022г. вкл. (след допуснато изменение на исковете чрез увеличение на размера им с протоколно определение от 02.10.2024 г.);

- иск с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ за сумата 1502,90 лева, неизплатена част от дължимо от ответника обезщетение за оставане без работа повече от един месец, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.08.2022г., до окончателното плащане, както и иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 322,11 лева обезщетение за забава върху обезщетението за оставане без работа повече от един месец за периода 30.06.2020г.10.08.2022г. вкл. (след допуснато изменение на исковете чрез увеличение на размера им с протоколно определение от 02.10.2024 г.);

- иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за сумата 14947,81 лева обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 82 работни дни за периода 01.08.2013г.-31.12.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.08.2022г., до окончателното плащане, както и иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 3205,30 лева, представляваща обезщетение за забава върху неизползвания платен годишен отпуск за периода 30.06.2020г.-10.08.2022г. вкл. (след допуснато изменение на исковете чрез увеличение на размера им с протоколно определение от 02.10.2024 г.);

Предявен е и инцидентен установителен иск с правно основание чл. 74, ал. 4 КТ за провъзгласяване за недействителна клаузата на чл. 14 в трудовия договор от 18.06.2013 г. респ. на чл. 381 в трудов договор от 01.01.2015 г., според които служителят има право на годишен отпуск както е предвидено в съответните разпоредби на Кодекса на труда, пропорционално на продължителността на заетост на служителя като основания платен годишен отпуск и допълнителният отпуск за работа при ненормирано работно време е 25 работни дни, като противоречаща на чл. 30 НРВПО вр. чл. 155, ал. 5 и чл.156 КТ.

Ищцата твърди, че за периода 18.06.2013 г. до 05.05.2020 г. страните са били обвързани от трудово правоотношение, прекратено на основание чл. 328, ал. 1 ,т. 2 пр. второ КТ поради съкращаване в щата, по силата на което е заемала длъжността "младши член на кабинния екипаж" при уговорена брутна заплата в размер на 8765, 19 лева, платима на 12 равни месечни вноски, в зависимост от действително отработените месеци, като същата включва всички допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер, в т. ч. основна заплата, брутна фиксирана сума за допълнителна работа, брутна фиксирана работа за часовете, в които служителят е в режим на готовност или е бил извикан на работа по време на такъв режим, брутна фиксирана сума за работа на следобедни или нощни смени, както и брутна фиксирана сума за прослужено време. Пояснява, че на 01.01.2015г. е сключен нов трудов договор, изменян последователно с анекси от 09.02.2018г., 01.01.2019г. и 01.01.2020г., като е изменяна единствено стойността на горепосочените възнаграждения, подробно описани в исковата молба. Съгласно трудовия договор работодателят е поел задължение да заплаша заплатата на служителя до десетия ден от месеца, следващ текущия месец. Сочи, че е налице уговорка за секторно плащане от работодателя за всеки приключен сектор, като сумите за първите 2 сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутна заплата и ответникът няма да бъде длъжен да прави отделни плащания и за тях. Твърди, че горепосочената клауза е недействителна поради противоречието й със законна, а в условията на евентуалност - поради заобикалянето му, и в частност на разпоредбите на чл. 242 КТ и чл. 247 КТ, вр. чл. 4, ал. 2 и чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Договорено е възнаграждение за всяко стандартно секторно плащане за секторите, приключени от служителя в един ден в допълнение на първите два сектора, като тази сума да бъде заплащана допълнителни и ежемесечно от работодателя. Поддържа, че за срока на договора ответникът не е начислявал и изплащал в пълен размер дължимите *** за 2 първите два международни полета (сектори). Предвид неправилно начисляване на дължимите от работодателя месечни възнаграждения, в занижен размер са били начислявани и изплащани и възнагражденията при ползване на платен годишен отпуск и при полагане на труд на официални празници, както и изплатените при прекратяване на договора обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, за неспазено предизвестие и за обезщетение за оставане без работа в рамките на един месец. Поддържа, че обезщетението за неизползван платен годишен отпуск е неправилно изчислено и поради това, че служителят е имал право на удължен платен годишен отпуск съгласно чл. 30 НРВПО съгласно прелетените часове през съответната календарна година в качеството си на член на ***.

Договорено е и че служителят ще има право да получава за времето на изпълнение на международни полети допълнителни командировъчни по смисъла на раздел IV от НСКСЧ в размери, допълнително установени с изрична заповед на работодателя. Поддържа, че за срока на договора работодателят е начислявал и изплащал командировъчни пари в размери под установените в Наредбата. Поддържа, че за срока на договора ответникът не е начислявал и изплащал в пълен размер дължимите ***, както и командировъчните пари в съответствие с раздел IV от НСКСЧ. Моли съда да уважи предявените искове. По предявения установителен иск поддържа, че оспорената клауза, на която се позовава ответникът, за да обоснове полагаемият й се платен годишен отпуск, е част от съдържанието на трудовия договор, поради което за нея е налице интерес от обявяване на нейната недействителност. Счита, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 30 НРВПО, която е относима по отношение и на *** като част от ***. Претендира разноски. Направено е искане съдът да допусне предварително изпълнение на решението на основание чл. 242 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва допустимостта на исковете при твърдения, че същите са предявени срещу ненадлежна страна, доколкото работодател е клонът. Твърди, че всички дължими суми към ищеца били изцяло заплатени. По отношение на претендираните "секторните плащания" твърди, че са налице неправилни изчисления, тъй като същите били дължими след втория сектор за деня, а ищцовата страна включвала всички прелетени сектори. Освен това тези плащания се изчислявали и престирали в периода 21-20 число, а не 1-30 число, като било възможно направените сектори за един месец да се платят през следващия. Оспорва и претенцията за командировъчни плащания, като поддържа, че размерът, записан в Приложение 3а от НСКСЧ, е приложим само за екипажите на въздухоплавателни средства, които летят с национални и регистрационни знаци на ***, каквито неговите не са. Оспорва и претенцията по чл. 177 КТ, както и тази за заплащане на възнаграждение за работа през дните на официални празници. Според ответника не се дължи и претендираната сума за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Допълва и че правото за ползване на такъв, респ. заплащане на обезщетение е погА.о според чл. 176а, ал.1 КТ. Оспорва претенциите по чл.

220, ал.1 КТ и чл. 222, ал.1 КТ, считайки че при определяне на техния размер не следва да се включват сумите за т. нар. „секторно плащане“. Оспорва твърденията за недействителност на оспорените от ищеца клаузи от договорите. Релевира възражение за давност. Моли съда да отхвърли исковете. Оспорва предявения установителен иск с довода, че за ищеца не съществува правен интерес от предявяването му, тъй като трудовото правоотношение вече е прекратено и прогласяване недействителността на оспорената клауза няма да доведе до промяна в правната сфера на ищеца. Отделно излага довод, че липсва правен интерес, тъй като с приетата от работодателя Политика за отпуските са предвидени по - благоприятни за служителите правила, вкл. и за ищцата, които се прилагат, считано от 2017 г. Евентуално счита иска за неоснователен поради липса на противоречие с императивна правна норма.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че 3 за периода от 18.06.2013 г. до 05.05.2020 г. между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността „***“, а считано от 01.01.2015 г. е заемала длъжността „***“. Прекратяването на договора е уговорено с тримесечно предизвестие. Съгласно чл. 5а от договора от 18.06.2013 г., и съответно чл. 120 а от договора от 01.01.2015 г. страните са се съгласили, че служителят има право да получава обща брутна заплата, платима на 12 равни вноски всеки месец, в зависимост от броя на месеците, действително отработени при работодателя като страните са се съгласили, че общата брутна заплата на служителя включва всички допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер, а именно: основна брутна заплата, брутна фиксирана сума за допълнителна работа, извънреден труд и работа по време на празници, брутна фиксирана сума за часовете, в които служителят е бил в режим на готовност, брутна фиксирана сума за следобедни и нощни смени, брутна фиксирана сума за прослужено време.