Протокол № 176 от 24.04.2026, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 176 гр. Златоград, 24.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Йоанна З. Башева

Сложи за разглеждане докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20265420100038 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

ИЩЦАТА С. Т. Я. - редовно призована, не се явява, не изпраща представител. От адв. Е. В. – пълномощник на ищцата, е постъпила молба за даване ход на делото в тяхно отсъствие. Същият е служебно ангажиран в А. с.

П. Моли съдът да се произнесе при признание на иска.

ИЩЦАТА Е. Е. Я. - редовно призована, не се явява, не изпраща представител. От адв. Е. В. е постъпила гореописаната молба.

ИЩЕЦЪТ С. Е. Я. - редовно призован, не се явява, не изпраща представител. От адв. Е. В. е постъпила молба.

ОТВЕТНИКЪТ О. Н. - редовно призована, не изпраща представител.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СЪДЪТ не е в състояние да покани страните към спогодба, поради неявяване на представители на страните.

СЪДЪТ пристъпи към изясняване на предварителните въпроси и фактическата страна на спора.

СЪДЪТ пристъпи към доклад по делото.

ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, от които произтичат претендираните права е твърдението на ищците, че са собственици въз основа на давностно владение от 1983 г. на ПИ с идентификатор *** в землището на о. Н., ул. ,,Н.

Й. В.‘‘ № ** с площ 700 кв.м.

Правната квалификация е разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 77 от ЗС и чл. 79, ал. 1 от ЗС.

1

Няма права и обстоятелства, които се признават. Няма и обстоятелства, които не подлежат на доказване. Няма твърдения от страните, за които същите не представят доказателства и не сочат такива за събиране.

В тежест на ищците е да докажат, че С. Я. и покойния й съпруг Е. Я. в рамките на горепосочения имот са построили в периода 1988-1992 г. сграда с идентификатор *** със застроена площ 117 кв.м.

Първата ищца и съпруга й са владели имота от 1983 г. явно, спокойно, несъмнено, непрекъснато, необезпокоявано от никого, а преди това от 50-те години на миналия век имота е владян от родителите на С. Я., които са й го дали и тя е присъединила своето владение към тяхното. Първата ищца и покойният й съпруг са облагородили имота, оградили го от към другите имоти с бетонни стени. В този имот са отгледани децата им – втория и третия ищец.

Имотът представлява дворно място със сграда и се ползва за градина, в която се сеят различни земеделски култури.

При направен опит за снабдяване с документ за собственост, ищците установили, че за тения имот има съставен АДС, като имота е предаден от областен управител на о. Н. и предстои съставяне на АЧОС. Това е пречка ищците да се снабдят с нотариален акт.

Ищците следва да докажат, че о. Н. не е придобила собствеността върху процесния имот на годно правно основание, респективно не е била провеждана отчуждителна процедура и не е заплащано обезщетение.

Ответникът не навежда фактически твърдения, а признава иска, поради което не носи доказателствена тежест.

СЪДЪТ предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

С Ъ Д Ъ Т намира, че ще следва да обяви за окончателен гореизложеният проект за доклад, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА за окончателен гореизложеният проект за доклад.

СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ СЪДЕБНО ДИРЕНЕ.

На основание чл.148, ал.1 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото, допуснатите такива с Определение № 94/18.03.2026 г., а именно ксерокопия представени от ищеца на: Скица на поземлен имот №15-89829/23.01.2026 г. с идентификатор ***; Удостоверение за данъчна оценка, изх.

№7107005615/02.02.2026 г.; Удостоверение за наследници изх. №94-00 62/21.01.2026 г. на Е. А. Я..

Адв. В. е направил искане съдът да се произнесе при признание на иск, каквото признание е направено от юрк. Д. в отговора на исковата молба, към който отговор е приложено и пълномощно с правомощие за признание на иск.

2

СЪДЪТ намира, че са налице условията по чл. 237, ал. 1 от ГПК, а именно налице е признание на иск от ответника и искане от ищеца за произнасяне с решение при признание на иска. Освен това, съдът намира, че не са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 от ГПК.

Вярно е, че в Решение №20/07.04.2014г. на ВКС по гр.д. №5289/2013г., първо г.о. е постановено, че е недопустимо признание на иск, когато предметът на този иск е право на собственост върху недвижим имот. В това решение обаче ВКС не застава категорично на тази позиция, а дава възможност съдът първо да се произнесе по допустимостта на иска, съобразно изложените твърдения и след това да се произнесе по основателността и евентуално, да допусне и уважи признанието на иска.

В настоящия случай, представителят на ответника освен, че прави признание на иск, в отговора изрично заявява, че процесния имот никога не е владян от общината и същата няма интерес към имота. Освен това пояснява, че записването на много имоти в общината по чл. 19 ЗСПЗЗ е станало в минал момент, тъй като се е смятало, че тези имоти нямат собственици, но всъщност такива е имало и това са хора от общината, които са си владели имотите.

Поради всичко гореизложено, съдът намира, че в случая е излишно съдът да указва на страните, против волята им, да ангажират доказателства за основателността на иска. Следва също така да се посочи, че ако съдът възприеме становище за недопустимост на признанието на иск, то страните биха могли да прибегнат до ползване на други облекчени правни фигури за приключване на делата, с цел незаплащане на разноски от ответника, като например неприсъствено решение, а също така и спогодба. Следва също така да се посочи че там, където законодателят е искал да изключи приложенията на признанието на иск, той го е направил изрично с правни норми, като например чл. 318, чл. 324, чл. 331, чл. 334 и 339 от ГПК.

На последно място, следва да се отбележи, че законодателят винаги е гледал с добро око и е толерирал по-мирното и доброволно приключване на съдебни спорове – неслучайно в хода на процеса съдът е длъжен преди започване на съдебното дирене и преди приключването му, да покани страните към спогодба, освен това, законодателят е въвел и друга процедура за по-облекчено и мирно приключване на възникнал спор, каквато е медиацията.

Тоест, всичко гореизложено навежда на мисълта, че до мирно уреждане на спора може да се стигне не само преди започване на съдебното дирене, а и по време на същото, като то бъде прекратено и се уважи волята на ответника да признае иска.

Водим от всичко гореизложено, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.

СЪДЪТ не е в състояние отново да покани страните към спогодба, поради неявяване на представители на страните.

ОБЯВЯВА на страните, че ще се произнесе с решение, съобразно признанието на иска.

3

ПОСОЧВА 23.05.2026 г., като ден, в който ще обяви решението си.

ПРОТОКОЛЪТ се изготви в с.з.

ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 10:06 ч.

Съдия при Районен съд – Златоград: __________Д. Х._____________ Секретар: __________Й. Б._____________

4