Решение № 1918 от 30.05.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1918 гр. Пловдив, 30.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20215330112722 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от В. П. Д. срещу „Пловдив Медия“ ООД, с която е предявен осъдителен иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева от изложени неверни, клеветнически твърдения в публикация на електронния сайт на ответника с уеб адрес: ***, с които ищецът е злепоставен в обществото, а именно:

„Налагам ти глоба от 20 000лева. Не коментираш с никой каквото и да било, за да няма последствия. Не си мислете да се криете. Ще правите това, което ви наредим, защото променям съдби в отрицателен смисъл. Защото с И. имаме всякакви начини да те принудим да го направиш. С тези думи се обръща към бизнес-дамата С. М. В.Д., известен като В. Б., у. на различни столични заведения и фирма за кредити. Заплахите и изнудването стават в офиса на Д. на *** през август 2011 г.“;

„От показанията на свидетели става ясно, че по това дело като поръчител е разследван и борецът срещу Г. и Б. – В. Б.“;

„На 08.2011 г. М. и Д., в офиса на Д., принуждават М. да подписва Договор за заем със задна дата *** за 690 000 евро в полза на М. и Договор за заем за 179 000 лева с Д. с дата ***“

„От обвинителния акт на Специализираната прокуратура става ясно, че Б. и доведения син на М. за две години между 2009 – 2011 г. буквално са „обезкостили“ М., като със заплахи, изнудване и дори физическо малтретиране са успели да вземат от нея 868 782 лева, принудили нея и мъжът, с който живее Д. Г. да им прехвърли апартамента си в столични квартал „Лозенец“ за 131 000 лева чрез насилствена договорна ипотека. Освен това, Д. и М. с насилие и заплахи принудили М. да им прехвърли два автомобила от фирмата си „Крайслер“ и „БМВ“;

„Двойката Д. и М. повтарят операцията за апартамента и с Д. Г., който пред същия нотариус поема несъществуващ заем към „Маршал Кредит Груп“ на Д. на стойност 100 000 1 лева“;

„По –късно жилището е пуснато за продажба като жертвите са заплашени, че то ще се продава заедно с имуществото“;

„После за него се вади изпълнителен листи и е продадено на поставено лице на М. и Д.“;

„Въпреки, че докарват М. до фалит , дуетът рекетьори не спират. На 23 октомври 2011 г. принуждават жертвата да им прехвърли автомобил „Крайслер“, който е на фирмата на М. „Преста Терм“ ЕООД. След заплахи и насилие, той е прехвърлен на техен човек – Р.

И.. На него, пак през октомври п същата схема от фирмата на М. е прехвърлен и автомобил „БМВ““;

„В. Б. наследява на 20 милиона евро заради близостта си с боса на СИК Д. М.-Д. Р.. С наследените милиони В. Б. основава финансова къща „Маршал кредит груп“, в която равноправен партньор му става И. М., доведен син на Е. М.. Кредитният портфейл на „Маршал Груп“ е разтоварен с отпускане на пари към *** И. Г. – И. П.. През него минават над 5 милиона евро за последните години, за да се заобиколи закона за отпускане на бързи кредити срещу непосилни лихви. “

В исковата молба се твърди, че посочените твърдения са изложени в уеб сайт, поддържан и собственост на ответника, които твърдения са неверни и клеветнически и с които се злепоставя личността на ищеца и са му нанесени неимуществени вреди, оценени от ищеца на сумата от 10 000 лева.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Счита исковата претенция за напълно неоснователна, доколкото във въпросната статия ответникът се позовал на информация изнесена по-рано от друга медия, предвид което не носи отговорност. Tвърди се, че в статията изрично се препраща към медията, от която е взета информацията. Наред с това в общите условия на ответника, било отразено, че същият не носи отговорност за информацията, съдържаща се в сайтове, към които сайтът на ответника препраща. Наред с това се излагат твърдения, че в процесната статия се съдържа информация за твърдения, направени от Прокуратура на РБ. Излагат се твърдения, че никъде в статията не било посочено, че написаното е доказана истина, напротив дори е посочено, че адвокатът на ищеца е отрекла достоверността на изнесените от прокуратурата твърдения. Счита за неправилно твърдение, че с процесната статия се правили внушения за виновност на ищеца, без да е налице влязла в сила присъда, тъй като било посочено в статията на няколко места, че описаното в нея е предмет на разследване и тепърва ще бъде разследвано от съд. Счита, че установяване дали посочените цитати в процесната статия са верни, не следва да се установяват в настоящия процес, а в заведените наказателни дела.

Счита, че не са верни твърденията на ищеца, че се чувствал унижен и афектиран от процесната статия, доколкото на празник на своята спътница в живота е видимо в добро настроение от публикациите в интернет пространството. С оглед изложеното се иска отхвърляне на иска.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.45 ЗЗД, вр. с чл.49 ЗЗД във вр. с чл.52 ЗЗД. .

Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно - обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на 2 възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.

За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа; осъществен фактически състав от изпълнителя на работата по чл. 45 ЗЗД, който включва елементите: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди при или по повод извършването на възложената му работа, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение на непосредствения изпълнител.

Обективните елементи от състава следва да се докажат от ищеца, по аргумент от чл.

154, ал.1 ГПК. Субективният елемент от състава – вината, се презюмира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД, като ответникът носи доказателствена тежест за нейното оборване. Ответникът носи насрещно доказване, както и следва да установи, че се е позовал в издадената от него статия на друга медия, която по-рано е изнесла посочената информация, както и че същата е информация от обвинителни актове, изготвени от Прокуратурата на РБ.

С Определение от 09.12.2021 г. е отделено като безспорно между страните, че ответникът е издал статия на електронния сайт на ответника с уеб адрес: ***, в която се съдържа следната информация „Налагам ти глоба от 20 000лева. Не коментираш с никой каквото и да било, за да няма последствия. Не си мислете да се криете. Ще правите това, което ви наредим, защото променям съдби в отрицателен смисъл. Защото с И. имаме всякакви начини да те принудим да го направиш. С тези думи се обръща към бизнес-дамата С. М. В.Д., известен като В.Б., у. на различни столични заведения и фирма за кредити.

Заплахите и изнудването стават в офиса на Д. на ул. „***“ през август 2011 г.“;

„От показанията на свидетели става ясно, че по това дело като поръчител е разследван и борецът срещу Г. и Б. – В. Б.“;

„На 08.08.2011 г. М. и Д., в офиса на Д., принуждават М. да подписва Договор за заем със задна дата *** за 690 000 евро в полза на М. и Договор за заем за 179 000 лева с Д. с дата ***“

„От обвинителния акт на Специализираната прокуратура става ясно, че Б. и доведения син на М. за две години между 2009 – 2011 г. буквално са „обезкостили“ М., като със заплахи, изнудване и дори физическо малтретиране са успели да вземат от нея 868 782 лева, принудили нея и мъжът, с който живее Д. Г. да им прехвърли апартамента си в столични квартал „Лозенец“ за 131 000 лева чрез насилствена договорна ипотека. Освен това, Д. и М. с насилие и заплахи принудили М. да им прехвърли два автомобила от фирмата си „Крайслер“ и „БМВ“;

„Двойката Д. и М. повтарят операцията за апартамента и с Д. Г., който пред същия нотариус поема несъществуващ заем към „Маршал Кредит Груп“ на Д. на стойност 100 000 лева“;

„По –късно жилището е пуснато за продажба като жертвите са заплашени, че то ще се продава заедно с имуществото“;

„После за него се вади изпълнителен листи и е продадено на поставено лице на М. и Д.“;

„Въпреки, че докарват М. до фалит, дуетът рекетьори не спират. На 23 октомври 2011 г. принуждават жертвата да им прехвърли автомобил „Крайслер“, който е на фирмата на М.

„Преста Терм“ ЕООД. След заплахи и насилие, той е прехвърлен на техен човек – Р. И.. На него, пак през октомври п същата схема от фирмата на М. е прехвърлен и автомобил „БМВ““;

„В. Б. наследява на 20 милиона евро заради близостта си с боса на СИК Д. М.-Д. Р.. С наследените милиони В. Б. основава финансова къща „Маршал кредит груп“, в която равноправен партньор му става И. М., доведен син на Е. М.. Кредитният портфейл на 3

„Маршал Груп“ е разтоварен с отпускане на пари към *** И. Г. – И. П.. През него минават над 5 милиона евро за последните години, за да се заобиколи закона за отпускане на бързи кредити срещу непосилни лихви. “

Спорно по делото е дали е налице противоправно поведение на автора на статията, налице ли е предпоставка за освобождаване на отговорност на ответника, чрез позоваване в статията, че информацията в нея е взаимствано от друга медия.

При спор за причинени вреди от изнесена от медия информация, респ. публикувана такава, на проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, като те могат да ангажират отговорността на автора/издателя само ако позорят адресата и са неверни.

Оценките /мненията/ не подлежат на проверка за вярност, тъй като те не представляват конкретни факти от обективната действителност. В мотивите си съдът е длъжен да установи извършени ли са посочените в исковата молба действия, да разграничи каква част от изнесеното съставлява твърдение за факт и каква - оценка, съответно дали фактите са позорни и неверни и дали оценките са в рамките на свободата на словото по чл. 39, ал. 1 Конституцията на РБ или попадат в рамките на чл. 39, ал. 2 Конституцията на РБ – право на мнение не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Когато издател изнася засягащи честта на друго лице факти, той трябва да провери тяхната достоверност преди да бъдат разпространени, както и да посочат източника си на информация.

Константната съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение № 206 от 26.03.2019 г. по гр.д.№ 4762/2017 г. на ВКС, така и в Решение № 253 от 29.01.2014 г. по гр.д. № 1251/2012 г., III ГО на ВКС и др. приема, че когато се касае за статия, в която издателят/авторът се е позовал на публикувана по-рано статия от друг издател/автор, то вторият издател не носи отговорност, доколкото се е доверил на достоверността на изнесеното от първия. При липса на такова позоваване, обаче, се приема, че авторът на статията поднася информацията от свое име и поради това носи отговорност, защото е следвало сам да провери достоверността й.

В тази връзка на края на първия процесен цитат: „Налагам ти глоба от 20 000лева. Не коментираш с никой каквото и да било, за да няма последствия. Не си мислете да се криете.

Ще правите това, което ви наредим, защото променям съдби в отрицателен смисъл. Защото с И. имаме всякакви начини да те принудим да го направиш. С тези думи се обръща към бизнес-дамата С. М. В.Д., известен като В. Б., у. на различни столични заведения и фирма за кредити. Заплахите и изнудването стават в офиса на Д. на *** през август 2011 г.“ , авторът на статията се позовава на информация, изнесена по-рано от друга медия – ***.

От ответника е представено копие от статията, публикувано от *** /л.99-110/, съдържанието на която не е оспорено от ищеца, както и че статията е публикувана по-рано от процеснтата, от която е видно, че това е действително преписан буквално цитат от тази статия.