Решение № 1513 от 11.11.2020, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

Номер 1513

10.11.2020 г.

Град София

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд - София

5-ти търговски

На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Иво Димитров

Величка Борилова

Зорница Гладилова

Ива А. Иванова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20201001002175 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия /ИАНМСП/ към Министъра на икономиката, чрез юрисконсулт Е. М. насочена против Решение № 3133/29.04.2020 г., постановено по гр.д. № 6323/2013 г. по описа на СГС, ГО в частта му, с която въззивната агенция е осъдена да заплати на «Велмар България»ООД сумата от 31 452 лв., представляваща неизплатена част от субсидия за четвърти етап от договор № ИФ-0232/01.11.2005 г. за безвъзмездна помощ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.05.2013 г., както и сумата от 3 379 лв. разноски по делото.

Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон – ЗЗД, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - едностранчива и превратна преценка на приобщените доказателства и недопускане на своевременно заявени доказателствени искания, касаещи изясняване на релевантен за спора въпрос, както и за необоснованост.

Като правен резултат от развитите оплаквания се иска отмяна на атакуваното решение и по съществото на спора отхвърляне на предявените искове.

Насрещната страна не е взела становище по въззивната жалба.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело, приема следното:

СГС е бил сезиран с предявени при условието на обективно съединяване искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД от „Велмар България“ООД против Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия /ИАНМСП/ към министъра на икономиката, представлявана от изп.директор Б. Т..

1

В обстоятелствената част на исковата молба са въведени твърдения, че страните са били обвързани от Договор № ИФ-02-32/01.11.2005 г. за безвъзмездна финансова помощ от средствата на Националния иновационен фонд /НИФ/ - /Договора/, по който въззивникът, като предоставяща институция, управляваща средствата по НИФ, се задължил да предостави целева субсидия за реализиране проекта „Перлена козметика – силата на иновациите в традицията“ на въззиваемото дружество, като бенефициент. Целевата субсидия била в общ размер от 250 000 лв. Проектът следвало да се реализира на четири шестмесечни етапа, като всеки етап си имал определен размер.

Твърдяло се е, че ищецът изпълнил задълженията си и по четирите етапа от договора, за разлика от ответника, който не му заплатил дължимата субсидия за четвъртия етап от договора, възлизаща на 76 982,13 лв.

Поддържано е, че с влязло в сила Решение по гр.д. № 14616/2010 г. по описа на СГС е установена между страните дължимостта от страна на ответника на посочената сума, но т.к. в хода на посоченото производство предявеният от „Велмар България“ООД насрещен като частичен иск бил уважен само за сумата от 25 010 лв., е поискано от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 51 972 лв.

В разменените книжа ответникът е оспорил предявения иск по основание и размер.

Не е оспорил факта на договорната обвързаност на страните по делото по Договор № ИФ-02-32/01.11.2005 г., но е оспорил обстоятелството, че ищецът е изпълнил договорните си задължения точно, поради което и не му се следвала субсидия в пълен размер за четвъртия етап от проекта. Последното и предвид че Агенцията отказала да приеме като извършени част от разходите на ищеца по отделните етапи на проекта.

Оспорва твърдението в исковата молба за наличие на влязло в сила съдебно решение за част от процесното вземане и поддържа, че при предходното разглеждане на делото не е бил взет предвид правния въпрос относно непризнатите от ИАНМСП разходи по процесните нередовни фактури и граждански договор.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение и прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалби, приема следното:

Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът, ответник в първоинстанционното производство, е останал недоволен от атакуваното решение в уважителната му част.

В атакуваната му част обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му власт, по редовно предявени искове, в съответната писмена форма и е подписано.

При преценка оплакванията за неговата неправилност, решаващият състав, съобрази от фактическа и правна страна следното:.

Страните по делото не са спорили по релевантният за предмета на спора факт, установен и от анализа на приобщените писмени доказателства, че са валидно обвързани от Договор № ИФ-02-32/01.11.2005 г. за безвъзмездна финансова помощ от средствата на Националния иновационен фонд /НИФ/ - /Договора/.

Според клаузите на последния въззиваемото дружество, като бенефициер, е поело 2 задължение да реализира проект "Перлена козметика - силата на иновациите в традицията", а ищецът, като финансираща институция, управляваща средствата по НИФ, се е задължил да предостави на бенефициента целева субсидия за реализирането на проекта в общ размер до 250 000 лв.

Проектът е следвало да се изпълни на четири последователни шестмесечни етапа, като за всеки един от тях е определен и съответен размер от субсидията.

Независимо от посочения общ размер на субсидията по-горе, в чл.3, ал.2 от договора страните са уговорили, че общата стойност на проекта включва всички приемливи за финансиране разходи и е в размер на 591 728 лв., като чл.4, ал.1 е определил цифрово приемливите разходи за всеки един етап.

Уговорено е, че конкретно посочените суми не са окончателни, а представляват финансова рамка на проекта на бенефициера по НИФ и имат предварителен характер, като ИАНМСП изплаща субсидия само в размер на доказаните от бенефициента действително извършени и приемливи разходи и по реда на Правилата за управление на средствата на фонда.

Уговорено е също, че след приключване на всеки отделен етап бенефициентът представя отчетен доклад, с приложени към него разходо-оправдателни документи, удостоверяващи реално извършените разходи.

Този доклад се оценява от технически съвет, който изготвя писмено становище и въз основа на него финансиращата институция приема решение, с което одобрява или не одобрява доклада по отношение на постигнатите резултати, признава и одобрява извършените за съответния етап разходи. В случай на одобряване на отчетния доклад се извършва пълно плащане на субсидията за съответния етап. Само за субсидията за последния, четвърти етап е уговорено, че се предоставя след приемане на заключителния отчетен доклад за крайния резултат на целия проект.

Изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза, която не се е оспорила от страните и следва да се кредитира, е установила, че при уговорената обща стойност на проекта от 591 728 лв. и субсидия в общ размер от 250 000 лв., за четирите етапа на проекта, сумите са били разпределени за отделните етапи, като за четвъртия етап размерът на приемливите разходи е 342 332 лв. при субсидия в размер на 92 686 лв.

За този четвърти етап бенефициентът е отчел разходи в размер на 285 119 лв., от които: 1/ 282 119 лв. за труд, машини, оборудване и подизпълнители одобрени от ИАНМСП като приемливи разходи; 2/ 37 293 лв. разходи към подизпълнители и 3/ 3 962,40 лв. разходи за материали. От тях одобрени от ИАНМСП са разходи в размер на 12 133,21 лв., а неодобрени - 240 863,60 лв.

Установява се от приложените по делото доказателства, че с влязло в сила на 24.10.2016 г. Решение от 05.03.2013 г., постановено по гр.д.№ 14616/2010 г. по описа на СГС, въззивната агенция е осъдена да заплати на въззиваемото дружество сумата от 25 010 лв., представляваща частичен иск от такъв в общ размер от 73 686 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.02.2011 г.

Независимо от поддържаното от въззивника установява се от съдържанието на актовете и на трите инстанции /пъровинстанционното решение е било с потвърдено Решение № 1237 от 10.06.2015 г. на САС по в. т. д. № 2432/2013 г., недопуснато до касация с Определение № 493 от 24.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 50016/2016 г., I г. о., ГК/, че предмет на приключилото с влязло в сила съдебно решение производство е дължимостта от страна на финансиращата агенция на субсидията на бенефициента по процесния договор за четвъртия етап от проекта. Спорът е били иницииран от ИАНМСП с иск за връщане на недължимо платена субсидия за посочения четвърти етап, а в производството е разгледан и уважен частичен насрещен иск на бенефициента в размер на 25 010 лв. за дължимостта на 3 извършени разходи по последния етап от реализирането на проекта, на обща стойност 73 686 лв.

Установените факти предпоставят следните правни изводи.

Според задължителните указания, дадени в т.2 от ТР № 3 от 22.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2016 г. на ОСГТК, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.

Отнесено към настоящия казус предвид наличието на вече коментираното влязло в сила съдебно решение по предявен частичен иск горното означава, че със сила на пресъдено нещо в случая се ползват: 1/ облигационната обвързаност между страните по спора по Договора от 01.11.2005 г.; 2/фактът на точното изпълнение на задълженията по него за етап четвърти от страна на бенефициента, вкл. и по отношение представяне на необходимата разходноотчетна документация; 3/ фактът на неточно изпълнение от страна на въззивника на задължението му за заплащане на дължимата сума за реализирането на проекта до размера на дължимата се субсидия за четвъртия етап; 4/ размерът на тази субсидия - 27 %, на посочения разход, като при съобразяване на направените разходи същата възлиза на 56 462.03 лв.

С оглед оплакванията във въззивната жалба е необходимо да се подчертае, че според възприетото в задължителните тълкувателни мотиви на ТР № 3/22.04.2019 г. по т.д.№ 3/2016 ОСГТК на ВКС, поради правоустановяващото и преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо, е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането, какъвто е настоящия казус, да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация.

Недопустимо е още в такъв последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, позоваването на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, поради преклудирането им.

Формираната сила на пресъдено нещо на решението по частичния иск относно основанието преклудира също така правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право.

При така възприетото се налага изводът, че възражението на въззивника относно нередовността на част от фактурите, издадени от бенефициента, което е прието за основание от финансиращата институция да откаже финансиране до посочения общ размер от 56 462,03 лв., се явява преклудирано. Същото е било предмет на разглеждане в първото от производствата по двата частични иска, приключило с влязло в сила съдебно решение, като е видно от мотивите и на трите съдебни инстанции, че е било разгледано по същество и прието за неоснователно до посочения по-горе размер.