Решение № 2929 от 14.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2929 гр. София, 14.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело № 20251100501293 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258-273 ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа подадена въззивна жалба от навършилият в хода на делото пълнолетие Б. Г. Т. и все още малолетният С. Г. Т., действащ чрез неговата майка и законен Н. П. Д. –В., с която частично се обжалва Решение № 13479/08.07.2024 г., поправено с решение № 13479/08.07.2024 г., постановени по гр. д. № 7376/2024 г. по описа на Софийски районен съд.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в съответните части, в които исковете на въззивниците с правно основание чл.150, вр. чл.143, ал.2 СК са отхвърлени – за горницата над присъдените 350 лв. до претендираните 550 лв. от пълнолетния вече Б. Г. Т. и за горницата над 350 лв. до претендираните 500 лв. от малолетния С. Г. Т.. Сочи се, че първоинстанционният съд неправилно е приел при сравнение доходите на родителите и имотното им състояние, че доходите на бащата не му позволяват да заплаща по-голяма част от издръжката на децата си. В тази връзка, посочват, че доходите на бащата са с минимум 1000 лв. по –високи, от тези на майката, която живее под наем – не малък допълнителен разход, наред с преките грижи, които полага за въззивниците. Навеждат възражения изплащаният от бащата кредит да се взема предвид при преценка на материалното му състояние и възможност за издръжка, като излагат подробни съображения в тази насока.

Излагат доводи, че при определяне на дължимата издръжка следва да се съобразят стоматологичните и ортодонтски нужди на детето С., респ. спортните и извънкласни дейности, които посещава Б.. Сочат, че по делото е доказано, че Б. тренира професионално таекуон – до, ходи по състезания, което е свързано с сраства за пътувания, такси за участие, средства за лечение на травми, наред с това на последният му предстои завършване на гимназия и кандидатстване, което също е свързано с разходи, в. т.ч. и за частни уроци. В тази връзка считат, че следва да бъдат съобразени и личните грижи полагани основно от 1 майката, поради което дължимата от бащата издръжка следва да е в размер на 550 лв. за Б. и в размер на 500 лв. за С.. Пледират за решение в този смисъл. Претендират направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1, изр. първо ГПК въззиваемата страна е депозирал отговор, с който застъпва становище за неоснователност на подадената жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваните части. Сочи, че първоинстанционният съд е извършил правила преценка на притежаваното от двамата родители имущество. Поддържа, че не разполага с твърдените от въззивниците възможности, обосноваващи претендирания размер издръжки, като в тази връзка сочи, че почти всеки уикенд пътува до София за да вземе синовете си в режима за лични контакти, а след това да ги върне обратно в дома на майката, за което са необходими средства. Отделно от това сочи, че срещу него е образувано изпълнително производство са събиране на присъдени издръжки в полза на въззивниците, който обаче не дължи, поради предоставянето им в натура. Излага подробни съображения за правилността на първоинстанционното решение и моли същото да бъде потвърдено в атакуваните негови части. Претендира направените по делото разноски.

Подадена е от пълнолетният вече Б. Г. Т. и от малолетният С. Г. Т., действащ чрез неговата майка и законен Н. П. Д. –В. и частна жалба срещу определението по чл. 248 от ГПК от 25.09.2024 г. на СРС, 181 състав, постановено по гр.д. № 7376/2024 г., с което е отхвърлено искането на жалбоподателите за изменение на постановеното решение в частта му за разноските. В частната жалба са изложени съображения за неправилност на определението. В тази връзка се сочи, че съдът след като е приел като писмени доказателства описаните в исковата молба документи, между които и „договор за правна защита и съдействие“ не може след това да го изключи последния от „доказателствения материал по делото“ без предварително да е уведомил страната за порока, от който страда това „доказателство“ и без да е дал възможност да представи други доказателства в подкрепа на тезата си или служебно да извърши проверка. Позовава се на съдебна практика, обективирана в решение № 272/27.01.2020 г. по гр.д.№ 924/2019 г. на ВКС, Г.К., ІV г.о., решение № 2221/06.11.2018 г. по т.д.№ 2090/2018 г. на СГС и решение от 16.07.2019 г. по т.д.№ 711/2019 г. на СГС. Моли се обжалваното определение да бъде отменено и да се уважи искането по чл. 248 от ГПК.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:

С обжалваното решение е изменен размерът на месечните издръжки, дължими от Г. Т.

В. на синовете му Б. Г. Т. и С. Г. Т., определени с влязло в сила на 30.08.2013 г. Решение № 200/30.08.2013 г. по гр. д. № 1023/2013 г. по описа на Районен съд –Ботевград, от по 80.00 лв. на по 350.00 лв. месечно за всеки един от тях, считано от датата на предявяване на исковете (09.02.2024 г.), присъждайки и законната лихва за забава. Исковите претенции са отхвърлени в останалите части над присъдените по 350.00 лв. месечно до претендираните 550.00 лв. месечно за навършилия пълнолетие Б. Г. Т. и до претендираните 550.00 месечно за малолетния С. Г. Т., като неоснователни. Първоинстанционният съд е допуснал предварително изпълнение на решението в частта за присъдените издръжки и се е произнесъл с решението си и по отговорността за разноските.

В съответните части, в които исковете по чл. 150, вр. с чл.143, ал.2 СК са уважени и е изменен размерът на месечните издръжки, дължими от Г. Т. В. на синовете му Б. Г. Т. и С. Г.

Т., определени с влязло в сила на 30.08.2013 г. Решение № 200/30.08.2013 г. по гр. д. № 1023/2013 г. по описа на Районен съд –Ботевград, от по 80.00 лв. на по 350.00 лв. месечно за всеки един от тях, считано от 09.02.2024 г., ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, поради необжалването му е влязло в сила (арг. чл. 296, т. 2 ГПК) и не е предмет на въззивна проверка.

Настоящият състав на Софийски градски съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за 2 установено следното:

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страни, имащи правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт.

Последната отговаря на изискванията за редовност на процесуалния закон по чл. 260 и чл.

261 ГПК. В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност - постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.

Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост, т.е атакуваният първоинстанционен акт е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.

При проверка за правилността на съдебното решение, въззивният съд приема за установено следното:

Наведените във въззивната жалба доводи са частично основателни.

При определяне размера на увеличената месечна издръжка, съдът следва да съобрази увеличените нужди на детето и възможностите на родителите да покрият тези нужди. Това са две кумулативни изисквания, с които съдът следва да се съобрази.

По дела за увеличение на присъдената месечна издръжка следва да се имат предвид и изменилите се обстоятелства (увеличените нужди на правоимащия и/или увеличените материални възможности на задълженото лице) след влизане в сила на решението, с което издръжката е присъдена.

В настоящия случай първоинстанционният съд правилно е преценил, че е налице увеличение на нуждите на ищците от средства за живот, образование и социално-културно развитие спрямо момента, в който са определени месечните им издръжки от по 80 лв.

(30.08.2013 г.). Правилно е преценил, че изменените обстоятелства имат траен и продължителен характер, от което може да се направи категоричен извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства, но е направил неправилна преценка за размера на средствата, необходими да покрият нарасналите нужди на въззиввниците – ищци в първата инстанция, а от тук и на възможностите на родителите да осигуряват издръжката.

През изминалия период от почти тринадесет години от постановяване на Решение № 200/30.08.2013 г. по гр. д. № 1023/2013 г. по описа на Районен съд –Ботевград, до предявяване на исковете по чл. 150, вр. с чл.143, ал.2 СК, ищците са пораснали, с което дефинитивно са се увеличили и техните потребности, които не могат да бъдат задоволявани с издръжката в досегашния й размер от по 80 лв. Към момента на определяне на издръжките въззивникът Б. Г. Т. е бил на ненавършени седем години, а към момента на постановяване на атакувания съдебен акт е на ненавършени осемнадесет години (към момента вече пълнолетен), ученик в 132 СУ „Ваня Войнова“, дванадесети клас, дневна форма на обучение за учебната 2024/2025 г. Към момента на определяне на издръжката от 80 лв. Въззивникът С. Г. Т. е бил на ненавършени две години, а към момента е на ненавършени четиринадесет години, ученик в 51 СУ „Елисавета Багряна“, седми клас за учебната 2024/2025 г.

Недоказани обаче са останали твърденията в исковата молба за нужда на детето С. Г. Т. от зъболечение. Противно на доводите в жалбата, по делото не са събрани доказателства, от които да се установява, че Б. ходи на частни уроци, респ. какви, а детето С. страда от „тежка“ бронхиална астма, нито, че последното има нужда от стоматологично и ортодонско лечение. За подобна нужда нито майката, нито детето са съобщили и в извършеното социално проучване (виж изготвените социални доклади от Д“СП“ –Красно село).

Следователно неоснователни са наведените възражения, които жалбоподателите обосновават, че макар да не е доказано, че малолетният ищец има нужда и провежда зъболечение, а пълнолетният вече ищец ходи на частни уроци, респ. какви, за което са им необходими допълнително средства, тези разходи следва да бъдат взети предвид при определяне размера на необходимата издръжка, тъй като ответникът не ги бил оспорил 3 изрично. По делото както бе посочено не са събрани доказателства в тази насока, нито твърдените обстоятелства са безспорни между страните, противно на твърденията в жалбата, а при определяне размера на издръжката се отчитат нуждите и възможностите към момента, когато се постановява решението (Определение № 629/14.05.2015 г. по гр. д. № 1197/2015 г., I V г.о. на ВКС). Или, от събраните по делото доказателства се установяват значително нараснали нужди на ищците – въззивници в настоящото производство с оглед израстването им през последните повече от единадесет години. Нарасналите нужди на въззивниците обаче са обичайни за лица на тяхната възраст – за учебни помагала и пособия, за извънкласна дейност (в .т.ч. спорт) - безспорно полезна за развитието на децата и в интерес на последните, джобни пари, дрехи, обувки и т.н, в това число и средства, необходими за социални контакт, които, както бе посочено, не могат да бъдат задоволявани с издръжката в досегашния й размер от 80 лв. Вземайки предвид нуждите на въззивниците и техните конкретни потребности с оглед възрастта им, съдът намира, че за общата ежемесечната издръжка на въззивниците са необходими суми по 700 лв. месечно, доколкото с оглед изложеното по -горе, не са установени специфични потребности и нужди на въззивниците, които да обуславят нужда от обща издръжка в по – голям размер. Същевременно сумата от по 700 лв. би задоволила в пълна степен нуждите за живот, образование и социалнокултурно развитие на въззивниците. Размерът на дължимата издръжката обаче зависи и от възможностите на дължащите да я заплащат, която се определя въз основа техните доходи, имотно състояние и професионална квалификация (така ППВС № 5/1970 г., т. 5).