Решение № 595 от 08.05.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 595 гр. София, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20261000500533 по описа за 2026 година

С решение № 305 от 01.12.2025 г. по гр. д. № 495/2025 г., ОС Перник, ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. Б. Б. срещу Районен съд - Брезник, искове за сумата от 45 000 лв., частичен иск от 50 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразните актове, действия и бездействия на Районен съд - Брезник по досъдебно производство № 541/2020 г., по описа на 01 РУ-Перник, вр. пр.пр. 3328/2020 г. на Районна прокуратура Перник, като са извършени нарушения на правото на Европейския съюз (чл. 5, § 2-4 ЕКЗПЧОС; чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС; чл. 4 от Протокол № 7 на ЕСПЧ; забрана за повторно осъждане или наказание спрямо едно и също лице за едно и също деяние - "non bis in idem"; нарушаване на правото на защита и ограничаване на процесуалните права) по образуваното от същия съд незаконосъобразно НОХД № 24/2025 г.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от името на Н. Б. Б., представляван от неговата майка д-р инж. Б. Н. С.. Твърди, че съдът е игнорирал втория обвинителен акт от 10.05.2024 г., по който е образувано НОХД № 706/24 г., РС Перник, който акт е отменен с прекратяването на самото НОХД от РС Перник. Подчертава, че обвинителният акт от 24.02.2025 1 г. на РП Перник (по който е образувано НОХД № 24/25 г., РС Брезник) е копие на този от 10.05.2024 г., следователно РС Брезник е образувал наказателно производство по отменен обвинителен акт. Сочи, че самият обвинителен акт от 24.02.2025 г. не е изпълнил разпорежданията на РС Перник, като РС Брезник е бил длъжен да се самосезира заради тази аномалия и да върне обвинителния акт на РП Перник. Счита, че са нарушени процесуални правила и не са съобразени указания на САС, дадени в решение № 343/2022 г.

Подчертава, че претенциите му не са само срещу РС Брезник, а е водил и спечелил дела и срещу Прокуратурата, по които са му били присъдени обезщетения. Счита, че е налице причинно следствена връзка с вредите, тъй като РС Перник не бил длъжен да образува наказателно производство по обвинителен акт с „недопустими активи“. Сочи, че вредата от РС Брезник е продължаващо и умишлено действие на вменяване на вина на ищецажалбоподател, по неактуален и незаконосъобразен обвинителен акт. Твърди, че е доказано субективното възприеме от страна на РС Брезник непременно да започне съдебно производство в абсолютно нарушение на закона. Като поддържа, че преживял огромни негативни психически преживявания, депресивна потиснатост, влошена комуникация и намалена работоспособност, моли решението на ОС да се отмени и да му се присъди исковата сума, ведно с разноски по делото.

Ответникът РС Брезник не е депозирал писмен отговор, но в писмена молба докладвана в о.з. оспорва жалбата.

Контролиращата страна Прокуратурата на РБ, чрез АП София, (конституирана пред въззивния съд на основание чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ и съобразно практика на ВКС - решение № 528 от 18.09.2025 г. по к. гр. д. № 3042/2024 г., Г. К., ІІІ Г. О.), в о.з. поддържа становище за неоснователност на иска.

Въззивната жалба е подадена в срок. Решението, предмет на въззивен контрол е допустимо въпреки, че в първоинстанционното му разглеждане не е участвал прокурор. Съгласно решение № 528 от 18.09.2025 г. по к. гр. д. № 3042/2024 г., Г. К., ІІІ Г. О. и съгласно законовата разпоредба на чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ, прокурорът е задължителен участник в производството, но не и другар на главна страна по делото. Неучастието му пред първата инстанция съставлява процесуално нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ, което следва да 2 б ъ д е поправено от въззивната инстанция (чрез уведомяването на Прокуратурата на РБ), и не обуславя недопустимост на първоинстанционното решение.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ вр. чл. 5, § 24 ЕКЗПЧОС, чл. 2б, ал. 1 вр. чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС, чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ.

Ищецът Н. Б. Б. твърди, че РС-Брезник образувал НОХД № 24/2025 г. по "неактуален/обезсилен" обвинителен акт на РП-Перник от 24.02.2025 г., като счита, че същият обвинителен акт бил вече предмет на прекратени съдебни производства от РС-Перник и ВКС, при което РС-Брезник трябвало да изиска актуален обвинителен акт. Изтъква, че Прокуратурата вече била осъдена да му заплати обезщетение по ЗОДОВ по друго гражданско дело за нарушено право на разглеждане в разумен срок по същото ДП № 541/2020 г., в каквато връзка ищецът излага аргумент, че осъждането на прокуратурата я правела "обвиняема", което изключвало възможността да повдига обвинение. РСБрезник нарушил правилата за подсъдност (чл. 247б, ал. 3 НПК), тъй като делото е трябвало да се разглежда от РС-Трън (където живеел ответникът).

РС-Перник (от който РС-Брезник получил делото) отказвал да изплати на ищеца отменена парична гаранция от 300 лв., което обстоятелство според ищеца възпрепятствало каквито и да било действия от страна на съда и правело образуването на делото недопустимо. Досъдебното производство (ДП № 541/2020 г.) било в давностен срок (срокът за тежки престъпления бил 6 месеца, а делото продължавало 5 години) - на 28.08.2025 г. настъпвала 5годишната давност. Констатирана била невъзможност да бъде открит един от наследниците на жалбоподателя (който бил починал), което правело делото безпредметно. Нарушен бил принципът "non bis in idem" (забрана за повторно осъждане за едно и също деяние). Обвинителният акт (третият вариант) бил в разрез с НПК (чл. 246, ал. 2, 3 и 4 НПК) - липсвали доказателства за времето, мястото и начина на извършване на престъплението (чл. 209, ал. 1 НК), били променени показания на свидетели, нямало възможност за разпит на жалбоподателя (поради смърт) и спорът бил с гражданскоправен характер (което било признато от Прокуратурата). От посоченото ищецът претърпял депресия, психично натоварване, стрес, безсъние, влошено здраве, загуба на 3 вяра в правосъдната система, невъзможност за работа и провалени обучителни програми. Претендира като обезщетение сумата от 45 000 лв., частичен иск от 50 000 лв.

Ответникът Районен съд Брезник счита иска за недопустим, респ. неоснователен, като намира извършените от съда действия за законосъобразни. Твърди, че не се установява бездействие на съда, което да е довело до нарушаване на правото на ищеца за разглеждане и решаване на делото в разумен срок съобразно чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Фактическата обстановка по делото е надлежно установена.

Няма спор, че с обвинителен акт от 05.05.2021 г. на РП Перник по ДП № 541/2020 г., І-во РУОД на МВР Перник, пр.пр. № 3328/2020 г. срещу ищеца Н.

Б. е повдигнато обвинение за извършено от него на 28.08.2020 г., в гр. Перник, престъпление по чл. 209, ал. 1 НК (измама). По образуваното НОХД ищецът е признат за виновен и наказан, като присъдата на РС е потвърдена от ОС Перник, но след това с решение № 343/17.11.2022 г. по н.д № 895/2022 г., САС, в производство по възобновяване, посочените съдебни актове са отменени, възобновено е производството и е изпратено за ново разглеждане от РС Перник. По делото е представен обвинителния акт – л. 30, от 5.05.2021 г., по който е образувано НОХД № 706/24 г., РС Перник, както и изготвения нов обвинителен акт от 24.02.2025 г. (л. 43), по който е образувано НОХД № 287/2025 г., РС Перник. Тъй като всички съдии са се отвели, ВКС е изпратил на 7.04.2025 г. делото за разглеждане на РС Брезник – л. 62. По образуваното при последния НОХД № 24/2025 г. с акт от 14.04.2025 г. делото е насрочено за разпоредително заседание на 12.06.2025 г., а междувременно на 09.05.2025 г. е изменена взетата по отношение на ищеца-подсъдим мярка за неотклонение в по-лека такава. Поради неявяване на подсъдимия и нередовно призоваване на пострадалото лице, разпоредителното заседание от 12.06.2025 г. е отложено за 31.07.2025 г., когато е надлежно проведено. С протоколно определение от това заседание, наред с друго, делото е насрочено за разглеждане по общия ред на 25.09.2025 г. Съдиите от РС Брезник обаче също са се отвели (на 19.08.2025 г. и 25.08.2025 г. – л. 92 и сл.) и на 10.09.2025 г. ВКС е изпратил делото на СРС – 4 л. 112.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Несъстоятелни са аргументите на жалбоподателя, че от значение за спора е игнорираният от първоинстанционния съд обвинителен акт от 10.05.2024 г., който бил отменен. В българското наказателно-процесуално право понятието „отмяна на обвинителен акт“ не съществува като самостоятелна правна фигура. Обвинителният акт се изготвя от прокурора и се внася в съда, тогава когато въз основа на проведеното разследване и събрани доказателства прокурорът счита, че е налице престъпление, извършено от конкретно лице като съдът следва да провери обвинението срещу него, респ. да го осъди или оправдае. НПК не познава „отмяната на обвинителния акт“, но при установени негови недостатъци съдът може да прекрати съдебното производство, ако установи съществени процесуални нарушения в обвинителния акт и да върне делото за отстраняването им, или да се допусне поправка на техническа грешка в акта. Обвинителния акт не се отменя, дори когато не се поддържа от прокурора, а ако съдът счете, че описаното в обвинителния акт престъпление не е извършено, или не е извършено от подсъдимия, съдът го оправдава, но не „отменя“ акта. В този смисъл дори и съдът да е върнал обвинителен акт от 10.05.2024 г., за отстраняване на негови недостатъци, той не е бил отменен. Повдигането на същото обвинение с нов акт от 24.02.2025 г. не е незаконосъобразно, ако указанията на наказателния съд са били изпълнени. Контролът за това е инстанционен и се осъществява в наказателния процес и не е обект на проверка в настоящото производство. Следва да се посочи, че неоснователно се твърди, че вторият обвинителен акт е копие на първоначалния – вярно е, че има възпроизвеждане на част от текста, но също така е вярно, че тезата на обвинението е доразвита и са обсъждани подробно събрани доказателства.

Несъстоятелно е твърдението в жалбата, че РС Брезник е бил длъжен да върне обвинителния акт на РП Перник – подобно действие не е в компетенциите на РС Брезник, който е бил определен като компетентен съд от ВКС в нарочно производство.

Правилно, но ирелевантно е възражението на жалбоподателя, според което той е ангажирал отговорността на Прокуратурата в други производства.

5

Този факт не е спорен и установява, че по реда на ЗОДОВ търпените от ищеца вреди от незаконосъобразни действия на Прокуратурата на РБ са послужили за получаване на обезщетение. Именно поради това обаче, в настоящото производство тези вреди не могат да бъдат обсъждани и стоят извън предмета на делото, което е насочено към установяване на вреди, причинени от друг ответник - РС Брезник.

Казаното по-горе се отнася и до изложените твърдения за вреди причинени от друг районен съд – РС Перник, който не е ответник по делото и негови незаконосъобразни действия са ирелевантни. Както надлежно е изяснено и от първата инстанция - предмет на контрол са само действията, извършени по НОХД № 24/25 г., РС Брезник. В производството пред този съд не се констатира наличие на задържане, арестуване, лишаване от свобода на ищеца, нито нарушение на забраната за повторно осъждане или наказание спрямо едно и също лице за едно и също деяние ("non bis in idem"). Лишено от правна логика е възприятието на ищеца, че след като има повторно внесен обвинителен акт, респ. възобновяване на делото от САС, се касае до повторно водено дело – за да е налице повторност по смисъла на закона в настоящата хипотеза, е необходимо да има влязъл сила акт на съда, какъвто в случая, след отмяна на решението за осъждане на ищеца, не е налице.